Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване тема 88

  • 33 134
  • 778
  •   1
Отговори
# 45
  • Sofia
  • Мнения: 697
Ерос, напълно разбирам тревогите ви. И аз преди време имах собствен бизнес и знам колко труд се полага да го развиеш. Имай предвид, че всеки курс вероятно, ще бъде през три седмици. Ако има кой да я замества за три-четири дни, докато реакцията от химиотерапия е най-сериозна. А и не е казано, че задължително ще ѝ е гадно. Може леко да я понесе. Друго, може да помоли да се прави например в четвъртък и да затваря магазина в дните четвъртък-неделя. И така, през три седмици. Има варианти. Да не отказва лечение поради тази причина.

При мен се наложи да си взема болничен главно заради естеството на работа. Нямаше как да издържа и с двете.

# 46
  • Мнения: 194
Сигурно малко прекалявам с емоционалните изблици, ама и те са част от терапията и лечението, знам, че тук всеки един разбира. Аз наистина като го напиша ми олеква, така че благодаря, че ме търпите. Колкото до зъбите, не искам никого да обиждам, но ми идва повече понякога, защото в днешно време нещата са съвсем различни. Не е до припадъци, виждам мн добре кога се лигавят и преекспонират нещата. Исках да кажа, че всички сме пациенти и че трябва да полагаме усилия да се държим смело и да не напрягаме отсрещната страна. То не само в лечението е така, изобщо в междучовешкото общуване.

# 47
  • Мнения: 93
Ерос, аз правих Ендопредикт и благодарение на него нямах химиотерапия. Дали е правилно или не, божа работа. Аз за себе си избрах да не правя, защото има много примери, след пълна програма ( химия, лъче, операция и т.н.), пак за съжаление имат рецидиви/ метастази. Да се надяваме, че ще имаме късмет. Според мен , ако можете да си го позволите, направете изследването и после с онколог вземете правилното решение за вас.  Mimache, освен да рисуваш, може да помислиш и да започнеш да пишеш. Отдава ти се.

# 48
  • Мнения: 543
Ерос, напълно разбирам тревогите ви. И аз преди време имах собствен бизнес и знам колко труд се полага да го развиеш. Имай предвид, че всеки курс вероятно, ще бъде през три седмици. Ако има кой да я замества за три-четири дни, докато реакцията от химиотерапия е най-сериозна. А и не е казано, че задължително ще ѝ е гадно. Може леко да я понесе. Друго, може да помоли да се прави например в четвъртък и да затваря магазина в дните четвъртък-неделя. И така, през три седмици. Има варианти. Да не отказва лечение поради тази причина.

При мен се наложи да си взема болничен главно заради естеството на работа. Нямаше как да издържа и с двете.
Да, разбирам.... Вашето КИ67 колко беше? Нейното е 30 и по някаква скала е оценена на G2, затова предлагат химио 3+3? Коя е по-страшната бяла или червена?

# 49
  • Мнения: 295
Добро утро Simple Smile Тъкмо и аз се излюпих в деня.. обичам да ви чета, да прехвърлям с кафе или без новите страници на темата, да усещам, че темата е жива, дет се вика Simple Smile
Честно казано онзи ден исках да ви споделя и да ви разведря с нещо много смешно като случка и изпълнение, беше свързано с малкото хлапенце нещо, много се смяхме, но като не го направих на момента и отиде - щеше и вас да разсмее, сигурна съм.. явно много бързо забравям и вече не си спомням какво беше, но нищо де Simple Smile
Мимаче,  моята зъболерка много обича да ни задава въпроси докато аз или децата сме с отворена уста и тя си бачка там-някъде, но интересно, че успяваме да отговаряме дори и докато зяпаме Simple Smile Simple Smile Simple Smile
Вела, ще го разгледам това манастирче, благодаря!
Хората са такъв микс(ер), в диспансера все още може да те увикат и нагрубят, на вън пък милиарди човешки души, и те нас чакат, да ги видим кво-що-как го искат, не можем да огреем над всяко цвете с кеф Simple Smile)) така че лека по лека, носим си новите и старите дрехи, гледаме напред с молитва Богу, да сме живи и здрави, и/или да оздравяваме по-бърже ..
Ерос, пожелавам успех и бързо оздравяване, всичко ще се оправи Simple Smile

# 50
  • София
  • Мнения: 65
Ох...момичета напълно разбирам Mimache, аз се чувствам по много подобен начин. Работя с много хора и съм казала само на най близките си. Пред всички други си мълча. Заради косата се правя на маймуна, защото преди бях с дълга много къдрава коса, а сега перуката е до раменете права и на всички обяснявам че съм се изправила, за да има мъжа ми нова жена за разнообразие. Навсякъде първия въпрос е ...ау колко си променена. Представяте ли си ако трябваше на всички да обяснявам защо.

Та сега имам и втора дилема, покрай операцията - дали да си махна едната гърда, двете гърди или само квадрант...колкото хирурзи, толкова и мнения получих. Обаче всички казват, че решението трябва да взема аз....е как да го взема като съм толкова объркана. Всеки вариант има предимства и недостатъци, както и медицински причини.

