Животът на българите в Англия

Аз имам дете в Англия и мога да кажа, че това не е страна, в която българин ще отиде за кеф и удоволствие. Всичко е въпрос на калкулации и баланс на плюсове и минуси. И за когото плюсовете са повече от минусите разбираемо стои там, за когото не са защо стои?
Та едва ли може да се обобщава и не знам какво искаш да чуеш.
Иначе както навсякъде може и с много, и с малко. Който няма достатъчно пари живее в споделен апартамент по-далеч от центъра, храни се и се облича от евтини магазини... Абе, и метачите емигранти преживяват, нали?

Интересна тема.
Работя дистанционно за ЮК от една година и честно, пари да ми дават няма да ги доближа тези територии...
Прекалено различен мироглен и темперамент имат хората там, от моята камбанария.
Но със сигурност, щом има хора, които живеят и работят там от много време - сигурно не е чаак толкова зле.
Само, че аз съм пас.

CvEtEmOe, кое е различното в мирогледа и в темперамента? На моменти се замислям дали да не си потърся работа там, по-конкретно в Лондон, а нямам никаква представа каква е работната култура и корпоративната среда и имам колебания дали бих се адаптирала.

Иначе аз не съм сигурна, че сметките са много високи - проверявала съм във Фейсбук групи за наеми и специално ток/газ и вода ми се струва, че излизат доста приемливо, кореспондиращо с това, което ние плащаме в България.

Ами, Deya 2, държа да уточня, че това са моите лични впечатления и не са меродавни.

Дебелокожи са британците. Хората, с които работя не се трогват. Те сякаш не разбират смисъла на "спешно". Не се трогват от срокове, от това да планират работата си напред.
Много често съм "гоустната". Пиша нещо да попитам свързано с общата работа. Често, ако въобще отговорят е "не е моя работа". Известна част от колегите ми са на непълен работен ден - примерно не работят в петък... Още от четвъртък следобед го няма този човек... И такива разни неща.

Един познат, на който дъщеря му работи и живее там със семейството си, ми даде друга гледна точка... Те са си извоювали като нация свободата да са спокойни и да не бързат и сега просто му се наслаждават. Сякаш по-бавно им тече живота и по-спокойно. Може и да е така.. ние сме сприхави и прибързани хора - аз и моят познат. Аз обичам да подраня 5 минути, а не да закъснея 1... И като съм казала, че нещо ще бъде свършено утре, ще съм готова още днес вечерта. За да ми е спокойно...

То и в моята глава има бръмбари и не се броя нормална, но маниера на поведение в ЮК ме изнервя дори и дистанционно.

Eдва ли може да се обобщава. При някои е така, при други не. При дъщеря ми всичко е като машина. Също и за наемите - при добра организация може да са приемливи, но съвсем не са ниски. Наем от доста над 2000 паунда за приличен двустаен на атрактивно място си е нормален. Иначе Лондон е космополитен град - има всякакви хора и раси и среда се намира. В определени часове на определени места можеш да се побъркаш от миризмите на всякакви азиатски кухни. Когато ние искаме да хапнем нещо традиционно английско ни питат "кой идва в Лондон за да яде английска храна?".  Чужденци неангличани има във всички фирми и то съвсем не в малък процент. Даже в метрото е трудно да се прецени понякога коя раса е мнозинство...
Но аз не бих живяла там, много е претъпкано и тази голяма навалица не е моето.

