Може би с театъра не е най-добрия пример, но може да проба с филмови фестивали. Там винаги са нужни доброволци, има коктейли и етц., където се събират всякакви странни и артистични птици, сега това ми хрумна.
- Публикувана: 5 апр. 2025, 11:30 ч.
- Последно мнение: 9 апр. 2025, 10:20 ч.
Самота без оглед за край
Какви са интересите ти, казваш, че са по-нишови?
Връзките за низ от провали и успехи, много малко са хората, които един ден са се събудили, намерили са любовта и край. Идеята ми е, че не си някакво изключение и не трябва да се чувстваш като единствения отхвърлян.
Връзките за низ от провали и успехи, много малко са хората, които един ден са се събудили, намерили са любовта и край. Идеята ми е, че не си някакво изключение и не трябва да се чувстваш като единствения отхвърлян.
История, география, статистика, философия, духовност...все неща, които някак не предразполагат към особено оживени разговори.
Как да се върти около църква и да ги заговаря??? Не е ли по-лесно в бар да заговориш някого? Той ако е такъв заговаряч, нямаше да я има темата.
Представям си жени, които минават, за да запалят свещичка по тъжен или весел повод, и мъже, които обикалят, за да ги заговарят. Малко страшничко взе да става това с обикалянето и заговарянето.
Не го прави!!! Изглежда повече идиотско, отколкото отчаяно. Въобще със заговаряне на хората по улиците, ти предвещавам нулев успех. Ще се отчаяш още повече от подминаването и пренебрежителните погледи на забързани градски хора. Никой не излиза на улицата с цел да го заговорят и да се задоми.
Представям си жени, които минават, за да запалят свещичка по тъжен или весел повод, и мъже, които обикалят, за да ги заговарят. Малко страшничко взе да става това с обикалянето и заговарянето.
Не го прави!!! Изглежда повече идиотско, отколкото отчаяно. Въобще със заговаряне на хората по улиците, ти предвещавам нулев успех. Ще се отчаяш още повече от подминаването и пренебрежителните погледи на забързани градски хора. Никой не излиза на улицата с цел да го заговорят и да се задоми.
Мой близък е на същата възраст и подобен проблем като на автора, също доста интровертен. Възпитан, сериозен човек, има си приятели, компания, не се е изолирал, пътува много, но не се получава и не се получава с жените. Разликата е, че не си трови живота с това, че няма връзка. Просто си живее живота, макар че всичките роднини му набиваме канчето да се оглежда вече за сериозна мадама. Хич не му пука на младежа. Всичките му приятели, набори са, и те си нямат сериозни връзки, сигурно заради това не се трогва особено.
Ако ще ходи на йога, то трябва да е с цел йога, а не да влезе в залата и правейки пози, да оглежда момичетата наоколо като някакъв извратеняк. Освен това, в йога курсовете се създават лични отношения след известен период, в който хората ходят там, засичат се три пъти седмично, отначало говорят за нещата от залата и евентуално за личен живот, но то може и години да минат така. Не става да влезеш в залата и да излезеш със гадже, то си е мини общество, първо се интегрираш и после вече евентуално изнасяш отношенията извън залата.
Това със заговарянията тук и там звучи доста психопатско, честно казано. Мен ако някакъв тип започне да ме заговаря по театри, изложби и йоги, ще се постресна и ще се оглеждам да се отдалеча максимално бързо.
Това със заговарянията тук и там звучи доста психопатско, честно казано. Мен ако някакъв тип започне да ме заговаря по театри, изложби и йоги, ще се постресна и ще се оглеждам да се отдалеча максимално бързо.
