Бременност и раждане след 40 г

  • 2 497
  • 27
  •   1
Отговори
# 15
  • Sofia
  • Мнения: 7 499
Не е точно така.
Не възрастта прави бременността и раждането по-рискови, а придружаващите заболявания, които могат вече да са се появили на тази възраст. Ако жената е здрава, без проблем ще си бременее и на 48г. (реален пример от обкръжението ми), стига да успее да забременее. Даже може и да си изкара една много лека бременност.
При мен нямаше разлика между бременността ми на 32г и тази на 41г. Все бяха леки бременности без никакви усложнения. Само в главата ми беше по-голямо притеснението. Но притеснението ми беше по-скоро свързано с по-големия риск от хромозомни аномалии. Но затова се правят БХС, ФМ, пренатални ДНК тестове и инвазивни процедури. Тоест, ако има проблем, той може да се хване бързо и бременността да бъде прекъсната в най-ранен срок.

За мен основното притеснение при бременнеене на 40г е не "рисковата бременност", а дали родителите ще имат сили и възможности да си отгледат детето след това. А за рискови бременностти си има специалисти, нови методи за проследяване и добре оборудвани болници - всичко това свежда до минимум рисковете при по-късните бременности и почти ги изравнява с тези при по-младите (пак казвам, ако няма други придружаващи заболявания). Не случайно вече има толкова много жени, които раждат на 40+г. - те вече имат възможност да го правят. В повечето време "рискова бременност заради възраст" (без никакви други здравословни усложнения), означава, че бременността трябва да се следи по-стриктно.

Последна редакция: сб, 19 апр 2025, 11:34 от Brin de muguet

# 16
  • София
  • Мнения: 18 390
Така е. Други неща правят една бременност проблемна. И двете ми бременности след 40 бяха леки и безпроблемно. Даже за по-ранната се усетих късно, защото беше след неуспешно лечение и съответно не я очаквах.
Първите в средата на 20-те бяха по-проблемни, но очаквано при 2 последващи бременности.
Проблемната при мен беше на 30+ и налагаше ежеседмично следене, лежане и т.н. Нямаше общо с възрастта ми.
Отглеждането сега ми е по-лесно, защото имам опит, спокойствие, не работя, приоритетите ми са различни от на 20 и на 30.

# 17
  • Мнения: 451
Ооо живеем в модерното време на зрелите родители !
Почти всички раждат на 30-35-40г , съответно това е новото нормално и никой няма да го коментира след още няколко години.
Аз родих дъщеря си на 37г, баща й е на 46г, не се натоварвам с хипотези за бъдещето, гледаме си детето и си живеем живота. Моя приятелка роди на 40г , бащата на 56г , в обкръжението ни са все така, така че вече е нормално.
Връзката я създавате вие с децата си, не възрастта ви ❤

# 18
  • Мнения: 1 441
В момента съм на 39, правим инвитро за първо дете. Най-вероятно ще родя на 40, ако имаме късмета. Значи…не мога да ви обясня как не ми пука какво ще си каже някой си. Буквално нямам с какво в мозъка да я обработя тая стериотипна тъпотия.
Детето ако вижда една майка с ниска самооценка, притеснения от чуждо мнение и вживяване в хипотетични сценарии, няма какво друго да си мисли, освен че майка му е един неуверен човек. По-скоро от това би се срамувало.
Ако отгледате уверен, адаптивен и самостоятелен човек, не виждам как бихте могли да имате подобни проблеми в бъдеще.

И другото, в което има повече истина - забременяването на тази възраст има относителни рискове - лошо качество на яйцеклетките, на ембрионите, имплантационни неуспехи, хормонални промени и по-голям риск от спонтанни аборти заради изброеното. Другото е някакъв филм във вашата глава.

# 19
  • Мнения: 502
Момичета, на 42 съм и родих преди по малко от два месеца, първо дете. Изобщо не ми пука какво мислят хората, за капак с бащата не сме заедно, влачих се години по инвитро клиники и вадих по една яйцеклетка на месец, много често и по нито една нямах за замразяване, защото от възрастта не били качествени.
Сега си гледам сама детето и съм благодарна на бог че ми го даде, нито приказките на хората ще ме трогнат, нито нищо, искам само двете с нея да сме живи и здрави и да и дам най доброто на което съм способна.

