Кралски работи и клюки - април 2025

Нейната връзка, нейните борби, нейната свобода
 
Тя е красива, жизнена и съвременна - кралица Рания Йорданска е преосмислила външния вид на съвременния монарх със собственото си усещане за стил. Откакто стана кралица преди почти седем години, тя успява да балансира времето си между семейството, кралските задължения и отстояването на каузи, близки до сърцето ѝ, включително насърчаването на правата на жените в арабския свят. Тук тя споделя мислите си с Каролин Лоран. Снимки: Жил Бенсимон.
 
Родена е в Кувейт в средностатистическо семейство от палестински произход и води "анонимен и нормален живот" преди брака си с краля на Йордания Абдула (тогава принц), преди тринадесет години. Медиите са влюбени в "Джаки О. на Близкия изток", откакто тя за първи път влезе в светлината на прожекторите, а неотдавнашните материали за предполагаемия развод попаднаха по вестникарските сергии навсякъде. Рания Йорданска е 36-годишна майка на четири деца и международна икона на стила, която безспорно е харизматична и модерна. Тя също така е ангажирана със защитата на правата на децата и жените и с преодоляването на различията между Изтока и Запада. Докато събитията се развиваха в горещите зони в Близкия изток, тя ни прие в Аман, където говори за равенството и необходимостта от укрепване на мира и разбирателството между хората по света.  
 
Какъв живот си представяхте, че живеете, когато бяхте млада и непозната за обществото жена?  
 
Израснах в много обикновено, частно семейство... правех съвсем обикновени нещаһттр://....кино... фитнес... ресторанти... общувах и се сприятелявах с хора от всички сфери на живота - и съм много доволна, че го направих. Родителите ми внушиха на брат ми, сестра ми и на мен стойността на упоритата работа като ключ към успеха в живота. Когато бях в колежа, учих бизнес, така че вероятно щях да стана бизнесдама. Мислех, че ще създам собствена компания или нещо подобно. Мисля, че бях отворена за идеи. Като повечето завършващи, нямах определен път, който да искам да следвам.  
 
Според Конституцията като кралица нямате политическа власт. Въпреки това смятате ли, че чрез инициативите си влияете на краля?
 
Кралят има изпълнителната власт, както и политическата и икономическата власт. Аз работя предимно чрез организациите на гражданското общество. Но както във всяко партньорство, във всеки брак, сядате на вечеря и разговаряте за деня си, а той ми разказва какво е направил и какво прави, а понякога му показвам реч, която имам, и той ми казва: "О, това звучи добре или не". Винаги казваме, че сме най-големите фенове и същевременно най-големите критици един на друг, което е добро партньорство!
 
Съществува обаче упорит слух относно развода или дори предстоящия ви развод...?  
 
Чух слуховете! Всеки, който е в публичното пространство, е изложен на всякакви слухове. Смятам, че някои от тези слухове могат да бъдат болезнени, особено когато се отнасят за децата или семейството ви. Затова няма да кажа: "О, това не ме притеснява...", защото съм човешко същество и в крайна сметка човек се наранява, когато чуе подобни слухове.
 
Този конкретен слух, не знам защо стана толкова силен или толкова разпространен, но онзи ден със съпруга ми си говорихме за него и той каза, че се радва, че макар нещата да изглеждат зле отвън, са добри отвътре; според него това е много по-добре, отколкото нещата да изглеждат добре отвън, а да не са добри отвътре.  
 
Женени сме от 13 години, а сега ще станем на 14, и никога не сме се чувствали по-удобно един с друг и по-щастливи. Имаме много силна връзка  
 
Така че вие публикувате официално опровержение в ELLE!
 
(Смях) Официално потвърждавам, че няма абсолютно никаква истина! Както казах, бракът ни никога не е бил по-здрав и връзката ни никога не е била по-силна.
Хората си представят, че кралските деца са заобиколени от армия бавачки и учители, а вие изглеждате толкова близки с децата си...  
 