Въпросът е как да влезе в такава общност, където би могъл да срещне момиче със сходни интереси, а не да върви и заговаря наред. И да, ясно е, че първо трябва да стане част от една общност, няма как да стане "от вратата за краката". Защо някои хора приемат съветите за места, където би могъл да срещне подходяща девойка като съвети да действа директно, като че ли пазарува от магазин? Нали въпросът е къде би могъл да срещне млада жена, с която да имат допирни точки, за да си допаднат? Явно няма да е в дискотека или нощен клуб. Очевидно не и в работната среда. Къде предлагате тогава да срещне приятели и гадже с неговите интереси?
Точно така. Не може да влезе за пръв път в залата с похотлив поглед и да им гледа задниците.
Но все трябва да влезе в някаква група. Понеже каза, че се интересува донякъде от духовни практики, затова се сетих за йога. В нашата заличка има много такива практики, плюс танци. На 100 жени има десетина мъже. Не всички жени са обвързани. Някои си споделят спокойно, че искат да срещнат приятел. Лесно се заговаряме извън съблекалните. По време на практиките също може да се води разговор. След това има условия и място за събиране на чай, коктейл и го правим. Доста уютна атмосфера за запознанства и се получават.
Споделих ви и за мой личен приятел, който точно така срещна приятелката си. Каза, че от 15 човека на практика, трима са мъже и повечето жени са свободни. Не е ходил с цел да ги сваля, но понеже е харизматичен, точно това се е получило. Според мен всичко е започнало от разговор след практиката, а не с пипане и погледи по време на самите упражнения, когато са по клинчета и потничета.
Но все трябва да влезе в някаква група. Понеже каза, че се интересува донякъде от духовни практики, затова се сетих за йога. В нашата заличка има много такива практики, плюс танци. На 100 жени има десетина мъже. Не всички жени са обвързани. Някои си споделят спокойно, че искат да срещнат приятел. Лесно се заговаряме извън съблекалните. По време на практиките също може да се води разговор. След това има условия и място за събиране на чай, коктейл и го правим. Доста уютна атмосфера за запознанства и се получават.
Споделих ви и за мой личен приятел, който точно така срещна приятелката си. Каза, че от 15 човека на практика, трима са мъже и повечето жени са свободни. Не е ходил с цел да ги сваля, но понеже е харизматичен, точно това се е получило. Според мен всичко е започнало от разговор след практиката, а не с пипане и погледи по време на самите упражнения, когато са по клинчета и потничета.
В общество, свързано с интересите му, например йога, е подходящо място. Но ако целта му е запознанство, няма да стане. Наистина е необходимо поне година да ходи, за да навлезе в обществото на конкретната група и момичетата там да са с впечатлението, че това е просто нормален човек, който се интересува от йога, а не е там да си търси гадже. Така че не го знам дали ще издържи месеци, години да ходи някъде, където не му е интересно. Друго подходящо място са някакви групи за походи, там също има възможност за запознанства.
Включвам се и аз с моята история, която може и да не е е нещо специално или невиждано в наши дни, за съжаление.
На 27 години съм, от малък град в северозападна България, работя в София.
Към момента нямам приятелка...както не съм и до сега.
През тийнейджърските си години бях буен и шумен, но не съм се радвал на особено внимание от момичетата.
На 17 години вследствие на несподелени чувства изпаднах в депресия и се самоизолирах, което пък даде силно отражение в следващите години на социалните ми умения до степен, че трябваше да ги придобивам отново и да започвам от А и Б.
От 20 години нататък бързо разбрах, че с връстничките ми няма да се получат нещата - те не си поплюват никак, кпгато трябва да ударят черния печат на някого, а ако той е подходил и по - плахо, става мишена на сериозни подигравки.
Някак това ми повлия и на привличането към тях и неусетно започнах да се интересувам от по - големи от мен жени.
Общуването с тях беше далеч по - градивно и приятно, с много повече теми за обсъждане...но освен като приятел, душеприказчик, а понякога - по - малък брат или син, те не са ме възприемали.
Случвало се е например, когато отправя покана за среща, те да реагират едва ли не като обидени, или ме питат къде в комуникацията са сгрешили, че съм останал с впечатление, че можем да имаме връзка.
