Публикувана: 13 юни 2025, 00:37 ч.
Последно мнение: 18 юни 2025, 10:21 ч.

Баща ли бе да го опишеш?

7 143
149
1

# 15 13 юни 2025, 08:47 ч.

Мнения: 4 584

Ами, Бояна, според мен е редно да започнат да разследват в тази ситуация. Аз ако бях на потребителката щях да сигнализирам и да изисквам да се разследва. Още същата вечер щях да реагирам, а не да му пазя реномето.
На децата им трябва комуникация с нормален, отговорен мъж. Каква полза има от комуникацията с мъж, който не става? Да попие лошо поведение ли?

Последна редакция: пт, 13 юни 2025, 14:18 от Не се сърди, човече

# 16 13 юни 2025, 08:47 ч.

Мнения: 2 997

Разбирам те, че искаш да кажеш на глас всичко, което премълчаваш и не изказваш, но това е твоят избор. В крайна сметка ти си решила, че това е най-подходящия мъж, с който да се възпроизведеш. Говорейки лошо за него говориш всъщност лошо за себе си, защото той е твой избор.
Полицията и прибирането сам мисля, че са абсолютно пресилени. Родителските срещи и терапевти също. Мъжът ми е ходил на една родителска среща и един път на ортодонт. С всичко останало се занимавам аз. Обаче никой не може на го обвини, че неглижира детето. В чужбината, в която аз живея няма категорични забрани, а предписания според зрялостта на детето и възрастовата група както и дали спазва уговорки и до колко е самостоятелно. Задължение на родителите е да го възпитат в самостоятелност и да го научат на полезни умения в ежедневието. Дете на възраст около 9 може да остава по няколко часа само като се има предвид горното. Викайки полиция или социални се поставяш също себе си под заплаха. Ти си родител и също не си реагирала до 22 часа.
Наистина е хубаво да уточниш как е оставен без храна, защото не се разбира дали не е могъл да си хапне каквото и да било защото не умее или не е имало каквото и да било за хапване. И при двата случая бащата е виновен, защото най-малкото и можело по телефона да каже тук и тук съм ти оставил еди си какво, стопли, яж, намажи …
Като четем написано не може да доловим всичко, но някак си мисля, че детето следва твоя модел на поведение - таи, премълчава и прикрива нещата на баща си от някаква криворазбрана уважителност, възпитание или пък просто защото ти така правиш. Ти познаваш най-добре детето, но може би трябва с поведение да го насърчиш да изказва. В подобна ситуация моето би ми сигнализирало още към 18, че бащата го няма и сигурно към 20 щях да съм го прибрала. От 17 до 21 часа и много време да се стои сам, дори и да си по-голям, а размотаването ще дойда в 22 е вече обидно. На тази обида трябва да се реагира не да се таи. На въпроса за избягването моето сигурно през плач щеше да каже “Теб те нямаше! Ти ме изостави!”.
Мисля, че първо трябва да помогнеш на детето свободно да реагира. Ти също трябва да реагираш. Каквото и да правиш не може да изградиш връзка баща-син когато връзката не е желана. Един ден синът ти може да се обърне срещу теб, че по твое настояване е ходил там, където не иска и по твое настояване и пример се е държал така както не иска. В случая бащата трябва да се бори, а не ти.
Конкретно за бащата и новата му любов - не бих се съобразила нито миг. Щом има нещо за обсъждане се обсъжда. Той да си се оправя с любовЧЕто и да си напасва графиците. Аз бих му била бясна и ще му дам ясно да разбере, че от днес взема детето в уречения ден и час, връща го в уречения ден и час и предварително искам да знам, че има план за това дете. Детето ще е предупредено да ми звъни при подобни проблеми и го прибирам. Като искаш 50% родителство трябва да имаш възможностите за 50% родителство. Щом ги нямаш ще получиш родителство според възможностите си. Вече няколко теми чета за родители и деца и съм изумена колко егоистично родители задоволяват своите потребности за сметка и с цената на лишаване на детето.
Успех желая и на двамата!