Аз със сигурност нямам армия от бавачки. Имам една бавачка и тя ми помага с децата, имам и учител, който им помага ... защото когато искам да прекарвам време с децата си, не искам да прекарвам време в писане на домашни. Но определено се стремя да имам връзка с децата си и да изграждам доверие. Особено с напредването на възрастта е важно те да чувстват, че могат да се върнат при мен, ако имат някакви проблеми; наистина искам да имам тази връзка, а не да я губя. За мен това е основен приоритет, защото дори и да успея във всичко останало, но да се проваля в отглеждането на децата си, тогава чувствам, че съм се провалила... разбирате ли? Така че в крайна сметка децата ми са моят основен приоритет и затова се опитвам да ги възпитавам, доколкото мога, по естествен начин. Поне в по-голямата си част се опитвам да запазя дома ни като убежище. И именно там мога да се погрижа средата да е възможно най-нормална.
 
Чувствате ли се свободен да казвате всичко, което искате, публично?
 
Да, абсолютно.
 
Случвало ли Ви се е да избирате между протокола и личните си убеждения?
 
Опитвам се да се уверя, че никога не ми се налага да правя избор между двете. Никога няма конфликт между двете, защото в крайна сметка трябва да си верен на себе си и не можеш да се чувстваш комфортно, ако не живееш живота си според собствените си ценности и убеждения. Така че, знаете ли, досега, и се надявам това никога да не се случи, никога не съм установил, че държавният протокол е в противоречие с моите дълбоки убеждения.
 
Вие не носите воал. Това ли е един от начините да демонстрирате убежденията си и идеите си за статута на мюсюлманските жени?
 
Всъщност в нашата религия няма принуда. С други думи, не сте принудени да носите воал и това е лично решение от моя страна да не нося воал. За мен това, дали носите или не воал, не е израз на вашите възгледи за жените; то не се отразява на статута на жените. Това е грешка, която според мен допускат много хора по света, че приемат воала и приемат, че той представлява начин на мислене или че представлява потисничество на жените, или безсилие. Това не е така, знаете ли, предпочитам да съдя за жените по тяхната етика, по техните ценности, по това какво мислят, какво правят, а не по това какво носят.
 
Като кралица на мюсюлманска страна това решение да не носите воал излага ли Ви на критики?

Тъй като съм в центъра на общественото внимание, има хора, които биха предпочели да нося воал, а има и такива, които са много щастливи, че не нося воал, така че всеки има свое мнение. Но в крайна сметка, както казах, това е мой личен избор и забавното е, че на Запад ме питат за покривалото много повече, отколкото в Близкия изток. Когато съм в Йордания или пътувам из арабския свят, те просто го приемат и това е нормално, и никога не се чувствам не на място или че това е проблем. Винаги казвам за покривалото: "Трябва да съдим жените според това, което се случва в главите им, а не според това, което е на върха на главата им!
 
Известна сте като модна икона. Имате ли ограничения в избора си на облекло? Подложена ли сте на критики, например от страна на консерваторите?
 
Пак казвам, знаете, че когато сте в полезрението на обществеността, получавате всякакви похвали и всякакви критики, така че може би ще бъда критикувана за това, че някои хора смятат, че дрехите ми не са толкова консервативни, колкото им се иска;някои хора ме критикуват, защото не харесват вкуса ми; някои хора просто не харесват тази конкретна прическа или това конкретно облекло. Така че сте изложени на всички тези неща. Но за мен, както и за всяка друга жена, мисля, че дрехите са израз на самата теб и на това как се чувстваш, и с годините установих, че се чувствам удобно в определен стил.  
 
