Операция на щитовидната жлеза-21

Официално дъщеря ми е с Хашимото. Днес бяхме на лекар. Много съм доволна от ендокриноложката, въпреки че я избрах само защото се отвори час при нея. Обясни ни, че има три рискови момента: пубертета, бременността и менопаузата. Каза че при редовно проследяване не би трябвало да има проблем при нито един от тези моменти. Каза, че сега заради възрастта на дъщеря ми трябва да съм до нея и да следя нещата аз. Пък тя после като порастне, ще си ги следи сама. Похвали ме, че сме отишли навреме. Прегледа жлезата. Увеличена е, но няма кисти, няма възли и спорен нея в момента си работи нормално. След месец сме пак на контролен преглед. След това не знам. Каквото каже, това ще правим.

Искам още веднъж да ви благодаря. По ваш съвет пуснах повечко изследвания, а не само TSH. Така хванахме нещата навреме.

Хубавото в случая е, че сте попаднали на доктор който обяснява и че все още няма кой знае какви изменения в структурата на жлезата.
Може да се пооправи след пубертета. Човек не знае и не може 100% да каже.
Важното е, че взехте мерки навреме.
Вижте В12 и Д. 99% ще има недостиг, който се среща не само при щитовидно заболяване, но при наличието му със сигурност.

Mia Rulana, 🤗

Точно дамата, която първа ти отговори преди няколко дни (mibobo - модераторката на форума на момичетата с Хашимото), има момченце, на което още от мъничък е забелязала, че май и той започва да тръгва по нейните стъпки и да я наследява в болестта.

Завела го е на детски ендокринолог и той, миличкият, още от 7-годишен е започнал да пие хормон.
Просто при него се е налагало... 🥹
Споделяла е, също така, че се опитва да го храни безглутеново и без млечни.

Това, което се опитвам да ти кажа, е да не се плашиш - да си следвате с твоето момиченце вашата "пътечка" - тази, която смяташ, че би била най-правилната и най-подходящата за вас.
И вашия случай.

Винаги съм била за това да се гледа най-вече "златната среда".
Нито да се неглижира съвсем един проблем, нито пък прекалено много да се "филмира" и втелява човек в него.
И да изпада в крайности и хипохондрии...

Просто си слушай интуицията, докторката и следи малко по-внимателно накъде вървят нещата с детето.

Бъди предпазлива, осъзната - но не задълбавай прекалено - наблюдавай, имай си едно наум и се опитвай да мислиш колкото се може по-ведро и позитивно.
🙏🍀❤️🌟

Здравейте, реших се и аз да пиша и да моля за съвет. Ще ви разкажа малко по-надълго, повече заради нуждата ми да споделя, иначе със сигурност е достатъчно да кажа само фактите накратко.

Преди година и 7-8 месеца стана ясно, че съм с хипофункция на жлезата и Хашимото (стана случайно, но това е за друга тема). Не пия хормона все още.
Ноември миналата година отидох при нова ендокриноложка за консултация - д-р Мариета Лазарова в УСБАЛЕ, очаквах, че вече ще започвам хормона, защото положението не се подобряваше.

На прегледа докторката ме заведе за ехография при д-р Начев, още докато правеше ехографията стана ясно, че нещо не му харесва и препоръча да се направи ТАБ. След разни шпагати от страна на докторката, тя успя да ме вмести за биопсия по здравната каса за средата на декември.

Д-р Шинков направи биопсията и предколедно ми казаха, че имам карцином и препоръчват операция в рамките на година. Възелът е 5/5/5 мм, малък е.
Известно време се опитвах да приема какво се случва, беше трудно.
Бяха ми препоръчали няколко хирурга, започнах да чета този форум - старите теми и в крайна сметка списъкът ми с хирурзи за консултация се състоеше от 4-5-ма като най-много исках мнение на проф. Пандев, очаквах, че всички други ще искат да махат цялата жлеза.

