Когато го уча на различни неща, когато му показвам правилното и неправилното според общоприетите норми, аз съм твърда и непреклонна!
По принцип не повишавам тон, не се карам, но кажа ли за нещо "не", то е "не", не му позволявам да ме въвлича в борба за надмощие и да си мерим силите. Не си позволявам дори мисълта че е редно да му позволявам различни нередни неща, само за да не му направя забележка и да не го нараня, защото "той...нали...така... там...в...дома..."
А как стоят нещата при вас? Позволявате ли на децата си да ви се качват на главата, само и само да забравят престоя в "Дома"? Правите ли компромиси? Ако да - не се ли страхувате че това би довело до изграждане на характер тип "чудовище", ако не - трепва ли ви душицата когато се карате за нещо?
Някак си така ми се иска да поразсъждаваме