Ти да я изпратиш?
И тя да тръгне...
И тя да тръгне...
Сериозното е го казах в началото – ако си представи, че завинаги ще е сама и това е по-добре, значи няма какво да го мисли. После го илюстрирах. И се видя, че няма какво да го мисли. Решила е.
- Публикувана: 4 апр. 2025, 08:54 ч.
- Последно мнение: 22 апр. 2025, 11:12 ч.
Предстоящ развод с дете на 6
Защо се заяждаш? Малко сутрешен хумор беше това с изпращането. На крака сме и дошли
Сериозното е го казах в началото – ако си представи, че завинаги ще е сама и това е по-добре, значи няма какво да го мисли. После го илюстрирах. И се видя, че няма какво да го мисли. Решила е.
Това кое кога и дали ще ще случи след развода е съвсем индивидуално и дори най-добрата форумна врачка не може да го види!
Например, при мен за 2 години, нещата се обърнаха 20 пъти.
Например, при мен за 2 години, нещата се обърнаха 20 пъти.
Всичко при всеки е изключително индивидуално това нещо го разбирам, решението за развод не съм го взела от днес за утре, а това нещо го обмислям може би от година , консултирала съм се с адвокат, знам какви ще са разходите в добрия и в лошия случай, защото може да не стане от първия път....и с мъжа ми сме говорили и неговото мнение е щом не си щастлива така да бъде, тоест уж ме обичал,но сякаш му е все тая ....
Пуснах темата за да чуя наистина отстрани как изглеждат нещата и как мисли всяка една от вас...
А от какво ме е страх до сега ли ...от реакцията на детето и как би се отразило всичко, каква травма ще е за нея и съм във вечния въпрос тя щастлива ли е сега? И дали всичко да си продължава така? От години се оправям с грижите за нея сама, с покупки за дрехи, обувки, водя я на тренировки, графика ми се върти около нея, ако на мен ми се наложи нещо най често я гледа майка ми, защото баща й вече си е направил планове.
Въобще не си мисля че след развод ще е много лесно, но не е невъзможно, а и може да е наивно но вярвам в щастието и мисля че може някога да се случи.
В момента също съм сама от дълго време, но пред обществото се видя омъжена.
Пуснах темата за да чуя наистина отстрани как изглеждат нещата и как мисли всяка една от вас...
А от какво ме е страх до сега ли ...от реакцията на детето и как би се отразило всичко, каква травма ще е за нея и съм във вечния въпрос тя щастлива ли е сега? И дали всичко да си продължава така? От години се оправям с грижите за нея сама, с покупки за дрехи, обувки, водя я на тренировки, графика ми се върти около нея, ако на мен ми се наложи нещо най често я гледа майка ми, защото баща й вече си е направил планове.
Въобще не си мисля че след развод ще е много лесно, но не е невъзможно, а и може да е наивно но вярвам в щастието и мисля че може някога да се случи.
В момента също съм сама от дълго време, но пред обществото се видя омъжена.
Вече това с детето никой не може да го прогнозира и виждаш, че нито дума не съм акцентирала върху това като чертах негативите. Децата могат да се травмират от брака, колкото и от развода. Детето е сравнително малко и ще се адаптира бързо, пък е и достатъчно голямо, за да разбере какво става. Изключително важно е да се обяснява напоително, че това няма нищо общо с нея, това са си ваши отношения и вие и оставате родители и я обичате. Децата са егоцентрични и приемат, че всичко е заради тях и се отнася само към тях, та трябва да и се избие от главата, че вината е нейна.
Другото важно е никога да не се говори против баща и, никога, да се надяваме, че и той ще с въздържа от коментари. Родителят, който говори против другия отблъсква трайно детето от себе си. Изобщо не я замесвайте във вашите истории. Ако баща и я взима достатъчно често бързо ще свикне и няма да има никакви проблеми. Много от децата в градината и училище, които ще среща също ще са с разведени родители и ще види, че не е нещо драматично.
