Априлче 2025г./тема 8/

Ние сме на АМ и въобще не я будим за хранене през нощта. Тя ни буди и правим АМ. Тя обаче си се буди на около 3 часа, а понякога и на 2 часа. През деня има навика да поспива повече, в сравнения с през нощта. През деня обикновено хапва около 80-100 мл, но през нощта може да са 40-80мл. Отдавна спрях да се напрягам колко е изяла и че не отговаря на таблиците от Токуда. Не мога да я тъпча, дори и да искам. Утре сме на преглед с нея и ще видим колко е наддала.

От няколко дни сме с капките на Колийф. Неприятно е, че се чака 30 мин и през нощта и аз не и ги давам. Тя събудили се и не и дадеш да яде става война. Няма търпение да чака и минута. Не мога да кажа дали има по-голям ефект от Био Амика, които нито се чака, нито трябва да седят в хладилник. Grape water-а и го давам като е нервна и се напъва и плаче. Не виждам и ефект от тях. Не знам дали нощната формула ще и действа по-добре.

Нашето момче е на АМ,храня на поискване.Хапва в 23.00 последно и става в 05.00 или 6.00 но на 35 дни вече е почти 6 кг.Попитал ЛЛ и каза че е по добре защото вечер му почивало коремчето.Няма колики и е много спокойно бебче.

Днес бяхме на 2я контролен преглед на малката в Токуда. Въпреки, че яде по-малко от таблицата, която ми дадоха, наддава. Хапва около 600мл АМ на ден за всички хранения и наддава около 220гр на седмица, което е в норми. За 1 месец е наддала 1кг, което е супер. Вече е 3,5 кг и 54см. Препоръчаха ха ни да продължим с Hipp Combiotic HA1.

За проблема с главата ни казаха, че трябва да спи на ортопедична възглавница иначе ще получи деформация, която не е обратима. От няколко дни спи през нощта на такава възглавница, но май няма да е достатъчно. Ще видим и ортопед какво ще каже. Предложиха ни и физиотерапии, които да проведем в Токуда, като пакета от 6 процедури струва около 300 и няколко лева. Мисля да изчакаме прегледа и да я запиша на физиотерапия. Мислех да я изпращам и на плуване с баща и, защото майка и нито може да плува, нито да влиза в басейн.

Чудя се каква хибридна раница да вземем след каро вече е по-голяма. Тези дни мислех да взема раницата на Neko Tiny, ще мисля.

Пълнолуние, какъв е проблемът с главичката? Нещо май съм недочела.
Много се радвам, че сте в норми. Така като слушам дано и ние сме като вас.
Забравих да пиша, че и ние в петък пък бяхме на ортопед - Арнаудов в Пловдив.  Каза, че малката е отличничка, и да не й правим гимнастика и масажи до 3 месец, защото е малко килограми и трябва да заякнат мускулите. Каза да дойдем на преглед и на 3 и 6 месец за сигурност, че ставите се развиват в норми. За крачетата каза, че се ходи пак на преглед няколко месеца след стабилното прохождане.

Гери, малката си върти главата само на едната страна и само на нея спи. Като заспи я завъртаме главата на другата страна, но след няколко секунди пак си извърта главата на любимата и страна.  Сменяхме позицията и в леглото и гнездото, но никакъв ефект. Взех една ортопедична възглавница на Kikaboo, за да спи на нея. Днес сутринта я намирам как се е изместила и не е на възглавницата … Заради газовете се  върти и се мести из леглото и явно и от възглавницата се измъква. Видях в една статия, че Фурлакис препоръчва на друга марка възглавница и май и нея ще поръчам.

На колко дни бяха бебчетата ви при първия преглед при ортопед 😊 Иначе за първи път ще сме при педиатър тази седмица 🤗 Бебчо вече е на две седмици 🤗 Не ака преди всяко хранене, дори първите два дни изобщо не акаше, а сега си ходи по веднъж на ден. Решихме да увеличим дозата на млякото, че явно не му достига и пие като ламя 😅 Иначе на 3-4 ри часа сам си търси мляко. Аз имам по 15-20мл кърма на цедене общо от двете гърди...

Ние отидохме на 28мия, което беше добре, за да си проличи какво не правим добре с носенето и спането.

Аз малко страничен въпрос, но има ли и други при които следродилната тъга /не казвам депресия, защото не мисля че е толкова зле състоянието/ да не е преминала или да се обажда от време на време. Минаха точно 37 дни от раждането.

Кактус, ние нямахме месец - докторът каза, че е точно навреме да се разбере дали има или няма проблем с дисплазия.

Здравейте.
Вашите бебета спят ли с отворена уста, забелязах че моето все така спи.Нослето е чисто и от там си диша, но все пак с отворена уста.

Здравей, споделя ли ти се какво имаш предвид? Ако става въпрос за плаченето след раждането, в болницата, на мен ми мина някъде след две седмици, обаче не се усещам още "себе си". На моменти или много се ядосвам (и си го изкарвам на мъжа си 🤣) или започва да ми става някакво супер тъжно и криво от най- малкото и после ми минава. После започвам да се питам откъде тези странни реакции у мен и го отдавам на хормоните, които още не са се стабилизирали. Понякога много се отчайвам от повръщането на бебето и недоспиването. Просто изпитва ужас, когато трябва да му сменя памперса след ядене (номер две е правил), защото знам, че ще повърне и трябва и бодито да сменя, оттам се разсънва добре и сънят съвсем става мираж. Също, аз като цяло още съм много притеснена за бебето и развитието му, дали всичко е наред, дали ще наваксва ранното раждане и тн.. в началото и кошмари сънувах, но вече намаляват. Като цяло имам подобрение в психическото състояние, но още не е на 100% както си беше. 🥰 Аз също не мисля, че съм в следродилна депресия.

