Чудесно.
Съветите на Ревоукър за пощипванията и пошляпванията може и да се окажат уместни.
Съветите на Ревоукър за пощипванията и пошляпванията може и да се окажат уместни.
- Публикувана: 18 апр. 2025, 18:59 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2025, 23:44 ч.
Раздяла или изневяра
Авторе, в правилна посока си се запътил. Дългите бракове искат понякога рестарт след затъване в еднообразие, гледане на деца, проблеми и битовизми.
Спечели отново тая жена, чуй я, от какво има нужда, предложи интересно място, на което да отидете без деца, бъди подкрепа, не тежест. Подновете секса, особено важен е, постарай се и там, и тогава може би тя ще се обърне отново към теб. Успех.
Спечели отново тая жена, чуй я, от какво има нужда, предложи интересно място, на което да отидете без деца, бъди подкрепа, не тежест. Подновете секса, особено важен е, постарай се и там, и тогава може би тя ще се обърне отново към теб. Успех.
Аз тези дни научих хубавия английски израз bang-maid. Това искали повечето мъже - прислужница, с която да правят и секс. 
Аз си помислих, че става дума за наета работна ръка, която предоставя и секс услуги, и си викам, че това в България трудно ще се случи, при положение, че никоя на 20-30 няма да се хване за прислужница/чистачка. На тая възраст всичките си мислят, че са за Инстаграм родени или за голяма кариера. Евентуално може някоя палава пенсионерка, но някак не е същото.
Ама то било за официалната жена вкъщи, да осигурява секс и прислужване.
Авторе, ще се радвам да споделиш развитието! Иначе за допълнителен съвет... И аз съм на мнение, че на жена ти нещо й липсва. Много е възможно да е разочарована от теб. И вероятно говорим за системно разочарование в няколко аспекта. Дали си се пуснал по течението, дали те е мързяло, дали си се запуснал, дали не си я подкрепял, не си я оценявал, дали си я оставил сама с отговорностите, дали си станал скучен, дали си забравил себе си, дали си забравил нея... Вариантите са много. Комуникацията с нея е единственият начин да разбереш. Няма да е лесно, защото според мен сте стигнали етап, в който тя няма да иска да се отвори към теб. Възможно е да е наранена, огорчена, да се вбеси, че се сещаш чак сега. Вероятно не вижда смисъл, изгубила е надежда и се е настроила срещу теб. Няма да стане бързо, може изобщо да не стане. Ще трябва да преоткриеш себе си, нея, отношенията ви. Поне накрая вероятно ще имаш яснота накъде да тръгнеш. Успех!
ПП: Тя вероятно всъщност отдавна ти е дала всички отговори. Ти просто не си я чул.
ПП: Тя вероятно всъщност отдавна ти е дала всички отговори. Ти просто не си я чул.
Авторе, ще се радвам да споделиш развитието! Иначе за допълнителен съвет... И аз съм на мнение, че на жена ти нещо й липсва. Много е възможно да е разочарована от теб. И вероятно говорим за системно разочарование в няколко аспекта. Дали си се пуснал по течението, дали те е мързяло, дали си се запуснал, дали не си я подкрепял, не си я оценявал, дали си я оставил сама с отговорностите, дали си станал скучен, дали си забравил себе си, дали си забравил нея... Вариантите са много. Комуникацията с нея е единственият начин да разбереш. Няма да е лесно, защото според мен сте стигнали етап, в който тя няма да иска да се отвори към теб. Възможно е да е наранена, огорчена, да се вбеси, че се сещаш чак сега. Вероятно не вижда смисъл, изгубила е надежда и се е настроила срещу теб. Няма да стане бързо, може изобщо да не стане. Ще трябва да преоткриеш себе си, нея, отношенията ви. Поне накрая вероятно ще имаш яснота накъде да тръгнеш. Успех!
ПП: Тя вероятно всъщност отдавна ти е дала всички отговори. Ти просто не си я чул.
ПП: Тя вероятно всъщност отдавна ти е дала всички отговори. Ти просто не си я чул.
Айде почнахме с оправданията....
Ако ще говорим така, то да си припомним "класиките":
- жената очаква мъжа сам да се сети
- когато жената казва нещо, най-често има и друго впредвид
По същият начин, както и той "не я е чул", може да кажем и че тя не е казала, а решила да си намери свой начин, скрит какво да прави. И в крайна сметка, защо той трябва сега да прави нещо и да говори с нея? Защо трябва да си прави труда? Казва "дотук бяхме" и се решава как ще се разделят. После обяснения ама това ама онова, ама дай да се разберем, да оправим нещата са излишни. Досега нищо не се е случвало и тепърва да се говори.
