Баща ли бе да го опишеш?

  • 7 141
  • 149
  •   1
Отговори
  • Мнения: 678
Както и да разкажа историята, все ще липсват важни детайли. Фактите: разделихме се с бащата на детето преди 2 години и половина. Бащата е типичен български гражданин от селски тип, който отказа да еволюира въпреки години живот в чужбина, висше образование в чужбина и достатъчно добра среда. Той някак остана в Горно Нанадолнище по манталитет, при все доходи, образование и тн. Не е лош характер. Или поне не докато не се разделихме? Също така съм почти напълно убедена, че има някаква форма на аутизъм. Комуникативните и социални умения са под всякаква критика.

Детето е бижу - умен, чувствителен, любвеобвилен, разбран ... 9 годишен младеж. Има си неговите странности (и диагноза аутизъм официално, но от години правим терапия, която много му помогна и се справя прекрасно и в социален контекст, и в училище).

Когато се разделихме, решението беше да гледаме детето 50-50%. На теория, за мен е важно детето да има добър контакт с баща си. Израстнала съм със смотан такъв и не исках да лишавам детето от баща, а и се надявах, че като не съм наоколо, все пак баща му ще вземе да се организира малко и да се позаинтересува малко повече от детето, и участва малко по-активно в живота му. Все пак, мислех си аз, няма как иначе. 

Ето ни 2г и половина по-късно, не само че не се позаинтересува, ами виждам, че нещата и не отиват хич на хубаво. Детето все по-рядко иска да ходи при баща си. Чувам разни оплаквания и истории, които ми говорят, че бащата неглижира детето (емоционално, а може би и физически). Всеки път се опитвам да дам обяснение на детето защо баща му е постъпил по някакъв тъп начин или защо е казал нещо също толкова тъпо. Един вид, давам уж различна гледна точка на детето и гледам да не злепоставям бащата. Само че вътрешно се ядосвам, че въобще го правя, когато дори за детето е ясно, че не е окей...

За 2 години и половина той не се появи на нито една родителска среща, нито на срещите с терапевтите (2 пъти годишно), нито на училищните празненства, нито на хоби концертите и представления. Не знаел кога били. От училище му звъняха 3 пъти да го канят на родителска среща, нямал време. Комуникацията с мен когато трябва да се координира график, промени или летни лагери и т.н. е почти невъзможна. Отговаря с една дума или не отговаря въобще със седмици. Новата любов се дразнела като пиша, да не съм го безпокояла.

Това, което ми преля чашата тази седмица, е че оставил детето само да се прибере от училище в 16ч (което не е проблем), но му казал, че той ще се прибере вкъщи в 21ч вечерта. Но в 21ч се обадил и му казал, че към 22ч щял да се прибере. Детето звъни на мен в паника – гладен (оставен без храна) и изморен. Няма да описвам в детайли телефонните разговори и разправиите, които последваха. Прибрах детето и му казах, че като не може – или не иска – да го гледа, аз ще го гледам с удоволствие постоянно. Той дума не дава да се издума, за по-малко от 50%.

Днес бащата се обажда на детето и му казва "Ти защо избяга оня ден от мен?" "Гладен ли беше?" "Аз щях да се върна, трябваше да изчакаш малко". Еми, честно, съжалявам, че не извиках полиция, преди да го прибера вкъщи. Тези въпроси - вменявайки вина на 9! годишно дете, че не е стояло достатъчно дълго гладно и само, че да може безработния (отскоро уволнен) баща да си развява каквото и да било по нощите, ми говори, че няма да се оправим с говорене.

Знам, че няма как да ми дадете много конкретни съвети за юридическата страна (живеем в чужбина). Но всякакви съвети за това как да предпазя детето от драмите, които ще последват? Как да подходя с бившия? Досега все с разбиране и търпение, а той ми се качва на главата и злоупотребява с търпението ми. Чувствам се като пълен глупак да пращам детето при родител, който го неглижира. Но се чувствам и също толкова виновна, че връзката баща - син почти сигурно ще се развали. Общо взето май имам нужда да чуя, че аз съм за бой да оставя детето при баща си всяка седмица.

