Онлайн подкрепа от психолог - на вашите въпроси отговаря Яна Кирова

Здравейте,
Напълно нормално е да се чувствате така. Нужно е малко време, за да отшумят тези емоции и да се почувствате по-стабилна и спокойна. В обърканите си емоции понякога ние правим генерални заключения, които не са съвсем обективни. Сигурна съм, че съпругът и цялото Ви семейство се интересуват от Вас, имате и детенце. Това, през което минавате, е загуба. Тя има пет етапа, вероятно сега преминавате през гнева. Съветът ми е - направете нещо за себе си - нещо което Ви радва. Също така Ви препоръчвам да се фокусирате върху настоящето. Не се притеснявайте за бъдещето. Неприятното вече Ви се е случило. След него винаги изгрява слънце. Огледайте се и вижте колко много имате!

Здравейте,
Най-вероятно се дължи на преживения емоционален стрес. Причината е, че стресът не е преживян докрай, тогава в тялото остава част от така наречената "survival energy" - енергията за оцеляване, която се активира при стрес, т.е. тялото Ви не може да се отпусне и стресът е още в него. Редуването на физическо натоварване с релаксиращ масаж, активна мускулна релаксация - свиване на мускулите  3-4 секунди и отпускане 6-8 секунди последователно на различните части на тялото, медитация. Ако симтоматиката продължи, потърсете психолог.

Здравейте,

Благодаря Ви за споделеното и желанието да търсите подкрепа. Много жени след раждането се чувстват като Вас, когато тялото и хормоните им се променят толкова много.Чувстват се несигурни, непривлекателни, тревожни. Тялото Ви е преминало през голяма промяна. Тревогата и самокритиката Ви звучат като симптоми на депресия или тревожно разстройство (особено следродилно). Това не значи, че сте слаба и непривлекателна – напротив, значи, че имате  нужда от помощ, за да възвърнете баланса и да се адаптирате към новата си роля. Добре е да поговорите с някой. Най-удачно е това да е психолог. Ако средствата са проблем – има безплатни или достъпни варианти, има и групи за взаимопомощ.
Относно зъбите: има клиники, които предлагат безплатни прегледи, разсрочено плащане или дори студентски програми, където лечението е по-евтино, но под надзор на специалисти. За гр. София това е Стоматологичният факултет - в сградата до ВМА. Има начин!

Здравейте,

Много бих искала да мога да съм Ви полезна, разбирам тревогата Ви. За съжаление, работата с толкова малки деца  не е в компетенцията ми. Тя е много специфична. Препоръчвам Ви да потърсите детски психолог.
Доколкото се ориентирам - децата се изпускат, когато са стресирани. Впоследствие обаче, мога само да предполагам, те могат да използват това като форма на контрол. Наратива на тази възраст не е развит в степен да могат да изразят емоциите си. Ако желаете, пишете ми на лични, мога да Ви дам телефон на моя колежка, която работи с деца на тази възраст, в случай че не държите изборът да е Ваш.

Здравейте,
Последните месеци изпитвам силна тревожност, свързана със здравето. Всеки малък сигнал от тялото – усещане, дискомфорт или парене – предизвиква страх и мисли, че може да е нещо сериозно. Постоянно анализирам и наблюдавам симптомите си, чета в интернет, сравнявам и се притеснявам.

Осъзнавам, че това натоварва нервната ми система и ме изморява психически. Искам да прекъсна този цикъл и да си върна спокойствието.

Започнах да приемам Алора и магнезий бисглицинат, за да помогна на организма си да се успокои по лек и естествен начин.
Просто все си мисля най-лошото за здравето ми и ако един проблем мине веднага се появява друг, просто искам да прекъсна всичко това и да си помогна някак си.
Благодаря предварително 🙂

Здравейте!
Преди 3 месеца почина моята близначка. Тя отключи тежка клинична депресия преди 2 години, не успя да излезе от нея, изпадна в кома и почина в карит. Приех го зле, а съм хронично болна от дестилетия. Хроничните ми болести се задълбочиха и лекуващия гастроентеролог ми предложи да взимам антидепресант, тъй като смята, че връзката мозък- черва е нарушена. Аз съм с автоимунно- гастро заболяване и придружаващи го хронични. Боя се да започвам такова агресивно според мен лечение, но облекчение от други лекарства няма. Удачно ли е според вас да избирам такъв начин да се справя с диагностицирани физически болести ? С психиката нямам проблеми.

Здравейте,
Благодаря за споделеното от Вас и напълно разбирам притесненията Ви. Често хората не приемат с готовност приема на антидепресанти. Има състояния обаче, при които приемът им е препоръчителен. Автоимунните заболявания, особено гастроентерологичните, са психосоматични, както е този, за който информирате. Антидепресантите имат своето място за облекчаване на общото състояние и подобряване на комфорта. Бих препоръчала да се консултирате с психиатър и да получите отговори на въпросите относно терапевтичната рамка и всичко, което Ви притеснява, и решете тогава.
Пожелавам Ви успех!

