Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване тема 88

Olive, благодаря, че разказа!
Ще е чудесно, ако споделиш гайдлайните.

Разбирам, че е добре да се следим периодично, но мисля, че това е доста рентабилно за отделните болници и водещо на много места при определяне на изследванията...

От една страна е добре да сме спокойни, че всичко ни е наред, от друга не трябва да прекаляваме...

Някъде бях чела (за съжаление не помня къде), че за един излекуван човек от рак, вероятността да развие отново болестта е същата, като на човек, който до сега не е имал рак... Не зная дали е вярно.

Ако всичко е на първо място в главата, лекарите махат физическата проява на болестта, но за психическата (подсъзнателната) трябва да се погрижим ние. И ако тя остане, пак ще се прояви физически по същия или по подобен начин. Това важи за всички заболявания и обяснява различните рецидиви и повторения на болести, операции и пр...

Благодаря на всички за отговорите! Май извода е да спра да го мисля. Защото, ако почнем да правим това, което някои от вас сте написали, нервите ще са повече от ползите. Личната дава направления с голям зор. За нея също е безмислено това стриктно следене и ПЕТ скенера. За да даде направление, буквално трябва да се скараме. Последно нейния отговор беше - лекувате се в Пловдив, от там вземете. В Пловдив пък на никой не му дреме. Балева, Колдамова, Тонев, всичките са един дол дренки. Едно и също повтарят. Оня ден бяхме при Тонев. Никой вече не иска изследвания и скенери, мрънкали, вие приритвате, защо ви е, нямало нужда и точка. Нашия единствен такъв скенер е правен в Бургас, защото в Пловдив нямаше часове. Смяната на диспансерите пък, още в началото го мислех, защото изобщо не бях доволна от КОЦ. Но на майка не и се занимаваше и се примиряваше, не искаше допълнително да се ядосва. Колко нерви обаче изхабих, само аз си знам. Не малко пъти съм се карала с лекарите и сестрите там, бездушни хора, които за мен не трябва да практикуват тази благородна професия.

За коц много може да се каже, аз също ги замених, не че всеки лекар взет сам по себе си е лош. Като се започне от двете неприятни госпожи, които приемат пациенти долу и повече кислеят и те навикват и се свърши горе със светилата на онкологията, които се заключват в общия си кабинет и трябва да ги гониш по коридорите за информация. Тук там някоя по-свястна сестра. Всичките се изреждат, нямаш конкретен лекар, нямат пет кт, нямат отношение, не правят контроли. Здрава психика да има човек за там… аз бях втора база на третия етаж и се прехвърлих в Пълмед при Славов и част от екипа там, които се преместиха от коц. С две ръце ги препоръчвам като екип и отделение. До момента съм направила три пет скенера, три ямр и един обикновен скенер в началото в коц. Даже твърде лесно ме пращат на пет от Пълмед. Последният пет щяха да ми го насрочат три/четири месеца след последния и аз излъгах, че съм болна, за да изчакам да станат поне 6 месеца. Имам си лекарка в сити, която ми следи гърдите с ямр и самата тя ме посъветва пет да е поне на 6 месеца и да говоря с онколога да направя обикновен скенер. Та така, живот и здраве да има, още един пет след 6 месеца и мисля да разредя. Божа работа всичко.
Съгласна съм с две ръце, че животът след всичко е осъзнат и прекрасен. За съжаление при мен узнаха всички, понеже такава ми е работата и сега по цял ден съм длъжна да отговарям на въпроса  “кааак си” и така вкарват един “умен” “концентриран” и “загрижен” поглед и интонация, които ме отвращават. И лошото е, че видимо съм добре и нямам нужда от това, но явно на нашите ширини се счита за голямо внимание и любезност да ти напомнят, че си бил болен.
Забелязвам колко озлобена съм станала, не знам при вас дали е така. Не ми се работи работата, която обожавах преди, хем вече е някак си развита и ми носи ресурси. Отвратително ми е, започвам да обмислям да започна на чисто някъде в чужбина.
Вчера дойде една и започва да разпитва за ремонта ми, обяснявам се, тя разпитва грубо и навътре за неща, които съвсем не и влизат в работата, дали нямам имоти по наследство, защо съм на квартира и след като се изпуснах, че съм си поръчала жълт/златен смесител в банята, а те са малко по-скъпички от инкоксовите, дамата замлъкна за кратък момент и ми вика “ ох, добре, че момченцето е с теб” “косата расте, що я пускаш, такава хубава беше с късата” “ходиш ли сега там, в онкологията”
Отговарям, че не ходя вече от година. “Ама как така не ходиш, то трябва да ходиш” Аз започвам да се нервирам сериозно, но чакам да я хване упойката и съм длъжна да обяснявам най-личното си. Казвам и “не ходя, ходя си на проверки, засега вс ок” и тя някак недоволно, че съм ок, ми рече “щото моята приятелка все ходи на инжекции”

