Методология на отглеждането и възпитанието на ОСИНОВЕНИ ДЕЦА ОТ РОМСКИ ЕТНОС!

Подзаглавие на темата: Въпроси, тревоги, идеи  и преживявания и на родителите и различните им деца!
Задаването на темата е в моя пространствен стил  може би неподходящ за медия? Но така е когато човек има какво да каже!

Ако някой има увереността, че надолу НЕ следва обстоятелност в стил:”бла-бла” да продължи да чете!
Хората с противоположна нагласа да си пуснат кабелната! Със сигурност там ще срещнат по–лесни за асимилиране неща!

Темата е с два адресанта, защото се надявам да  имаме шанса да се докоснем до преживелищния опит на посетило форума "такова"  дете или един ден ще дочакаме споделянето на отраснали форумски деца!?
Това е тема, която започвам с три важни уточнения:

1. Уточнение: Аз не знам да има такава методология! На запад тя е излишна-обществото е опитомило част от своите предразсъдъци! Но у нас-където “ЦИГАНИН” от понятие за представител на волен, артистичен и с изявена сексуалност народ, се е превърнало в синоним на носител на негативни характеристики: мръсен, крадлив, непочтен, неграмотен…МЕТОДОЛОГИЯТА явно е необходимо помагало. Поредицата верижни теми, заявени напоследък тук подсказват, че тя е потребна на нарастващ брой родители в този (под)форум. И по силата на прозрението: “Делото по спасение на ”давещите се” е задача на самите давещи се”, мисля, че щом нещо е потребност, но липсва опит, вариант той да се подсигури е методологията за подход към възпитанието на осиновени ромчета е  да започне да се списва и открива през личния опит на заинтригуваните.

2. Уточнение:Това е тема акцентираща върху етноса (най- вече ромски), защото тя е замислена като практическо ръководство за  морална и идейна подкрепа на осиновители на циганчета. Преди всичко на  тях, защото децата им са в повечето случаи видимо различни по цвета на косата, очите и кожата си. Последното е това, което активира човешки несъзнавани процеси на отхвърляне през расизма…

Темата  не се интересува от дебат и оценъчни коментари  в насока расизъм , геноцид и др.  техни производни! Децата са си деца, но има специфика при родителствуването на различни деца (било те етнически различни или различни поради някаква своя видима характеристика - сещам се  напр. за децата с увреждане). Спецификата в стила на родителствуване е не толкова заради индивидуалната видима особеност на детето, колкото отново заради нагласите на обществото: Ако не бяха те родителите на ромчета нямаше да се страхуват кой, кога и как ще нарани децата им.
Родителите на деца с увреждания пък биха ангажирали своята енергия най-вече за обгрижване на децата си. На тях обаче им е необходима и енергия за борба за извоюване правото на децата им да учат  в интегрирана среда с връстниците си… Достъпността на училищната и уличната архитектура се постига лесно- с “паднали" тротоари, полегати наклони, рампи… За да се случат тези ”мероприятия” в насока равнопоставеност се говори много и е необходимо още повече…

 Болезнено трудните за обсъждане теми се разрешават, не като се превръщат в теми табу! Продуктивните разговори по тях са индикатор за зрелостта на едно общество! (Форумното общество тук  на ниво зададени теми заявява, че в някои аспекти е тръгнал процес на съзряване!...)

Това се случва на другите, а не на мен и не ме интересува  е поведение на щрауса, заровил глава в пясъка. Хипотетично-колко му е русото и розовобузо, синеоко дете утре да се влюби в циганин, нещо повече- да Ви го доведе у дома!?...
 Как бихте се ориентирали и справили с цунамито от емоции, които ще Ви връхлетят?... 

3. Уточнение: Настойчиво моля, всеки решил да вземе отношение по темата да прочете пак  и пак тези три уточнения и да прави само изказвания по същество (спрямо формулировката на темата), държейки под контрол емоциите си!

Държа никой да не си позволява с коментарите си да допринесе за блокирането на поредната тема с “етнически привкус”!

Преди да развия темата: След изумилото ме и непонятно за мен (животът е тъй кратък, а интересите в този подфорум- тъй близки) разместване на пластове тук поех по широкия форумен свят. Ползата за мен бе, прозрението, че осиновителят би трябвало да пребива в осиновителски форум най-вече, докато е в “острия” стадий на ориентация в процедури и чакане. Щом навлезе в “хроничната“ фаза-родителствуване е време да потърси обмен на опит с родителите на  деца -изобщо (защо да се капсулира в една тема, при целия богат спектър от багри на взаимоотношенията родители/деца)!
Другото, което установих за себе си бе, че ми е много по интересно и обогатяващо да съм в ролята на “пасивен” потребител -  търсещ откривател и четящ , отколкото да  инвестирам лично време, знания и  интелектуален потенциал в списването на подфорум , за да съдържа той разсъждения и дай Боже материали, които съм искала да прочета, но не съм намерила!

