Здравейте, Христос Воскресе!
В следната житейска, гадна ситуация съм: аз съм в средата на 30те, през целия си живот съм имала проблеми с баща ми, трудно детство с много психически тормоз от снегова страна, което беше моята основна мотивация да емигрирам в друга държава. Обиждаше мен, брат ми и майка ни почти постоянно, беше много агресивен и имах голям страх от него. В днешни дни не се чувстжам спокойно ако трябва да съм в компанията му, мъжът ми се пита защо винаги се напрягам така. Баща ми да поясня е типичният нарцист, с него никога не може да се говори и проблемът винаги е в другите. Притежава всички нарцистични качества и е до болка контролиращ. Като дете ме е бил няколко пъти, защото бил изнервен от работа, а аз съм се лигавела. В тинейджърството никога нямах право да кажа нещо.
В последните години с майка ми не се разбираха добре, докато един хував ден, избухва скандал, той става агресивен и иска да я изхърли. Аз бях потресена, говорих много с него, нищо не се промени, обвиняваше я нея и нейното семейство, който нямат нищо общо. Майка ми се изнесе, депресира се, и се разболя доста тежко от среса и цялото местене след над 30г живот заедно, той не направи нищо. Разделиха се, майка ми остана без нищо. Година вече по-късно, той има нова жена, която води по екскурзии напред назад, дори Великден сега прекара с нея. Крие се като маймуна и се държи като 16год пубер, а не 60+.
В мен бушува страшно много гняв, който като тийн не съм изразявала, не мога да го гледам и търпя, а камо ли да комуникирам с него. Отвратена съм от всичко, много ми е трудно и да се справя с проблемите от детството. Всичко като че ли стана посоянен товар за мен. Имате ли съвети? Как да се справя?
В следната житейска, гадна ситуация съм: аз съм в средата на 30те, през целия си живот съм имала проблеми с баща ми, трудно детство с много психически тормоз от снегова страна, което беше моята основна мотивация да емигрирам в друга държава. Обиждаше мен, брат ми и майка ни почти постоянно, беше много агресивен и имах голям страх от него. В днешни дни не се чувстжам спокойно ако трябва да съм в компанията му, мъжът ми се пита защо винаги се напрягам така. Баща ми да поясня е типичният нарцист, с него никога не може да се говори и проблемът винаги е в другите. Притежава всички нарцистични качества и е до болка контролиращ. Като дете ме е бил няколко пъти, защото бил изнервен от работа, а аз съм се лигавела. В тинейджърството никога нямах право да кажа нещо.
В последните години с майка ми не се разбираха добре, докато един хував ден, избухва скандал, той става агресивен и иска да я изхърли. Аз бях потресена, говорих много с него, нищо не се промени, обвиняваше я нея и нейното семейство, който нямат нищо общо. Майка ми се изнесе, депресира се, и се разболя доста тежко от среса и цялото местене след над 30г живот заедно, той не направи нищо. Разделиха се, майка ми остана без нищо. Година вече по-късно, той има нова жена, която води по екскурзии напред назад, дори Великден сега прекара с нея. Крие се като маймуна и се държи като 16год пубер, а не 60+.
В мен бушува страшно много гняв, който като тийн не съм изразявала, не мога да го гледам и търпя, а камо ли да комуникирам с него. Отвратена съм от всичко, много ми е трудно и да се справя с проблемите от детството. Всичко като че ли стана посоянен товар за мен. Имате ли съвети? Как да се справя?
