Дете с аутизъм в градината. Права?

Радост, така се е получило, защото въпросната Zanda Ksurik се е опитала да защитава нещо, което много отдавна е загубило статуса си на важна обществена дейност/професия - говоря за "учителя" като цяло. Няма да "разкрия" тайна като кажа, че 90% от постъпилите да се обучават като някакви педагози в университета са тези, които не успяват да влязат в другите "по-желани" специалности. Как искате тези хора да обучават деца!!! В повечето случаи, те не понасят професията си и това, с което са принудени да се занимават за да си изкарат насъщния, камо ли да научат за нови методи или да се занимават с проблемни деца. Развиват едни специфични "характеристики" - вманиачват се на тема "нова дрешка" или  комплексарски изпълнения от рода "ама аз съм умна, завърших с отличен, обаче, не ми стигна 0,0001 % за да стана ядрен физик" . Съжалявам, че се стига и до това да се обвинява държавата в какво ли не. Една огромна част от гражданите на това общество живеят трудно и са принудени да се справят както могат. На фона на това състояние да крещиш по два пъти в годината как ти заслужаваш повече от другите, защото се занимаваш с деца и в същото време да "менторстваш", че не можеш да се грижиш за индивидуалните потребности на ученика за сметка на темпото на колектива е меко казано "противоречие". Учителите са ДЛЪЖНИ да се занимават и следят за самостоятелното развитие на поверените им деца. Родителите са ДЛЪЖНИ  да съдействат на учителите в този процес. Всички ТРЯБВА да настояват да им се помага от страна на държавата, щом е предвидила начин за това, НО без да се елиминира който и да било член на това общество СЪС или БЕЗ увреждания, още повече, че по света отдавна са открили различни начини за справяне с проблема (касаещи точно методиката на обучение). Как ще се научат децата ни да бъдат толерантни и състрадателни, отзивчиви, добронамерени ... ако не виждат, че има по-различни от тях, които имат нужда от помощ или внимание. Кой трябва да им показва как да се справят с това? Не е нормално всяка година да се "пръкват" 180 педагози (предучилищни, начални, сурдопедагизи) само от един университет и накрая да НЯМА специалисти. Имали по 30 деца в група - ами вместо да се организират само когато искат повече пари, да го направят и когато закриват градини, ясли, училища. Тогава да обясняват, че не е норамално да се грижиш за 30 деца в една група. Те се чудят как да се прецакат един друг, после имали много деца и било трудно. Ами трудно е, как ще е лесно, то за едно е трудно, та какво остава за 30!! Директорите трябва да се занимават не само с това как да рекетират родителите, а как да осигурят нормални условия за работа на учителите си. Нали знаете приказката "Бебето ако не реве, никой няма да разбере, че е гладно"

Здрасти Wolf, благодаря!
Чета този форум от скоро, защото едва от около 6 месеца си имаме бебе - племенницата ми.  Може снощи да съм попрекалила малко в начина си на изказване, но не се отказвам от същността. Присъствала съм на достатъчно случаи, свързани с децата на мои приятелки, при които съм ставала неволен свидетел на такива глупости от страна на "учителки с доста стаж" или поне претенции в достатъчно количество, че ми настръхва косата. Знам, че една част от обяснението е свързано със системата, но пък в края на краищата системата си я правим ние. Аз също имам като допълнителна квалификация педагогика, но дори за момент не съм си помисляла да работя нещо свързано с това - знам, че ще направя повече поразии, отколкото добрини   . Мисля, че мога да върша достатъчно други неща, които да ме изхранват и няма да си позволя (поне вярвам в това) да опропастя нечие дете.  Съвсем наскоро имах подобен случай като този с детето-аутист, но ставаше въпрос за дете в начален курс - и то в класа на моя позната. Много бях разочаровата когато чух от нея почти същите неща като тези на "елитната учителка по китайски". На нея не й се занимаваше с проблемното дете под предлог, че щяло да пречи на учебния процес на другите, а и трябвало да се работи и след училище. Каза ми за системата - ресурсни учители, но това също било свързано с време и внимание. В същото време, реши, че е супер страхотно да учи втора магистратура "приложна психология", което пък я ангажира почти всяка събота и неделя. Няма лошо - иска й се, ок. Но при положение, че ще й се налага все по-често да работи с проблемни деца, не е ли по-добре да посещава някакви други форми на обучение, свързани със сурдопедагогиката или нови методи на обучение? Още повече, че постоянно обяснява, как много си обича професията и винаги е искала да стане учителка! Според мен, другите дисциплини ще са й в по-голяма помощ, защото с тази магистратура тя не може да стане нито квалифициран психолог, нито да научи нещо кой знае какво в полза на работата й, защото това са само 4 семестъра. Да ще си "начеше крастата", а това ще я направи ли по-добър учител - дълбоко се съмнявам, защото този тип магистратури са създадени за да запълват определени финансови и бюджетни потребности на университетските катедри. Просто работя в тази сфера и съм наясно с това. То, иначе, всички сме страхотни когато работим със спокойни или много любознателни деца.