# 20
  • Мнения: 39
Здравейте момичета, аз също търсих тем и подкрепа за жени над 35-36-40 особено с първо дете. Намерих една стара тема и то в раздел ПРОБЛЕМНО забременяване, което ме стресира. На 38 години съм, тепърва ще правим и ще раждаме първото дете. Ще ми се да чуя, намеря положителни истории, за по-късно първо раждане. Случи се така, че последните 10 години живях извън България и тук е нещо нормално да се ражда по-късно, но търсейки инфо в бг сайтове започнах да се плаша и да се ужасявам от това колко много проблеми и как е почти невъзможно…

# 21
  • Мнения: 451
Здравейте момичета, аз също търсих тем и подкрепа за жени над 35-36-40 особено с първо дете. Намерих една стара тема и то в раздел ПРОБЛЕМНО забременяване, което ме стресира. На 38 години съм, тепърва ще правим и ще раждаме първото дете. Ще ми се да чуя, намеря положителни истории, за по-късно първо раждане. Случи се така, че последните 10 години живях извън България и тук е нещо нормално да се ражда по-късно, но търсейки инфо в бг сайтове започнах да се плаша и да се ужасявам от това колко много проблеми и как е почти невъзможно…

Ето ти една надежда : на 36г  реших, че аджеба ми е време за дете, естествено първо през лекар, изследвания и опа неочакван проблем, по резултати съм почти в критическа😂, АМХ -0.273 а останалите още по лоши резултати, веднага отивам при репродуктивен специалист, антракти фоликули в ляв яйчник -3 , в десен 0….
Думите й бяха , няма смисъл да си губите времето, шансовете ви са по 5% …. А за естествено пък под 1%
Разбира се излезнахме от кабинета и аз в колата рухнах, никога не съм бързала с децата, а сега като ми казаха това исках най много от всичко дете, почувствах се все едно съм си пропиляла времето….
Тогава мъжа ми просто ми каза, спокойно Господ си знае работата, ако ни е писано ще имаме дете ….след два-три дни ми си падаше овулацията, засякох я с лентички, правихме опит точно 3 пъти за 4 дни….е сега “резултата” не ми слиза от ръцете , защото е малка лисица и знае къде и е хубаво…

Пожелавам живи и здрави деца на всички, които ги желаят и на нас където ги имаме вече….всяка жена заслужава да е майка, затова вярвайте ще стане…

# 22
  • Мнения: 39
Благодаря ! А трябва ли според вас да се направят някакви специални, допълнителни изследвания преди да започнем опити (аз съм на 38) - цитонамазка, кръв, желязо, хормони, всичко е ок при мен .

# 23
  • Мнения: 22 071
Действайте - времето е най-важното сега. Успех Simple Smile

# 24
  • Мнения: 1 441
Моят съвет е да не чакате 6 месеца ако видите, че нещата не стават. Аз бих почнала проверка още на 4-5 месец - цветна снимка на тръбите, спермограма на мъжа, това са базови изследвания.

# 25
  • Мнения: 2 159
Благодаря ! А трябва ли според вас да се направят някакви специални, допълнителни изследвания преди да започнем опити (аз съм на 38) - цитонамазка, кръв, желязо, хормони, всичко е ок при мен .
Скоро ходих по друг повод при АГ-то и й споменах, че обмисляме с мъжа ми вече деца, а и двамата сме си над 30 от известно време. Пусна ми и едно допълнително изследване, освен хормоните (не се сещам на прима виста какво точно, съжалявам) и посъветва мъжа ми да отиде на спремограма. По време на самия преглед обърна внимание как се развива фоликулът този месец, по матката коментирахме някои неща. Препоръча ми витамини, даже тестове за овулация ми връчи, че да действаме. Smile
Ако си имате доверено АГ - най-добре отидете на един преглед, обсъдете и вижте текущата ситуация. Хич не пречи междувременно да си почнете опити, ако стане от раз - още по-добре. Simple Smile

# 26
  • Мнения: 26
Здравейте, забременях естествено след неуспешно инвитро и 2 инсеминация. Засега всичко върви добре, но докторката ми изписа инжекции Зарзио като “презастраховане”поради нейни съмнения за аденомиоза, която не беше потвърдена след хистерскопия. Имах само полип. Малко се притеснявам да го бия. ЧХГ върви с над 60% за 48 часа и в момента съм 4 седмица с резултат 1 136. Какво е вашето мнение? Изписа ми и прогестерон, като и той вече е 60ng. Все ми се струва че ако не бях в репродуктивна клиника нямаше да ми кажат за тези неща.

# 27
  • Мнения: 22 071
Аз имах аденомиоза с бременността ми на 43 години, но не са ми изписвали за нея нищо. Затова не съм запозната. Защо не се допитате до втори специалист евентуално? Всеки случай е различен.

Моята аденомиоза ми се водеше на документи навсякъде, но никога не са ми правили хистероскопия примерно. Успех!

Общи условия

Активация на акаунт