А в моята ситуация има и допълнителен фактор, че когато избирам нещо за обличане, осъзнавам, че не се обличам само за себе си, особено когато съм в чужбина, а представям страната си, представям народа си, така че винаги трябва да съм сигурна, че го представям по най-добрия възможен начин. Освен това понякога представям и някаква кауза или отивам с определена цел, така че трябва да съм облечена подходящо за тази цел. Независимо дали отивам да посетя бедуинско село, или участвам в реч и конференция във Франция, винаги трябва да мислите за целта.
Чрез вашата фондация* насърчавате достъпа до образование на млади жени и момичета и улеснявате достъпа на жените до заетост. Как се възприемат всички тези инициативи в полза на еманципацията на жените в едно общество, в което мъжете определят законите и традициите?  
 
Установих, че обществото е много възприемчиво. Отново, винаги ще има елементи от обществото, които са консервативни и искат да се придържат към определени традиции или норми, но в по-голямата си част хората започват наистина да осъзнават значението на ролята на жените. Мисля, че това наистина се превръща в нещо, което хората променят. Не става въпрос само за промяна на политиките, а за промяна на културните норми, социалните навици и възприятия. Мисля, че това отнема известно време, за да се промени, но това се случва; промяната се случва.  
 
По какъв начин?
 
Противно на някои общи схващания за Йордания, жените са също толкова добре образовани, колкото и мъжете - дори повече. Много жени в Йордания имат свободата да ходят на работа, да влизат в политиката. Имаме жени в армията, имаме жени съдии, имаме жени изпълнителни директори в частния сектор, лекари, медицински сестри и т.н., така че те имат своята свобода. Единственото нещо, което ги спира, са културните норми и възприятия.
 
Като например?
 
Например имаме култура на защита на жените - че винаги трябва да защитаваш жените, а понякога това води до зависимост, така че трябва основно да насърчаваме децата си, особено момичетата, да бъдат по-уверени, по-смели, знаете, да правят крачки. Трябва не само да ги насърчаваме, но и да го очакваме от тях. Има една поговорка, която гласи: "Корабът в пристанището е в безопасност, но не за това са построени корабите...",. Така например в нашата част на света установяваме, че що се отнася до здравеопазването и образованието, жените са също толкова образовани и имат достъп до здравеопазване също толкова, колкото и мъжете, но това не се отразява на работното място. Има образовани жени, но те не работят. Инвестирате толкова много в образованието им, а не получавате ползите от инвестицията си.
 
В Йордания все още съществуват престъпления в името на честта, които имат за цел да накажат със смърт жена, чието поведение се счита за обидно за семейството ѝ.
 
Да, съществуват и в Йордания, за съжаление, имаме около 20 убийства в името на честта годишно, но смятам, че дори едно убийство в името на честта е твърде много. Това е престъпление, което е неприемливо и не се одобрява от нашата религия. Ислямът не позволява на хората да вземат закона в свои ръце и няма чест в това да вземеш закона в свои ръце и да убиеш някого. Въпросът е много сложен и труден за разбиране, и в никакъв случай не е оправдан, но е свързан с разширеното семейство. В Йордания разширеното семейство е най-важната социална единица и там много високо се цени честта, моралното поведение и всички тези неща.
 
Как може да им се противодейства?
 
Чрез образование. Става въпрос за това да обясним на хората, че това не е част от нашата религия, че е неправилно да се прави това. Това вече се случва, знаете, че отново става дума по-скоро за промяна, не само за промяна на закона, а по-скоро за промяна на манталитета и практиките. Ние работим много на най-ниско ниво чрез организациите на гражданското общество, чрез местни активисти, както и чрез религиозни активисти. Откриваме, че страната реагира малко по-положително на това и хората започват да намаляват, но мисля, че просто трябва да продължим да работим. Но мисля, че за тези неща са необходими поколения.
 
Вие осъждате всички терористични актове. Нещо повече, след 11 септември направихте обръщение на площадката Ground Zero. Това лично решение ли беше?
Абсолютно, защото в края на краищата чувствах, че всички сме еднакви и исках да подчертая нашата обща човечност... Мисля, че всички бяхме ужасени и напълно натъжени от случилото се - картините, в които видяхме как убиват невинни цивилни, и тези семейства. Срещнах се с много от семействата на жертвите и нещото, което ме порази най-много отвъд тъгата и опустошението, беше разнообразието. Имаше хора от цял свят. Според мен това не беше нападение срещу Съединените щати, а срещу целия свят. Толкова много народи загубиха хора и аз знаех, че това е толкова ужасяващо събитие и че то ще промени живота ни, и то наистина, наистина промени живота ни. И имаше толкова много уроци, които трябваше да бъдат научени... Не съм сигурен, че все още сме научили уроците си, но се надявам да успеем.
 
