Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване тема 88

Поискайте да ви изследват Ки 67. Ако не може там, вземете материала и го изследвайте другаде, защото понякога се различават стойностите от биопсията и от операцията и ако е по-ниско може и да се размине химията.

Ерос,
Аз правих Ендопредикт. Моят тумор е G1, без да са открити туморни клетки и емболи в отстранените 2 ЛВ. Ki 67 е 10. Описаната митоточна активност е като във вашия случай (по спомен). В моя случай доц.Калев , който е в същата платформа с Консулова настояваше за 4 вливки, защото следоперативно бяха измерили образуванието 22мм и попадах във 2-ри стадий, заради 2 мм. Това ми изглеждаше несериозно, както и на д-р Кръстева и проф. Манеголд, които бяха категорични за хормонална и лъчетерапия само! За съжаление и аз много се забавих с хормоналната, докато мина комисия. Само за информация майка ми е пила 7 години Зитазониум, Нолвадекс, Тамоксифен и няма  някакви поражения, но рак отдавна няма. По време на нейното лечение даже не е имало допълнителните лекарства, които споменават момичетата тук.

Моля те,попитай как стоят нещата с изработката на тупе.В какъв срок се изготвят и как варират цените.
Да,тази цена е наистина разумна за перука.На мен не ми беше обяснено и предложено това.
Мимаче,аз също изпитвам такива емоции към околните.Особено репликата “На колко си години?” И “Аммиии ДАНО да те оправят” За погледите и муцуните им няма да коментирам.🤯

Момичета, относно погледите, коментарите, съжаленията, изказванията и т.н.на някой хора, мога само да кажа, че в световен мащаб има бум на ракови заболявания и увеличени %, както и на рак на гърдата между 30-40 годишна възраст. Наскоро бях при онкогинеколог, която каза, че всички носим такива клетки, при едни се отключват, при други не. Да спра да мисля негативно. Та в този ред на мисли.... тези, които коментират така, те са застраховани ли!?!
Защото оне ден дружка, която още се лекува, ми разказва как нейна близка, която й помагала и също коментирала как й се е стоварило това, бам болки в кръста, ямр - лезии, после ПЕТ скенер, разсейки навсякъде, загуба на килограми и вече я няма. Колко хора не знаят какво им е. Наскоро една приятелка ми каза, че заради мен е отишла на преглед на гърди, от три години не е ходила. Ние имаме шанс да се преборим. Вярвам в това. Вече спрях да се впечатлявам от хората, даже като чуя, че коментират кой е умрял и си мисля, че просто са доста емоционално ограничени и че, ако е на тяхната глава, друго ще коментират. Жалко че до тук съм се запознавала все с уникални жени и в повечето случаи забелязвам, че връхлита само свестни души, как не се запознах с един енергиен вампир, който пръска злоба!?!

Kalpaznka, злите рак не ги лови, не знам защо, но съм го забелязала. 😁

Злите изливат навън болки и неволи. Другите - трупаме вътре.

Заради евентуалните съжаления споделих с много малка група от хора.Повечето ми познати не знаят. Но, пък тези които знаят, един не изказа съмнение, че всичко ще бъде наред и ще оздравея. Толкова кураж ми дадоха! Може в мислите си да са ме съжалявали, но пред мен и една дума на съмнение. Даваха ми примери за жени, които са се преборили. Благословена съм, че съм заобиколена с точно тези хора. Другите каквото искат да си мислят.
Според мен болестите ги ловят хората с богата душевност, чувствителни и раними. Тези, които много мислят в сърдечен аспект. Обикновено си преживяват всичко тихо и ненатрапчиво. Мълчаливо страдат. И тук става въпрос за всяко едно заболяване. Рака не е най - лошото. Например МС, която те превръща в затворник на собственото ти тяло. Няма лечение. Има забавяне на прогресията. Имам две приятелки с тази диагноза. Всички чакащи за трансплантации, мъка.
Разликата между нас и всички здрави хора е в това, че ние обичаме живота и знаем да се радваме и да благодарим. И да се ядосваме по- малко на глупости.

Та, на следващият който каже : "Дано да те оправят", само можем да ги съжалим. Защото, ако човек няма вяра и надежда - нищо няма.

Да, позитивната нагласа е много важна!

Когато ме диагностицираха, колежка ми сподели за един манастир в румънска Добруджа и ме заведе. Не се минава Дунава и е на 95 км от Добрич (през ГКПП Кайнарджа). За час и половина сме там.

Може би сте чували за растящите камъни... В манастира има такъв камък, по форма наподобава  леко на кръст. Намира се в помещение към старата църква. Според легендата извлича болката на хората.

Има и параклис с лековит извор и легенда за него.

Новата църква е голяма и вдигната високо, подобно на църквата в Кръстова гора. (Харесвам Кръстова гора, но е на 500 км от Добрич. Четири пъти съм ходила, от които един след диагнозата и операцията.)

В румънския манастир (Дервентски манастир)  за по-малко от две години съм ходила над 10 пъти. Много ми харесва мястото,  има особена енергия и изпитвам потребност да го посещавам. През седмицата е по-спокойно и предпочитам тогава да отида. Почивните дни се събират доста туристи.

Споделям, ако някой има път нататък и проявява интерес, може да го има предвид.

Трябва да се възползваме от всичко, което ни помага да се чувстваме по-добре.

