ОпЪтване за работа с мъж.

Винаги пиша от личен опит,от опита на дружки и  хора, около мен.
Често съм директна и не спестявам гледна точка, макар и да не се харесва.
Такава съм и в реалността.
Понякога брутална.

Тук е що-годе анонимен форум, с идеята е да си споделиш истинското мнение.
Ако всички бяхме поличически коректни, форума щеше да е поредната пустиня и никой нямаше да се изказва за нищо.
Добре, че сме на различни мнения, иначе щеше да е голяма скука.

Що годе анонимен,ама старите кучета повечето и реално си се знаем.

Е да, но едно е да коментираш във форум, друго е да коментираш във фейсбук - където имаш и шуранайки и колеги, все ще стъпиш на нечии пръсти, пък после убидени, нацупени, мразещи.
Политическата обстановка се нарушава... А тук няма политика, всичко е сурово.

Суровата "действителност".

Ще ме умориш, хаха.
На откровения и замисляне щом си подела, ще кажа и аз.
При мен пък е обратно, в смисъл не точно, и в реала съм си така, но малко по-обран, и зависи кой е срещу мен. Не с всеки става готината приказка, а с който става се мачваме и ставаме я дългогодишни приятели, разбира се и допирни точки трябва да има, я с жена, или нещо друго и т.н. Нямам представа какъв образ кой си "оформя" или какво мисли, но тук се лигавя много на моменти.

Не съм останал с впечатление, че не се забавляваш, или че не си отпускаш душата, но ти се познаваш най-добре.
Много ясно долавям кой кога е сериозен, шегува се, или се опитва да уязвява с пасивна агресия и да пише "между редовете", разчитайки, че "жертвата" ще го прочете, но се заблуждава, аз лично не чета всичко, нито имам времето, нито желанието.

Щях да кажа нещо за материала, ама замълчавам тактично, че на някои в повече им идва, а достатъчно днес го споменавахме.

Извинявай, нямам нищо против теб, дори бих казал приятно е да списваме, но някак си не приемаш различното въобще, принизяваш, има много цинизъм в теб, ама много, подценяваш, без да познаваш човек. Интересно в реала така ли си, на 4 очи? От време на време, и както казваш "правилно поднесено", ок, дори би ме изкефило, но то е постоянно, не към мен, не приемам нищо лично, а цялостно, защото се четем от месеци, може би години. Ти си знаеш, разбира се, изключително остро ненужно отговаряш понякога. Не ме карай да казвам конкретно с какво, и да вадя цитати, не ми се рови, а споделям цялостно впечатление, напълно възможно е да греша.

Ами, Кеч, тук не сме бизнес среда, не сме в офиса, няма нужда от строга формалност, дори точно обратното, но да има нормално общуване. Не може ли тези дразнители да се игнорират, а не да се "тролят", или каквото. Като се замислим в обществото дори така трябва да е, навън, да не се толерира, да не им се дава трибуна, но знаем, че нахалството и простотията са превзели всичко. В края на краищата не е ли именно тук мястото, където сме малко хора, бих казал малка общност, и да си го правим забавно и готино? Поне така мисля аз.

Ае преживей че Кечър има мнение за теб (каквото много от нас споделят) и спри с романите.

И преди 20 г, когато бяхме шепа хора, с лентички, които отразяват бременността, и преди 10-15 г, когато да влезеш във форумните номинациЙ беше върхЪ, на върховете, и сега -  няма голяма разлика. Мъжете тогаз бяха по-малко, и по-добре интегрирани сякаш…Винаги е имало и ще има хора и групи от хора с различно мнение. Винаги всеобщоото мнение се е противопоставяло на различното. Ако някой се притеснява да изрази гледна точка “между редовете” или да демонстрира друг тип поведение, проблемът си е негов, не на общността.