# 17 13 юни 2025, 08:50 ч.

Мнения: 22 126

Безработен баща, т.е. без никакви работни оправдания за закъснения, вместо да използва времето за грижа и подобряване на връзката със сина си, приема курс към задълбочаване на неглижирането му, оставя го без храна и пр.
Не бих съветвала майката също да предпочете да неглижира ситуацията. Съветът ми е да се консултира какви варианти има пред нея, кога какво може да направи, какво поведение е приемливо и какво не е от гледна точка на закона и т.н.

# 18 13 юни 2025, 08:52 ч.

София
Мнения: 15 269

Цитат на: Babri в пт, 13 юни 2025, 08:47

На пръв поглед си абсолютно права, но на втори и погледнато в перспектива детето ще е жертва на това. Не е въпросът до реномето на бащата изобщо, въпросът е, че това дете ще го подлудят от изследване, разпитване и прочее, отделно ще попадне в епицентъра на война. Все пак гледаме детето да е добре. В този случай, по-добре да не ходи ако е критично положението. Лошо, че нито издръжка ще получава, нито майката ще има помощ, но това е по-малкото зло от години социални служби и адвокати.
А вече въпросът дали е по-добре детето да бъде обременено с неправилно възпитание или с отсъстващ баща, не мисля, че има еднозначен отговор. Момчетата без баща страдат от липсата, тези с лош баща страдат от присъствието. Има патови ситуации в живота, за жалост.

Последна редакция: пт, 13 юни 2025, 14:19 от Не се сърди, човече

# 19 13 юни 2025, 08:53 ч.

По света и у нас
Мнения: 3 297

Мъжете са царе на неглижирането. Между другото в някои страни детето може да си каже къде иска да живее след 10, 12 или 14 г възраст и може само да поиска да е с теб на 100%.
На твое място не бих се дразнела, такъв е какъвто е и това е. Другия път се обади в полицията и им кажи, че детето е на 9 с аутизъм самО оставено и гладно. Да ти се води на протокола.

# 20 13 юни 2025, 09:31 ч.

Мнения: 8 269

Изобщо няма да стане с лошо, бащите нямат този инстинкт, който се отключва у майката при раждането. При тях им трябва друго, но според мен и авторката толкова може да общува, колкото и бащата. Първо, че наистина тя го е избрала, а сега го описва, че винаги е бил абсолютен селтак, който две думи не може да каже адекватно.

# 21 13 юни 2025, 10:00 ч.

Мнения: 14 893

Цитат на: изгубен-щъркел в пт, 13 юни 2025, 00:37

Скрит текст:

Както и да разкажа историята, все ще липсват важни детайли. Фактите: разделихме се с бащата на детето преди 2 години и половина. Бащата е типичен български гражданин от селски тип, който отказа да еволюира въпреки години живот в чужбина, висше образование в чужбина и достатъчно добра среда. Той някак остана в Горно Нанадолнище по манталитет, при все доходи, образование и тн. Не е лош характер. Или поне не докато не се разделихме? Също така съм почти напълно убедена, че има някаква форма на аутизъм. Комуникативните и социални умения са под всякаква критика.

Детето е бижу - умен, чувствителен, любвеобвилен, разбран ... 9 годишен младеж. Има си неговите странности (и диагноза аутизъм официално, но от години правим терапия, която много му помогна и се справя прекрасно и в социален контекст, и в училище).

Когато се разделихме, решението беше да гледаме детето 50-50%. На теория, за мен е важно детето да има добър контакт с баща си. Израстнала съм със смотан такъв и не исках да лишавам детето от баща, а и се надявах, че като не съм наоколо, все пак баща му ще вземе да се организира малко и да се позаинтересува малко повече от детето, и участва малко по-активно в живота му. Все пак, мислех си аз, няма как иначе.

