Провинциализъм - От Бай Ганьо през Санчо Панса и още...

По повод горния коментар има такъв един виц, че гражданите гледали високомерно на селяните, които се секнели на улицата и изтръсквали секрета в тревата, а селяните отговорили, че да си носиш сопола в джоба също не било много културно (тогава само кърпички от плат имаше) 🤪

За мен най-провинциалното мислене избива в нещо като криворазбраната цивилизация и опити да сме централноградски, изискани и модерни. Безброй примери виждам ежедневно.

"Аристократизъм излъчвам аз", е, не, ще падна вече...

И аз. Просто не може да е истински, според мен е платен трол.

И какво означава "за да бачка в завод"?!
Дали това не звучи провинциално?!

Никой практически в днешна България не говори на диалект. Онова мекото изговаряне не е равно на говорене на диалект.

Говори се на диалект и още как. Отидете в селата около Банско и Добринище и се заслушайте как говорят помежду си възрастните хора. Едва ли ще разберете повече от 20% от думите, които изричат.

Добре, ще отида.
Ревокъре, бил ли си във всички градове на Европа, за да заключиш, че София "си е най-голямото село, кочина общо взето, най-мръсният град в Европа"?

Провинциално мислене или провинциализъм по примера на Примадона няма нищо общо с действителното му значение.
Тя е объркала понятията и говори просто за липса на възпитание или тотална невъзможност за разпределяне на времето и умения за комуникация.
Както и за хаотичност, разпиляност, комплексираност (да се направим на важни като връзваме тенекии, че нали сме много ангажирани, заети все с важни неща и нашата особа няма секунда време за вашата особа).
Провинциализъм се свързва с ограничено мислене, характерно, нагласи за начин на живот, семейство, приятели, дом. Не се свързва с конкретно географско място. Може да си избуява и в центъра на Париж, София или Меричлери.
НАпример – детето на лекаря трябва и то да стане лекар.
Момичето трябва да роди до 25, да се омъжи за определен мъж.
Мъжът е длъжен да купи апартамента.
Семейството да ходи всяко лято на море, но само на къмпинг и на едно и също място.
Пенсионерите-вдовци не се женят/омъжват вече.
И още подобни примери.
//
Отделно мненията по темата изобщо не са по темата – не говорим за хора от провинцията и пак някакви подскоци селото срещу града. Кой колко дисаги имал и как ги показвал. Кой какъв диалект говорел. Диалектите нямат общо с понятието провинциализъм, а с географското положение. И е нормално да са характерни за различните области.
//
А пък байганьовщина е тотално различен термин, свързващ се с точно определено поведение, характерно с конкретни прояви, заимствани от образа на бай Ганьо на Алеко – пресметливост, дребнавост, хитреене на дребно, грубост, арогантност, нахалство, безочливост, дебелокожие, безпардонност, лъжливост, самодоволство.
//

И моите 5 стотинки по темата.
Прими, това са някакви фейк хора – не общуваш с такива. Очевидно не особено възпитани и неуважаващи времето и особата ти. Такива хора има навсякъде. И няма нищо общо с провинциализма.

За мене провинциално е да отидеш на град  и да продължаваш с това кланяне на мъжа, лизане на краката. Това мислене - мъжът господаря, жива, умряла трябва всеки ден готвено че 2 пъти не яде едно и също. Иначе и жената работи. И като дойдат гости, жените с децата стоят 15 минути и в другата стая, като в арабския свят. Има ги много такива. Жената болна, мъжът не може да гледа 1 ден детето, тя да мре. Такива истории и простотии, нагледала съм се.
 Идва си бея от работа, жената също работила или гледала цял ден дете(това не се зачита), той се изляга на дивана, жената готви, сервира. Бея не може чинийката да си премести или сол да си донесе.

Има една приказка, че можеш да изкараш човека от селото, но селото от човека - не.
Разни нрави има, къде приети, къде недотам. И тук не става дума за провинциално или градско, а става дума просто за различни разбирания.

Име неща, които не мога да ги определя какви са, но мен ме дразнят.
Например, купищата обувки наредени на стълбищната площадка. Вярвам, имаме антре, където поне едно шкафче за обувки може да побере обувките, а не да се носят разни чудни миризми и дори зимата със запушения нос да ти става леко зле.

Или да си слагаме бутилки с минерална вода, за да си пазим паркомясто, щото то си било наше и там спираме от 20 години, но не плащаме на общината.

Или да спрем пред чуждия гараж и да пуснем аварийните - няма страшно, тя колата изчезва и работата е като детската приказка - къща заключ. А собственика, освен да прелети, друга опция няма. И любимата аргументация - ама аз съм пуснал аварийни. Все таз.

Или - еее, защо не минахте? Или още по-любимия ми въпрос - ааа, кога ще ни дойдете на гости? И на двете отговорите са очеизвадни - защото никой не ни е поканил, пък ние неканени не ходим.

Любимо - ама що не се обаждаш. А ти? Като искаш да се чуем, защо ти не се обаждаш?

Мога да продължа до утре. Не го знам какво е провинциално, селско, градско, аристократично или друго - среща се навсякъде. А колкото до София - голям град, много хора и произтичащите проблеми от това. Нищо общо с това кой откъде е родом.

Тази тема е тюрлюгювеч.

Явно в неговото село/семейство не е имало порядка да се ползва носна кърпичка. Масово хората са изведени от селото след 1944 г, за да работят в производства, защото всичко се индустриализира. Преди това хората масово живеят в селата, а градските и селските порядки тогава са много различни! Явно за 50-60 години градски живот не е осъзнал, че има нужда да ползва салфетки.

Думата ми беше за "завода".

Ами ако е градски простак? Роден и израстнал в града в парвенюшко градско семейство? Или не допускаме в града 50-60 години да живеят простаци?
Що за разсъждения не проумявам. Градът също е раждал и отглеждал простаци. Просто ги е обличал в други дрехи, поставял ги е в други домове и ги е пращал лятото “на Морето”.