Онлайн подкрепа от психолог - на вашите въпроси отговаря Яна Кирова

Здравейте,
Съчувствам на състоянието Ви. Удачно е да обсъдите тази възможност с Вашия психотерапевт. Когато се чувстваме зле, трудно можем да видим хоризонт. В терапията първоначално има и спадове и това не бива да Ви обезкуражава, но ако това продължава твърде дълго, не пречи да се консултирате с психиатър, за да стабилизира състоянието Ви. Тогава терапията ще е по-ефективна. Но мога само да предполагам в кой етап от терапията се намирате. На Ваше място бих поговорила за това с терапевта си. Изход има, не се притеснявайте!

Здравейте, бих искала съвет относно моята свекърва! Отначало не се разбираме, но все пак подържахме някакъв контакт, родих преди два месеца не ми тръгна кърмата и в един ден тя дойде и почна да ми псува и искаше да си оставям детето на нея и да изчезвам от живота им защото съм нямала кърма и не съм била майка взе ми детето и каза че е нейно не мое, коза че всичко възможно ще направи да ни раздели със съпруга ми и се опитваше да ми удря защото съм родила със секцио. Въпроса ми е дали тези държания показват някакви психични отклонения?

Здравейте!
Какво е Вашето мнение относно онлайн терапията? Може ли да е достатъчно ефективна, колкото тази на живо? Започнах работа онлайн с терапевт, който ми харесва, но си спомням преди време, че бях ходила при друг, който ми каза, че "онлайн терапията не работи" и не мога да забравя тези думи и да се съмнявам.

Здравейте,имам много натрупани негативи,получавам и паник атаки.Работих с психолог онлайн,но не мога да си го позволя.Таксите са много високи и се опитвам сама да се справям,но ми е трудно.Има ли някакви техники за справяне?Приемала съм АД,но мисля че те само потискат нещата,освен това качих много кг от тях,а не трябва да качвам килограми заради инсулинова резистентност!

Здравейте,
За мен онлайн терапията е ефективна. Необходимо условие за ефективна терапия е добрата мотивация и връзка на доверие с терапевта, другото е средство, което не е определящо. Разбирам, че Ви допада избрания терапевт, така че не се притеснявайте, работете. Това е най-важно. Живеем в света на комуникациите и светът се променя светкавично и използването на технологии е неизбежно. Добрият терапевт е добър независимо от средството - онлайн или на живо.

Успех!

Здравейте,

Съжалявам за проблемите Ви. Определено не мога да поставям диагнози - това е в правомощията на психиатър, но без съмнение това е обидно и недопустимо поведение, което не следва да се понася и толерира. Никой няма право да Ви отнема детето!
Това, което следва да направите, е да обсъдите проблема със съпруга си и да заяви подкрепата си, и двамата заедно да съгласувате границите на вмешателство и да уведомите за тях семействата си. Отговорността за децата е на родителите, не на бабите и дядовците.
На агресивно поведение следва да се наложи активен отпор, тъй като е недопустимо. Преценете рисковете и в случай че се чувствате заплашена от физическа агресия, не се колебайте да уведомите и потърсите помощ от близки и полиция!

