Има друг на хоризонта

Ревоукър, става дума при раздяла.

Т.е. остават при майката, ок.
Отговорен баща ще прави, каквото е нужно, все пак децата са на двамата, майката има една роля, бащата - друга.
Има много условности - ресурсно как са, в какви отношения са след раздялата, кръвни врагове, или в нормално-човешки осъзнати, а разделили се, защото са си били токсични, и осъзнали, че това е лоша среда за децата, или просто любовта се изпарила с една дума.

Ако питаше мен, щях да отговоря: финансовото благосъстояние на семейството.

Крис, така си говориш наизуст за споделеното родителство. Първо, никой няма да "разнася" през три дни, второ като е споделено родителството, децата не разнасят дрехи, играчки и какви ли не още дивотии, защото си имат и на двете места и трето, ако си отговорен баща и го взимаш всеки уикенд, то на практика даже се получава по-често размятане на детето, отколкото при споделеното родителство, където да речем стои две седмици при единия родител и две седмици при другия.

Аз питам какво трябва, според Крис. Иначе за мен е ясно, но ми е интересно той да каже пръв.

Иначе аргументът майката да поеме изцяло децата, за да не прескачат между два апартамента, ми е изключително смешен. Децата имат много повече нужда от ангажиран баща, отколкото от каквото и да е друго. За мен това значи, че просто не му се занимава и че грижите за децата са му тежест, с която не би искал да се ангажира при раздяла. Затова ми е интересно с какво всъщност смята, че един мъж трябва да участва, ако жената поеме децата.

При споделеното родителство децата си имат всичко и при майка си, и при баща си. Разнасят учебници.

На повечето мъже не им се занимава особено, като гледам. Ако бабата е отдадена по режим реално са при нея. Иначе мъжът излиза от брака ерген и в по-лошите случаи врещи, че не му дават детето, за да може хем да не се грижи за него, хем да е жертва на това.

И колко пъти ще ме питате - няколко пъти казах, че в случай на раздяла аз си искам децата.
Те са раждани с желание и обич, аз прекарвам много време с тях, от малки все аз съм ги водил и вземал на градина и на училище, на спорт, на екскурзии много пъти всяка година и т.н.
Няма да ми тежат финансово, нито на ежедневието. Е, може да не спазвам същия стандарт на гладене, хранене, подстригване и т.н. която някоя майка-орлица би спазвала, но нито ще ходят гладни или неопрани, нито ще останат неизучени и невъзпитани.
Мен обаче никой няма да ме пита, ако жена ми реши да ме напусне и да си ги вземе - ще ми присъдят режим на свиждане и издръжка и това е.
Вие обаче, за трети и пети път ме питате какво бих направил ако това, ако онова... въпроси без смисъл. Например как съм щял да компенсирам жена ми, ако ме напуснела. Тоест, аз да я компенсирам за нейно решение? Това е нелогично. Ако ли пък аз съм я напуснел, как тогава съм щял да я компенсирам - ами зависи от обстоятелствата. Дали е защото съм я заварил с друг мъж; дали защото аз съм се увлякъл по друга жена; или е заради някоя от сто други възможни причини. Така че отговарям като американския президент, като го питат какво ще направи ако Китай не свали митата, какво ще направи ако туй, пък ако онуй - отговорът е: ще решавам според обстоятелствата.
Не виждам как моите деца биха имали х2 от всичко при всеки родител, ако ги гледаме майка им и аз отделно в 2 отделни жилища. Имат ски, колела, други специализирани спортни неща, младежът има цяла колекция колички и играчки (някои редки и скъпи), дрехите им също х2 ли ще купуваш от всяко? Като кажат сутрин "искам си синия суичър" къде ще го търсиш ако е у другия родител? Говорите ги тия работи май само защото са модерни, а не че сте ги пробвали на практика.

Това да са ви проблемите. Тези неща се натрупват с течение на времето. Пък спортния сак ще си го вземат като идват у вас. Ще имат различни играчки, тъкмо по-забавно. Като беше малък синът ми понякога архивирах някои играчки за една-две седмици и после им се радваше отново.
Иначе аз не съм пробвала споделено родителство, то не зависи само от единия родител това, но имам поглед върху такива случаи, децата са си повече от ок.