Много пъти мъжете и директно да им го кажеш, пак не разбират. Че и се обиждат.
Авторът може да каже край веднага, разбира се. Негов избор. Той каза, че има желание да опита. Затова и му написах това. Но дори да сложи край е добре да знае какво е довело до това положение, защото те неосъзнатите грешки се повтарят и в следващите връзки.
Авторът може да каже край веднага, разбира се. Негов избор. Той каза, че има желание да опита. Затова и му написах това. Но дори да сложи край е добре да знае какво е довело до това положение, защото те неосъзнатите грешки се повтарят и в следващите връзки.
И той не си тръгва, ама и жената не си тръгва. Ако говорим наистина за презрение, значи са заедно само за пред хората или по финансови причини и то от много време. По-добре да си останат заедно. Това, което и двамата уж търсят, не е за всеки и надали ще го намерят, щом са склонни да живеят така, няма как да привлекат нещо по-различно.
Авторе, ще се радвам да споделиш развитието! Иначе за допълнителен съвет... И аз съм на мнение, че на жена ти нещо й липсва. Много е възможно да е разочарована от теб. И вероятно говорим за системно разочарование в няколко аспекта. Дали си се пуснал по течението, дали те е мързяло, дали си се запуснал, дали не си я подкрепял, не си я оценявал, дали си я оставил сама с отговорностите, дали си станал скучен, дали си забравил себе си, дали си забравил нея... Вариантите са много. Комуникацията с нея е единственият начин да разбереш. Няма да е лесно, защото според мен сте стигнали етап, в който тя няма да иска да се отвори към теб. Възможно е да е наранена, огорчена, да се вбеси, че се сещаш чак сега. Вероятно не вижда смисъл, изгубила е надежда и се е настроила срещу теб. Няма да стане бързо, може изобщо да не стане. Ще трябва да преоткриеш себе си, нея, отношенията ви. Поне накрая вероятно ще имаш яснота накъде да тръгнеш. Успех!
ПП: Тя вероятно всъщност отдавна ти е дала всички отговори. Ти просто не си я чул.
ПП: Тя вероятно всъщност отдавна ти е дала всички отговори. Ти просто не си я чул.
Може би има по-всичко от малко - може би не съм я подкрепял достатъчно, може дадени отговорности да са и дошли в повече (държа да отбележа обаче, че за децата и за домакинството полагам достатъчно грижи), може би съм станал скучен, може би комуникацията с майка ми я дразни по някакъв начин и т.н. Смятам за последно да положа усилия във всички тези аспекти. Правя го от няколко дни и се чувствам добре, тъй като знам, че полагам усилия в правилната посока. Наясно съм, че моментът може вече да е пропуснат. Ако не стане, поне мога да си кажа, че съм опитал.
Авторе, ще се радвам да споделиш развитието! Иначе за допълнителен съвет... И аз съм на мнение, че на жена ти нещо й липсва. Много е възможно да е разочарована от теб. И вероятно говорим за системно разочарование в няколко аспекта. Дали си се пуснал по течението, дали те е мързяло, дали си се запуснал, дали не си я подкрепял, не си я оценявал, дали си я оставил сама с отговорностите, дали си станал скучен, дали си забравил себе си, дали си забравил нея... Вариантите са много. Комуникацията с нея е единственият начин да разбереш. Няма да е лесно, защото според мен сте стигнали етап, в който тя няма да иска да се отвори към теб. Възможно е да е наранена, огорчена, да се вбеси, че се сещаш чак сега. Вероятно не вижда смисъл, изгубила е надежда и се е настроила срещу теб. Няма да стане бързо, може изобщо да не стане. Ще трябва да преоткриеш себе си, нея, отношенията ви. Поне накрая вероятно ще имаш яснота накъде да тръгнеш. Успех!
ПП: Тя вероятно всъщност отдавна ти е дала всички отговори. Ти просто не си я чул.
ПП: Тя вероятно всъщност отдавна ти е дала всички отговори. Ти просто не си я чул.
Може би има по-всичко от малко - може би не съм я подкрепял достатъчно, може дадени отговорности да са и дошли в повече (държа да отбележа обаче, че за децата и за домакинството полагам достатъчно грижи), може би съм станал скучен, може би комуникацията с майка ми я дразни по някакъв начин и т.н. Смятам за последно да положа усилия във всички тези аспекти. Правя го от няколко дни и се чувствам добре, тъй като знам, че полагам усилия в правилната посока. Наясно съм, че моментът може вече да е пропуснат. Ако не стане, поне мога да си кажа, че съм опитал.
