Промениха ли се хората след пандемията?

Въз основа на какво го правиш този извод?

За мен се промени енергията.
(Признавам си, много гледам Ергенина)

За да не стане недоразумение - след пандемията според мен хората се объркаха тотално и разделиха на лагери.
Или крайно вярващи в медицината и изцелението не без помощта на фарма индустрията, или тотално против всякакви ваксини.

На същото мнение съм. Станаха по-затворени и по-егоистични. Има и такива, които непременно желаят да чуят, че сме добре. Ако се оплачем от нещо, те могат безпардонно да ни прекъснат, защото смятат, че така насочваме цялата си лоша енергия към тях! Недоумявам откъде са научили тези глупости.
Когато някой ми се оплаква от нещо и мога да помогна, не се колебая. Например миналата година завързах случаен разговор след един концерт във военната академия с дежурния офицер капитан втори ранг. Той ми се оплака от кръвно 200 и освен това бил получил инсулт. И не можели да се справят с това кръвно..... Веднага му предложих да го свържа с нашата най-знаеща и доверена кардиоложка от ИСУЛ. Дадох телефона и и предполагам, че му е помогнала.

Разделиха се на лагери хората, според вижданията за болестта, нейния произход,  ваксини, пострадали от болестта и от карантината (като бизнес, доходи, ниво на благосъстояние)... Нещо като рецесия, но с особен фундамент

Според мен хората не са се променили въобще. Даже мисля че вече сме забравили че е имало КОВИД въобще.
Това което се е променило е по-ниското качество на обслужването в авиолиниите, полетите постоянно закъсняват с извинения за механични проблеми или забрави времето.
Също така някои фитнеси имаха детски кът преди КОВИД който никога не беше възстановен след пандемията.
Бих казала - по скъпо е, а качеството е по-зле.

Не, не смятам че са се променили хората или ако са се, то това НЕ се дължи на ковид пандемията!

Промениха се хората и според моите впечатления и станаха по-затворени, самодостатъчни, без нужда и търсене на социални контакти. Промени се и работният свят. Хоум офис стана норма, което още повече усложнява първото, което води и до психически болести и проблеми.

По време на пандемията за кратко имах усещането, че бяха като че ли по-сърдечни и съпричастни. След това започнаха някак да се озлобяват и затварят. Вярно, че много от тях са загубили и близки  В момента не виждам разлика от преди пандемията.

Да, промениха се. Аз също.
И физически, и психически.
И много народ се разведе покрай пандемията. Съсипаха се доста бракове заради нея. Работа от вкъщи и за двамата нонстоп не е ок.

Имам познати с трайни последици от Ковид.

Един не можеше да се оправи 2 г., не знаеха какво му е.
Ни е болен, ни е здрав.

Фризьорката ми няма обоняние, вече години, не й се възстанови, не усеща храна, аромати, парфюми и т.н.

Депресиите, стресът, неврозите са повсеместни при всички възрасти, имайки наблюдение пряко от 20-годишни, та до 60+.

Хибридното работно време, хоум, го свързвам по-скоро с еволюцията на съвремието ни.
В момента и последните годнини се възползвам максимално от това.
Истината е, че обръщайки смяната, така да се изразя, мога да върша неща, които повечето не могат, избягвам доколкото мога трафик, всякакъв час-пик, бутаница.

За в бъдеще и идните години как ще се завърти животът, човек не знае.

Знам, обаче едно, и то е, че трябва да се живее на макс, наслаждаваш се на всеки ден, всяко нещо, от теб си зависи.

Относно хората - обграждаш се с позитивни, готини, и животът е прекрасен.
Останалите остават в периферията, без почти да имате допирни точки, а когато се наложи, бързо се обсъжда, или свършва целево, каквото има, и кой откъдето е.

Общуването, комуникацията почти изцяло вече е чат, на мен не ми харесва.
Колкото и да съм добър, или да оценявам плюсовете, разнообразието, някак си "вещественото" ми се губи, затова бързо в реала с когото е нужно, а и като цяло, онлайн не върша никаква работа, освен мейли, някой друг документ, или някакви уговорки, доуточнения, предпочитам телефонни разговори и срещи очи в очи.

Връщайки се 5-10 г. назад, не съм се променил, същият съм си, мироглед, ценности, просто помъдрял, така да се каже, доразвил някое и друго умение, качества, обръгнал още, затвърдил.

Определено забелязвам по-често хора да странят и да са по-чувствителни спрямо личното си физическо пространство, включително познати. Също и да излизат и пътуват по-рядко. Ковид си остави отпечатък като цяло, при кой повече, при кой по-малко, поне според мен.

Като се оглеждам наоколо, пандемията и изолацията се отразиха много и на моето Джен Зи поколение. То не може да комуникира, да реагира адекватно, да се държи отговорно, скача за най-малкото нещо, липсват базови умения за социализация, които се придобиват в училище, а ние не сме ходили.

Ми ходете сега на училище...малко пресилено мизвучи..две години беше, не цял век тая изолация...чак пък заради нея да не можете да говорите с хората....айде не вярвам.

Ми и технологиите са изиграли роля, но социално са много зле нещата.