Малко по-късно след интервенцията тя получи синкоп, стана и лошо и припадна. Докато я пусках да легне назад и я охлаждах с вода, се усетих, че ми става приятно, че на нея и е лошо……. Изпитвам абсолютна неприязън и злоба и едва издържам. За съжаление след като се свести направи втори припадък и там вече малко повече ме разтревожи, та почти стигнахме до 112… в крайна сметка я изпратих по живо по здраво, но цял ден краката ми трепереха и имах разстройство от стрес и злоба.
Миналата седмица имах пет скенер и там страх от резултат…. Има ли други, които са толкова угнетени след всичко преживяно, аз не бях лош човек.

Момичета, вчера попаднах на новина, че Софиямед разполага с ново поколение ехограф за гърди. Прикачам статията да прочетете повече информация. Д-р Сечанова ( тя ми извърши биопсия и операция), ще работи с него.

ttps://www.hospitalsofiamed.bg/Новини/Ехограф-от-последно-поколе … --Софиямед-/n5098

Мимаче, как ме разсмя рано сутринта с глас!!!:joy:
Такива хора въобще не искам да ги коментирам. Ти поне може да им го върнеш. Натисни малко повече с машинката и да подскочат до тавана Жалкото е, че дори някои от роднините ми едва ли не ме чакаха да умра. В същото време, когато ми беше най-тежко в началото, се кикотеха гласно пред мен без да се съобразяват, а на мен ми се ревеше. Искам да си спестя точно тези погледи и шушукане зад гърба ми ,затова много малко хора знаят в обкръжението ми. Не искам да се правя на светица ,но имам чувството, че тези болести ги хващат по-добри, чувствителни и раними хора ,тези които носят и задържат обида в себе си.  Вярвам в психосоматичните причини за болестите.

Ако успеете,и скенер на цяло тяло,с контраст ще е обективен.

Mimache, спокойно, не си лош човек, всичко това е нормално. Едва ли някоя тук се радва на тъпото" как си", съпроводено с влажен поглед, влудяващо е, но те и хората не са ни виновни, че сме изнервени. Особено покрай някое предстоящо изследване или резултат. Теб ти вибрира мозъка от напрежение и притеснение , а колегите те питат " какво ти е?" Аз смятам, че тези наши настроения са по- нормални, от това да цъфтим от щастие ежедневно.

Ще споделя и аз...дъщеря ми не се промени,остана си деликатна,чувствителна и добра със всички...но и средата в която живее,рядко някой и "напомня" за диагнозата.Докато беше в бг се чувстваше ужасно,но по скоро,по принцип заради нечовешкото отношение ..даже започна да прави паник атаки..
Какви ли недоразумения не и се случиха,в банки ,ДКЦ,РПУ,заведения..заради некомпетентен персонал или абсолютно бездушие...чак аз започнах да изпитвам физическа болка,заради това на което я подлагаха..а тя се усмихваше през сълзи..
Аз обаче...станах много лоша...и за мое съжаление,само в мислите си,в душата ми се трупа чернилка...и хем се укорявам,хем се ядосвам ,защото искам да съм груба и с действията си,поне в изказа ...
Ако чуя някой да ми обяснява как иска децата му да са добри хора...е вече не го приемам,аз мисля ,че най-големият ми грях към моите е,че не ги направих егоисти ,че даже и лоши хора...в смисъл,да са добри за себе си,да не им пука ,не да правят лошо на някой..
Ходих и на психолог,единствено което разбрах...че той няма да ми помогне.съветвайки ме да не товаря никой,и да се съобразявам със всички..
Отрязах,добри приятелки,поне така ги чувствах преди това изпитание...но се покриха,говореха нелепи неща,и ходеха да палят свещи,всеки път когато имах нужда от тях...
Все по трудно изпитвам емпатия,избягвам хора мрънкащи за дреболии,и хора които се държат снизходително...
Сигурно,не съм във вашите обувки...сигурно,ще кажете,не е същото...
Както съм напълно убедена,че дъщеря ми ме щади,не споделя всичко,и това е по-лесно,когато е далече..
Това че ви чета,ме държи близо...