Щом и досега реално си я гледаш сама може да не усети много разликата. Драмата я правят възрастните, децата си обичат родителите и са адаптивни.
Другото важно е никога да не се говори против баща и, никога, да се надяваме, че и той ще с въздържа от коментари. Родителят, който говори против другия отблъсква трайно детето от себе си. Изобщо не я замесвайте във вашите истории. Ако баща и я взима достатъчно често бързо ще свикне и няма да има никакви проблеми. Много от децата в градината и училище, които ще среща също ще са с разведени родители и ще види, че не е нещо драматично.
Щом и досега реално си я гледаш сама може да не усети много разликата. Драмата я правят възрастните, децата си обичат родителите и са адаптивни.
Да обмислям го вече много сериозно....просто не знам дали бъркам, дали ще е добре за детето и как би го приела.....една вечер след поредното каране заради различното ни мислене във възпитанието на детето, самото дете ме попита мамо с тати защо не се разделите.....
Е, детето е малко. Ще приеме родителските решения.
По принцип семейство с двама обичащи се родители е най-доброто за едно дете. Но ако при вас нещата са се разпаднали, детето така или иначе ще страда. Ако се разделите, може и да не страда. Не са соц времената, когато се е шушукало грозно зад гърба на дете на разведени родители. Сега много деца са с разведени родители, или с родители, които се наричат "приятелката ми, приятелят ми, майката/бащата на детето ми", с различни фамилии са, мама живее в София, татко живее в Германия, той там работи... Както го научите детето, така ще ви възприема.
Всичко при всеки е изключително индивидуално това нещо го разбирам, решението за развод не съм го взела от днес за утре, а това нещо го обмислям може би от година , консултирала съм се с адвокат, знам какви ще са разходите в добрия и в лошия случай, защото може да не стане от първия път....и с мъжа ми сме говорили и неговото мнение е щом не си щастлива така да бъде, тоест уж ме обичал,но сякаш му е все тая ....
Пуснах темата за да чуя наистина отстрани как изглеждат нещата и как мисли всяка една от вас...
А от какво ме е страх до сега ли ...от реакцията на детето и как би се отразило всичко, каква травма ще е за нея и съм във вечния въпрос тя щастлива ли е сега? И дали всичко да си продължава така? От години се оправям с грижите за нея сама, с покупки за дрехи, обувки, водя я на тренировки, графика ми се върти около нея, ако на мен ми се наложи нещо най често я гледа майка ми, защото баща й вече си е направил планове.
Въобще не си мисля че след развод ще е много лесно, но не е невъзможно, а и може да е наивно но вярвам в щастието и мисля че може някога да се случи.
В момента също съм сама от дълго време, но пред обществото се видя омъжена.
Пуснах темата за да чуя наистина отстрани как изглеждат нещата и как мисли всяка една от вас...
А от какво ме е страх до сега ли ...от реакцията на детето и как би се отразило всичко, каква травма ще е за нея и съм във вечния въпрос тя щастлива ли е сега? И дали всичко да си продължава така? От години се оправям с грижите за нея сама, с покупки за дрехи, обувки, водя я на тренировки, графика ми се върти около нея, ако на мен ми се наложи нещо най често я гледа майка ми, защото баща й вече си е направил планове.
Въобще не си мисля че след развод ще е много лесно, но не е невъзможно, а и може да е наивно но вярвам в щастието и мисля че може някога да се случи.
В момента също съм сама от дълго време, но пред обществото се видя омъжена.
Аида- страхотни коментари , адмирации.
Усетих и аз ,че няколко потребителки те плашат ,че сама ще си останеш в детската стая на майка ти. Пълни глупости! Животът ти тепърва ще започне след развода! Ти дори не си имала пълноценно семейство с този, за да го търпиш това заради обществото. И изобщо има ли общество? И ако има, на теб какво ти пука за мнението на Пенка от съседния блок. Един живот имаме, втора серия няма!