Здравейте, днес бях на консултация при онколог. Започвам терапия след Велигден. Но забравих да питам как стоят нещата с болничния. Кой го издава? За колко време? Имам назначени 6 вливки през 21 дена на този етап. Дали ще ми дадат болничен за целия период или се преиздава...
Ще трябва да организирам работата си, преди да изляза в  болничен.
Да се лекувам и да ходя на работа - не е вариант за мен.

Относно косата - не мога да даря. Боядисана е. Реших да използвам шапка. Така че няма да се засилвам за перука на този етап. А ако ще ми се наложи... Ще е готова... Отпада опцията с даряването

Болнични издават на всяка вливка - от датата на първата до датата на втората, от датата на втората до третата и т.н.

Трябва да си подновявам ТЕЛКа. Личната ми издаде направление, но е сбъркала местоработата ми. Какво да направя?

Да, не искам да съм лоша, но никой не е застрахован, обаче като зъболекар, като дойдат и започнат с лиготиите “оле, това е много гадно”, “оле, това няма да го изтърпя, не мога”, “ оле, това не искам, еми не ме интересува, измисли нещо друго, не мога”. И аз стоя предимно спокойно и си мисля как стоях аз като изплашен заек там, особено първия път на имения си ден…. Не се самосъжалявам, но просто не понасям, всеки път като не вдигна и съм заета, да мислят, че съм се влошила. Или пък въпросът “ама сега си добре, нали” , аз откъде да знам как съм и какво става и защо е нужно да ти давам отчет, мамка му. Разбирам загрижеността, ама да си я наврат в най-тъмното място. Да си гледат собствените живот и здраве.
Мъжът ми отива да гледа мач с приятели, които са ми колеги на мен, никога не съм била близка с тях, единият го дръпва настрана и го пита, верно ли съм болна от рак и имам ли разсейки…. ММ не е медицинско лице и е извънредно спокоен и кротък, но дори на него е станало гадно. Или пък изпълнените с тъга и съчувствие очи насреща, вперени в мен с леко наклонена жално глава и едно неловко мълчание, което мен ме принуждава да се държа като шут и да подскачам със сардоничен смях наоколо и да повтарям “ всичко е наред, всичко е наред”
Откак се случи всичко намразих работата си и обкръжението си. Стоя вкъщи, купих платна, рисувам, готвя, експериментирам. Правя ремонти, и аз като Вела ходя често до Кръстова гора, по абсолютно същия начин имам потребност и искам да няма хора, които да създават гюрултия по черкви и параклиси с тъпите си празни приказки и несъобразителност. Не понасям хора. По същия начин, покрай мен изгоряха с диагноза мои пациенти, но ми е тъжно, защото жената, която визирам е най-милият човек на света, с най-леката аура и присъствие. Друга пък дойде и ми се съблече насреща и си показа изрязаната гърда, докато реагирам и се усетя. Нейният начин да ме успокои и да ме подкрепи явно. Оценявам го, макар да нямаше нужда. Но е къде, къде по-добър начин, отколкото да дойдеш да изискваш от мен разказ какво и как е започнало и се е случило и докато говоря, да чукаш под масата, да си щипеш ушите и да повтаряш “да пази Господ”
Само Господ знае, в крайна сметка колко живот за всеки, но някак си по-спокойно се живее ако човек не се сблъска с това. Чувам някои как смело говорят как след 10
години ще направят някакъв ремонт на къща на село сами или че ще изплатят нещо. А аз стоя и си мисля как живея за утрешния ден. Това е основната разлика, колкото и да си щастлив и да цениш новия си живот. Вече амбициите и стремежите са плахи и тихи, не че ги няма. Дано с времето отново да стане спокойно и ведро. Аз дори и сега пак дерзая, но уплашено и кротко, като бавен трактор на нива, а ми се иска да съм си пак като ракета.

А, Mimache, ще ме извиняваш , ама от химията само веднъж припаднах, а на зъболекар всеки път припадам😶‍🌫️
Та разбирам ги хората, ако са като мен
И тук не говорим за болка от манипулацията, за усещане и т.н. Единия път водих детето на зъболекар. На него му правиха зъб. Познай- пак припаднах. Още си го спомня горкия нищо, че минаха 13г от тогава🤕

Няма как да не се сблъскаш със съжалителни погледи. Аз работя в администрация и всички знаят какво ми се е случило. За съжаление не съм единствената. Много от познатите ми обаче нямат представа и не съм им казвала. Знаят близките ми и определен кръг приятели. Най-безумният въпрос, който получих и то сравнително наскоро беше „Ама ти изглеждаш много добре. Сигурна ли си, че си имаш рак”. Какво да ви кажа повече – според някои явно трябва да изглеждаме много, много зле.

Мимаче, споделяй тук и се разтоварвай.
Ерос, ще ядеш бой! Естествено, че има светлина в тунела! Какви са тези глупости! Аз лично не бих правила Ендопредикт във вашия случай (правила съм). При тръгнало нещо към лв категорично ще настоявам за химиотерапия. Въобще няма да търся повече мнения с цел да я избегна. Независимо кой как я понася, издържа се! А тя лекува и ни помага!

Да, разбирам и знам, че здравето е най-важното. Нашите опасения са, че по време на химиотерапия, засега разбирам, че ще е 3+3, не може да се работи, сестра ми има собствено магазинче от което се издържа и не може просто да му врътне ключа. Просто се чудим кой път да хванем...