# 1
  • Мнения: 952
Говори с детето дали ако се опиташ да смениш 50/50 с 10/90 ще е добре за него. Не ми се вярва, момче е, но вие можете да го научите да си взима от хладилника нещо за ядене, да си направи сандвич и да си ляга.
Не е бебе, нищо не се е случило, та чак полиция...Моят мъж/не сме разведени/ никога не е ходил на родителски срещи, не обичал и точка.
Като влезе в пубертета може и да поиска да е 95/5 при баща си.

# 2
  • Мнения: 40 623
Защо въобще го пращаш това дете при този баща?
Той не го иска.
Сама си създаваш драми.
Не можеш насила да накараш някого да е баща.
Даже е хубаво да спреш въобще да комуникираш с този.
Той ако иска да е баща, сам ще се интересува от събитията за които ти го насилваш.
Няма да е единственото дете на тая планета на който бащата не го интересува.
И защо се пънеш да обясняваш поведението му. Не ти е работа.
Детето трябва да има реална представа за баща си. Какво го защитаваш.

# 3
  • Paris, France
  • Мнения: 17 671
За родителските срещи - като бяха малки децата, преди 15-20г на родителска среща имаше 25 майки и максимум 7-8 бащи. В гимназията, обаче, беше пълно с бащи. Явно с времето започват да проявяват интерес или времената се променят. Моят мъж е пропускал родителска среща само ако е извън града за дълго. Винаги идваше и оставаше до края. Повечето майки даже не занимаваха бащата с родителска среща и става дума за бащи, които водеха и прибираха децата от училище ежедневно. Аз бих спряла да го занимавам с това.

За прибирането сам - на 9г в 16ч е ОК във Франция и в Англия също не беше странно или забранено, като от 10г обикновено ходят и се прибират сами.

Не е имало нищо за ядене в хладилника, така ли? Тук за липса на сготвена храна са толерантни, но за празен хладилник майката може да се обади в полицията и те съветвам точно това да направиш следващия път. Идея е да остави карта за разплащане и детето да си поръчва храна или да му оставя пари, с които да си купи готова храна като се връща от училище. Ние така правехме ако нямаше да ни има вечер. Но аз бих се обадила в полицията ако детето ми каже, че седи само гладно в 21ч.

Ганьо, не Ганьо, той е баща и няма смисъл да му облекчаваш живота, загърбвайки се с всичко. Може да изискал социален работник или медиатор ако не се разбирате около детето, но впечатленията ми са, че не правят кой знае какво.

По-заинтересован баща едва ли ще стане. Гледай учене, терапия да вървят, а той да прави колкото може, каквото може! Половината непълнолетен живот на детето е в миналото. Не остава много, а и ще става все по-лесно и синът ти ще има все по-малко нужда от грижа. 

Пази си нервите! Не допускай отчуждаване между баща и син. След 11 или 14г възраст (забравих точно) в Европа синът ти има право да откаже да ходи при баща си, но дотогава не. Гадно е, знам.

Иди със сина си на консултация с адвокат по семейно право! Не знам къде си, но условията за гледане и свиждане могат да се променят във всеки един момент. След 10г възраст се изслушва и детето в повечето държави.

Кураж, късмет и щастие ви желая.

# 4
  • Мнения: 4 584
Знам, че няма как да ми дадете много конкретни съвети за юридическата страна (живеем в чужбина). Но всякакви съвети за това как да предпазя детето от драмите, които ще последват? Как да подходя с бившия? Досега все с разбиране и търпение, а той ми се качва на главата и злоупотребява с търпението ми. Чувствам се като пълен глупак да пращам детето при родител, който го неглижира. Но се чувствам и също толкова виновна, че връзката баща - син почти сигурно ще се развали. Общо взето май имам нужда да чуя, че аз съм за бой да оставя детето при баща си всяка седмица.