Добре е да отговорят и хора, живеещи във Великобритания
Щастлива съм, да. Задържат и ми харесват и ме мотивират предвидимостта, спокойствието в утрешния ден, възможността да се планира и многократно по-ниското ниво на стрес в ежедневието. Най-големият стрес, свързан с местни или национални власти в последните месеци ми е да накарам общината да ми изхвърля кофата за градински отпадък навреме. Понеже не съм излязла чак пък толкова отдавна от България, и се прибирам редовно по ред причини, мога да кажа, че нивото на стрес на родна почва ми е доста по-голямо и разнообразно.
Живот, сметки, данъци - не са ми непосилни. Заплатата ми се индексира, напоследък средно веднъж годишно. Семейството ни е с две заплати, но ако опре нож до кокал, можем да живеем, да си изплащаме ипотеката, да си плащаме сметки и храна и на една заплата - ще е много по-трудно, определено, но е възможно. Като се прибера, неволно сравнявам цените - не 1:1, защото това е нелепо, а приход:разход на местна почва, сравнено с Великобритания. Хората оцеляват на магия. Нещата даже от първа необходимост са с безбожно драстична надценка.
По въпроса със скъп наем за квартира и спестяване за депозит за ипотека, отговорът е човек да разгледа какво друго има като възможност. Великобритания е доста повече от Лондон, и в по-малки населени места има работа, има евтини жилища под наем, и жилища се продават на чувствително по-ниски цени. Живеем в сравнително малък областен град в приличен квартал и цените на имотите наоколо, макар доста да скочиха за десет години, са все още нормални.
Хората са окей също. Както навсякъде има темерути и тъпанари, но това не мисля, че е от народност. И важното е, че приятните хора преобладават. Съседите ни са чудесни, винаги готови да помогнат, както и ние на тях, разбира се. Училищата на децата са съвсем прилични, например адресират тормоз между съученици бързо и адекватно, което е важно с малки и подрастващи хора. Виждам много често не само бащи, които се грижат наравно или почти за децата си, но и ангажирани баби и дядовци, и даже цели семейства, които се съюзяват, за да помогнат с отглеждането на децата като малки (защото доста често се спряга как у нас са едва ли не единствени така отдадени баби и дядовци).
Климатът всъщност не е лош. Доста по-умерен - въпреки че определено бих предпочела малко по-топло и слънчево лято, не искам и цяло лято 40 градуса и да не може човек да си покаже носа навън.
Градският транспорт е редовен и с планиране човек може да мине без кола и да не губи цял ден по автобуси; не е достатъчно евтин, за разлика от съседни градове.
Това, което ме дразни е, че по улиците взе да има все повече дупки - имам тренинг от родните пътища, но е все пак досадно, особено като сравни човек с други страни в западна Европа и как си поддържат пътищата. Дразни ме прекаленото вторачване в безопасност и здраве на труда и на всичко останало; трябва да има повече обикновен здрав разум и лична отговорност, вместо да ти го спускат и да те пазят, закърнявайки мозъка. Дразнещо е, че цените на самолетните билети се повишават и бидейки остров, е по-трудно човек да се придвижи. Не на последно място, безумният Брекзит и последиците от него, включително ограничение на придвижване, по-високи мита на определени стоки и т.н.

Моето мнение е почти 100% като на Бу, аз съм си щастлива тук, времето е идеално, не ми трябва по топло лято, наемите са високи, но с две заплати се справяме. С една заплата е трудно, на много места единствените поносими наеми за един човек са в къщи където си наемаш стая и използваш кухнята и банята с всички съквартиранти, но и така се живее, не е проблем. Има много възможности за спестяване на пари, пазаруване на едро, използване на карти към някои супермаркети, които понякога ти дават над 50% отстъпка, редовни “плати едно, вземи две” за основни необходимости, чарити магазини които продават от дрехи и играчки до мебели на ниски цени, широката употреба на маркетплейс, винтед и подобни сайтове в които не само купуваме, но и продаваме доста неща, което също помага. Аз лично не съм имала проблем със здравеопазването, когато и да се обадя с проблем, ми намират час веднага, включително съм звъняла в 4 следобед и ми намериха час за същия ден, а за специалист се чака, но само ако не е спешно. Приятеля ми имаше камъни в бъбреците и мина от джипито през ултразвук до разбиване на камъните в един ден, без да плати една стотинка. За оплакване сигурно винаги нещо ще се намери, но аз съм 100% доволна от решението си да живея тук.

От това, което описвате, средата би ми паснала идеално . Искам спокойствие и по-малко стрес. На мен в България не ми харесва преобладаващата агресивна корпоративна култура, както и липсата именно на възможности за работа с намалено работно време.

Не идеализирай има и в ЮК корпоративна култура. Зависи къде попаднеш и какъв екип ще се случи.
Аз работя в местни общини, откакто съм тук, и има и т.нар. council culture - отвртатителна в първата община - най-вероятно само в моя отдел, а не цялата община, но като смених работата в друга община и друг отдел, ми отне над година да очаквам някакъв проблем и да подозирам, че нещо има, не може всички да са толкова... нормални. Но се оказа, че е така и съм щастлива. И на предната работа не е било нищо, което да не ми е по силите, но беше тегаво на моменти, бях line manager на сложен екип и това, както открих, не ми носи никаква радост в живота.
За гъвкавост в работата - много са гъвкави, наистина. На предната ми работа се върнах година след раждането на половин седмица в началото и за да си улесня кърменето на бебето, вместо стандартните 2 цели и един половин ден, поисках часовете разбити на 4 дена - никакъв проблем; после с Ковид всички си работехме от къщите. Сега също си работя от кухнята и никой не засича време, стига човек да си прави часовете и да се явява на срещи навреме - имам колеги, които започват много рано и свършват по-рано, други започват късно и работят до вечерта, но като не е в офис, няма пречка за това, стига всичко да е свършено в срок. Шефът ми знае, че сутрин и следобед излизам за по 15 минути да заведа и взема детето от училище и не е проблем; като трябва да ида на лекар или друго, само съобщавам и казвам кога ще си наваксам времето и всичко е точно.