Mimache, напълно  нормално е да се чувстваш по този начин. Дали от лекарствата, дали от всичко преживяно и целият този стрес, човек се променя. Отърси се от това, което те напряга и изнервя. Ако трябва смени държавата, направи нещо което да те направи щастлива, заслужаваш го.

А за хората....Какво да кажа?! Хората са несъобразителни и нетактични. От нас зависи колко, ще обръщаме внимание на това.

Наскоро срещнах една бивша колежка, която знае за това, че са ми открили рак и започна да ме разпитва. Стандартните въпроси: как съм го открила, какво ми е било лечението, за операцията. Казах ѝ, че съм с двустранна мастектомия, при което тя започна да чука на дърво и всички останали ритуали за които се сетите. Да ви кажа, бях в потрес! Хем ми беше смешно, хем - обидно.

Не мисля, че рака ме промени до толкова, че да съм сякаш друг човек. По-малко се тревожа за незначителни неща ( преди се тревожех мнооого) и го давам по-спокойно. Стремя се, да не се впечатлявам и да не се огорчавам от хора, които не са ми в близкото обкръжение - колеги, касиерката в магазина, изнервеният шофьор.

Момичета, правете поне по едно нещо в седмицата, което да ви донесе щастие, мир и хармония. Преди време попаднах на ето този текст във Фейсбук. Много е насърчителен.
Автор е Реджина Брет писател и оцеляващ с рак на гърдата.
****************************************************

B навечерието на 45-я си рожден ден Реджина съставя и публикува списък, който нарича „45 урока, на които ме научи животът"...

1. Животът не винаги е справедлив, но все пак е хубав.

2. Когато се съмняваш, просто направи следваща малка крачка.

3. Животът е твърде кратък, за да губиш време да мразиш някого.

4. Твоята работа няма да се погрижи за теб, когато си болен. Ще го направят приятелите и роднините. Дръж на тях.

5. Покривай задълженията си по кредитните карти всеки месец.

6. Не е нужно да печелиш всеки спор.

7. Плачи с някого. По-целебно е, отколкото да плачеш сам.

8. ОК е да се ядосаш на Бог. Той може да го понесе.

9. Заделяй за пенсия още от първата си заплата.

10. Когато става дума за шоколад, съпротивата е безполезна.

11. Помири се с миналото си, за да не засенчва настоящето.

12. ОК е децата ти да видят, че плачеш.

13. Не сравнявай живота си с този на другите. Нямаш представа за целта на тяхното пътуване.

14. Ако връзката ти трябва да остане тайна, не трябва да си в нея.

15. Всичко може да се промени само с едно примигване. Но не се тревожи, Бог никога не затваря очи.

16. Поеми дълбоко дъх. Това успокоява ума.

17. Освободи се от всичко, което не е полезно, красиво или носещо радост.

18. Това, което не те убива, наистина те прави по-силен.

19. Никога не е късно да имаш щастливо детство. Но второто зависи само от теб и никой друг.

20. Когато преследваш това, което обичаш в живота, не приемай "не" за отговор.

21. Запали свещите, използвай хубавите чаршафи, носи любимото си бельо. Не ги пази за специален случай. Днешният ден е специален.

22. Подготви се добре, след това се пусни по течението.

23. Бъди ексцентрична сега. Не чакай старостта, за да носиш лилаво.

24. Най-важният сексуален орган е мозъкът.

25. Никой не отговаря за твоето щастие, освен самият ти.

26. Погледни на всяка така наречена катастрофа с мисълта "След пет години това ще има ли значение?"

27. Винаги избирай живота.

28. Прости на всички всичко.

29. Какво мислят другите за теб не е твоя работа.

30. Времето лекува почти всичко. Дай време на времето.

31. Независимо дали ситуацията е добра или лоша, тя ще се промени.

32. Не се приемай на сериозно. Никой друг не го прави.

33. Вярвай в чудеса.

34. Бог те обича поради това Кой Бог Е, не поради нещо, което си или не си направил.

35. Не ревизирай живота. Дай най-доброто, на което си способен сега.

36. Да остарееш е по-добре, отколкото да умреш млад.

37. Твоите деца получават само едно детство.

38. Всичко, което действително има значение в края на краищата е, че си обичал.

39. Излизай всеки ден навън. Чудеса те очакват навсякъде.

40. Ако натрупаме проблемите си накуп и погледнем проблемите на другите, ще пожелаем нашите обратно.

41. Завистта е загуба на време. Вече имаш всичко, от което се нуждаеш.

42. Най-доброто предстои.

43. Без значение как се чувстваш, стани, облечи се и излез.

44. Предай се на Живота.

45. Всеки миг от живота е дар от Бога, бъди благодарен.

