Промениха ли се хората след пандемията?

То стандартното лечение на Ковид без усложнения беше ясно и нямаше нужда да се ходи на лекар или в болница. В болница отиваха тези с пневмониите и  кислород под 80 според оксиметъра. Аз бяха със 70 и двустранна пневмония.

Твърдо Да! Разбира се, че се промениха, колкото и да не си го признават или да не искат да го видят така. Съдя по наблюдения за приятелите си, дори в по-широкия ми кръг от познати и колеги се наблюдават сериозни изменения. А те се изразяват в намаляване на социалните контакти, едно дистанциране, редуциране на посещенията на заведения или обществени прояви с много хора, подбиране на времето за пазаруване, за да има по-малко други хора в магазина и на други подобни обекти ако е възможно, много повече пазаруване онлайн отколкото във физически обект. Щом го забелязвам така в тях, то и при мен е много сходно. За жалост тези мерки изобщо не помагат да се избегне вирусът, който се "подобрява"постоянно, но хората не могат да се отърсят от това. За здравословните проблеми вследствие на тази болест, които пораждат всички тия страхове, няма да казвам.

Естествено, че носенето на маска намалява разпространението на вирусите. Не мога да повярвам, че 5 години по-късно това все още се поставя под въпрос.
А тези, които не носите маски, не сте с някаква по-специална генетика, моля ви се. Да не говорим, че някои просто изкараха по-леките варианти на Ковид.

Как го намаля? С все по-агресивни мерки бройките заразени растяха без да се обърне развитието изобщо . Нали затова трая толкова години .
Толкова чак да не помним ???

Доста избирателно помните. В първите седмици/месеци мерките бяха строги и нямахме толкова болни. С намаляването на мерките, случаите започнаха да нарастват. Първият сериозен пи беше от октомври 2020 нататък. Добре помним как се "спазваха" мерките, както по магазини, така и в градския транспорт. После се видя и колко хора се ваксинираха. В крайна сметка бяхме на едно от челните места по смъртност в света от Ковид, а това изцяло отразява неспазването на мерките и ниското ваксинационно покритие в България.

Ето, Тете, добре ме подсети да покажа тази образователна схема, която, мисля, се разпространяваше от СЗО и др.
Реално най-голяма полза и минимален риск от зараза (логично) има, когато и болният, и здравият са с маска - 1,5%, след това - когато само болният е с маска, а здравият без - 5%.  
Когато само здравият е поставил маска, а болният си кашля на воля пред лицето му, шансът е 30% да се зарази. Ето защо говорим за колективната отговорност. Беше важно всички да са с маски, а наблюдавахме едно явление, което се шири и до ден днешен на места: здравите - с маска, болните - без, за да не си развалят комфорта. По-ниско ефективно е, но пак маската в голяма степен пази. Реално и да се поеме количество от вируса, товарът няма да е толкова голям и организмът ще може да се справи по-бързо и леко с инфекцията.
Дано е полезно, ще оставя това тук.

Именно. От неносещите правилно и отговорно маска са се заразили. Ако всички носят маски, рискът се свежда до минимум
Моята майка се зарази чак след като официално отпаднаха маските. На третата година. Защото не излиза от къщи, и освен мен и дъщеря ми, не контактува с други хора. А ние сме носили маски както трябва.

Ама то и това е проблем. След ковид моята баба спря да излиза и да се среща с други хора. Ако ние идем и това е. Дали се е променила след ковид- тя най много! Преди беше енергична и жизнена жена. Бяха се събрали на гости на съседката 4-5 баби и едната не казала, че сина й има симптоми. После заедно лежаха в болницата почти всички от тях. Обаче баба ми се изплаши и си седна вкъщи.

Не знам дали е ок да спреш тотално да излизаш. Аз мисля, че вируси има навсякъде и след ковид на някои им остана параноята. Направо сакън да не се доближиш. Да, аз също не обичам ръганица и да се врат в теб на опашката в хипермаркета. Обаче като влезеш в метрото в Мадрид или друг подобен град.. изключвам времето на пандемията, като в тия държави бяха с ограничения и мерки. Сега да се качиш, как ще се опазиш?