Веднага ще ти дам един конкретен съвет, защото и аз съм в чужбина. Дете под 12 не може да стои само вкъщи при нас дори и денем, да не говорим в 10 вечерта. Следващия път като се случи се обаждаш на полиция и отивате да го приберете. Този твой бивш бял ден няма да види оттам нататък.
И за какво ти е такъв баща в живота на детето ти? Да го неглижира и да го държи гладно, да го оставя само и да създава такива обстоятелства, при които нещо непоправимо може да му се случи?

# 5
  • Мнения: 40 623
Невена, тя не допуска отчуждаване. Бащата го допуска.
А авторката не я разбирам какво толкова се натиска на тоя.
Хем смотан баща, хем зорлем го насилва.
Той не иска контакт с детето. Не му пука. Оставя го само.
После му вменява вина.
Това оставяне само, трябваше да го докладва на секундата.
И повече да не му го дава, щом не е способен да си гледа детето, пък и видно е, че не иска.
Пречил му на връзката с другата.

# 6
  • Paris, France
  • Мнения: 17 671
Не може да не му го дава. Ако се оплаче, може и в затвора да я тикнат. Нека да се посъветва с адвокат!

Babri, имам чувството, че е в Европа. Ако живееше в САЩ или Канада, бащата нямаше да посмее да го остави сам и без храна. В южните държави е доста хлабаво. Във Франция никой няма да направи проблем за дете над 8г, което е оставено само от 16 до 22ч и даже за еднократната липса на храна. Тук нямаше определена от закона възраст за оставяне на дете само и много майки оставяха бебета сами за да идат за хляб, примерно.

# 7
  • Melmak
  • Мнения: 9 362
Виж сега, сигурно ще ми скочат 200 майки лъвици и орлици, но ще напиша това, което мисля.

На първо място описа бащата като прост селтак, но тогава ти защо беше с него, че и дете му роди? Недей да го гледаш с такива очи. Разделили сте се, добре, но ти имаш лошо мнение за него. Създали сте нещо прекрасно, вашият син. Той е толкова негов, колкото и твой и носи еднакво гени от двама ви.
Разбирам, че бащата е спрял да проявява интерес, но аз не бих скъсала връзка с него. Тук всеки ще ти каже това.
На 9 години е тъпо да го зареже сам вкъщи и да седи детето да чака. Наистина много гадна постъпка. Малкият сигурно е могъл да си отвори хладилника сам и да хапне нещо.
Моят баща е ходил на 0 родителски срещи. Не бяха разделени с майка ми, но то и тя не ходеше много. Това към днешна дата няма значение, защото най-гадното от всичко е, че моят вече го няма. За това ти пиша, хората не сме вечни. Бащата на сина ти далеч не е перфектен, но когато го приемеш, дори без да го разбираш е по-лесно. Той няма да се промени, а ти само се ядосваш. Всеки ден това те яде отвътре. Просто приеми, че на него не може да се разчита, но не прекъсвай контакта му с детето.

# 8
  • София
  • Мнения: 15 269
Дете под 12 не може да стои само вкъщи при нас дори и денем, да не говорим в 10 вечерта.
Чужбина не е държава. В САЩ, и то зависи от щата, може и до 14 да не може да стои само, но в повечето европейски страни е като в България и реално е незаконно да оставиш само дете под 8 годишна възраст. Другото е по преценка на родителя и ако детето не е застрашено. Дете на 9 може да си намаже филия, да си стопли мляко или да си отвори кроасан. Може и да си купи дюнер. Принципно.

Вече по темата – бащата взима детето. Това е. Какъвто и да е го взима. Авторката ако иска в пубертета да се оправя сама с момче, да продължава в същия дух. Иначе да не си прехвърля своите лоши чувства към бившия и на детето, защото като загуби респект към баща си ще загуби и към нея, за съжаление. Родителите в главата на детето са едно и не може само единият да е лош, ако е лош другият е виновен, че го е избрал.

И съчувствам искрено, но съветвам да се гледа в перспектива.

