Кое те кара да се чувстваш несигурна - рисови маневри ли прави, не умее да изпреварва ли или какво? Има ли обективна причина?
- Публикувана: 31 март 2025, 16:24 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2025, 17:28 ч.
Трябва ли да се месим в живота на порасналото си дете
Кое те кара да се чувстваш несигурна - рисови маневри ли прави, не умее да изпреварва ли или какво? Има ли обективна причина?
Спокойна бях докато нямаше книжка.
Авторке, извинявай, ама ти ще си най-спокойна ако дъщеря ти се държи за полата ти и не прави дори и крачка без теб. Вече 46 стр. ти се чудиш какъв проблем да създадеш и къде да намериш опасно поведение от нейна страна.
Авторке, извинявай, ама ти ще си най-спокойна ако дъщеря ти се държи за полата ти и не прави дори и крачка без теб. Вече 46 стр. ти се чудиш какъв проблем да създадеш и къде да намериш опасно поведение от нейна страна.
Не е проблемът в шофирането, просто ще е нещо друго ако не е това и пак ще се притеснява. Дори и дъщерята изцяло да се предаде и да им угажда за всичко както те го искат да е с нея, проблемът ще си остане, защото не е в нея
Сигурна съм че е мъчително, но решението не е с някакви кръпки да се залъже за малко а явно си трабва по-сериозна работа с професионалист.
Алтернативата е както моята майка отдавна не получава почти никаква информация какво се случва с мен, до това води несправянето. Иначе ще гледам и слушам каква драма е всяко нещо за нея, а дори и да не се скараме понеже съм се въздържала, пак знам тя колко и какви филми извърта в главата си и как отвътре ѝ идва да се опитва да прави нещо по тях. Или да натовари сестра ми как нищо не може да направи и колко ѝ тежи това. Междувременно кръвното ѝ е в небето и се чувствам виновна за това.
Като ще е така - не ѝ трябва нищо да знае. Общи приказки или за други хора, добре съм, чао. Със сестра ми се уговаряме определени неща да си останат между нас и да не се споделят с нея.
Не че пак е спряла, но отказвам и аз да се чувствам виновна че съм допринесла и съответно стоя настрани. А такова отношение до нищо друго не води освен и нас да прави нещастни.
Даже и нямам обяснение как и защо го е развила това, като никога не сме били близки, никога не съм се държала за нейната пола, нито съм я оставяла да ми казва какво да правя. Ако смятах че би се съгласила да работи с професионалист, щях да се радвам много. Защото може и да не сме близки но да я гледам как зорлем се прави нещастна също не е работа.
Сигурна съм че е мъчително, но решението не е с някакви кръпки да се залъже за малко а явно си трабва по-сериозна работа с професионалист.
Алтернативата е както моята майка отдавна не получава почти никаква информация какво се случва с мен, до това води несправянето. Иначе ще гледам и слушам каква драма е всяко нещо за нея, а дори и да не се скараме понеже съм се въздържала, пак знам тя колко и какви филми извърта в главата си и как отвътре ѝ идва да се опитва да прави нещо по тях. Или да натовари сестра ми как нищо не може да направи и колко ѝ тежи това. Междувременно кръвното ѝ е в небето и се чувствам виновна за това.
Като ще е така - не ѝ трябва нищо да знае. Общи приказки или за други хора, добре съм, чао. Със сестра ми се уговаряме определени неща да си останат между нас и да не се споделят с нея.
Не че пак е спряла, но отказвам и аз да се чувствам виновна че съм допринесла и съответно стоя настрани. А такова отношение до нищо друго не води освен и нас да прави нещастни.
Даже и нямам обяснение как и защо го е развила това, като никога не сме били близки, никога не съм се държала за нейната пола, нито съм я оставяла да ми казва какво да правя. Ако смятах че би се съгласила да работи с професионалист, щях да се радвам много. Защото може и да не сме близки но да я гледам как зорлем се прави нещастна също не е работа.
А как реагирате,справяте отново с порасналите ви деца,които имат шофьорски книжки от скоро и не много опит,но искат да шофират на дълги разстояния сами с колата.
В момента, ама точно в момента, моят син, на почти 19 е с колата сам на море. Негови приятели са на море, наложи му се да тръгне по-късно и миналия ден отиде сам при компанията. Колата е семейната кола, Ситроен.
А как реагирате,справяте отново с порасналите ви деца,които имат шофьорски книжки от скоро и не много опит,но искат да шофират на дълги разстояния сами с колата.
В момента, ама точно в момента, моят син, на почти 19 е с колата сам на море. Негови приятели са на море, наложи му се да тръгне по-късно и миналия ден отиде сам при компанията. Колата е семейната кола, Ситроен.
Явно и аз трябва да се примиря👍🏻🤪
Благодаря ви за споделените мнения👍🏻
Извинявам се,че питам,ама ако щерката реши бебе да прави, пак ли с баща й ще следите процеса и ще давате съвети?
Не,тази тема просто не може да е сериозна.
Не,тази тема просто не може да е сериозна.
Извинявам се,че питам,ама ако щерката реши бебе да прави, пак ли с баща й ще следите процеса и ще давате съвети?
Не,тази тема просто не може да е сериозна.
Не,тази тема просто не може да е сериозна.
И аз това щях да питам. Ще трябва ли да се допита до мама и тати, преди да реши да забременее и да роди? Ако не дай си боже, си пуска силна музика, докато е бременна, какво правим?
Аз както ги виждам нещата, проблемите не са от това което прави или не прави дъщерята, тъй че няма значение. А от това че майката, а може би и двамата родители, не могат да се успокоят и да се примирят с това че тя си взема решенията сама, след като те смятат че още имат право да участват в тях.
Инструкторът ми неслучайно ме посъветва да не се уча предварително с разни роднини.
Ей така ти всяват паника, чувствали се неспокойни, музиката им била силна...
Моят дядо цял живот шофира и така и не се научи, стиска волана до посиняване, стои почти легнал върху него, не можеш да му говориш, докато кара, защото се разконцентрира, на магистралата кара със 70. Опасен шофьор. Когато го возих ми обясняваше, че карам бързо, невнимателно, той имал повече опит, държеше се за дръжката на всяка моя маневра, все едно ще се блъснем. Всички други мъже, които съм возила, професионални шофьори, имам и познат тираджия, са ми казвали, че карам по-добре от повечето хора, които познават.
Ей така ти всяват паника, чувствали се неспокойни, музиката им била силна...
Моят дядо цял живот шофира и така и не се научи, стиска волана до посиняване, стои почти легнал върху него, не можеш да му говориш, докато кара, защото се разконцентрира, на магистралата кара със 70. Опасен шофьор. Когато го возих ми обясняваше, че карам бързо, невнимателно, той имал повече опит, държеше се за дръжката на всяка моя маневра, все едно ще се блъснем. Всички други мъже, които съм возила, професионални шофьори, имам и познат тираджия, са ми казвали, че карам по-добре от повечето хора, които познават.