Февруари бях при доц. д-р Сечанов - той препоръча операция с махане на половината жлеза. Каза ми, че биопсията е направена при най-добрите специалисти и е 80% сигурно, че е рак. Каза, че структурата на жлезата е по-твърда и сигурно затова така лесно се закашлям като се натисне (докато ме преглеждаше и опипваше жлезата се закашлях). Обаче, абсолютно субективно, този доктор не ми хареса, нещо в излъчването, нещо в отношението, не мога да кажа - държеше се мило и учтиво, но твърде много фамилиарничеше и това ме отблъсна. Та категорично реших, че и да се стигне до там, няма да е той.

Март бях при проф. Пандев - малко припряно обясняваше, но обясняваше и ми направи ехография. Обясняваше как в България се опитват да точат пари с ненужни операции, как имало твърде много болници спрямо други държави и в този ред на мисли. Препоръча ми да не правя операция, защото възелът е малък, че по стандарт (за който той участвал в изготвянето) толкова малки възли не се биопсирали изобщо, че много хора имали такива папиларни карциноми. След като го попитах за възможни метастази, каза че и нещо толкова малко, може да даде метастази. Каза ми да си пусна туморни маркери и на есен да отида да ме види. Но операция - само, ако има динамика, ако няма - да не се оперирам и само да се следи на 6 месеца или година.

Известно време си "почивах" от чуденето какво да правя и се наслаждавах на зимата и зимните спортове.

Май месец бях при д-р Видинов - много приятно впечатление ми направи. Той също ми препоръча премахване на половината лоб, каза, че с толкова висока оценка от биопсията (Б6), вероятността, че е рак е висока - към 70%. Каза, че според него няма защо да чакам да стане по-зле, за да реша да се оперирам. Като споменах само проф. Пандев, неговият коментар беше, че проф. Пандев подхожда по-нестандартно, че работи най-вече с японци и че предния ден е оперирал негов пациент с усложнения.

Отделно март месец бях на консултация при д-р Николай Ковачев (акушер-гинеколог) - исках да чуя мнение и как би се отразило при евентуална бременност този възел с тези резултати. Неговият съвет също беше за операция. Каза, че ако се оперирам, с прием на Л тироксин, евентуална бременност може да протече нормално. Ако не се оперирам, може да има усложнения, може и да няма.

Качвам резултата от биопсията, туморните маркери не са високи, но то доколкото разбрах, това пак няма категорична стойност.


Имам още двама хирурзи в списъка с препоръки: д-р Ганчев и проф. Георги Тодоров в УСБАЛЕ са и двамата май.

Чудя се какво да правя. Дали да се доверя директно на д-р Видинов и да ме оперира. За сега прочетох само позитивни отзиви за него.
Или да отида и при другите двама за консултация.
Или нищо да не правя, да ходя да го наблюдават, но пък го мисля.

Знаете ли дали правят операции лятото? Някъде бях чела, че не правят.

С тази диагноза затвърдена от няколко специалисти то рано и ли късно  ще се наложи да се оперирате. Не знам кой кога оперира, но не бива да избързвате. Определете си кой искате да ви оперира и се разберете с него.

И аз съм с малък папиларен карцином, но заради разположението(по средата на жлезата) ме съветват да се оперирам, а не да чакам и наблюдавам.
Направих 1 биопсия, след 2 седмици втора. Между двете обмислях и четях сериозно за вариант пълно премахване на жлезата. Страничен ефект от работата ми е да обмислям всички възможни варианти от всички страни, преди да са се случили. Извода, до който стигнах - и без жлеза се живее. Някои имат повече негативизми от липсата й от други хора. Но е строго индивидуално. По принцип по-лесно напасване с лекарствата е при частично отстранена. Преди да ми кажат,че при мен не е желателен вариант за наблюдение, бях решила за себе си, че няма да притискам за този вариант. Колкото и бавно да се развива този рак, не искам да поемам рискове. А и мисълта да живея с рак и ей така да си го чакам просто ми предизвиква изключително безпокойство. Но това си е строго индивидуално. Имам близка, която 10 г си наблюдава карцинома, преди да се оперира. Въобще не й беше проблем.
Относно забременяване - не ме вълнува лично, но покрай всичкото четене видях, че много жени са станали майки с частично или изцяло премахната жлеза, тоест не е невъзможно. За това, на Ваше място, бих се консултирала и с още 1 гинеколог с опит в тази сфера. Просто да потвърди мнението, което вече сте получила
За хирурзите - избрала съм д-р Видинов, с доста положителни отзиви е, а останалите ги отсях по вътрешно усещане, след многото четене. С него ще се видя другата седмица, да видим кога ще успее да ме планира.
А страха и объркването, които усещате са си абсолютно нормални. Има дни, в които съм в абсолютен ступор и не мога да мисля от страх. Има дни, в които забравям за диагнозата. Явно си е част от процеса.
Силни прегръдки от мен   Дамите тук са опитни и отзивчиви, пишете с въпроси, знам че ще срещнете подкрепа

