💙🩷Мами с термин октомври 2025 - Тема 2 🤰👼

При мен повечето се зарадваха. Само свеки не се зарадва, защото “не е наше” (понеже е с донорски материал). Но честно да ви кажа, това си е нейн проблем и съм сигурна, че ще го заобича като го види. За мен е важно ММ какво мисли, а той ме подкрепя на 100%. Няма да оставя другото си дете без брат или сестра заради чужди предразсъдъци. Всеки има право да си мисли каквото си иска и това не ме притеснява. Толкова го чакахме това дете, каката няма търпение също… Да сме здрави, пък чуждото мнение е без значение.
 А за възрастта, 39 вече изобщо не е късно. Що за остарели разбирания. Не се поддавайте на хорското мнение, макар и от близки. След време може и да осъзнаят, че с невежеството си са наранили. Но това пак е тяхна работа, не ваша…
Горе главата и нека се радваме на чудото, което се случва в телата ни. Това е подарък и само някои могат да го разберат 😍🤗

Първоначалната ми реакция беше точно такава, че връзката вече е счупена и трябва да се отдръпна, но после се замислих, че винаги ме е подрепяла и мен и мъжът ми, помагат ни цялото семейство винаги когато сме имали нужда. Та....нещо не ми се връзваше. Относно други теми и прочие, нейното отношение към двама ни не се промени, дори се опитах да заговоря за прегледите, които минах и перипетиите с злобната ми АГ. и тогава се "наежи", че някой се е държал лошо с мен. Обаче виждам, че не "изгаря" от желание да говорим по темата. Наистина странна и неприятна реакция, но може би е било шок. Времето ще покаже... Надявам се и на мен с времето да ми мине "горчивината".

Здравейте ! Записвам се с термин 29.10.
Вчера минах феталната морфология и БХС в Марковс като всичко на прегледа изглежда много добре .Преглежда ме доктор Ивелина Димитрова - беше много изчерпателна и ми обясняваше всичко , което гледа.Сега чакам кръвните резултати.
Имам едно момиче на 2г. И 10м , а сега май отново ще чакаме момиче 🩷 За мен няма значение  какво ще е, но с първото дете се бях настроила за момче и леко се разочаровах като разбрах , че ще е госпожица.Просто като си наумиш нещо , а се окаже друго е леко объркващо , но бързо се свиква.Сега много ми се иска да купя нещо ново за новата госпожица , но пак не смея да не ме изненадат с мъжки пол на следващия преглед 😀
Първата Б имах ниска плацента , леки прокървявания и бях на аспирин , за сметка на това изобщо не ми се е повръщало.
Сега се чувствам доста изморена и често ми се гади .

Аз да ви попитам на колко време са ви прегледите? Аз имам някаква мания и искам, ако има как да са всяка седмица,  но сега за първи път ще имам месец от преглед до преглед и вече се притеснявам, а са минали само 10тина дни от предишния път

Аз се следя на 3 места и горе-долу имам прегледи през 10 дни. И 2 седмици са ми много като период. Миналата ми бременност имах от преглед до преглед точно месец и точно тогава са ми се спукали водите и стана белята. Затова сега на 2 седмици и на месец ще искам да проверяват за води.

При нормално протичаща бременност ,  прегледите по каса са на един месец. Ако има някакви други индикации следящия лекар може да прецени да са на по - често.

При мен са на две седмици, но то е заради феталните морфологии, така са ми разпределени, че да се падат точно по средата между два стандартни прегледа по ЖК.

Съчувствам ти , аз изгубих майка си преди 8 год и не можа да види внуци. С баща ми не поддържахме връзка ,а вече не е между живите,нямам братя и сестри и дефакто от моя страна няма на кой да се похваля. Слава Богу от страната на мъжа ми реагираха адекватно,ама пак усещам празнина.
Качила съм 4кг, прегледите ми след регистрацията са веднъж в месеца, като изключим че седмица след прегледа миналия месец се падна ранната фетална.
Относно полът на бебето, надявахме се на момиче, но в крайна сметка важното е да е живо и здраво и всичко да е наред, не съм претърпяла голяма драма ,че ще е момче.