Изтощен и обезверен от неуспеха си, аз постепенно прекъснах контактите си с тях, изтрих си всякакви дейтинг апове и социални мрежи и вече общувам с жени само навън и то предимно служебно и по същество.
Вече имам страх от типа " парен каша духа " и не мога да намеря в себе си смелост да опитам пак след всички тези години на провали и унижения.
Ако тук, сред все пак предимно дамска аудитория открия грешката/грешките си(главните), може би ще намеря и надежда.
Защото без жена до мен се чувствам безполезен на света в края на деня, независимо как и колко го крия с пластмасови, насилени усмивки денем...
На 27 години съм, от малък град в северозападна България, работя в София.
Към момента нямам приятелка...както не съм и до сега.
През тийнейджърските си години бях буен и шумен, но не съм се радвал на особено внимание от момичетата.
На 17 години вследствие на несподелени чувства изпаднах в депресия и се самоизолирах, което пък даде силно отражение в следващите години на социалните ми умения до степен, че трябваше да ги придобивам отново и да започвам от А и Б.
От 20 години нататък бързо разбрах, че с връстничките ми няма да се получат нещата - те не си поплюват никак, кпгато трябва да ударят черния печат на някого, а ако той е подходил и по - плахо, става мишена на сериозни подигравки.
Някак това ми повлия и на привличането към тях и неусетно започнах да се интересувам от по - големи от мен жени.
Общуването с тях беше далеч по - градивно и приятно, с много повече теми за обсъждане...но освен като приятел, душеприказчик, а понякога - по - малък брат или син, те не са ме възприемали.
Случвало се е например, когато отправя покана за среща, те да реагират едва ли не като обидени, или ме питат къде в комуникацията са сгрешили, че съм останал с впечатление, че можем да имаме връзка.
Изтощен и обезверен от неуспеха си, аз постепенно прекъснах контактите си с тях, изтрих си всякакви дейтинг апове и социални мрежи и вече общувам с жени само навън и то предимно служебно и по същество.
Вече имам страх от типа " парен каша духа " и не мога да намеря в себе си смелост да опитам пак след всички тези години на провали и унижения.
Ако тук, сред все пак предимно дамска аудитория открия грешката/грешките си(главните), може би ще намеря и надежда.
Защото без жена до мен се чувствам безполезен на света в края на деня, независимо как и колко го крия с пластмасови, насилени усмивки денем...
Здравей,
направи ми впечатление болднатото в разказа ти..
Разочарование и несподеленост на чувствата на 17 г кой ли не е имал.. но стигане до депресия и загубване на социални умения вероятно показва, че не си имал никакви разговори/дискусии/съвети/насърчения и там, както искаш го наречи, от близки хора - баща, който по-мъжки да даде едно рамо, да те уверява, че ще намериш момичето си, майка, която да те понаучи какво ценят момичетата/младите жени, какво не обичат. Приятели, роднини, съученици и др, с които да разговаряш, да споделяш.. не си имал, предполагам.
Оттам идва после объркването ти. Не са те научили да гледаш на жената най-напред като на човешко същество, ПОСЛЕ като на евентуално гадже/партньорка/сексуална компания.
В края на деня, по думите ти, "се чувстваш безполезен за света". Не, чувстваш се самотен. Ако мислиш за ползата за света, има много сфери, доброволчески дейности, в които да дадеш времето и силите си, и да бъдеш от полза на някого. Не смесвай двете неща.
Имаш нужда да излезеш от самотата си, да споделяш желанията и приоритетите си с някого (и не само с жена, а да имаш среда, приятели).
Първо се отвори към хората, като си запазваш интровертния стил, в това няма лошо, да си интровертен.
Търси хората, не се затваряй в себе си.
Възстановиш ли връзката си с хората, ще срещнеш и жената за теб.
Желая ти успех!