Ето ни 2г и половина по-късно, не само че не се позаинтересува, ами виждам, че нещата и не отиват хич на хубаво. Детето все по-рядко иска да ходи при баща си. Чувам разни оплаквания и истории, които ми говорят, че бащата неглижира детето (емоционално, а може би и физически). Всеки път се опитвам да дам обяснение на детето защо баща му е постъпил по някакъв тъп начин или защо е казал нещо също толкова тъпо. Един вид, давам уж различна гледна точка на детето и гледам да не злепоставям бащата. Само че вътрешно се ядосвам, че въобще го правя, когато дори за детето е ясно, че не е окей...

За 2 години и половина той не се появи на нито една родителска среща, нито на срещите с терапевтите (2 пъти годишно), нито на училищните празненства, нито на хоби концертите и представления. Не знаел кога били. От училище му звъняха 3 пъти да го канят на родителска среща, нямал време. Комуникацията с мен когато трябва да се координира график, промени или летни лагери и т.н. е почти невъзможна. Отговаря с една дума или не отговаря въобще със седмици. Новата любов се дразнела като пиша, да не съм го безпокояла.

Това, което ми преля чашата тази седмица, е че оставил детето само да се прибере от училище в 16ч (което не е проблем), но му казал, че той ще се прибере вкъщи в 21ч вечерта. Но в 21ч се обадил и му казал, че към 22ч щял да се прибере. Детето звъни на мен в паника – гладен (оставен без храна) и изморен. Няма да описвам в детайли телефонните разговори и разправиите, които последваха. Прибрах детето и му казах, че като не може – или не иска – да го гледа, аз ще го гледам с удоволствие постоянно. Той дума не дава да се издума, за по-малко от 50%.

Днес бащата се обажда на детето и му казва "Ти защо избяга оня ден от мен?" "Гладен ли беше?" "Аз щях да се върна, трябваше да изчакаш малко". Еми, честно, съжалявам, че не извиках полиция, преди да го прибера вкъщи. Тези въпроси - вменявайки вина на 9! годишно дете, че не е стояло достатъчно дълго гладно и само, че да може безработния (отскоро уволнен) баща да си развява каквото и да било по нощите, ми говори, че няма да се оправим с говорене.

Знам, че няма как да ми дадете много конкретни съвети за юридическата страна (живеем в чужбина). Но всякакви съвети за това как да предпазя детето от драмите, които ще последват? Как да подходя с бившия? Досега все с разбиране и търпение, а той ми се качва на главата и злоупотребява с търпението ми. Чувствам се като пълен глупак да пращам детето при родител, който го неглижира. Но се чувствам и също толкова виновна, че връзката баща - син почти сигурно ще се развали. Общо взето май имам нужда да чуя, че аз съм за бой да оставя детето при баща си всяка седмица.

Не знам, вярно, че не ми е на мен на главата, но според мен излишно драматизираш. Този мъж, когото ти си избрала да създадете заедно дете, го изкарваш какъв ли не, а същевременно казваш, че не е лош по характер. Според мен, се успокой и приеми факта, че той има 50% родителски права и иска да гледа детето на 50%. Ама нямал капацитет колкото теб - това много често се случва, баща е все пак, не майка. Разбери се с детето, ако няма храна или има друг проблем, да ти се обажда. И пак да кажа, не драматизирай, особено не и пред детето. Какъвто - такъв, ако не беше той, нямаше да го има това дете.

Не го оправдавай толкова този баща пред детето, не мисля, че е твоя грижа това, защото, ако това, което ти казваш, не е истина, детето ще загуби доверие в теб. Трябва да може да разчита на теб безусловно, разбираш ли? Нито го клепай и обвинявай пред сина ви. Нека си разговарят, баща и син. Но на теб да може да се довери и да ти се обажда при нужда, както, ако няма нищо за ядене до 9 вечерта.

Дано успеете да се напаснете някак.