Момичета, ще си имаме момченце 😃 Само да е живо и здраво, ама второто се надявам да е женско 🤣

Аз, от свекъра..
Същата работа - мълчание. Даже свекървата после споделила на мъжа ми, че е била супер изненадана от реакцията му. На мен ми стана много гадно, мисля че винаги ще го помня Вярно е, че всеки реагира различно, но за първо внуче- доста кофти реакция..

Напълно ви разбирам.
Аз вече веднъж се скарах с майка ми като й казах, че тя изобщо не се радва.
Като говоря за детето, как се е движило на ехографа, как се е въртяло, каква количка съм избрала, какви дрешки и т.н. и само ми казва: "Тихо, тихо, мълчи, стига си говорила". Много ми стана мъчно. Страх я било да се зарадва заради първата ми загуба и аз й казах да не ми всява нейните страхове. Как да не се била радвала, ако за мен не, за чуждите ли. Абе горчивината ми стои. Аз й казах, че колкото ми е писано да изкарам тази бременност, всеки един момент ми е ценен с детето ми и не ме вълнува никой друг, ще си изживея всеки един миг.
Днес мм каза на свекър ми. Той е вече на 75 години. Привързан е към мен и много ме уважава и обича. Има обаче навика да се хвали много и това ни спираше да му кажем. Днес мм като му е казал го е помолил да си мълчи, че не искаме бившата ми етърва да разбере. Като се роди детето, тогава да се хвали. Свекърва ми също ще го предупреди. Той и много добронамерен и не допуска, че има лоша енергия, а ние години наред си патим от такива хора, да не навлизам в подробности, че не всеки вярва в тези неща.
Племенницата ми вече ме пита какво прави бебето и аз като й кажа, че спинка в корема на леля и тя си вдига блузката и показва къде е 😁 разказва как ще му дава мляко и ще го води в парка при пиленцата, ще му дава бибата (тук не съм много сигурна, че е искрена, че една година е без биберон, обаче като види бебе с биберон, го гледа все едно е взело нейния 😁😁😁). Големи скици са точно в тази възраст около 3.
Аз ви казах, че заради серклажа съм изолирана, не се виждам с никого, нея не съм я виждала от януари и много ми липсва, но ходи на ясла и цяла зима беше болна, страх ме е да не ми довлече вирус.

Иначе от няколко дни вече си усещам движенията на бебето, не са газове. Онзи ден като бяхме на преглед, преди това усещах някакви потрепвания под пъпа и на ехографа като го видяхме, точно там му бяха крачетата, беше застанал надолу с главата 😁 тези потрепвания с всеки ден стават по-силни като усещане.

Аз също гледах монитори и бях убедена,че ще е момче,но вече лелята беше мераклиика за парти.Изумих се като видях розови конфети.

С първото дете бях със задна плацента и започнах да я усещам в 14та седмица, като в 16та вече бях на 100 процента убедена , че това е бебето.Сравнително рано според мен си го усетих.Сега обаче съм с предна плацента и докторката на феталната каза, че най - вероятно ще го усетя по - късно.Най - рано в 18-та седмица , като разбира се  това е супер индивидуално и не е задължително.
Моята свекърва не реагира никак , не каза честито , просто продължи разговора в друга посока.Странно ми стана , може би , защото вече и бяхме казали , че правим опити, беше видяла , че не пуша и не пия.Иначе след това искаше веднага да се обажда на сестра си да се похвали, аз разбира се не и позволих.
Тина, твоята майка се притеснява и за теб , може би като започне да ти се мърда коремчето ще се успокои като го вижда , че е там и е истинско .

Не разбирам как може да има такива темерути, едно "честито" да не кажат поне. Свекъра ми и той не беше във възторг и не можа сякаш да се зарадва, просто беше страшно шокиран, понеже тогава сина ми беше само на десет месеца. Единственото, което каза беше "Какво направихте вие?", но дойде и ни прегърна и двамата. 😀 При следващото виждане вече беше осмислил ситуацията и беше много ентусиазиран да ми покаже, че на двора си посадили Явор (така се казва сина ми) и че щели и за второто внуче да засадят като се разбере пола (знаеха предварително какви имена сме подготвили, също с имен ден на Цветница).

Момичета, как е при вас положението с гадене и повръщане? От днес съм в 13г.с и не спира, а даже имам чувството, че по-зле става. Много често повръщам, напоследък всеки ден и от всякакви храни ми е лошо..
толкова е изтощително, а се надявах че ще става по- добре след 12гс