Май клоня към махане на едната гърда, цялата ...уж за по сигурно, макар че има проучвания, че органосъхраняваща операция + лъчетерапия има по-малък шанс от рецидив, отколкото мастектомия без лъче, ама и това колко е вярно ....Божа работа.
Та се чудя, ако махна гърдата  да слагам ли имплант или не и какво да правя.
Втората гърда като че ли ми се иска да я запазя, ама и там не съм сигурна. Имам ген RAD51C и е спорно дали изисква мастектомия. Уж го няма в повечето протоколи, но някой от хирурзите смятат че ще е по-естетично ако пипнат и двете гърди, че да са еднакви.

Момичета тези от вас които са с двустранна мастектомия с импланти, как беше възстановяването. Колко време не можехте да си движите ръцете. Ще имам ли нужда от чужда помощ с хранене, тоалетна. Извинявайте за тези въпроси?

Ох изплаках си болката пред вас....благодаря ви че ви има.

# 51
  • Sofia
  • Мнения: 697
Ерос, червената според мен е по - тежка.

Orange flower, мога да споделя как е с двустранна мастектомия, без импланти. Между другото, да махна и двете гърди беше най - лесното решение което някога съм взимала. По - трудно решавам кои обувки да си купя.

# 52
  • Мнения: 93
Ерос, моето Ki67 беше 70 и въпреки това няколко специалисти, включително д-р Консулова прецениха, че няма да правя химио. Гледат се комплексно нещата- размер на тумора, засегнати ЛВ и други показатели, не само Кi- то. Просто всички ми повтарят, че трябва много стриктно следене, защото е много агресивен и много злокачествен и е много вероятно да имам рецидиви.

# 53
  • Мнения: 145
Здравейте, момичета.
Нещо след лъчетерапията, лимфоцитите ма си ниски и все нещо боледувам. Каквото и да донесе малкия от градина, лепвам го. Разбира се и това дъждовно време не помага.
Какво мога да направя, за да си подсиля имунитета?

# 54
  • Мнения: 295
Здравей, орандж Simple Smile
А не може ли да се направи квадрант с опция след като минат всички лечения, включително и лъче, да се направи реконструкция с оформящ имплант?
Момичета с импланти, ще ти дадат съвет, надявам се..
Ще вземеш най-правилното решение за себе си, сигурна съм, и всичко ще се оправи.. тези мисли които сега са в главата ти, ще видиш, че ще дойде време, когато ще останат далеч в миналото..
Прегръдка от мен, ти си силно момиче Simple Smile

# 55
  • Мнения: 656
Мимаче, може ли да те попитам нещо професионално от твоята компетенция?
Ще го напиша тук в скрит текст, защото може да касае и други мацки.
Скрит текст:
Преди лечението ми (2022 г.) имах идеални като фасада и здравина зъби, но с леки наченки на пародонтоза. Не знам дали от агресивното лечение, но за няма и три години положението драстично се влоши. Клатят ми се вече два зъба, а мъката с почистването в джобовете няма и да я споменавам. Фасадата все още ми е наред, обаче аз си знам как се храня, какъв дискомфорт ми причиняват тези клатещи се зъби и дали няма да глътна някой в съня си Laughing
Обмислям сериозно поставянето на импланти, но това което ме тревожи е дали наличието на метал в челюстите ми няма да е проблем при бъдещи образни като ЯМР например?
Чух мненията на двама имплантолози, но ми се ще откровено да ми каже някой от "нашия клуб" как точно стоят нещата. Че няма страшно и мога смело да предприема тази крачка.
Относно отношението на околните, аз изобщо не ги отразявам.  Промених се доста и станах безцеремонна към нетактични и излишно загрижени за бъдещето ми хора. Посичам ги на момента и то доста грозно, когато ми предлагат нежеланото си съчуствие, което лично на мен ми действа по-депресиращо, отколкото да се направят, че не знаят. Слава Богу не  е често, защото точно заради това, да не съм груба с хората, изключително малко хора знаят какво ми се случи.
Като всеки тук и аз редуцирах рязко кръга на хората, които съм допуснала близо до себе си.
Ей тука слагам  един текст, на който попаднах малко след диагнозата. Много се припознах и си го препрочитам често Simple Smile
Скрит текст:
"Цял живот човек тича...
Тичаш за децата.
Тичаш за къща.
Тичаш на работа.
Тичаш след много ненужни неща.
Бързаш да сколасаш.
Не спиш...
Гониш автобуси,
Гониш срокове,
Гониш времето...
Излезе един голям камък и те спъне, па се спреш...
И тичаш вече в обратната посока...
Тичаш по доктори.
Тичаш по болници.
Тичаш за илачи и цярове.
Тичаш за надежди.
Все тичаш...
С малко късмет се измъкваш цял.
Е, поопърлен разбира се, с обгоряла душа от тичане, но жив!
Правиш 100 кръга в кръговото си житие
и... си сядаш на задника.
Вече не тичаш.
Не бързаш.
Нищо не гониш.
Децата големи. Къщата също, но живееш само в една стая.
Не ти се работи толкова, свършил си я всичката...
Колкото можеш...
Колкото-толкова...
Утре ако е живот и здраве пак!
Не поглеждаш часовника, какво да му гледаш - часовник като часовник.
Гледаш да се насладиш на това, което имаш - слънце, двор, градинка и няколко животинки, които те обичат...
Имаш хляб,
Имаш подслон, Имаш и хора, които те обичат.
Дърпаш чертата...
Що е било това тичане толкова?...
И защо не си се спрял?!
Защото е трябвало да се спънеш и да разбереш, че не всичко е тичане... Иска си и запиране, ама навреме!
Да, ама...първо трябва да платиш, че е да го осъзнаеш.
И да минеш онези 99 кръга на плиткото ти предишно мислене.
Вече не бързаш... Колкото - толкова... Които - те!
Каква файда и от калабалък, повечето са публиката, която или ще заплаче с теб или ще се присмее на падането ти.
Хора за всичко си има.
Държиш все по-малко и все избрани около теб... Здравей, здрасти и толкова!
Другите, които са ти на сърце си ги побираш в душата.
Да ти топлят и да ги топлиш и ти.
Сърбал си и горчивото и соленото, че и отровното.
Факири на поглъщането сме станали.
Режеш, предателството, режеш компромисите, режеш от себе си и като погледнеш - касапница станало. Парчетата ти разхвърляни навсякъде през годините.
Събереш каквото останало и погледнеш пак - че то си е много, което имаш!
Стисваш го и му се радваш. Другото-бош лаф.
Като се спънеш и като се сринеш и те изгори няколко пъти, пусти огън, знаеш какво искаш.
Всъщност... искаш толкова малко.
Едно легло, къшей хляб да не нагарча, един покрив над главата ти и една шепа сладост в думите.
И вместо илачи - очи, които да лекуват.
Дръпнеш чертата - достатъчно е!
Нататък... каквото даде Господ, макар че хората се обезвериха, но търсят присъствието Му, когато са без надежда или когато искат да обгърне с милостта си свидните им...
Толкова!
Яжте сладко залъка си.
Тичайте след  хубави нещица.
И ламтете само за здраве.
Другото си е лакомия."
Автор: Таня Маркова

