Майка ти си го е търпяла и дори като си пораснала не го е напуснала, а той я е изгонил. Изобщо не се занимавай и с двамата. В средата на 30-те си гледай твоя и живот и ти какъв мъж ще избереш.
- Публикувана: 21 апр. 2025, 17:57 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2025, 07:51 ч.
Трудни семейни отношения след раздяла на родителите
..
В последните години с майка ми не се разбираха добре, докато един хував ден, избухва скандал, той става агресивен и иска да я изхърли. Аз бях потресена, говорих много с него, нищо не се промени, обвиняваше я нея и нейното семейство, който нямат нищо общо. Майка ми се изнесе, депресира се, и се разболя доста тежко от среса и цялото местене след над 30г живот заедно, той не направи нищо. Разделиха се, майка ми остана без нищо. Година вече по-късно, той има нова жена, която води по екскурзии напред назад, дори Великден сега прекара с нея. Крие се като маймуна и се държи като 16год пубер, а не 60+.
В мен бушува страшно много гняв, който като тийн не съм изразявала, не мога да го гледам и търпя, а камо ли да комуникирам с него. Отвратена съм от всичко, много ми е трудно и да се справя с проблемите от детството. Всичко като че ли стана посоянен товар за мен. Имате ли съвети? Как да се справя?
В последните години с майка ми не се разбираха добре, докато един хував ден, избухва скандал, той става агресивен и иска да я изхърли. Аз бях потресена, говорих много с него, нищо не се промени, обвиняваше я нея и нейното семейство, който нямат нищо общо. Майка ми се изнесе, депресира се, и се разболя доста тежко от среса и цялото местене след над 30г живот заедно, той не направи нищо. Разделиха се, майка ми остана без нищо. Година вече по-късно, той има нова жена, която води по екскурзии напред назад, дори Великден сега прекара с нея. Крие се като маймуна и се държи като 16год пубер, а не 60+.
В мен бушува страшно много гняв, който като тийн не съм изразявала, не мога да го гледам и търпя, а камо ли да комуникирам с него. Отвратена съм от всичко, много ми е трудно и да се справя с проблемите от детството. Всичко като че ли стана посоянен товар за мен. Имате ли съвети? Как да се справя?
Разбира се, възмутително е, че баща ти е бил агресивен, а майка ти е търпяла, в това число ти и брат ти да сте тормозени - това е негова, но и нейна вина.
Сега като възрастна ти вече си се отделила. Не се занимавай с баща си, съсредоточи се върху живота си, семейството си, мъжа си. Ако останеш да живееш в миналите драми, ще си разбиеш собствения нов живот и няма баща ти да е виновен - вече ти носиш отговорността за себе си.
Благодаря, мили дами, за подкрепата и съвети! Много адекватни и на място мнения дадохте!
Да, определено нещата никога не са черно-бели и няма само лошо и майка ми също има вина за нейните избори и решения толкова години. За да се съхрани човек след този тормоз трябва да се взимат и трудни решения - писах на баща ми вчера и му забраних да ме търси и да поддържа контакт с мен. Олекна ми засега, нека си се занимава с новата си изгора, да си я води на шопинг и екскурзии. Аз продължавам напред и ще се грижа за моето семейство, за да не свърша като родителите си.
Да, определено нещата никога не са черно-бели и няма само лошо и майка ми също има вина за нейните избори и решения толкова години. За да се съхрани човек след този тормоз трябва да се взимат и трудни решения - писах на баща ми вчера и му забраних да ме търси и да поддържа контакт с мен. Олекна ми засега, нека си се занимава с новата си изгора, да си я води на шопинг и екскурзии. Аз продължавам напред и ще се грижа за моето семейство, за да не свърша като родителите си.
Работата е там, че не са приключили за вас с майка ви нещата!
Защото още ви пука и ви е криво.
Все още смятате, че вашето семейство сте вие тримата и това, че той спокойно си живее с нова жена ви наранява.
Моя съвет е първо добре да формираш в главата си НОВАТА РЕАЛНОСТ и да я прегърнеш. Майка ти е в нейното си място - има приятели, може би и приятел, пътува, готви, почива си и не страда /това е много важно за децата мама да не страда, а ние сме деца на майките си/ . Представяй си майка си весела и спокойна, чуваш я и не се тревожиш за нея, идва ти на гости.
Сега си представи баща си - той е някъде там. Чувате се по празниците да си честитите. Формални отношения, но не се чувстваш зле, че не изпълняваш синовния си дълг.
И себе си - вече се чувстваш голяма, отделна - твоето семейство е това, което сама си изградила + силна връзка с майка си.
Това си представяй, докато всеки влезе в ролята.
Хубаво е да помниш, че няма правилен път - трябва да има промени и да се учим. Раздялата им не е приятна, но е добро нещо и за трима ви. Просто трябва да свикнете с новата форма на семейност - всеки сам!
И дано майка ти не мрънка и не се оплаква, че тогава ще ти е много кофти. Живеейки с такъв човек то вероятно ролята на "жертва" цял живот и е допадала. Сега много силно ще прегърне новата роля на жертвеност. Не се връзвай. Тя има нужда да е жертва - не я спасявай и не я разубеждавай. Само сама претегляй зле ли е наистина и има ли нужда от помощ - трезво, без емоции.
Защото още ви пука и ви е криво.
Все още смятате, че вашето семейство сте вие тримата и това, че той спокойно си живее с нова жена ви наранява.
Моя съвет е първо добре да формираш в главата си НОВАТА РЕАЛНОСТ и да я прегърнеш. Майка ти е в нейното си място - има приятели, може би и приятел, пътува, готви, почива си и не страда /това е много важно за децата мама да не страда, а ние сме деца на майките си/ . Представяй си майка си весела и спокойна, чуваш я и не се тревожиш за нея, идва ти на гости.
Сега си представи баща си - той е някъде там. Чувате се по празниците да си честитите. Формални отношения, но не се чувстваш зле, че не изпълняваш синовния си дълг.
И себе си - вече се чувстваш голяма, отделна - твоето семейство е това, което сама си изградила + силна връзка с майка си.
Това си представяй, докато всеки влезе в ролята.
Хубаво е да помниш, че няма правилен път - трябва да има промени и да се учим. Раздялата им не е приятна, но е добро нещо и за трима ви. Просто трябва да свикнете с новата форма на семейност - всеки сам!
И дано майка ти не мрънка и не се оплаква, че тогава ще ти е много кофти. Живеейки с такъв човек то вероятно ролята на "жертва" цял живот и е допадала. Сега много силно ще прегърне новата роля на жертвеност. Не се връзвай. Тя има нужда да е жертва - не я спасявай и не я разубеждавай. Само сама претегляй зле ли е наистина и има ли нужда от помощ - трезво, без емоции.
Майка си е нормално да жалиш, но това не бива да ти е фокус. Приоритет е не рожденото ти семейство, а онова, което си създала.
Нормално е да подкрепяш. Още по-нормално е да да поставиш граница.
Работи по връзката със съпруга си. Поддържай я. Старай се там. Най-голямата победа е децата ти да имат здраво семейство въпреки, че родителите им не са имали.
И също така, те са големи хора. Нека си вземат решения те.
ПРОМЕНИ СИ ФОКУСА!
Нормално е да подкрепяш. Още по-нормално е да да поставиш граница.
Работи по връзката със съпруга си. Поддържай я. Старай се там. Най-голямата победа е децата ти да имат здраво семейство въпреки, че родителите им не са имали.
И също така, те са големи хора. Нека си вземат решения те.
ПРОМЕНИ СИ ФОКУСА!