Много съм щастлива и спокойна тук. Единственото, за което съжалявам е, че не мигрирахме много по-рано.

Животът е спокоен, уреден и с безброй възможности във всяко направление. Нещата се правят с мисъл за хората. А самите хора са приятни, широко скроени и много философски настроени. И в най-тежката ситуация го обръщат на майтап и се адаптират с лекота. Много емптични, ще помогнат, винаги има какво хубаво да ти кажат, но няма да си врат носа в чуждите работи и грам не им дреме какво ще правиш и как ще се обличаш, дебел ли си, слаб ли си, но ако видят,че им нещо нередно, веднага ще скочат да помагат.

Като родител, ще кажа, че тук деца се гледат много лесно. Дори институциите са помислили за децата и като идете в банката да си вършите работата, има детски кът или ще се пусне свободен колега да поеме детето. Пълно е с възможности за занимания и развлечения от бебешка възраст нагоре, при това безплатни или евтини. Ваканциите  децата пътуват и се хранят безплатно по заведеният. Градините са гъвкави и се съобразяват с нуждите на всяко дете и на всеки родител. Здравеопазването е безплатно и на много по-високо ниво от родното (това беше основнат причина да напуснем странат). Гледала съм дете и в Бг, дори не искам да си спомням. А цените на детските дрехи и всичко, свързано с децата е достъпно за всеки. И както Би е казала вече - излизаш като ти се налага покрай децата, няма никакви проблеми в това отношение. Стига да си правя часовете за седмицата, мога да работя когато ми е кеф. И всички майки ваканциите сме отпуска колкото и да е натоварено.

Плюсове до утре мога да изреждам във всяко отношение. И всички те не само ме задържат тук, но и ме карат да се чувствам като у дома си от първия ден.

Заради децата работя на гъвкаво непълно работно време. Със заплата и половина, при това до скоро моята беше минимална, плащахме скъпите детски градини, наем, поддържаме две коли и успхме да си купим жилище. И не спирхме да пътуваме. Хората с две средни заплати живеят много добре дори. За сметка на това всеки път в Бг съм в шок от високите цени. Тук дори имотите са по-евтини. В Бг абсурд да успея да си купя и гарж със сегашните цени на имоти. Има един майтам между българите на острова като попиташ някой ще се прибира ли в Бг и отговаря - Не съм толкова богат. Отивам all inclusive еди къде си.

Климатът е страхотен. Мека зима, топло, но не горещо лято, стабилни темпертури без амплитуди. Дори влажността е по-ниско отколкото във Варна.

Work-life balance му казват на това, много е модерно сега И аз имам колеги работещи по 3 или 4 дни. А тези, които са с високи доходи (данъка е много висок, ако доходите са ти високи и малко се обезсмиля да бъхтиш на пълно работно време), масово си купуват още по 15 дни отпуска допълнитело. Като теглиш чертата, 2 месеца може да са в отпуска плюс официалните празници
Колегите в Индия много ги ръчкат да работят и да отговарят бързо на запитвания, дори извън работно време, без допълнително заплащане (проблемът е на местно ниво). По този повод един от шефовете ни помоли неофициално, да не им изпращаме съобщения и имейли, извън работното им време. Много ме впечатли тогава тази му молба.
Разбира се, не навсякъде е така и тук има работни места, където са на макс обороти.
В последно време сякаш има повече несигурност и се притесняваме за доходите си, но то цял свят го тресе в момента.
Като Памперс и аз съжалявам, че по-рано не се изнесохме от България, много ме беше страх в началото и въобще не се виждах да живея извън Родината ни.

Можете ли да обясните големия брой завръщащи се българи в родината? Фейсбук е пълен с групи и най активни са завръщашите се от Острова. Защо?

Има много хора, които срещат трудности с интеграция и не се чувстват добре навън. Има и хора, които поначало са излезли само за гурбет и като си постигнат целите, разбира се, се връщат. Впечатлението ми е, че се връщат основно хора със здрави и обилни социални връзки в България, т.е. голямо семейство там, много приятели,и може би не са успели да намерят среда в Англия. Също често са хора, които не успяват да постигнат добър стандарт на живот - ако живеят в споделена къща с други семейства на тясно, не работят добре платена работа и имат високи разходи без добър живот насреща, или пък работят работа за да се издържат, която чувстват, че не отговаря на възможностите им, надали е приятно. Някои избират да се преместят извън Лондон и откриват, че е по-добре и живеят по-щастливо, а други се прибират.

По същия начин, по който някои избират да живеят в България, а други - да емигрират, така и някои избират да останат тук, а други - да се приберат. Не е индикатор, че тук не става за живеене, просто на тези определени хора не им се живее тук. На мен не ми се живее я България или в Щатите или в Австралия, но много хора са си щастливи там.