# 56
  • Северозапада
  • Мнения: 5 711
Orange flower, аз съм с двустранна мастектомия с импланти. Не ти трябва никой за хранене и хигиена след операцията. Първите дни не трябва да се опираш на ръцете и изправянето е трудно, разчиташ само на коремната преса. На мен ми беше трудно да си държа телефона на ухото първия ден. Ръцете си ги движех почти свободно, в смисъл се ограничавах, защото не трябваше да ги вдигам над главата.

# 57
  • София
  • Мнения: 65
Благодаря момичета за отговорите, Моли в текста ти съм и аз - все тичам, май все още тичам....
Анонимус 78, не може и на мен много ми се искаше така, ама за съжаление това е тяло, математиката не работи при него баш....ако изрежат само квадрант...рискувам 2ра операция, защото не е ясно дали ще има чисти резекционни линиии....(не е баш определено до къде стига тумора и е малко късмет дали ще успеят да го изрежат до чисто), а наложи ли се втора операция вече ще махнат гърдата, ама вече ще е обезобразена, според хирурзите и на практика тогава имплант трудно ще се сложи, защото съм много слаба и май няма да ми стигне баш кожата, особено ако преди това са я редуцирали както искат след квадрантомията.
Та избора за едната гърда май клони към махане, че никак не ми се иска да рискувам с повече от една операция, за до чисто.....та от там отива въпроса да махна ли и втората.

# 58
  • Мнения: 4 463
anonymous78, задължително споделяй забавните случки. Това е целта на темата! Освен  физическото преодоляване, да съживим емоционалното!

За диагнозата споделям само при нужда. Нямам нерви да се занимавам с глупости. Имам познати, бивши роднини (за мен вече), които се отдръпнаха след като чуха за диагнозата. Странни реакции имат хората, но не мога да им се сърдя. Всеки реагира различно.
Една колежка се лекува в момента и всички избягват да й звънят, за да не я притесняват. Четох им едно конско, че отсрещната страна по друг начин го разбира това отдръпване.

# 59
  • ПЛОВДИВ
  • Мнения: 294
Привет бирбени момичета! Днес мина много добре консултацията със заместничката на моята онколошката, тъй като вече е в майчинство. Колежката ѝ е много усмихната, предразполагаща, потвърди, че мамографа и ехографа са отлични и ми направи обстоен преглед. Каза че е нормално да нямам чувствителност на оперираната гърда, тъй като при допира от нейна страна леко подскочих. Попитах я дали може да мина на преглед при офталмолог защото усещам че съм вдигнала диоптъра. Питах и за зъболекар, дали може да ми се почисти зъбния камък и ще чакам да ми се обади ако не може, ако не ми се обади значи може. Взех си поредните три кутий Верзениос и живи и здрави в началото на Юли пак съм на кръвни изследвания и консултация.

Общи условия

Активация на акаунт