Здравейте, надявам се, че може да ме насочите как да се справя. Аз съм майка на 4-годишно детенце от смесен брак. След като родих получих следродилна депресия, която се изразяваше в постоянен плач дори и за най-малкото. Когато детето стана на 8 месеца се преместихме в държавата на бащата и там нещата се усложниха, бях изключително самотна въпреки подкрепата на мъжа ми, депресията се усили, изпитах и огромен културен шок, който не успях да преодолея съвсем за периода от 3 години, в който живяхме там. Двамата с детето бяхме постоянно заедно и това ме крепеше, то беше моята сила, единственото ми семейство там и моето най-скъпо и ценно. Когато решихме да имаме дете, аз се отказах от кариерата си, по време на майчинството се чувствах многократно изгубена, свалях и качвах килограми, емоциите ми бяха ту нагоре, ту надолу. Когато детето тръгна на градина там и започна да говори езика на бащата, аз се почувствах за първи път изключително тъжна и притеснена. От една страна, че вече няма да сме заедно и този период е свършил, но от друга имам и до днес страх, че ако предпочете в бъдеще повече бащиният език, тогава няма да иска да споделя с мен като порасне, че все едно си губя детето. Сега се върнахме обратно в България, но го записахме в детска, в която интензивно се изучава езика на бащата, има и български, но не е толкова застъпен. Детето смесва двата езика, което знам, че е нормално, но изпитвам постоянен страх, че въпреки, че се върнахме в България и че аз отделям време извън училище да се упражнява българския, че детето няма да усвои достатъчно добре моя език и в последствие това ще прерасне във всякакви проблеми. Усещам, че съм се фокусирала прекалено много в детето, но същевременно се чувствам изгубена и не на 100% нито докато прекарваме време заедно, нито докато се опитвам да направя нещо за себе си. Чувствам се виновна, че не съм си вкъщи на разположение или че ще изпусна нещо от развитието, ако започна да обръщам повече внимание на себе си. Мъжът ми постоянно ми повтаря, че съм се занемарила, че постоянно се притеснявам за нещо, че не мога да се отпусна да се забавлявам напълно било с тях двамата или да изляза с приятели. Чувствам се изключително прегоряла и емоционална, когато стана тревожна не мога да мисля и правя нищо друго, освен да се фокусирам върху проблема като дори и не толкова сериозни неща вече възприемам много тежко. Не мога повече така, чувствам се изгубена, не мога да свикна с идеята, че детето вече ходи на градина и там има други фактори, с мъжа ми също много трудно се отпускам, рядко сме интимни въпреки, че сме млади, страх и дискомфорт изпитвам при мисълта да започна работа и да не съм вкъщи, да не съм на разположение на детето. Мисля, че имам нужда от сериозна почивка, от нови занимания, да направя щастлива себе си и семейството си, но винаги се спирам.
Моля Ви, дайте ми съвет какво се случва с мен и как да се справя!
Благодаря предварително за отделеното време.

Здравейте, бихте ли отговорили и на мен?

Здравейте,
Описаното от Вас разстройство ОКР, и по-конкретно трихотиломания, както вече знаете, се съпътства от тревожност и натрапливи мисли, като в различни случаи може да се редуват, както е при вас, с периоди на ремисия и обостряне. Симптомите - като безсъние, сърцебиене, катастрофични мисли, наподобяват паническа тревожност, които заедно с обсесивните мисли често присъстват в рамките на ОКР. В случай че не сте посещавала психиатър, Ви препоръчвам да си направите консултация с такъв, за да получите диагноза и по негова преценка да започнете медикаментозна терапия за овладяване и стабилизиране на състоянието Ви. При трихотиломания помагат дейности, с които да ангажирате ръцете си, когато ставате тревожна - това може да са антистрес топки, рисуване, дори може да опитате да охладите ръката с бучка лед тогава, когато импулсите са много силни.
Заедно с това психотерапия за развиване на потенциала Ви да контролирате състоянията си, така че да можете да предотвратявате своевременно появата на рецидиви и да живеете пълноценно. Поздрави!

Здравейте на на какво се дължи човек Да се чувства грозен?

Здравейте,
Усещането за грозота/красота е много субективно и е в зависимост от самочувствието и самооценката на самия човек. То е тяхна проекция. Други фактори, които влияят върху това чувство, са налаганите стандарти в медийната среда, сравнения с чужди норми и модели и някои психологически фактори като тревожност или когато човек се фиксира върху смятани от него дефекти, което в по-тежките случаи води до дисморфия - синдром на кривото огледало.

Здравейте,
Разбрах, че съм бременна за втори път в живота ми април месец тази година, два месеца по-късно направих мисед аборт. Уж го преживявам леко, имам едно страхотно детенце, а и дори не бях мн сигурна колко искам второто бебе, но има моменти в които ми е много тъжно, моменти, в който съм ядосана на всички. Мисля, че никой не се интересува от мен, че нямам близки приятели, че съм съвсем сама в нищото и за никой не съм важна.  В някои дни съм си пак аз,  а в други отново се губя.Можем да подновим опитите ни за бебе със съпруга ми, а аз си намирам поводи да отказвам. Страх ме е дали ще го износя до края, дали ще оцелея и аз, дали първото ми дете няма да остане без майка,  дали бъдещето бебе ще е  нормално дете... Не знам как да се отърся от тези страхове, защото вече съм сигурна, че искам още едно дете ,  времето си тече, а аз не съм първа младост, за да отлагам безкрай.

