Случи ми се нещо странно..

преди 3 дни прочетох за прьв пьт темата,от тогава спя на включен телевизор и сьс завити уши,за да не чуя,ако някой ме вика    и вьпреки голямия страх,който изпитвам,продьлжавам да ви чета.

Смотан ще да е. Ама да не мислиш, че му повярвах. Освен това беше много реалистичен. Също като съня на братовчедка ми, която сънува, че й прерязват гърлото. Ей такива неща в съновниците не ги пише, ама да подчертая, че тя по него време беше операционна сестра.
Помогна ми, за мен беше знак, че ще реша важен проблем. И съм забелязала, че винаги когато съм в безизходица, нещо много ме тревожи и сънувам зъбите, после всичко минава.
Всичко е до психическата нагласа. Сънувала съм, че и вампири ме гонят, но не беше кошмар, даже доста забавно.

Аз съм я разказвала подробно и не искам да се повтарям. В никакъв случай не го възприемаш като нещо нормално. Аз след този случай доста време идвах на себе си, а иначе цял живот ще го помня все едно беше вчера. Минали са сигурно 15-тина години от тогава. А иначе, наистина след като изчезна заспах. Това беше някакво насилно заспиване. Ти не искаш и не можеш, а съня те дърпа невероятно. Все едно пришълецът ти е дал приспивателно и заповядал да заспиваш веднага. Аз едва имах сили да размърдам мъжа ми и да му кажа че има мъж в стаята и после съм заспала. Самото появяване, визуализиране на фантом отнема страшно много енергия и предполагам тя е била черпена тогава от мен. Човекът не изглеждаше като от плът и кръв, но беше добре визуализиран във всички подробности. Когато тръгна да се отдалечава забелязах, че е леко прозрачен, а после се разнесе точно като цигарен дим.

Моя пък изглеждаше съвсем истински и даже ми се стори, че е облечен с моя пуловер. Стерснах се в съня си, погледнах и го видях, мижах, отворих очи - пак беше там. Обърнах се на другата страна и заспах. Бях сама, нямаше кого да извикам, но сърцето ми щеше да изскочи. Случи се само веднъж, но не искам да се повтаря, досдно ми е да ме безпокоят, било то и духове.

И аз го видях след като се стреснах в съня. Сънувах кошмар. В кулминационния момент се събудих рязко и отворих очи. И той стоеше до леглото и ме гледаше. Сигурно той ми носеше кошмара или пък черпеше енергия от него, не знам... Аз опитах да заговоря, но нямах сила да отворя уста. Тялото не ми се подчиняваше. Не можех да мръдна изобщо, та не да се обърна. Само мозъкът работи и очите. Огледах цялата стая за да се убедя че не сънувам. Бях много любопитна и го разглеждах. Изглеждаше много нормален, но нямам спомен с какво беше облечен. Въпреки това на отдалечаване се виждаше че е някаква такава ефирна материя, а не плът и кръв. Не беше цветен като че ли.

Привет на всички пишещи. Много интересни неща прочетох и си мисля, че в много голяма част от тях има голяма доза истина. Всеки решава сам за себе си в какво да вярва.
Най-интересното, което ми се е случвало датира от преди 3 месеца. Около 2 седмици преди рождения ден на бившия ми приятел (който живее на другия край на света) го сънувах, че е в БГ и се разхождаме някъде сред природата. Подсъзнателно знаех, че се намираме в София, но нищо от заобикалящото ме не ми подсказваше, че е София. Споделих с една приятелка за съня и се похихикахме малко.
2 седмици след рождения ден бившият ми приятел ми изпрати sms, в който пишеше, че е сънувал, че е в БГ за рождения си ден и с него сме се разхождали някъде. Бях изумена от съвпадението. И до сега ми е доста странно. И хубаво, че въпреки голямото разстояние, има някаква връзка между нас пак макар и такава.

Хайде сполай ви.

Съгурна ли си, че не страдаш от сънна парализа. На мен ми се е случвало няколко пъти да усещам присъствие в стаята и да виждам хора, че ме гледат и аз не мога да помръдна. След като прочетох за сънната парализа всички симптоми удивително съвпаднаха с преживяванието ми. Аз не искам да звуча скептично, но аз за себе си винаги първо търся логичното обяснение и след това, ако не намеря такова, започвам да се стряскам, че е станало нещо страшно.

Извънтелесно преживяване се получава на сън. А аз тогава не сънувах и не спях. Бях абсолютно будна и в момента в който онзи се разнесе като дим, силата ми за движение се възвърна.
Всъщност, извънтелесните преживявания и сънна парализа са не по-малко уникален феномен от привидения в стаята ти посред нощ. Това се практикува съзнателно от хора с екстрасенсорни способности и се развива. Но при мен не става въпрос за подобно нещо. Аз не изпитвах страх когато го видях. Аз изпитвах огромно любопитство и го разглеждах. Той също ме погледа, после се обърна и тръгна. Стигна до нивото на прозореца в дъното на стаята, обърна се пак и се разнесе като дим. Не е имало повторно събуждане в онзи момент, нито пък съм се опитвала да се събуждам, т.к. си бях съвсем будна. Само проимах сила да разбутам мъжа си и да му кажа че има човек в стаята. Всъщност, не съм изпитвала страх и от факта, че не мога да помръдна (не че съм се опитвала, но опитах да го питам кой е, само че не става...). Всъщност не мислех за това, защото съзнанието ми беше заето с мисли този кой ли е. Разбирах че не е реален човек, но не го познавах и се чудех с добри намерения ли е въобще тук, а също си мислех, че трябва добре да го запомня, защото моментът е уникален.

А извънтелесно преживяване мисля че изпитвах веднъж на сън. Тогава "сънувах" как се отделям от тялото си в леглото и политам. Летях над града и беше невероятно и много красиво. Летях над моста и реката. Нощния град от птичи полет е нещо страхотно, а и самото усещане на полет е неописуемо. Чувстваш се велик и всевластен. Помня че учих някого да лети по едно време и му разказвах за техниката, успокоявах го да не се плаши. А когато трябваше сутринта да се върна в тялото си никак не ми хареса идеята. Влях се в тялото си което мирно си лежеше, станах тежка и се събудих, а като се събудих разочарованието че всъщност не мога да летя беше ужасно.

Сънната парализа е нещо подобно на сомнамбулизма. Първото е будно съзнание при спящ организъм, второто е обратното.

И аз веднъж сънувах, че летя и беше много готино. Не помня нито гледки нищо друго, само че беше супер приятно самото летене.  А другото невероятно нещо, което ми се случи веднъж да сънувам беше, че ходя по вода (Не ми се смейте  ). Спомням си само как стъпвам в/у водата тя се усеща твърда под краката ми и аз си мисля - "Мале то било супер лесно". Не ми се случвало друг път да сънувам това, а искам защото беше много готино...

Miss_independent, аз мисля че това, което сте сънували е проява на телепатия. Единия е искал много да бъде в Бълагрия на рожденния си ден, а другия е усетил това желание Супер е спред мен, че можем по този начин да сме свързани с близките ни хора.

Не знам как с твоите полети, но моето не беше нормален сън като сън. Тялото си спеше на леглото, а душата ми бродеше по нощния град. Всичко беше толкова реално и истинско...никога не съм имала толкова истински сън. Можех да се окажа където поискам само като си помисля че искам да бъда там, а можех и просто тихичко и бавничко да летя и да се любувам на гледката. А гледката беше невероятна. Толкова пъти минавайки по моста съм се страхувала...От височината му и зловещата огромна река отдолу...А сега бях още по-високо от моста и не беше никак страшно. После като се събудих  много съжалявах че не полетях между небостъргачите. Сигурно щеше да е интересно. И можех вероятно да се окажа и в България ако поискам? И защо не поисках? Чакам с нетърпение втори такъв сън, но няма...

Лелеееее  ,сега вече ме е страх и от сянката ми....
И все пак...предполагам знаете за опита с вглеждането в образа на Исус и как после се появява на стената съвсем ясно.Не е ли възможно да е подобен експеримент на съзнанието ни???(имам предвид да сте сънували някой и при събуждане,образа да е бил запечатан в съзнанието)

Вярвам,че съществува паралелен свят,но някак си ми се иска да има логично обяснение за всичко това

Дано не се яви сега някой,за да ми докаже обратното   

извинявам се много много много за офф-а, но си спомням, че съм срещала тема за тълкуване на сънища, а сега не мога да я намеря, може ли някой да ми прати линк, за да не спамя повече тази тема! Благодаря!

Ето я:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=262862.0