# 22 13 юни 2025, 10:54 ч.

Мнения: 678

Не мога да отговоря на всички отделно, но прочетох внимателно мненията и намирам много ценни и важни въпроси и мисли (за баланса между 'не го оправдавай' и 'не го злепоставяй'; за опасността детето да ме обвинява, че го пращам при незаинтересования му баща; за риска детето да попадне в епицентъра на 'войната' ... )

Понеже храната беше коментирана няколко пъти – детето може да прави и сандвичи, и салата и също много добре знае да отвори шкафовете и да търси. Точно в съседната тема аз писах за това. Факт е, че бащата "нямал време да напазарува" (също по думи на бащата). Ако го оставя за толкова време сам, най-малкото е да се погрижи да има храна, която е лесна за детето. Да не говорим, че един път не съм отказала да отида извънредно да го взема или каквото и да било. Дори и да не мога аз лично, имам поне 2 познати майки в неговия район, които могат да помогнат.

Много хора коментираха и родителските срещи и срещите с терапевти като ненужни за него. Да, това е така ако виждаше детето 2 уикенда в месеца, може би нямаше да има нужда. Но когато детето прекарва половината време с него, бащата се очаква да участва активно в образованието. Срещите с терапевтите пък са момент за евалюация на развитието на детето и се взимат винаги решения (напр. каква терапия следващата година, колко часа, какви проблеми ще се решават, как се развива, кои дни от седмицата,...) Аз сама мога и ги водя тези разговори, но решенията би трябвало да са споделени?

Di Soleil мисля много правилно усети, че детето следва моя модел на поведение - да премълчава и таи. Част от това е и неговата симптоматика на аутизма, но може би и аз играя голяма роля в това. Снощи говорих с детето и му казах, че нищо лошо не е направило като ми се е обадило вечерта. Когато има нужда от мен или не се чувства добре, винаги може да ме потърси и винаги ще му помогна. Също му казах, че намирам за неправилно, че баща му го е оставил толкова късно сам вкъщи и му казах, че ще говоря с баща му (което вече така или иначе правих).

Жал ми е, че така се развиват нещата. И наистина имам чувството, че по-зле става. Ако иска споделено родителство, трябва да се ангажира по някакъв начин с това родителство.

П.П. Няма закон, който да забранява да оставяш дете само вкъщи. Първата ми мисъл беше да отида и да прибера детето, да му дам храна и да го успокоя. Не, да звъня на полиция и да правя драма. Но когато осъзнах, че бащата наистина не вижда проблем със ситуацията и се опитва да вменява вина на детето (?!?), ми светна лампата, че може би съм много наивна.

Днес се свързах с адвокат за консултация. Не мисля, че писането във форума, изключва другите задачи.

Скрит текст:

Защо съм го избрала? Била съм млада и глупава. Сега и аз често си задавам въпроса как и защо, но в тази ситуация не ми помага. Факт е, че винаги съм си мислела, че ще бъде добър баща. Разсеян, да. Некомуникативен, да. Но в никакъв случай, не съм мислила, че ще бъде толкова неангажиран.

# 23 13 юни 2025, 10:59 ч.

София
Мнения: 44 847

Моето дете също е с проблеми. Днес съм на екипна среща. Бащата никога не е ходил. При мен лично тече дело за пълно попечителство и това е. Хич вече не се тръшкам "ама той защо не прави това или онова". Мина ми отдавна тоя период.

# 24 13 юни 2025, 11:13 ч.

Мнения: 22 185

Рок, твоите деца са големи. Съвсем различно е. Да се тръшкаш при пораснали деца наистина би било крайно необяснимо.

Тук детето е малко, има и свои особености, няма база за сравнение.