Никак. На мен пандемията ми доказа колко лоши за живот са такива големи градове. Да, има молове, галерии, театри и какво ли още не, но има и мръсотия, блъсканици, тълпи, стрес, дълго пътуване до работното място, липса на зеленина и чист въздух. В някои държави дори апартаментите с балкони са рядкост, там бяха пощурели по време на локдауна.

По едно време имаше вълна на изнасяне от големите градове с работата от вкъщи. Много фирми решиха да се върнат на работа от офиса и съответно тези градове пак се натъпкаха.

Кой се е изнесъл? София е като мравуняк. Строи се като за последно и къде ли не.
Solaris извинявай. но според мен ти помиш избирателно.

Майка ми не излиза поради напреднала възраст, не от страх от зарази. Има проблем с краката и без придружител не излиза навън.
Аз съм работила през цялата пандемия. Не сме били изолирани.

bella-ciao, за щастие имам отлична памет, а вие може да си направите справка в Гугъл по седмици и месеци за пиковете на Ковид и какви бяха мерките към съответния период.

За разлика от някои други държави, ние имахме много строги мерки в първите седмици. Но след като смекчиха мерките, масово бяха като отвързани. Декември 2020 регистрирахме над 3000 смъртни случая и до пролетта на 21-ва година беше ужас. Тогава пък се появиха и ваксините и се започна с истерията как ваксинираните ще умрем до 2-3 години. Помним много добре и как срещу 200-300 лева някои хора се сдобиха с фалшиви сертификати, за да могат да пътуват в чужбина.
Нямаше ден в който да не видя как някой нарушава мерките - маските масово под носа, само колкото да мине номера, неспазване на дистанция, дори протести срещу ваксините. Имаше даже случай с едни ненормалници, които бяха нападнали мобилен пункт за ваксинация.

И разбира се резултатите са налице - спечелихме си първото място в Европа с най-много смъртни случая на 1 милион население. За жалост мъртвите не могат да говорят.

Точно така беше, както казва Solaris, и аз си спомням всичко 1:1.

Колко % истина има тук???

Т. нар. щаб още от първите дни показа своята некомпетентност! Едва, когато извикаха Мира Кожухарова през следващата година настъпи някаква нормализация. Някой помни ли, че тя беше национален консултант? За голямо съжаление участниците в щаба не бяха отстранени от държавна служба! И все още ги изхранваме!

Много бързо и рязко се въведоха мерките, може би затова една част от народа истеряса. Сякаш без да излизат до мола и да се сшляят безцелно не могат. После вече си пускаха в моловете, но със сертификат, показваш на входа и си вътре, никакъв проблем.

Единствените мерки, които бяха прекалени е когато забраниха да се ходи и в парковете и трябваше да се носят маски е навън. В студа добре, даже пазят от студения вятър, но в жегата навън да си с маска е ад. Едва ли някой се е заразил точно на пейка в парка. Спомням се как не можех да мина през Борисовата, защото бяха опънали ограничителни ленти на всяка пътека и просека и вървях по тротоара на "Никола Вапцаров". Но това продължи кратко.

В САЩ даже има част от населението, която е с носталгия по локдауна - интроверти предимно. Аз нямам носталгия по локдауна конкретно, но и не спрях да си излизам колкото искам - никой никога не ми направи проблем. Спазвах часовите ограничения.

Откровено казано не ми липсват умиращите хора и препълнените болници, но ще излъжа ако кажа, че не ми липсва по-чистия въздух заради по-малкия трафик, чистенето и дезинфекцията в градския транспорт и повсеместно, колко тихи бяха повечето улици в София и то извън отпускарски сезон. А да, и самолетите не шумяха толкова често, защото просто повечето полети спряха. Живеещите в кварталите, над които излитат и кацат самолетите ще ме разберат. Имаше някаква красота в празните молове, където само супермаркетите и аптеките работеха. Тогава реално осъзнах колко е стресов живота в София. Аз обаче съм от хората, които като погледнат назад виждат предимно хубавото и помнят повече него.