И Уолф да казва чак, че съм нацистка.
Мисля, че нещата се израждат в невъзможен спор, поради простата причина, че не можем на живо да поговрим и трябва да се пишат неща, които всеки си тълкува както пожелае.
Как да обясня, че не става въпрос за мое мнение по въпроса с китайския език. Просто колкото и да се старая, а аз го правя! децата, които не са за паралелката (било то заради по-ниски възможности за изучаване на езика или липса на интерес, защото са ги вкарали насила и много други причини) просто не остават в нея. Напротив, заради категоричното ми лично отношение към всяко дете отделно съм "спасила" от отпадане поне десетина деца, като им помагам да преодолеят шока от трудността на езика и да се приучат на по-високи темпове на учене, както и на конспектиране. Това ми коства маса допълнителни часове и постоянно присъствие. Не съм си позволила например за 6 години да сляза в учителската стая, просто защото това е времето на въпросите и децата имат по-голяма нужда от мен, отколкото аз - от приказки с колегите.
Конкретно по темата мисля че уточних - не говоря за аутисти конкретно, а дори и за просто лошо възпитани буйни деца, които системно тормозят останалите в детска градинка или училище. Прави сте, че е задължение на персонала да се бори, но искам да кажа, че възможностите не са безгранични. Хората просто не са добре обучени за някои видове проблеми, хайде сега разстреляйте ги и си затворете очите за всичко останало, което правят.
Мисля, че основният въпрос е следния: вие самите ако виждате, че заради дете с особени нужди или независимо поради какви причини страдат вашите деца в групата (в случая не ги извеждат на разходка) какво ще направите?
Трябва ли да се влиза в положението на едно дете за сметка на цялата група.