Обаче ако не си разговарял все още с нея, възможно е пак да няма резултат. Или поне не желания.
Първо разговор с жена ти, после да има и чуваемост на какво държи, кое не й харесва. И да е взаимно това, тоест всеки да излезе от маската/черупката си.. наречи го с каквато дума искаш, но излезте "на светло" и си поговорете по човешки.
Успех!
Много пъти мъжете и директно да им го кажеш, пак не разбират. Че и се обиждат.
Авторът може да каже край веднага, разбира се. Негов избор. Той каза, че има желание да опита. Затова и му написах това. Но дори да сложи край е добре да знае какво е довело до това положение, защото те неосъзнатите грешки се повтарят и в следващите връзки.
Авторът може да каже край веднага, разбира се. Негов избор. Той каза, че има желание да опита. Затова и му написах това. Но дори да сложи край е добре да знае какво е довело до това положение, защото те неосъзнатите грешки се повтарят и в следващите връзки.
Айде, пак всички под един похлупак, пак друг виновен. Както и да е.
Това с неосъзнатите грешки пак е клише. Той може да направи преценка на собствените си действия и да се опита да си върне цялата хронология в главата, но дали са били грешки или не, е съвсем друг въпрос. Може да влезе в спиралата на "това и това направих грешно", ок, може и така да е, но хората (мъжете и жените) са различни. Възможно е "осъзнатата" грешка при един всъщност да не е грешка при друг. Дефинирането на грешки може да е нож с две остриета и човек, ако не го осъзнае, рискува да влезе в една спирала на "грешки".
Пример: той помага в домакинството много, жената се засяга, че и посегнато на нейната "територия" или вижда, че някои неща той прави по-добре от нея. Тя започва да се чувства зле, че не може да справи, но си мълчи и не казва нищо.
Така, погледнато така, какво е това? Грешка ли е, че е помагал? Много жени се радват мъжът да помага, но се дразнят, когато мъжа го прави по-добре. Има други, които не искат мъжът да помага, а да прави други "мъжки" неща. И сега за кой каква е грешката?
Айде почнахме с оправданията....
Ако ще говорим така, то да си припомним "класиките":
- жената очаква мъжа сам да се сети
- когато жената казва нещо, най-често има и друго впредвид
Ако ще говорим така, то да си припомним "класиките":
- жената очаква мъжа сам да се сети
- когато жената казва нещо, най-често има и друго впредвид
Аз да питам автора.
Ти поддържаш ли се? Ако си някой със шкембе, 100+ кг, без зъби, нормално е жена ти да не желае близост. Че на 50+ доста мъже са в такъв окаян вид.
Ти поддържаш ли се? Ако си някой със шкембе, 100+ кг, без зъби, нормално е жена ти да не желае близост. Че на 50+ доста мъже са в такъв окаян вид.
Както споделих и преди, не съм Леонардо ди Каприо
, но в никакъв случай не се определям като запуснат. От години имам идеалните килограми за моята височина (не съм нисък). Шкембе не съм имал никога. Фитнесът не е за мен (нямам толкова свободно време), но правя упражения вкъщи. Не мисля, че това ми е най-големият проблем. Получавам по някое време комплимент от жена ми, когато е по-благоразположена Дори и да не съм кой знае какъв красавец, тя според мен чисто физически си ме харесва (или поне така казва ) 
Разговори трябват, нормални, необвинителни.
Иначе, и аз съм чувала за полагане на старание, ама как не съм забелязвала, че има промяна. Ми, щом не съм забелязала, значи явно няма промяна.
Да не говорим, че съм имала и меко казано дразнещи ситуации от сорта на:
Той: измих чиниите
Аз: добре
Той: не забеляза ли
Аз: забелязах
Той: 🤨 няма ли да ми благодариш
Аз:
на мен някой да не би да ми благодари, че го правя по 2-3 пъти на ден 
После излиза, че съм неблагодарна.
Иначе, и аз съм чувала за полагане на старание, ама как не съм забелязвала, че има промяна. Ми, щом не съм забелязала, значи явно няма промяна.
Да не говорим, че съм имала и меко казано дразнещи ситуации от сорта на:
Той: измих чиниите
Аз: добре
Той: не забеляза ли
Аз: забелязах
Той: 🤨 няма ли да ми благодариш
Аз:
на мен някой да не би да ми благодари, че го правя по 2-3 пъти на ден После излиза, че съм неблагодарна.
Препоръчани теми