Какво имаш предвид под това?
 
Чувствах, че общата ни човешка същност е под заплаха, заради всички подозрения между Изтока и Запада. С всички тези схващания срещу мюсюлманите и всички тези схващания срещу американците и европейците, имах чувството, че има толкова много фокус върху различията ни, че хората не гледат отвъд тези различия, за да видят, че в края на краищата всички ние сме човешки същества. Всички сме загрижени за едни и същи неща, всички се тревожим за децата си, за семействата си и никой никога не бива да приема да вижда подобни убийства на невинни цивилни.
 
Ако бяхте анонимен йорданец, щяхте ли да се възползвате от същата свобода, говорейки за правата на жените?
 
Ами знаете ли, че има толкова много йордански жени, които са много по-твърди от мен и които говорят много по-силно от мен. Някои от тях смятат, че съм твърде мека. Наистина имаме много жени, които изразяват мнението си; в Йордания има много феминистки. Мисля, че съществува това схващане, че всички жени в Йордания и в арабския свят са подчинени или потиснати, но въпреки че има някои жени, които са консервативни или които са твърде срамежливи, за да обсъждат тези въпроси, в същото време има някои жени, които са много, много независими.
 
Какво мислите за изказването на Беназир Бхуто, че: "Да бъдеш мюсюлманка е предизвикателство"?  
 
Мисля, че това зависи от гледната точка. Бих искала да не виждам предизвикателство; всъщност виждам много възможности в това да си арабска жена и искам да се възползвам от тези възможности.
 
Борбата за правата на жените също ли е нещо, в което мъжете трябва да участват?
Абсолютно. Това е нещо, което цялото общество трябва да възприеме. Съпругът ми е най-големият поддръжник на правата на жените и то не само защото вярва в това от гледна точка на човешките права, но и защото е добър политик и добър икономист и осъзнава, че за да се развива и напредва страната ни, трябва да се използва цялата база от таланти - мъже, жени - те трябва да са част от обществото.
 
Вие сте йорданец, роден сте като палестинец. Част от семейството ви все още живее на Западния бряг. Как възприемате идването на Хамас на власт?  
 
Хамас дойде на власт чрез свободни и демократични избори, които отразяват желанията на палестинския народ. При това положение сега виждаме, че се водят разговори и преговори, които ще доведат до правителство на единството, което, надявам се, ще представлява по-широка перспектива на политическите партии. И аз се надявам, че те наистина ще постигнат това, защото палестинците страдат толкова много. Надявам се, че правителството на единството ще влезе, ще бъде прието от международната общност, за да се облекчи и облекчи част от страданието на палестинския народ.
 
Конфликтът между Палестина и Израел достигна много тревожни нива; отношенията между Израел, Ливан, Иран и Сирия са много напрегнати. Смятате ли, че ситуацията в региона може да се влоши още повече?  
 
Абсолютно. Стигаме до нови дъна. Виждам това в Палестина, в Ирак. Когато погледнете конфликта между Палестина и Израел, мисля, че позволихме той да продължи твърде дълго и сега има поколение палестинци, които никога не са познавали мира в живота си, а това е много опасно явление. Не само за палестинците, не само за нашия регион, но и за целия свят. И е важно международната общност наистина да осъзнае, че има интерес от мира в нашия регион и че несправедливостта и страданието ще, могат да бъдат взривоопасни за целия свят. Много е лесно да бъдем цинични и да кажем, че "палестинците и израелците никога няма да постигнат мир". Те трябва да имат мир. Ние знаем какво е необходимо, за да има мир.
Какво трябва да се направи?
 
