Да посрещнем Цветница с добри новини! Седмицата 26-31-ви март

Ами тогава за какво да живея   Май в момента създавам повече проблеми за близките си, отколкото ако ме нямаше ...

Ооооо mishana    и аз така си мислех

Но не би ........ Болката от един аборт е много голяма а за повече, не ми се и помисля. Предпочитам да не бях забременявала Известно време след случката дори не исках и да си помислям за бременност.

Пак казвам за мен е важно да съм майка и да има на кого да дам любовта си! Не искам да съм бременна и един ден надеждата и радоста ми да си идат

Олеле, момичета недейте така!
Трябва да приемем съдбата си и да търсим предимствата от това!!!
Говорете със специалисти, помага не мислете, че просто ще ви кажат да си намерите хоби!От личен опит ви го казвам!

Мишана, как защо???А защо мислиш, че няма да си щастлива като родител?Опитай първо, после се отчайвай!
Дивчо, браво, успех нататък!

Ще успееш. Вярвай ми. Бог ти изпраща точно толкова страдание, колкото можеш да понесеш. Ако не си родиш, отглеждането на осиновено дете ще даде смисъл на живота ти. И тогава ще искаш да живееш още, и още, и още и ще знаеш за какво живееш.

ЧЕСТИТО ЛЕКА  БРЕМЕНОСТ И Я КАРАЙ ПО СПОКОИНО

Честито, div4o! 
А другите! Не изпадайте в крайни настроения, че ще ми развалите моето и ще се карам!  . Щом някой се е появил на този свят, значи има защо! Аз разсъждавам по малко по- различен начин от вас и мисля, че щом на някого не е отсъдено да има дете, значи от него има нужда и полза в нещо друго. Не може да седна да си скубя косите, защото още не съм усетила какво е да съм бременна и да си скапвам настроението и здравето. Това не ви позволявам и вие да правите!  Лошото настроение - вън! В крайна сметка - каквото стане - няма да се хвърля от първия етаж заради това! И да се притеснявам и да не го правя - някои неща не мога да променя само от голямо желание. Не говоря за бебета, а по принцип. Като с мъжа ми спазваме всички правила на пътното движение, защо преди няколко месеца катастрофирахме? Защото движението по пътя не зависи само от мен, а и от колата срещу мен и в този случай не винаги можеш да избягаш, дори и да виждаш как ще те ударят - имам рефлекси като на "умряла котка опашката", но мъжа ми (който караше в този момент колата) е като пружинка и знае какво да направи, но не винаги отстрани на пътя има място, че да можем да избягаме и... се случват разни неприятни неща. Та тъй като това не ми е първа катастрофа, а и на предните 2, които съм претърпяла, причината беше "външен" фактор, с който не мога да се преборя - сега какво - да стигна до извода, че не трябва да пътувам ли или?
В крайна сметка искам да кажа, че не винаги можем да "избягаме" от това, което ни се случва и би трябвало да се научим да преодоляваме тези неща, а не да позволяване да ни оборват. Стегнете се!

Goldie честита ти рожденничка Да ти е жива и здрава


Аз направих гаф  Забравих рожденият ден на свеки  А тази сутрин пихме кафе двете ...., ама голяма съм патка. Цяла седмица напомням на мъжо да не забрави рожденият ден, а накрая аз забравих ...... 

И на нас се случи.Два дне преди това си говорехме какво да й купим,но накрая даже не й се обадихме по телефона....просто забравихме.Ужас!

Здравейте на всички !
Весела ,плодотворна и пълна с емоции седмичка Ви желая 
На всички ,на които им предстоят срещи с белите престилки -стискам палци!
На всички ,които чакат М - дано не дойде ! 
Хайде пък до скоро!

Аз лично не виждам никакви предимства в съдбата ,която по незнайни причини  би ми отредила, примерно да не родя свое дете.
Колкото до психясването ,не само бебета, сънувам се бременна, сънувам племенника си и то много често. Психясвам всеки месец, изпадам в истерии, рева та се тръшкам, понякога ме задушава от болка. Ходих на психиатър -според него имам истерични кризи и съвета е `Намерете нещо по-голямо, по-първостепенно, по-значимо в живота, в приятелствата си`. Да ама няма как да се получи за постоянно. Временно става, после пак идва цикъл и...знаете.
Вярно, че  осиновяването  е решение, но вижте ме само как си кротувам и не спирам да се надявам на Чудо, по-скоро занемарих за кратко подаването на някои от документите и се услушвам като `гъска`.  Знам обаче, че като искаш нещо то непременно ще се получи. Може би някои хора трябва да минат през изпитанията на чакането. Може да сме сгрешили в нещо и сега да изкупваме вина, знам ли.., но като цяло, когато не рева ,че ми е дошло съм оптимист.

На всички ни е трудно.
Пътят към така желаното дете е труден и трънлъв за всички от този форум.
Дано сроко се сбъднат мечтите ни.

При мен понякога ме обземат моменти на апатия и въобще не мисля за това.
 Станала съм една такава отнесена на тази тема, нищо не ме вълнува, не ме трогва.
Каква е тази апатия не мога да си обясня.
Може би също е вид лудост, може би неосъзната лудост.
А може би съзнанието ми се оттърсва така за седмици от проблема?

Момичета, моля ви, намерете някакъв начин, дори и супер минимален да се съхраните, да запазите живота и радостта у себе си.
Ще дойде и нашия щъркел, явно се е загубил по пътя.

Дивчо,Честито!

И аз точно така.
И като цяло напоследък стигнах до извода, че изобщо не вярвам някога да забременея - нито в чудо вярвам, нито в съдба, нито в лекари... Абсолютно не мога да се представя бременна или с дете.
И това вече ме плаши