Да, има изписани десетки теми , има и достатъчно информация за реда, но съгласете се ,че всеки пристига тук постфактум...аз съм една от многото с отворена биопсия, без ЯМР, с операция и отстранени ЛВ(без метастази), но всички се молим и надяваме да е направено правилното и най доброто❤️

Моля ви, отговорете ми, ако не "светнеш " така да се каже в разговорна форма на пет скенер, значи няма туморна формация, така ли е!?

manka mg,недей съжалявай,просто така е трябвало да се случи.По важното е,че нямаш мети в лимфните възли.Ний по същия начин в началото,посетихме първия известен хирург,за който имаше час.Бях запазила час и за др.В.Иванов,но за след 2 седмици.Момочетата в темата ме посъветваха за кор биопсия и първия лекар,каза че ще е такава,но беше кор биопсия с разрез и впоследствие получи голям хематом.Не съжалявам,защото станаха бързо резултатите и впоследствие Пет скенера,за да започне лечение.Сестра ми преди диагнозата,може да ви звучи пресилено,но беше красива като кукла 
 Барби,без никакви корекции.Сега вече се промени много и качи килограми от Золадекса и сърцето ми се къса.Никой не й е правил намеци за диагнозата,а всички знаят,само наскоро приятелка на майка ми си позволи да каже пред мен,че е много надебеляла.Първо й казах тактично,че е на хормони и таргет,отговори ми,че и тя била болна от диабет,което било по лошо.Е познайте къде я наврях.Иначе на сестра ми,като че ли не й пука,живей си живота на макс.Купи си нова кола,най новия телефон,почна да строи къща за синът си и всеки месец си купува нови дрехи.Искала да не си променя живота ,а пък колкото й било дадено,толкова.

Принципно ДА, ако не свети, значи не натрупва радиофармацевтик, следователно няма тумурни клетки. Обаче ако се гледат гърди най-вярно показва ЯМР с контраст.
Алатея, щом психиката и е съхранена и психически се чувства добре, това е по-важно от качените килограми. Не знам колко е годишна, но красотата е преходна и все в един момент погрозняваме. Важното е да е спокойна, да има вътрешен мир и да изпитва удоволствие от живота.

Мимаче, не си злобна, просто си имала лош ден. Една лоша мисъл не те прави лош човек.
***
Alatea, тази жена е донякъде права. Диабетът е по-лош от рака в някои отношения, особено ако човек продължава със стария начин на живот. Като се замисля, май познавам повече хора, които си отидоха от алкохолизъм и диабет, отголкото от рак. Но всеки си гледа от неговата камбанария.
***
Stefani, скенер с контраст ще покаже, ако има нещо. Аз досега съм правила три скенера, каквото показаха, се потвърди после от операцията и от ямр. По-важно е разчитането.
Не съм правила пет скенер и се чудя дали да си искам другата година, но някак вече ми омръзна от изследвания и вливане на отрови в тялото ми. Вчера д-р Иванов ми каза, че свръхследенето е по-добре от никакво следене, ама де да знам.
Минах на преглед при него, имам кисти и мастопатията, за която си знам, другото било наред. Олекна ми засега. Чакам да видя с какво ще ме сюрпризират в образната диагностика на Надежда.
***
Аз се предпазвам от хорското любопитство като не крия нищо. Направо си казвам и разказвам всичко. Така обезоръжавам и любопитството и евентуално някоя лоша дума или неловка мълчание. Дори най-голямата клюкарка или нетактична лелка се стъписва като дам цялата информация веднага и без разпит.
Така постъпваме и за раждането на бебка, не сме крили нито как, нито къде е станало. Така ние контролираме ситуацията.
Освен това аз смятам, че един човек да има полза от това, което споделям, ще е добре.
***
manka mg, понякога така става, важното е, че си хванала гадината навреме и вече си здрава. Не може всички да сме по един и същи път.
Но няма гаранция. Аз като попаднах тук още първия ден след диагнозата и направих всичко уж правилно, може още утре да осъмна с метастази, а някой с отворена биопсия да е жив и здрав още 50 години.
***
Аз си накупих тениски, почти само с това ходя. Сигурно вече имам 20 и продължавам да се заглеждам в магазините за още. И вече нищо не пазя за ново както преди, обличам всичко купено веднага, дори и вкъщи само да стоя с него и бебешочката да го омазва.

Ходих при л.л. с първата епикриза, а тя не ми каза, че имам право на телк. Добре, че тук ви чета всички, и от вас научих за Телк-а.
Следя и другата група за Телк и Нелк.