Момичета, аз не съм тъжна, но ей така паля от раз, естествено мъжа ми обира всичко. А ако има късмет да ми се озъби, ставам по-зла 🤭. После изведнъж ми минава и си ставам пак същата като преди. Вече тези епизоди намаляха до 1-2 пъти на ден. Имам и дни без да се паля така. Но в началото беше ту ядосана, ту мила. Аз самата се чудех какво ми става и защо не мога да контролирам реакциите си. Вече започна да отминава - 26 дена след раждането.

Кактус, с повече цедене може да се увеличи кърмата. И при мен няма още достатъчно, но вече започнах да правя цели хранения само от изцедената кърма. Иначе допълвам с АМ.
Днес ми дойде помпата на Кангаро и съм много доволна, изобщо не усещам болка от цеденето и ръцете ми са свободни. Слагам в сутиена и забравям за 20 минути. После слагам на другата гърда, и пак 20 минути. През това време мога да я гледам без проблем. Не да държа помпата. Ще поръчам още една, да имам и за двете гърди едновременно, да пестят време. Така не пропускам и цеденето, защото държа бебка в ръце.

Мила, много добре си го обяснила.
Точно нещо такова изпитвам - тъга, премесена с повече тревожност и нервност.
Плача ми започна от болницата и продължи и вкъщи следващите две седмици. Но пак имам моменти, когато ми се доплаква.
Просто сякаш съм в някаква безизходица от промяната в живота ми, отново съм с бебе на ръце, което не може без мен 24/7. Няма го стария ни живот, установения ритъм и това ме смазва. При мен голям фактор е и самотата през деня. Просто когато свърши отпуската на мъжа ми, всеки ден се разделям с него с тежест в сърцето, че отново цял ден съм сама и нямам с кого да си кажа две думи......Приеятелските ни семейства са с деца в друга възраст, в други квартали, ходят на работа. Нямам никой наоколо, за съжаление майка ми не е сред живите и тази липса на човек с който да си споделям най - трудните минути ме скапва и ме натъжава. Отделно когато се прибрахме много тежко преживях и това, как ще се отрази промяната на голямото дете. Много плаках, защото той го преживя по някакъв нвгов начин, колкото и да се опитвахме да не го пренебрегваме той осъзна ясно, че вече не е единствен, че вече не е единственото ни малко дете. Плачеше в началото и казваше как иска той пак да е най - малкия. Даже сега като го пиша пак се разплаквам.
Направи ми впечатление, че уж искам да излизам на разходка, но когато изляза постоянно съм "на тръни" и бързам да се прибера. Ако съм оставила бебето с мъжа ми вкъщи бързам,защото се притеснявам да не плаче и да не го оставям да се справя сам. Ако пък съм с количката бързам, защото се притеснявам че ще се събуди и един вид ще настане суматоха и няма да се оправя навън.
Просто ......не знам. Точно както казваш не съм "себе си", не се чувствам комфортно в кожата си, понижено ми е настроението постоянно. Радвам се на детето, но в същото време ми е потиснато настроението.
Още едно нещо ме беше натъжило и то е когато ходих да ми махат конеца. Тогава излязох от болницата и си дадох сметка, че това е последния път в който ставам майка. Сякаш като някакъв край на един етап и възможност в живота ми, който вече е безвъзвратно изгубен и преминал, и няма връщане назад. Малко полъх към остаряването и към безпощадността на времето.
Знам че ще ми мине и се опитвам да си давам кураж че е временно, че всяко начало е трудно.....но просто този път ми е много трудно. Не предполагах, че този път така трудно ще преживея този период.

Рози, хубаво е, че споделяш, наистина. Ако почувстваш, че имаш нужда, поговори с някой. С мъжа ти, с приятелка, съседка. Говори колкото искаш, повече и повече, за да ти олеква. Не се страхувай или срамувай, ако решиш, че имаш нужда от помощ. Това са нормални процеси, зверски хормони, особено с две деца и без помощ.
Момичета, аз се прибрах, аз и моя тромб ще се лекуваме 6 месеца. Което слага край на кърменето. Яд ме е на мене си. Още боли и съм много слабо подвижна. Мога само да си гушна детето и да го нахраня с формула. Дано мъжа ми издържи на напрежението.

Рози, и аз нямам мама, отдавна ме гледа отгоре, така че те разбирам напълно. Точно в този момент ми се иска да имам някой наистина близък, най- близък да си споделям и да ми олеква. Мъжът ми е златен, изслушва, търпи, разбира, но не е майка, не е минал през това и понякога гледа с недоумение. Аз съм в същото положение, приятелите ми тук или нямат деца, или са пораснали. Общо взето излизам сама с бебето и му говоря някакви неща. Аз се притеснявам, че не знам точно как да общувам с него, тоест какво да му говоря сигурно, ще прозвучи много тъпо, но на моменти не знам как да го забавлявам. Още повече, че в будните прозорци повече плаче и постоянно съм под стрес. Напоследък започнах да пускам детски песни и да му пея с тях, така и аз разпускам и се надявам да му стане интересно с времето.
Ти си от майките герои в моите очи, с две дечица 🥰 ще си намерите баланса отново.
Вече си минала веднъж през това.
Казваш, че това ви е последно бебенце, още една причина да се насладиш на момента на макс. За нас също е последно, затова гледам да се спирам и да усетя моментите, които са веднъж в живота. ❤️