Хмм... Не бих казала притеснение. По-скоро не намирам удоволствие в това да го правя. Което разбира се, не е проблем на общността, няма как и да бъде. Мой избор е дали да стоя в нея и под каква форма, както и мой избор да я коментирам както преценя. Не виждам защо тя трябва да се трогва от това

Дефицити, недоизказани елементи, презумпции, обективност.
Абе вие за секс ли говорите тука или за езикова култура ?

Нач' гле'йте са. Давам още един жокер - щот' сте ми симпатични (повечето).
Харесва ви някой мъж, но "принца" не ви забелязва.
ОпЪтване за привличане на внимание:

1. Минавате покрай него и леко се сблъсквате (уж случайно).
2. Обръщате се и казвате с твърд тон " И к'о прайм ся ?"
3. Обикновено в подобни случаи мъжът се извинява и казва "Няма нищо".
4. Вие се обръщате с гръб и казвате, ама така, че да ви чуе:
" Аз мислих секс да правя с него, ама като иска нищо - да прави нищо"

Гаранция, че ако е хетеро, ще ви предложи в следващите 10 секунди.  

Лъвица, подкрепям мнението ти.

Блажени са верующите. Малцина участват с идеята за помощ, при повечето избиват дефицити под форма на "мнения".

Бънди, Бънди, чудя се повече на плач или на смях ме избива от последното ти мнение. Нема нужда от клоунада, и едно пълно деколте стига.

Не разбирам кому е нужно да се категоризират мнения и потребители.
Дефицити, хейт, жлъч, компенсации, комплекси ецетера - са също субективизъм. Моят гледам да си го пазя за мен си обикновено.
Тъй като съм наясно колко различно мнение имам от повечето хора, не се впускам да обяснявам на всеки какъв Е или НЕ Е.
Едно от нещата на порастването – научаваш се да приемаш хората такива, каквито са.
Никой не е длъжен да живее и съществува по моя критерий.
Като не ми харесва, чао. Трия профила тук и адио.
//
Бънде, как ме виждаш с мойта нежна снага да се бутам в мъж. А и да се бутна, те бързат на мен да ми се извиняват.
Е, има и едни тулупи, които подозирам, че са прототипа на Ганя, те мачкат наред – мъже, жени, старци, деца, бутат се и блъскат наред. Но там има бъг в единствената мозъчна клетка. Слагаш ги в графа щети.
Ще си ходя в живот неупътена тц тц.

Деколтето е за цицомани. Ако си падаш по такиви - права си.


Написах го - ако той не ти обръща внимание. Виж , ако той ти се бутне - там дерт почти нямаш. Обръщаш се и казваш " У вас, че ако е у нас, комшиите вече ще си помислят, че съм отворила бар."

Отдавна пораснах и се научих където не ме харесват, да не се бутам! Така Вселената/Господ достатъчно ясно ми показва, че този мъж не е за мен. Говоря и за кратки и за дълги познанства. От всяко познанство връзка НЕ става.
Връзката е нещо специално, вълшебно, благословено от звездите, писано да стане. Звездите ще ни упътят и няма нужда да се напъваме и да полагаме извънредни усилия, за да се получи.

Ти мани, но имам една съседка клюкарка и гледа през шпионката кой минава по стълбите. И ме следи, разбира се. И един ден ми вика в разговор за сметки и водомери нещо – ти моля те да мълчиш, че виждам у вас какви момчета идват.
Ококорвам се.
(защото у дома преди половин година идеше само бившия ми и сега дъщеря ми, която пътува нон стоп и почти не е тук).
Заинтригувана казвам – чакай, чакай, какви момчета идват при мен?
И тя – ами, онова слабото, цялото в черно, той е монах сигурно. – И ме гледа с едни осъдителни очи.
Започвам да се смея.
Казвам:
– А, разбирам. Ами това е дъщеря ми.
 (тя ходи все в черно и с дрехи овърсайзд)
Съседката като взе да възклицава - ахка, охка, развалих ѝ фантазията за публичен дом.
Но това е положението – реалностите понякога не са като фантазиите.