Това, от което се нуждаем сега, е истинска смелост, ангажираност на международната общност и честни посредници - хората да не заемат нито една от двете страни, а наистина да погледнат честно на проблема и да се опитат да намерят решение. Наличието на честни посредници и честни търговци е единственият начин и двете страни да се чувстват добре от сделката и следователно да е по-вероятно да се придържат към нея и да не нарушават нейните условия. Затова не мога да не подчертая колко е важно да разрешим този конфликт, защото докато той продължава, мисля, че напрежението в нашия свят ще продължава. И смятам, че палестинският/израелският конфликт е първопричината дори за проблемите между Изтока и Запада, за религиозния конфликт, за всичко това! Не казвам, че те ще изчезнат, но ще се смекчат малко, ако успеем да разрешим този проблем. Ако решим палестинско-израелския конфликт, Бин Ладен няма да изчезне утре, но силата му ще намалее значително, ако решим този проблем, защото той няма да може да сплотява хората и да ги убеждава да го следват. Той процъфтява благодарение на гнева, така че ако отнемем източниците на гнева, тогава той ще бъде отслабен.
 
Как си обяснявате факта, че толкова много мюсюлмани, включително множество млади хора, се присъединяват към терористични и фундаменталистки групи?
 
Е, когато казваме "толкова много", мисля, че трябва да сме внимателни. Имаме 1,2 милиарда мюсюлмани по целия свят - огромното мнозинство от тях са умерени и огромното мнозинство от тях ще заявят много ясно, че ислямът на Осама бен Ладен не е истинският ислям. Имате обаче едно малцинство от хора, които го следват, но те са силно малцинство, защото са в състояние да използват съвременните комуникационни средства, за да разпространяват посланията си и да изказват мнението си, и са много ефективни в това отношение. Понякога се оказва, че тези групи, които са в периферията, са много добре организирани, защото имат програма, имат мисия и се грижат за това посланието им да бъде разпространено. И затова е важно хората да знаят, че макар и да са шумните, да са гръмогласният елемент, те все пак са малцинство. Мълчаливото мнозинство, да кажем на мюсюлманите, определено са умерените мюсюлмани. Много е важно да се осъзнае, че от гледна точка на Запада не може да се съди за цяла една религия по действията на най-лошите ѝ последователи. Мисля, че това би било много несправедливо и напълно погрешно. За съжаление сме свидетели на този феномен хората да съдят за исляма според хора като Бен Ладен, Заркауи или тези хора, това е жалко и подвеждащо, според мен.
 
"Този взаимен страх, недоверие и подозрение е най-лошото нещо за нашия свят, защото изгражда стени между хората, не им позволява да се събират, да разговарят помежду си.  
 
Трябва ли това мълчаливо мнозинство да не се изразява?
 
Мюсюлманското мнозинство от хора, които са умерени, те трябва да го направят. Те не могат да си позволят да бъдат самодоволни; те трябва да говорят за това, което са. Те трябва да го направят. Със съпруга ми винаги казваме, че за да се противопоставим на стереотипите, трябва да се самоопределим. Ето защо Йордания издаде "Посланието от Аман". Мюсюлмански учени от цял свят се събраха и се споразумяха за някои основни ценности, които представляват исляма, и се обявиха ясно срещу хора като Бен Ладен. Така че трябва да правим това повече и в същото време трябва да имаме партньори от другата страна. Необходимо е и останалата част от света да протегне ръка и да не се опитва да се предпазва, като има стени от подозрения около себе си, и да разчита само на стереотипи, когато гледа на арабския свят.
Как си обяснявате самоубийствените атентати на жени?
 