“Върнах се” само за да подкрепя ДарЗаМен, таткото на Иринка и всички родители на различни по тен и произход деца, които имат потребност да  говорят за притесненията си; да сверят представите и усещанията си чрез адекватна обратна връзка; да обменят и споделят опит, който ще натрупват в процеса на отглеждане на децата си!

Темата е за споделяне на опит и взаимопомощ! Отворена е и е Добре дошъл всеки, който има лоялна позиция и полезно мнение, а не е решил просто да мине, да се”разпише” и продължи пътя си!...

Отключвам темата с два мои въпроса -лутания:
Съвсем сериозно моля администраторите да бъдат нащрек и да измислят работеща санкционираща стратегия към провокатори,  така щото тази тема да има дълъг живот и ползотворно развитие!

Първият въпрос, по който все още не намирам окончателно удовлетворяващ ме отговор е:Необходимо ли е да се разкрие на детето истината за етническия произход/самоопределение на родилата го жена?

Допаднаха ми  участъци от мненията на Неизвестна и бащата на Иринка в съседна тема:

"Какво се случи? "« #14 събота, 01 септември 2007.:



Тези мнения, обаче са противоположни като позиции. И аз оставам с още производни въпроси: [/color] Какви ще са плюсовете и какви минусите, ако родителят избере да  разкрие истината за етническия произход на детето си?
Натрапчиво се сещам за реакцията неотдавна на българин към унгарска парламентаристка със силно размита ромска кръв във вените си?
Какво ще спести родителят на детето си, ако премълчи информацията за етноса и какво рискува да му причини, ако му я разкрие?...
Не ми помагат особено и идеите на колеги, които са вещи специалисти в областта си:

 Едните са  на мнение: "Да, трябва да се каже! Тайните винаги са бич по доверието! И каква “тайна “ като произхода е видим през специфични черти!"

Другите постулират: Не е необходимо да се разкрива произхода. Така се въвежда ново различие! За детето е важно да е обичано!

Вторият въпрос   е през размислите ми от случващото се напоследък, а може би дори от преди това през неоткриване на необходими теми и материали:

Би ли било добре част от тукашното подфорумно пространство да бъде обособено като място за  дебат и разискване на теми, вълнуващи родители на осиновени деца от ромски произход? Отново акцентирам на него поради по -явното и видимо различие на децата. Децата от турски произход и родителите им няма да имат предполагам подобни на  родителите на “циганчета” тревоги, грижи и размисли…
Какви биха били активите, ако се очертае такова пространство и какви биха били пасивите?
 
Аз самата съм във вътрешен конфликт:
“за” съм заради изграждането на една богата откъм подходящи специализирани материали БИБЛИОТЕКА там; заради обсъжданията по същество между заинтригувани... В някакъв смисъл извън полезрението на сеирджии, които не че имат какво толкова да кажат, но я да погледнат какво пуши в къщата на съседа!

Напоследък всред динамиката от емоции тук имах усещането, че една група потребители са се заели да поставят важна “пиеса”. Докато те бяха на сцена, отстоявайки каузата й, друга част потребители волно или неволно бяха въвлечени в ролята на публика замеряща ги с домати. В гнева си неразбраните от сцената връщаха доматите към публиката… Завихрилата се "доматена" комуникация със сигурност имаше още куп безучастни зрители…

В такъв аспект : Да, аз искам подфорум в подфорума осиновители за да се срещат в него всички дейни на сцената!
 В същото време нямам отговор доколко обособяването в нова изолирана малцинствена група би било полезно?  И в такъв момент клоня към “против”...

Възможно е да се окаже,че е по-добре  тези обсъждания, на които няма как да мине без използването на: “етнос” и “цигани” да се случват тук в общото очертано за осиновители и осиновени пространство!?... Но в него все по осезаемо се  усеща досада и гняв: ”защо ни занимавате с тези въпроси, които не ни касаят и вълнуват?" Само “цвъкате” теми и “изяждате” от пространството  и ни разбутвате от летаргията ни в това “спокойно място”!...

Знам, че никога няма един единствен отговор! Почувства се вече, че няма еднозначен отговор по заложените в тази тема въпроси.
Може би търсещите  отговорите им ще намерят своят, чрез обмена на мисли, разсъждения и идеи под тази тема!?...

От мен беше това!
Сега се оттеглям за да допринеса за възвръщане на баланса и спокойствието тук и за да удовлетворя свои потребности от ново по-широкоспектърно знание!...
Спокойни сънища за всички спящи! Казват Денят е по-мъдър от нощта! В него вие ще сте на ход!..