![]|I{•------» ❼０ʘ❷_𝐎𝓖Ⓝ𝔬в «------•}I|[](http://cdn.bg-mamma.com/e3sb/kPPcX.jpg)
Ами ето, Нино, ти си го усетила. И аз взех решението за развод в същия момент - когато видях, че съм сама и сама си правя всичко. Аз майка, аз баща, аз водопроводчик. Че за какво ми е тоя съпруг? За нерви?
Скрит текст: Ами не чакай повече!
Аида- страхотни коментари , адмирации.
Усетих и аз ,че няколко потребителки те плашат ,че сама ще си останеш в детската стая на майка ти. Пълни глупости! Животът ти тепърва ще започне след развода! Ти дори не си имала пълноценно семейство с този, за да го търпиш това заради обществото. И изобщо има ли общество? И ако има, на теб какво ти пука за мнението на Пенка от съседния блок.
Един живот имаме, втора серия няма!Всичко при всеки е изключително индивидуално това нещо го разбирам, решението за развод не съм го взела от днес за утре, а това нещо го обмислям може би от година , консултирала съм се с адвокат, знам какви ще са разходите в добрия и в лошия случай, защото може да не стане от първия път....и с мъжа ми сме говорили и неговото мнение е щом не си щастлива така да бъде, тоест уж ме обичал,но сякаш му е все тая ....
Пуснах темата за да чуя наистина отстрани как изглеждат нещата и как мисли всяка една от вас...
А от какво ме е страх до сега ли ...от реакцията на детето и как би се отразило всичко, каква травма ще е за нея и съм във вечния въпрос тя щастлива ли е сега? И дали всичко да си продължава така? От години се оправям с грижите за нея сама, с покупки за дрехи, обувки, водя я на тренировки, графика ми се върти около нея, ако на мен ми се наложи нещо най често я гледа майка ми, защото баща й вече си е направил планове.
Въобще не си мисля че след развод ще е много лесно, но не е невъзможно, а и може да е наивно но вярвам в щастието и мисля че може някога да се случи.
В момента също съм сама от дълго време, но пред обществото се видя омъжена.
Пуснах темата за да чуя наистина отстрани как изглеждат нещата и как мисли всяка една от вас...
А от какво ме е страх до сега ли ...от реакцията на детето и как би се отразило всичко, каква травма ще е за нея и съм във вечния въпрос тя щастлива ли е сега? И дали всичко да си продължава така? От години се оправям с грижите за нея сама, с покупки за дрехи, обувки, водя я на тренировки, графика ми се върти около нея, ако на мен ми се наложи нещо най често я гледа майка ми, защото баща й вече си е направил планове.
Въобще не си мисля че след развод ще е много лесно, но не е невъзможно, а и може да е наивно но вярвам в щастието и мисля че може някога да се случи.
В момента също съм сама от дълго време, но пред обществото се видя омъжена.
Аида- страхотни коментари , адмирации.
Усетих и аз ,че няколко потребителки те плашат ,че сама ще си останеш в детската стая на майка ти. Пълни глупости! Животът ти тепърва ще започне след развода! Ти дори не си имала пълноценно семейство с този, за да го търпиш това заради обществото. И изобщо има ли общество? И ако има, на теб какво ти пука за мнението на Пенка от съседния блок.
Ами ето, Нино, ти си го усетила. И аз взех решението за развод в същия момент - когато видях, че съм сама и сама си правя всичко. Аз майка, аз баща, аз водопроводчик. Че за какво ми е тоя съпруг? За нерви?
Скрит текст: Ами не чакай повече!
Аида- страхотни коментари , адмирации.
Усетих и аз ,че няколко потребителки те плашат ,че сама ще си останеш в детската стая на майка ти. Пълни глупости! Животът ти тепърва ще започне след развода! Ти дори не си имала пълноценно семейство с този, за да го търпиш това заради обществото. И изобщо има ли общество? И ако има, на теб какво ти пука за мнението на Пенка от съседния блок.
