Животът на българите в Англия

Причините винаги са комплексни - средата, реализацията, склонността към носталгия, степента на самостоятелност и особено адаптивността.
Знам младеж със супер образование, назначен на работа, за която се избиват (шест цифрени заплати и първата цифра не е единица), но изгонен, защото си позволил сексистки език, както е прието у нас. Нищо нередно тук, но там на момента са го отсвирили.

Живеем от 11 години във Великобритания и ни харесва и не бих се прибрала. За жилище, може да се спести за депозит с добър разчет на финансите. Изключително съм доволна от детската градина и сега училището на детето, как ще е за в бъдеще не знам.
Ще дам по-различна гледна точка за работата, ние и двамата не работим в офис нито можем да работим дистанционно поради естеството на работа. Аз работя 40 часа седмично, като в петък свършваме на обяд. Мъжът ми е със същите часове, но разпределени в 4 дни.
Колегите ми- англичани основно  са много точни хора.
Разбира се като всяко място си има и минуси, важното е да можеш да се справяш с тях.
Бюрокрацията е сведена до минимум. Харесва ми, че за 5 мин на лаптопа мога да си заявя смяна на шофьорска книжка или паспорт.
Ние живеем в малък град - около 80 000 в Мидландс, който е в безкрайни ремонти на пътищата напоследък, но и това ще мине
Най-големия минус ми е цената на самолетните билети, която всяка ваканция става космическа.
За здравеопазването има плюсове и минуси, но при сериозно заболяване се движат много бързо ( личен опит с мъжа ми), и пак с него за операция за нещо по-леко ще чака месец и половина.

Покрай мен са две групи - дошли на гурбет с някаква цел (пари за строеж на къща, примерно) и вече няма за какво да са тук , след като са го постигнали. Вторите са се пенсионирали и се прибират да се радват на внуци, които са в Бг, не тук при тях. Но пък пътуват за прегледи и операции по  NHS, дори лекарствата от тук ползват, защото им е по-евтино.

Защо пък хората тук да обясняват разни статистики?  Те просто изказват мнението си.

На мен времето в Англия не ми е любимо - много е влажно, много вали и духа, но пък тази година имахме прекрасна, слънчева и топла пролет.

Много обичам България, но всеки път, когато се прибера, осъзнавам колко по-уреден и лесен е животът тук. Училищната система ми харесва много повече от българската. Здравеопазването е на по-високо ниво, всички лекарства за деца са безплатни, болниците са чисти, към пациентите се отнасят с внимание и грижа.
Карането на кола не е екстремен спорт, хората са спокойни, дават път, изчакват се.
Цените на много неща са по-ниски от тези в  България.
Чисто е, къщите са спретнати и китни.
Най-голямата заблуда, която ние българите имаме според мен е, че англичаните са студени и дебелокожи.щ хора. Напротив - усмихнати, отзивчиви и готови да помогнат са. Имат чувство за хумор и обичат да се веселят. А когато работят, го вършат съвестно и не гледат да отбият номер.

Това са моите впечатления на човек омъжен, живеещ и работещ тук и не са валидни за цяла Англия или всички англичани.
Естествено, не всичко е цветя и рози, но е хубаво. Аз лично дойдох с нежелание и ми трябваше време да свикна, но сега не мога да си представя да живея другаде.