Няма как да оправдаем това, че някой отнема живота на невинни цивилни граждани. Въпреки това е важно да разберем защо се случва това явление. Полът не е важен, не е важно дали се извършва от мъж или жена, фактът, че изобщо се извършва, е нещо, което трябва да се опитаме да разберем, а не да оправдаваме. точно вчера имаше доклад, всъщност публикуван от UNWRA, според който над един милион палестинци живеят под прага на бедността, така че те са изложени на огромно страдание - липса на достъп до здравеопазване или образование, липса на мобилност, страх за собствения си живот - така че напрежението и стресът, на които са подложени, са огромни и не могат да бъдат описани. Искам да кажа, че знам, че сега жените се борят да изхранват собствените си деца и съм чувала някои особено тъжни истории за жени, които оставят децата си в клиники, защото нямат храна вкъщи - или всичко, което имат вкъщи, е захар и чай. Така че това определено е тъжно, но по отношение на самоубийствените атентати е много важно, независимо колко много гледаме на това, да кажем, че никога не е оправдано да се убиват невинни цивилни. Никога.  
 
Често казвате, че сте обезпокоени от пропастта, която се задълбочава между арабския свят и Запада.  
 
Не мисля, че сме отделили време наистина да се разберем и съществува този взаимен страх, недоверие и подозрение. Мисля, че това е най-лошото нещо за нашия свят, защото изгражда стени между хората. Не им позволява да се събират или да разговарят помежду си. Както вече казах, да живееш в един и същи квартал не е мултикултурализъм. Трябва да поканите хората в домовете си, в сърцата си, в умовете си. За нас е важно да разрушим тези стени, да се съсредоточим върху общите ни черти, върху общата ни човешка същност и да спрем да се фокусираме върху различията. И това е, което правим. Има един цитат от Халил Гибран, който гласи: "Съседът ти е твоето друго аз зад стената и в разбирането всички стени ще паднат." Така че щом разбереш, стените започват да се разрушават. И така, това, от което се нуждаем, е революция на приемането  
 
Подчертавате също така невежеството на Запада по отношение на ислямските жени...?
 
Когато пътувам в чужбина, винаги се учудвам и трогвам от погрешните тълкувания по отношение на мюсюлманските жени. Например, да си феминистка и мюсюлманка не е противоречие в понятията. В историята на исляма например - и много хора от Запада няма да са наясно с това - има многобройни примери за влиятелни жени в политическата, научната, военната, бизнес и индустриалната сфера. Ислямът дава на жените много права. В днешно време най-големите предизвикателства за мюсюлманските жени по отношение на правата и равенството не се намират в религиозната сфера, където им се предоставят права, а в социалната и културната сфера. Не можем да съдим за действителността на милиони мюсюлмански жени, като гледаме кратки материали по телевизията или четем заглавията на вестниците. Необходимо е да положим усилия да се приближим до тях, да поговорим с тях, да изслушаме техните житейски истории.
Как могат да бъдат разрушени тези стени?
 
Както през последните десет години в бизнеса, корпоративната социална отговорност се превърна от тенденция в начин на правене на бизнес, а след това и в критерии за успех в глобалната икономика. Сега трябва да направим мултикултурализма и приемането също част от начина, по който правим нещата. Независимо дали става въпрос за света на бизнеса, от компаниите трябва да се изисква да обучават служителите си за други части на света и може би да наемат служители от други части на света;училищните програми трябва да разглеждат обучението на децата за други части на света, обществени проекти ... във всеки аспект на живота, мисля. Така че, както казах, наистина се нуждаем от революция на приемането, за да заменим този страх и подозрение.  
 
Имате ли послание към жените?
 
Посланието ми е за жените по целия свят - да осъзнаят, че трябва да направят всичко възможно, за да преодолеят пропастта между Изтока и Запада, да обединят хората и да се опитат да разсеят някои от тези напрежения, омрази и страхове, които съществуват в нашия свят. Като жени ние мислим за света от гледна точка на това, което ще оставим след себе си на децата си, и не искаме да оставим след себе си свят, в който децата ни се страхуват да пътуват, да се качат на самолет или да отидат в университет в дадена страна. Искам да оставя след себе си свят, подобен на този, в който израснах, където наистина не се налагаше да мислим два пъти за тези неща.