Момичета, изпращам ви много положителна енергия и подкрепа!

Пред мен не е стоял въпросът за отстраняване на част от жлезата, защото лошият възел също беше разположен в истмуса /по средата/. Но от четене, проучване, наблюдение, разпитване на познати и непознати, колкото и да ни говорят, че при всеки е индивидуално, в по-голямата част от случаите на частично премахната жлеза се стига до втора операция. Разликата е само във времето, но никой не може да даде прогноза. При някой е след година - две -три, при други - десет-дванадесет.
Спокойствие желая!

Аз съм без жлеза от 6 месеца. Разлика за мен няма отпреди това. Освен че сега много по-лесно държа Тsh в норма и нямам сърецбиене вече. Не е задължително да е по-зле без жлеза. Понякога е по-добре както при мен. Има и една подробност, че на биопсията ми излезе, че е карцином 5 степен. Но след това на хистологията излезе чисто. Биопсията беше при Шинков. Операцията при Видинов. Това което разбрах от цялата работа е - винаги две мнения.

Благодаря ви за отговорите и подкрепата, момичета ❤
Ще съм благодарна, ако някой друг сподели мнение за д-р Видинов или за хирурзите в УСБАЛЛЕ.

Много се чудя какво да правя, притеснявам се как ще протече възстановяването, кога ще мога да се върна към активен начин на живот (обичам движението, спортувам често и идеята дълго време да бездействам ме натоварва), колко бързо ще ми нагласят дозата на хормона и колко зле ще се чувствам докато това стане (с моята хипофункция и Хашимото не мисля, че ще се размина с хормона). Знам, че е индивидуално, четох, че някои жени се възстановяват много бързо, други по-бавно.
И пък ако не се оперирам - кой знае кога ще стане по-зле, как би било при евентуална бременност.

Amelie123, а Вие поискахте ли второ мнение от патолог? 5-та степен е висока, а пък чиста хистология, много странно.

Ходя на въздушна йога, спрях да ходя за по-малко от месец. Върнах се след това, единствено се притеснявах защото има доста огъвания с врат и беше малко психологическо. Около 2 седмици внимавах наистина с тежкото, но имам дете 15кг и е неизбежно. На третата седмица се чувствах чудесно, днес стават 50 дни от втората ми опреция (лимфни възли) и съм повече от перфектно във всяко отношение.

Dim_i, поисках да. Всех си блокчетата от Софиямед и ги носих в Майчин дом в ендокринологията при проф. Радина Иванова. Тя потвърди също че е чисто. Не знам как стана така. Още ми е странно и на мен. Иначе възстановяването от операцията е бързо. Аз след месец вече бях забравила изобщо че нещо е правено. В началото просто ми придърпваше мястото на операцията и често се задъхвах. Но след 2 месеца всичко изчезна. Дозата на хормона ми е същия както преди операцията. За др. Видинов и цялото отделение мога да кажа че са супер добри и мили. За ендокринологията в Майчин дом не знам нищо. Всичко е индивидуално при всеки. Просто исках да кажа че не е задължително да е по-зле след операцията.

Dim_i, при такъв резултат от биопсия аз бих обсъдила с докторите премахване на цялата жлеза. Аз имах два възела,един миниатюрен 5мм и един голям 4см. След операцията големия се оказа чист (въпреки биопсията), а малкия се оказа ПК с разсейка в ЛВ, която въобще не се виждаше преди това на ехограф.
Възстановяването е бързо, не се притеснявай. Препоръчвам д-р Видинов. Назад в темите можеш да видиш мнения за всички доктори, обсъждали сме ги. Обобщението ми е, че всички изброени са добри специалисти, просто някои от тях си имат своите особености, но това не ги прави лоши лекари. Желая ти успех!