Мога само да съжалявам, че не дойдох още по-рано. Имам добър и лош опит с работата. Това да работиш изцяло с женски неквалифициран персонал е ужас😁 Тъпо и нагло, че и мързеливо и мрънкащо.  Сега работя на прекрасно място, огромен екип и всички са много отговорни, в същото време приятелски настроени и шарени😁Компанията приема всякакви полове и националности и се гордее с това.  Свикнах да гледам момчета с поли и грим и не ми дреме. Страхотни колеги са. Не съм почувствала грам дискриминация от никого. Най-много негативизъм съм видяла от българи тук и затова ги разкарах повечето. Не спряха да мрънкат за каквото се сетиш, защото просто не могат да се интегрират или не искат. Щото е по-лесно да мрънкаш, отколкото да се напънеш и да се развиеш. Не ми трябват такива около мен. Времето е супер, зелено и красиво целогодишно. Има всичко, което ми трябва по магазините, пазарите, фермите и цените са ок. Лошото е, че имат хубави сладкиши😁. С една средна заплата и една малко повече от минимална сме и се справяме, че и си угаждаме🙂. Лошото в здравеопазването е, че за определени специалисти (дерматолог например и при други не животозастрашаващи заболявания) се чака по година, две. Затова моя ще го водя на частен и си е скъпичко. Но пък скобите на зъбите са напълно безплатни до 18 години, както и всички лекарства за децата , за над 65 г , безработните  и хората с ниски доходи са безплатни. За останалите мисля, че беше £9.50 на лекарство с изписана рецепта. Примерно на моя мъж щяха да му струват £80, но с рецепта £20.   
Работа има много и всякаква, само да му се работи на човек, все ще се оправи. Безплатни курсове има по език към колежите, за който няма пари и смея да твърдя, че са много добри.
Е, има си и престъпления, и white trash, ама ако си в хубав район, нямаш грижи. Няма бездомни кучета и котета. Не като в БГ да прескачаш трупове на прегазени, отровени и тн. Сравнително спокоен е трафикът. Поради множеството камери и глоби за всяко нещо, пък и самите хора карат по-спокойно. Е, сигурно има някъде идиоти, но досега не ми се е случвало някой да ми крещи “К.рвоо! Да го тура на майк.ти!”, ако съм объркала някоя лента. 😁 Повечето срокове за нещо тук са 6-8 седмици😁Е, някои неща се случват и по-бързо.
Много може да се изпише.

Животът тук е много по-уреден , отколкото в България. КАкто споменаха и други, администраацията е минимална, а ако ти се наложи да ходиш по учреждения, хората са любезни. Няма га грубите служители да ти се цупят и нагрубют, ако попиташ нещо... Няма ги безкрайните опашки за всяко нещо.
Иначе за мен един минус е, че детските градини(поне при нас) са ужасно скъпи. При нас половината ми заплата отива за такси за градина.
Иначе всичко е по-евтино , отколкото в България, аз не знам как хората оцелпват там.
Общо взето тук хората са любезни навсякъде, няма го грубото отношение  на сервитьори, по учреждения и по болници. На работнотното място хората също се държат професионално, дискриминация  не се толерира. Ако си позволиш да се изцепиш нещо , както в България е прието, изхвърчаш веднага.

Въпросът е , че много българи обичат да се правят на интересни, не си мерят езика, не се интегрират и си плащат , затова съответно. Тук има правила и ако не ги спазваш , не се получават нещата. А ние не обичаме правила, за съжаление

А с кого общувате в Англия в свободното време - с българи ли най-често?

От тази година децата над 9 месеца получават 30 безплатни часа в градините при двама работещи родители, така че ще е много по-лесно финансово. Колежка тъкмо се върна от майчинство на 3-дневна работна седмица, използвайки горното и реално няма никакъв разход за детска градина. Ваканциите ще си го гледат на смени.

Аз избягвам българите. Тези, които са около нас са типаж, с който и в Бг не бих искала да имам нищо общо, какво остава тук. Имаме две-три семейства, с които поддържаме връзка, но останалите са англичани. Имам и една приятелка полкиня с деца на същата възраст. Покрай децата лесно се създават приятелства.

30те безплатни часа са супер, иначе реално работиш само за да плащаш градината, единствения проблем е, че примерно моето бебе става на девет месеца след десет дни, но не можем да подадем документи преди септември, и не може да тръгне на градина с безплатните часове преди януари, ама ще я додрапаме до тогава някакси, стига да си намерим място.

И с българи, и англичани и други. Важно ми е какви хора са, дали имаме допирни точки.

В нашата градина дори и бесплатните часове се доплащат. Но да, огромна финансова помощ ще е. Прид 15те безплатни часа, плащаме по 800-900 паунда на месец за ясла за 3 дни седмично и беше ужасно.

При нас няма много българи. Не страня от тях, но и не  ги търся целенасочено:)