Аз като ти казвам, че си теоретизираш просто така, ти не ми вярваш.
Моите деца се отглеждат чрез споделено родителство вече няколко години. Децата се чувстват чудесно, двамата с баща им сме напълно взаимозаменяеми (но така беше и докато бяхме заедно), те си имат много силна връзка и с двама ни и като цяло не съм видяла някой някога да е страдал особено, защото нещо му е в другата къща. Те например, ходят на ски с баща си, аз не мога да карам и не ги водя, така че ските си стоят при него. Ако реша да ги заведа, ще мина, ще ги взема, колко пък да е сложно. Колелата ги ползват лятото, за да се придвижват, така че се оправят и с тях.
И да, дрехите им се купуват по 2, аз им купувам, баща им им купува, имат си, не разнасят нищо. Единствено учебниците се носят, като аз предложих на сина ми да му купя втори комплект, но той каза, че няма нужда. Обикновено го взимам с една раница, не знам защо винаги всички си представят осем куфара и три сака.

Бори се за децата си щом ги искаш при теб. Бори се. Но ти вече си се отказал от тях при една хипотетична ситуация.
И пак ще питам ако жена ти остане основен отглеждащ как ще я компенсираш? Тя гледа децата ти, какво значение има защо сте се разделили? Или ако я хванеш с друг ще накажеш децата си, като накажеш нея. Добре хайде да кажем просто сте изстинали един към друг, няма странични хора, искате да продължите отделно.

А децата питате ли ги те къде искат да живеят, или им съобщавате "ще живееш две седмици в Младост/две седмици в Люлин"? Ми те може да са свикнали с квартала, училището, приятелчетата, и т.н.?
А ако новият партньор също има деца, и те се гледат споделено, как правите графика - трябва да се съобразят 4 възрастни и толкоз деца, и всеки да е хепи?
За мен това са излишни усложнения. Който иска, да си гледа децата по тази нова мода, която у нас няма никакви традиции, и сигурно има защо. Не му се меся. Но аз моите не бих.
Ми аз не искам да продължаваме отделно. По-лесно и по-добре (главно за децата, не за нас) е заедно.
Тя ако иска, това ще нейно решение - кой трябва да компенсира теб за твоите решения, които еднолично си взела?
Това хамериканците му викат entitlement.

Напротив, Крис, питам те какво смяташ, че трябва да поеме един мъж, не ти, мъжът като цяло, в случай че жената поеме цялата грижа за децата. За теб разбрахме, че съдът и жена ти ще те оставят без споделено родителство, въпреки желанието и протестите ти

ПП: Веднага ми хрума вариант на драмата с живеенето на две места - единият да се премести да живее близо до другия. Отне ми 2 секунди да го измисля.

ПП2: Каква революционна мода мъжът да участва в грижата за децата си след раздяла с жената

Точно обратното - споделеното не съд, а аз не го искам.
Някоя от вас би ли искала живее на две места? Да трябва да си купи две жилища и по два комплекта от всички вещи и да се мести през 3 дена или през 2 седмици от едното в другото? Някоя да го е направила? Никоя, нали?
Аз не бих. Затова и на децата си не бих го причинил. Каквото не е добре за мен не мисля, че е добре и за децата ми.

Ти пак не разбираш. Моите решения са мои и си нося отговорност. Питам те, как ще компенсираш жената, която е основния отглеждащ на общото ви потомство. Законовия начин е издръжка, т.е. закона е придвидил, че ако аз съм отглеждащия родител другия ми дължи издръжка. Може и да е обратното, ако мъжа гледа децата, той също може да претендира за издръжка от мен. Издръжката не е за мен, тя е за децата. Ти започна темата за компенсацията, затова пак те питам, какво би дал в повече над законово определените норми, на жена ти, която е основния отглеждащ родител.
Ами ние живеем в малък град. Всичко е на 10-15 минути с кола. Какво пречи да е споделено родителство.

Е, именно защото са си свикнали да живеят в апартамента, в който са и в момента, трябва да продължат да живеят там, независимо от това има ли други на хоризонта, ама млади ли били, стари ли и и пр.  Малко ми изглежда, че няма нужда да ги питаш къде искат да живеят, ако жената е съгласна да СИ ГИ вземе и да отидат някъде другаде. Проблем има само, ако трябва да ги гледаш ти през половината време.