# 25 13 юни 2025, 11:26 ч.

Мнения: 2 997

Разбирам, че ти е жал, но ти не можеш да накараш лошите родители да са добри, също не бива да носиш вината от техните грешки. Можеш на направиш (както правиш) най-доброто по силите си и да ограничиш вредата от лошото. Отстрани сигурно е много лесно. Аз бих учила детето да не изживява много драматично и да се освобождава от емоцията. Не може да не си могъл да напазаруваш предния ден и следващия ден до 16 часа. В този случай по-добре да беше казал детето да дойде утре вместо днес. Нека все така детето да знае, че ти си там, и че ако каже, направи, мисли нещо лошо за баща си това не го прави лошо дете и човек. Децата са много интуитивни. Той знае, че постъпката на бащата е неправилна и е виждал всички неправилни постъпки. Виждал е обаче, как ти оправдаваш неправилните постъпки и ги държиш в себе си. За това и искал и той да постъпи така и после изпитва вина, че го е издал. Детето в момента е поставено пред едно противоречие: баща му вероятно му говори колко го обича и прави всичко за него, но то вижда, че действията са други. Може би от гледна точка на аутизма преценките му да са други и да греша. Такова противоречие прави точно чувството на вина. Също както възрастните, които не четат книги, но много искат и изпитват едно ужасно чувство на вина, че не четат, само защото в детството им непрестанно е повтаряно, че трябва да четат книги, но единственото, което родителите са чели е било … списъка за пазаруване. Долно е, че баща му се опитва да го манипулира. За жалост на момчето ти ще му се наложи да порасне по-бързо. Това не означава, че е лошо. Просто на моменти трябва да действа по-зряло от уж зрелия си баща.

# 26 13 юни 2025, 11:36 ч.

Мнения: 40 629

Цитат на: Nevena Virolan в пт, 13 юни 2025, 03:29

Не може да не му го дава. Ако се оплаче, може и в затвора да я тикнат. Нека да се посъветва с адвокат!

Babri, имам чувството, че е в Европа. Ако живееше в САЩ или Канада, бащата нямаше да посмее да го остави сам и без храна. В южните държави е доста хлабаво. Във Франция никой няма да направи проблем за дете над 8г, което е оставено само от 16 до 22ч и даже за еднократната липса на храна. Тук нямаше определена от закона възраст за оставяне на дете само и много майки оставяха бебета сами за да идат за хляб, примерно.

А тя защо не се е оплакала от неговото отношение към детето?
Сега ще си сърба попарата.
Аз не казвам да ги разделя.
Казвам да остави човека сам да си прояви инициатива.
А не тя като досадна свекърва да го ръчка все едно е малко дете.

# 27 13 юни 2025, 11:38 ч.

Мнения: 301

Имаме само едната гледна точка, но да няма храна в хладилника?
Доста е безхаберно. Да му беше оставил карта, пари, да си поръча нещо, някой съсед е щял да помогне в някаква кризистна ситуация. Не звучи много в час наистина.

Според мен постъпваш добре, че не говориш зле за бившия, даваш друга гледна точка. Детето не е глупаво и скоро ще е във възраст, в която ще проима мнение колко време иска да прекарва с баща си. Надявам се да си в държава, където и това има значение.

# 28 13 юни 2025, 12:16 ч.

Мнения: 22 185

Което го няма, го няма. Не е хубаво да се вторачваме натам. Все едно натякваме и на детето "Ех, не случи ти на баща!". Детето ти има пък загрижена майка, което е много добре. Не можем да накараме други хора да правят нещо, можем да правим ние каквото решим. След време може да се поуталожат нещата и децата да имат все пак някаква връзка с баща си, която да не ги натоварва, дай Боже.

# 29 13 юни 2025, 13:53 ч.

Мнения: 9 220

Много мъже тарикати се навъдиха, които искат споделено родителство, за да се възползват от права и облекчения при раздяла/развод (най-вече финансови), но забравят, или се правят на разсеяни, че този вариант върви с не малко отговорности.

Препоръчани теми

Лошо ли е да си стиснат?

Колко ви е прага на поносимост за пиенето на партньора?

Тъщата се меси в нашите отношения, често това ни скарва - помощ!

Семейни задължения към възрастен родител

Причина:

Причина: