и вьпреки голямия страх,който изпитвам,продьлжавам да ви чета.

Аз опитах да заговоря, но нямах сила да отворя уста. Тялото не ми се подчиняваше. Не можех да мръдна изобщо, та не да се обърна. Само мозъкът работи и очите. Огледах цялата стая за да се убедя че не сънувам. Бях много любопитна и го разглеждах. Изглеждаше много нормален, но нямам спомен с какво беше облечен.
Въпреки това на отдалечаване се виждаше че е някаква такава ефирна материя, а не плът и кръв. Не беше цветен като че ли.
Аз опитах да заговоря, но нямах сила да отворя уста. Тялото не ми се подчиняваше. Не можех да мръдна изобщо, та не да се обърна. Само мозъкът работи и очите. Огледах цялата стая за да се убедя че не сънувам. Бях много любопитна и го разглеждах. Изглеждаше много нормален, но нямам спомен с какво беше облечен.
Въпреки това на отдалечаване се виждаше че е някаква такава ефирна материя, а не плът и кръв. Не беше цветен като че ли. 
Аз опитах да заговоря, но нямах сила да отворя уста. Тялото не ми се подчиняваше. Не можех да мръдна изобщо, та не да се обърна. Само мозъкът работи и очите. Огледах цялата стая за да се убедя че не сънувам. Бях много любопитна и го разглеждах. Изглеждаше много нормален, но нямам спомен с какво беше облечен.
Въпреки това на отдалечаване се виждаше че е някаква такава ефирна материя, а не плът и кръв. Не беше цветен като че ли. 
Това се практикува съзнателно от хора с екстрасенсорни способности и се развива. Но при мен не става въпрос за подобно нещо. Аз не изпитвах страх когато го видях. Аз изпитвах огромно любопитство и го разглеждах. Той също ме погледа, после се обърна и тръгна. Стигна до нивото на прозореца в дъното на стаята, обърна се пак и се разнесе като дим. Не е имало повторно събуждане в онзи момент, нито пък съм се опитвала да се събуждам, т.к. си бях съвсем будна. Само проимах сила да разбутам мъжа си и да му кажа че има човек в стаята. Всъщност, не съм изпитвала страх и от факта, че не мога да помръдна (не че съм се опитвала, но опитах да го питам кой е, само че не става...). Всъщност не мислех за това, защото съзнанието ми беше заето с мисли този кой ли е. Разбирах че не е реален човек, но не го познавах и се чудех с добри намерения ли е въобще тук, а също си мислех, че трябва добре да го запомня, защото моментът е уникален. 
Супер е спред мен, че можем по този начин да сме свързани с близките ни хора.
Супер е спред мен, че можем по този начин да сме свързани с близките ни хора.
,сега вече ме е страх и от сянката ми....

Препоръчани теми