Да си поговорим за образованието, или защо учениците не могат да покрият I модул на НВО успешно - 3

ААА, само бродирането не пипай! От всичките глупости - това е най-лесната и повечето проекти не ми отнемаха време да помогна. Аз не мога да бродирам, тъкмо съм автентична, сядам пред телевизора и надве-натри избродирам проекта.

Аз пък съм гобленарка, но до проекта стигах в 21-22 вечерта преди деня, в който трябва да се предаде 🤣🤣🤣

Точно в прогимназиалното време е добре да се натрупат умения на битово ниво, но те децата ни са нещо като защитен вид и ги пазим от игли, клещи и всичко.  А всъщност една лека електротехника към ученето по математика в пети клас с разните форми и тук там приложни изкуства могат да направят учебната програма полезна и забавна. Особено в днешвно време пък с толкова много готови продукти за деца ... У дома имам любителка на сглобяване на макети. Толкова много концентрация и спокойствие изизсква, че леко се притеснявам откъде е наследила тези работи. Започна не помня дали беше в детската градина или в началното обрасование със сглобяване на джиБки от дърво при чичо ѝ Отто /на всички става любим чичо този човек/.  Изреди ни цялата рОда да видим колко хубаво е в ателието му, пълно с всевъзможни клещи, режещи инструменти и какво ли не. После премина на готови макети. След като направи първото такова там така нещо за инквизиция, финалната част е осветлението. Оттам последва, че започна да си издирва материали, от които да да си съчинява модели. Вече ги няма магазините от вида млад техник, за съжаление. Към момента иска да си направи лаборатория в нейната стая. И ми звучи като разкошна идея. Има една баба над нас, която иска да си направи над главите ни танцово студио.

Моят пък имаше голямо желание да се научи да бродира. И баш в седмиците преди НВОто. Е, беше доста натопорчено, ама бродирахме...
Дори не им беше казано, че се бродира с две нишки, мъчили се да вдянат целия конец....


Нямам против, но училищата в момента нямат условия за това. Преди имаше кабинети по електротехника, дървообработване, готварство, шивачество. В пети клас сме шили на крачни машини в училище, сега нямат нищо.
Дават им е едни "проекти", които е абсурд да направят като макет на нещо си. Нито имат материали, нито указания, нито нищо.
В шести клас имаха проект на отбори. Да се направи макет. Първо, тези деца няма къде да се съберат, нито имат време, за да го правят това нещо. Събираха се, майсториха, накрая пак родителите довършват. Не виждам смисъл в това.
Поне бродерията бяха комплектчета, които купувахме, та беше всичко в едно комплект. Една идея поне улеснение да не търсим като луди конци и копчета.

Къде съм писала с радост че трабва да учат?
Както искат да учат..тяхна работа е това..с песен, без песен, със зор и т.н. ...ама да учат става въпрос.
Не се учи. Как да го разбере като не отваря учебника.?? С магия. С фуния ли.... Няма как.

Добро утро!
И аз мисля, че по принцип тези дейности са полезни. Бродирането например, развива фината моторика, а това рефлектира върху развитието на двете полукълба на главния мозък. Освен това, формира търпение и концентрация, показва как от едното става цялото и то като резултат на собствено усилие. В последна сметка развива и собствената идентичност и самочувствие, че личността може, че Е. Така е и с останалите дейности, стига да бъдат направени интересно и полезно. Всичко това е контрапункт на увлечението по компютърните игри, в които всичко е готово, бързо, сменящо се, непоправимо и независещо от личността.

Че са полезни, много са полезни даже. Ама се получава един пенкилер. Както Мама Ру е писала, един човек преподава от всичко по малко, без и самият той да е достатъчно подготвен и без оборудвани кабинети, и накрая им остава едно голямо нищо и в уменията, и в познанията.

И за мен часовете по ТП бяха полезни. В училище имаха условия. Готвиха, имат печки, мивки. Шиха на шевна машина, рязаха и сглобяваха къщички за птици от дърво, някакви закачалки, бродираха, което е добро за търпение и развитие на фина моторика. Правиха макети на жилища от картон. Това беше любимото на дъщеря ми, още от малка сглобява кутии за легла, гардероби, маси, стаи, там фантазията добре работи.