Dim_i, 🤗

От написаното от теб и въпросите ти, като че ли ми се стори, че мъничко си объркана.

Може би си чела някакви неща назад, но всичко ти е станало "каша", била си уплашена и все още се луташ какво решение да вземеш.

Аз в началото "стисках зъби" и се опитвах да не пиша кой доктор ме е оперирал.
Но в последните ми постове направо си му споменавам името.

Нищо против доктора нямам - той е и професор човекът - проф. Георги Тодоров.
Може би наистина е много добър специалист и опитен хирург.
Но доколкото разбрах - най-вече в областта на корема и надбъбречните жлези.

Когато отидох да говоря с него в кабинета му, ми се стори, че е леко изненадан, че се обръщам именно към него.
Явно в този период е правил повече коремни операции. 🤷
Малшанс за мен...
И когато лягах на операционната маса, хирургичните сестри в началото се втурнаха да ми нагласят за упойка "грешната" ръка.
И чух едната да казва:
"Ама това е за щитовидна жлеза!"
И се преместиха от другата страна и започнаха да ми подготвят другата ръка.
Явно при различните операции има значение от коя страна стои операторът.

Малко в повече ме е рязал този доктор, Dim_i. 🥺

Още по време на операцията е разбрал, че е доброкачествена възпалена жлеза, но въпреки това е действал доста смело със скалпела. 🥹
Донякъде му прощавам за излишно извадените лимфни възли, но за двете паращитовидни жлези - не мога да му простя.

Защото две години след операцията - и останалите две спряха да работят и в момента съм с постоянен вътрешен тремор, който лази по цялото ми тяло - "латентна тетания".
Уж пиенето на калций и вит.D би трябвало да помага, но не съвсем.
Някои неща са непоправими...

Разбирам да се е налагало и нещата при мен да са били сериозни - но в действителност това съвсем не е било така. 😔

От многото прочетени мнения - повече в групата във Фейсбук (защото тук този форум не е особено активен на моменти) - поне за себе си стигнах до следния извод:

Има три вида хора, които се чувстват по три различни начина:
1. Едни почти не усещат разлика след операцията - все едно "нищо не е било", а някои дори не си спомнят кога точно им е била извършена интервенцията. 🙄

2. Други усещат известен дискомфорт - не се чувстват както преди, но го приемат и продължават напред - такива, каквито са...

3. Трети операцията си ги "събаря" доста сериозно - сякаш не са същите хора, чувстват се болни и непълноценни - с куп проблеми и болежки...

Затова понякога четенето на форуми - колкото помага, толкова може и да навреди на даден човек.
Уплашен и притеснен, той се лута между различните мнения и се пита:
"Ами при мен как ли ще бъде?"

А всичко е толкова индивидуално.
Писали сме го много пъти - зависи и от случая, и от оператора, и от организма на всеки човек.

Избери този доктор, към когото усещаш най-силно доверие и когото чувстваш като "твоя човек".
Успокой душата, доколкото можеш.
Опитай се да НЕ се сравняваш с другите случаи и вярвай с надежда, че нещата ще се наредят по възможно най-правилния и подходящ начин за теб! 🌈

Прегръщам те и ще ти стискам палци!
🙏🍀❤️

Здравейте,
Искам да попитам на тези от вас  ,на които им е назначена терапия с радиоактивен йод какви са последствията ,в смисъл такъв като опадане на коса,гадене, повръщане. Благодаря.

leni_rad, 🤗

Има една група във Фейсбук, която се казва "Живот без щитовидна жлеза".

Там по-голямата част от въпросите, които се обсъждат, са свързани именно с рай процедурата.

Тук не съм много сигурна дали някой би ти откликнал. 🥹

Дано да те приемат в групата (понеже от въпросите ти ми се струва, че не си част от нея).
Иначе щеше да знаеш отговорите на много неща.
И да си запозната с повече подробности.
Успех! 🍀❤️