Един живот имаме, втора серия няма!Всичко при всеки е изключително индивидуално това нещо го разбирам, решението за развод не съм го взела от днес за утре, а това нещо го обмислям може би от година , консултирала съм се с адвокат, знам какви ще са разходите в добрия и в лошия случай, защото може да не стане от първия път....и с мъжа ми сме говорили и неговото мнение е щом не си щастлива така да бъде, тоест уж ме обичал,но сякаш му е все тая ....
Пуснах темата за да чуя наистина отстрани как изглеждат нещата и как мисли всяка една от вас...
А от какво ме е страх до сега ли ...от реакцията на детето и как би се отразило всичко, каква травма ще е за нея и съм във вечния въпрос тя щастлива ли е сега? И дали всичко да си продължава така? От години се оправям с грижите за нея сама, с покупки за дрехи, обувки, водя я на тренировки, графика ми се върти около нея, ако на мен ми се наложи нещо най често я гледа майка ми, защото баща й вече си е направил планове.
Въобще не си мисля че след развод ще е много лесно, но не е невъзможно, а и може да е наивно но вярвам в щастието и мисля че може някога да се случи.
В момента също съм сама от дълго време, но пред обществото се видя омъжена.
Пуснах темата за да чуя наистина отстрани как изглеждат нещата и как мисли всяка една от вас...
А от какво ме е страх до сега ли ...от реакцията на детето и как би се отразило всичко, каква травма ще е за нея и съм във вечния въпрос тя щастлива ли е сега? И дали всичко да си продължава така? От години се оправям с грижите за нея сама, с покупки за дрехи, обувки, водя я на тренировки, графика ми се върти около нея, ако на мен ми се наложи нещо най често я гледа майка ми, защото баща й вече си е направил планове.
Въобще не си мисля че след развод ще е много лесно, но не е невъзможно, а и може да е наивно но вярвам в щастието и мисля че може някога да се случи.
В момента също съм сама от дълго време, но пред обществото се видя омъжена.
Аида- страхотни коментари , адмирации.
Усетих и аз ,че няколко потребителки те плашат ,че сама ще си останеш в детската стая на майка ти. Пълни глупости! Животът ти тепърва ще започне след развода! Ти дори не си имала пълноценно семейство с този, за да го търпиш това заради обществото. И изобщо има ли общество? И ако има, на теб какво ти пука за мнението на Пенка от съседния блок.
Мисля, че за детето е по-травматично да живее сред вечни скандали. Аз съм израснала в такова семейство и мога да кажа, че това има сериозен импакт върху мен. Аз съм разведена естествено, но и някак никога не съм вярвала, че може да съществува вечно здрава връзка и че ще бъда с един човек, докато смъртта ни раздели. Такава мисъл все още ме плаши.
На твое място бих се развела заради себе си и заради детето. Вярно е, че може и да не срещнеш друг мъж, с който да си паснете. Това по принцип е трудна работа и въпрос на късмет. Но ако си свободна поне имаш шанс да срещнеш някого вместо да си прекараш живота в скандали с безразличен мъж. Животът ти донякъде ще се улесни, защото без мъж вкъщи ще готвиш, пазаруваш, чистит и переш значително по-малко и яе имаш повече време за себе си и детето.
На твое място бих се развела заради себе си и заради детето. Вярно е, че може и да не срещнеш друг мъж, с който да си паснете. Това по принцип е трудна работа и въпрос на късмет. Но ако си свободна поне имаш шанс да срещнеш някого вместо да си прекараш живота в скандали с безразличен мъж. Животът ти донякъде ще се улесни, защото без мъж вкъщи ще готвиш, пазаруваш, чистит и переш значително по-малко и яе имаш повече време за себе си и детето.