Много сложни неща са правили вашите деца по технологии и предприемачество. Явно зависи от учителя, от учебника, който е избрал. Моята дъщеря сега е в 7клас и не е правила такива проекти. Споменавала е, че госпожата в час им показвала свързване на електрическа верига (или нещо подобно беше). Най-голям интерес предизвикват часовете по готварство, защото имат много добре оборудван кабинет. В часовете правят разни неща от природни материали, имаха и албум към учебника, от който майсторяха разни неща.
Според мен предметът има своето място в училище, но да има оборудвани кабинети и обучени учители.

Моите деца учат в училището, в което съм учила и аз. Оборудваните кабинети, в които ние карахме трудово обучение, сега са компютърни кабинети.
Миналата година (5 клас) правиХ макет на хижа от шишарки. Тази не знам какво ме чака.

Аз адох пица, мъфини, брауни, направени в училище. Приготвят, слагат да се пече и на следващо междучасие отиват да си ги вземат.

laurentin, ако във всички училища имаше такива условия и децата бяха обучавани така от учител, който и разбира какво прави, а и не са 26, а на групи по 8-10 има смисъл. Моето дете не научи нищо в тези часове, единствено, че хвана един-два пъти пирограф. А и колко да научат за 3-4 седмици по даден раздел?
Макет на къща с окабеляване е проект за практика в 10 клас, когато лятото работят по 10 дена в ателиета и работилници и са по 6-7 часа на ден. Няма как да се случи за няколко седмици по 1-2 часа в училище / у дома без никакви материали и знания. Материали за такъв проект няма в "комплектите" за ТП на издателство "Бих и техника". Но пък задачата е от учебника на същото издателство.
Понеже в пети клас техническото чертане съвпадна с онлайн обучение (последната година с такова) имах удоволствието да наблюдавам "урока" - отворете учебника на страница ... и пречертайте .... . Следва изключване, децата почват да чертаят за два учебни онлайн часа. Съответно аз започвам да показвам на кухненската маса как се започва от фиксиране на листа ("ама това госпожата не го е казвала"), през това как да начертаеш рамката на бъдещия чертеж, на какво отстояние трябва да е от края на листа, как да си вземеш отстоянията, правия ъгъл... Единия ден пак онлайн имат за задача да напишат гласните в тетрадката. На следващия път, вече присъствено, трябваше да занесат готовия чертеж с попълнената табличка с технически шрифт. Че те кога минаха цялата азбука? - Никога не са я минавали. Дори това отнема време, с което те не разполагат. Е, моето имаше Отличен (6), защото аз й стоях на главата и й показвах всяка стъпка, а накрая пак аз надписах чертежа, защото аз в четвърти клас започнах от там - да пиша технически шрифт и да чертая рамка. Аз мога да я уча да бродира, но не разполагам с толкова време, не всеки схваща от раз. Готварството беше да занесат продукти и заготовки, които не изискват топлинна обработка, миксер или други технически средства и да сглобят нещо. Това ограничава до плодова сала, сандвич, закуска с цедено мляко, плодове и мюсли... За хигиената в помещението, в което се прави всичко не ми се мисли, че после и си ядат направеното.

Аз мисля, че основното в тези часове е запознаване с различни дейности, не очаквам да научат готварство, шеф и кройка. Макет нашите не са правили с окабеляване, само мебели от картон, пердета от хартия, което впрочем и в детската градина правиха подобно. А виж за окабеляване, ами аз редовно недоволствам от някои учители, файда няма, но тази по ТП беше на място, за разлика от историчка, при която моята запомнила само 1870г., а не помни, че то било на 28.02.1870 и госпожата недоволства, че не се учи.
Иначе имаше училището условия за часове по ТП, но нямаше по другите предмети, та не е кой знае какво спечелила дъщерята от едното ТП, което за никъде не важи като оценка.

Всъщност при нас някои училища приемат с ТП в комбинация с ИИ али друго. И моето точно с ТП и ИИ имаше шанс да е лицето в едно от училищата, което пък точно за нея пусна паралелка, която я има веднъж на 3-4 години, но тя реши, че не иска това. Но, ако нямаше алтернативата точно това щеше да е шансът й да учи нещо приемливо в приемливо училище.