Здравейте, Яна! След преживян емоционален стрес започна моята тревожност. Започна със сърцебиене, еднократно изтръпване на буза, болки на различни места предимно от дясно, стягане в гърдите. Сега имам напрежение в главата, по-скоро в тила, стягане в носа и ушите, шум в ушите не постоянно, понякога, умора и трудно поемане на въздух, б12 ми е 289, желязото 9,3с нормален хемоглобин. Може ли да е от това?

Здравейте! На пъро време ,мисля че от няколко месеца съм хипохондрик. Имам проблемни зъби,и единствено вече ми предлагат вадене и импланти, което не ме устройва нито финансово,нито здравословно. ( голям комплекс са ми зъбите), не се усмихвам,защото не са така бели и хубави,и това ме натъжава, но нямам средства, за да ги оправя.
Имам свалени 20кг след раждането, и въпреки че съм 54кг съм обзета от мания да не съм дебела   не се харесвам почти никога,ходя с широки дрехи ,изчислява всичко което ям,и това всичко доведе до емоционално хранене,като цяло някак си добих някаква ревност- гледам други жени,по- слаби,с хубави зъби,и някак това вътрешно ме съсипва,изпитвам някакъв страх,че не изглеждам добре(съпруга ми отрича това).Скоро детето ми започва ясла,  и това ме тревожи. Като цяло последните месеци съм много тревожна,разстроена, объркана,много напрегната,дори без повод.

Здравейте имам близнаци на 3,2г, момче и момиче. Не ходят на ясла и градина.
Имам проблем с момичето. Късно свалихме памперса (на 2,9г), но стана от раз  при нея, дневен и нощен изведнъж, по желание и самоинициатива на детето. Не съм имала проблем със изпускания , освен първи , втори ден. Казваше си като и се ходи до тоалетна на вън , вкъщи направо отиваше сама без да подсещам, без да казвам  и си сядаше на гърнето. Преди 2,3 седмици реших да я заведа на балет , мислех че ще е добре да се раздели с мен , за един час ( неразделни сме постоянно и почти нямам помощ)   и това може да помогне за адаптацията в градината в последствие. Ходи на балет 3 пъти , беше много радостна , излизаше превъзбудена от кеф , а вечер сънуваше кошмари и пищеше ,,каките ме драскат/щипят,, и подобни , първите два пъти имаше кошмари , третия път нямаше.  Третото ходене и се е допишкало по време на репетицията , едно момиче ,,кака,, я носеше на ръце към тоалетната, отидох и помогнах, върна се вътре. В този ден не успях да я разпитам всичко било ли е наред, по късно питах ,но каза само че иска пак да ходи и учителката се скарала на някакво дете и искала да го накаже на стената, но много и харесало всичко.  Това и аз го чух като чаках пред вратата.
От тогава , започна да се нааква 💩 в гащите по малко , след няколко дни явно се замърси и започна да я боли ,като пишка , 2,3 дни я боля , в този период започна и да се напикава, пускахме изследвания ,нищо не открихме. Мина и бързо , но все още, вече две седмици се напишква и ака в гащите. Седи напикана и не идва да ми каже , а преди една капка , ако се случи да се изпусне идваше да ми каже , с една физиономия тъжна , че се е изпуснала и да я преоблека. Сега въобще не и пука.  Какво ли не и казвах през тия две седмици, че е голяма , че не трябва така, като наака хубавите гащи трябва да ги изхвърлим, питах я в началото без да иска ли се изпусна и казвах че няма нищо, случва се. Дори казвах ,че на градина и балет , не мога да я заведа , защото се нааква. Тя много иска да отиде. Питам я вечер спокойно ,,защо , го прави,, , когато и обяснявам тя се лигави и не ме слуша нарочно. Изглежда , че ги прави тези изпускания нарочно, но не разбирам защо.  Моля дайте ми съвети , че вече не издържам с това положение. Предстои да започнат градина след седмица,  как ще я пусна , като се напикава и ака в гащите.
В градината не дават да се адаптира постепенно , с триста зора се уговорихме да ходят в началото до обяд , а не цял ден. Есента имаха 3 дни на ясла , през които повръщаха от рев преди яслата , спряха да се хранят и имаха регрес във всички умения определено време. Тревожността , да не ги оставя продължи до пролетта 8 месеца , след тези 3 дни на ясла, през този период не искаха да излизат с никой (баща , баба) , освен с мен , изкарваха ги пред блока , те се тръшваха пред блока за мен и ми ги връщаха много бързо в истерия.  Та мисля ,че и с адаптацията ще имаме огромен проблем .