# 9
  • Мнения: 22 115
Пише, че детето е оставено без храна - това го разбирам като в жилището да няма изобщо храна, а примерно бащата да е обещал да донесе нещо, когато се прибере след 22 ч. Колкото и да е обядвало едно дете, това е доста време без храна.
По принцип... ако бащата наистина не вижда проблем в това дете на 9 години да стои без храна до или след 22 ч., та и да му вменява вина след това... добре е да се направи преоценка дали изобщо може да полага ежедневни грижи. Защото едва ли е само това с храната.
Иначе съм привърженик на споделеното родителство, но от описаното за мен липсва разбиране за най-базовите физически нужди на 9-годишно дете.

# 10
  • София
  • Мнения: 15 269
Пише, че детето е оставено без храна - това го разбирам като в жилището да няма изобщо храна, а примерно бащата да е обещал да донесе нещо, когато се прибере след 22 ч. Колкото и да е обядвало едно дете, това е доста време без храна.
По принцип... ако бащата наистина не вижда проблем в това дете на 9 години да стои без храна до или след 22 ч., та и да му вменява вина след това... добре е да се направи преоценка дали изобщо може да полага ежедневни грижи. Защото едва ли е само това с храната.
Иначе съм привърженик на споделеното родителство, но от описаното за мен липсва разбиране за най-базовите физически нужди на 9-годишно дете.
Бащата не става, това е ясно, но и вероятно се опитва да се измъкне от отговорност. Често се случва вече на запад при споделеното родителство. Не дължи издръжка, не е виновен, защото детето не иска да ходи при него или майката не го пуска, и всичко е перфектно. Ако се започне преразглеждане на условията, за да се мине на режим с издръжка авторката има да се влачи по съд и социални служби до пълнолетие на детето. А и по психолози, защото това дете бързо ще забрави, че не е имало вечеря и ще влезе в конфликт и с майката след някоя година, когато стане пубертет. Просто да мисли в перспектива. Настоящата ситуация е ясна, надали някой ще каже, че тоя баща е номер едно.

# 11
  • Мнения: 8 268
А като се запознахте с бащата пак ли беше от селски тип ... не умее изобщо да комуникира, как въобще се е стигнало до връзка и дете тогава.
На 9 в другата тема писаха, че чистели с моп и прахосмукачка. Ако е оставена храна в хладилника би трябвало да може да вземе, и все пак е тъпо от страна на бащата.

# 12
  • Мнения: 4 584
В Европа позволено ли е деветгодишно да стои посред нощ само вкъщи и без храна? Предполагам, че ако е имало в хладилника е щяло да си вземе.
Може да стане пожар, наводнение, някой да влезе да ограбва апартамента, докато детето е само вътре.
Аз по принцип също съм за споделено родителство, но в случая има драстично неглижиране, което може да е направо опасно за живота на това дете. Така че в тази ситуация аз бих действала чрез съответните институции според законите на съответната "чужбина". Даже и в Африка някъде да е, предполагам, че закони има.

# 13
  • София
  • Мнения: 15 269
В Европа позволено ли е деветгодишно да стои посред нощ само вкъщи и без храна? Предполагам, че ако е имало в хладилника е щяло да си вземе.
Може да стане пожар, наводнение, някой да влезе да ограбва апартамента, докато детето е само вътре.
Аз по принцип също съм за споделено родителство, но в случая има драстично неглижиране, което може да е направо опасно за живота на това дете. Така че в тази ситуация аз бих действала чрез съответните институции според законите на съответната "чужбина". Даже и в Африка някъде да е, предполагам, че закони има.
Нали трябва да се докаже това. Ще се започнат едни обследвания от служби, едни експертизи на детето, на майката, не само на бащата. И прочее. Ако иска да си причини това, нека.
Никой не оспорва, че бащата не става. Въпросът е чисто практически какво може да направи и истината е, че не много. Вероятно просто детето да не ходи при него, което ще му е добре дошло предполагам.

# 14
  • Мнения: 8 268
Но в този случай той няма да плаща и издръжка. Може и заради това да настоява за споделено родителство. По мои наблюдения повечето бащи, които са грижавни е защото обичат майката, при раздяла или лоши отношения в брака бащата не става. А тя иска и да ги влоши, вместо да ги подобри. Наистина сама с тийн момче... не е добра идея , момчето ще има нужда от комуникация с мъж.

Общи условия

Активация на акаунт