Здравейте,
Това което съобщавате, е много изтощаващо психиката. Когато това е така, тревожността активира тялото и то може да стане свръхчувствително. Медикаментите, които използвате, успокояват общото състояние, но не и тревожността. Нужно е да се разбере какво я е отключило и да се работи с първоизточника. Какво да направите - първо спрете ровенето в интернет. Четейки всеки коментар, човек припознава симптоматиката в себе си. Префокусирайте тревожните мисли, доколкото е възможно, тъй като сте ги автоматизирала. Мисълта ни повлиява, когато започнем на мислим за нея - всяко нейно префокусиране /насочване на вниманието върху друга мисъл, разсейване от нея, игнориране/ отслабва създадения мисловен навик. В началото може да е трудно, но уменията се усвояват, не се притеснявайте. Ходенето на масаж ще закрепи връзката с тялото Ви и стимулира хормони на щастието. Разходки, медитация и, не на последно място, разговор с терапевт. Дори след първия сеанс ще знаете повече за тревожността и как още да си помогнете. Има начин!

Здравейте! Може ли да ми обясните разликата между психолог и психотерапевт и кое от двете е по-добър избор? Как да преценя? Мисля, че имам детски травми и затова почнах работа с терапевт от когнитивно-поведенческата и схема терапии, но когато разровим нещата и стигнем до майка ми, започвам да се чувствам много зле и се настройвам срещу нея, а това въобще не е целта ми. От друга страна, се чух и с доктор по психология, който пък твърди, че това е най-доброто - един специалист да е завършил психология, а не школите по психотерапия, и че родителите не са виновни за нищо и че това идва от Фройд, който бил отречен. Не знам на кого да се доверя, много ми е трудно и объркано.

Здравейте,
Благодаря за въпроса. Много хора се затрудняват да направят разликата, аз също, преди това да се превърне в моя професия. Ще Ви дам следния пример с медиците - завършилите медицина са доктори обща медицина. Когато запишат специалност - примерно коремна хирургия или дерматология, те вече са се специализирали - надградили са общото си медицинско образование със специалност.
По отношение на психологията - за да станеш психотерапевт, ти е нужно базовото образование - психолог, което повечето от нас надграждат  и се специализират с различна насоченост - когнитивно поведенческа, гещалд терапия и т.н., школите са вече много. Психологът може да извършва консултантска дейност - примерно имате някакъв житейски казус или преминавате през труден момент или нещо друго. Той не може да терапевтира – лекува разстройства. Нужно е да надгради базовото си образование и придобие повече знания и съответни инструменти за терапия. Но, нека подчертая, че всички парадигми са част от семейството на психологията. Ако говорим за детски травми, ви е нужен психотерапевт. В случая сте направила пренос към терапевта си, когато сте се настроила срещу него. Това не следва да Ви притеснява. Често е част от терапевтичния процес и добрият терапевт може да го понесе и отработи. На въпроса на кого да се доверите - послушайте вътрешния си глас. Никога няма да Ви подведе. И не се притеснявайте, добрият психолог/терапевт знае как да Ви води и понякога ще Ви води извън зоната на комфорт, за да разберете колко много можете, колко сте силна. Успех!

Здравейте, с ММ имаме детенце на 1г 7м. Бях с трудна бременност към края, а сина ни се роди недоносен. Той няма здравословни проблеми, освен тежка анемия, носеща със себе си чести събуждания още от 4 м. до настоящия момент. От края на бременността ми до сега, отношенията ни с ММ са обтегнати, коренно различни от преди. Сега често се караме за всякакви неща - за това, че детето има много играчки, че не са подредени, че ги настъпвал (прибирам ги по н пъти на ден, но детето си играе с тях), разхвърляно било и вкъщи ( разтребвам, старая се да чистя всеки ден, правя го само аз, защото с появата на детето, той се бил отказал), много време ни отнемало да излезем, като излезем все по детето съм се водила, пък то все недоволно било, аз не съм го слушала какво говори, не съм му била отговаряла на въпросите, не съм помнила какво ми е говорил, защо сме държали кошарата да заема място като не я ползва детето, че хората си били оставали дори новородените на бабите и си гледали живота за няколко дни и седмици дори (нееднократно свекърва ми и мм са ми казвали да го оставяме и да си почиваме, така не можело сами да го гледаме- родителите ни живеят в съседен град, но ние  ги посещаваме примерно веднъж месечно, защото за нас е неудобство пътуването и багажа, детето доскоро плачеше при вида им дори, въпреки че свекърите идват всеки уикенд и ги познава) и още много други. Като кърмех ме обвиняваше, че трябва да спра да го правя, защото бебето така свиквало с мен и затова са аз можех да го успокоя и доприспя като се събуди - спрях, но то пак търси мен. Обвинява ме също че не се срещаме с други (когато се роди и си го прибрахме от неонатологията, избягвах много много срещи, защото беше зима, но това се промени бързо), а той понякога ме кара дори да бягам, за да не се засечем с негов приятел. Съгласна съм с ММ, че съм се променила от както се е родило детето, но смятам че това не е нещо лошо, а нормално - има мъничко същество, което иска теб, вниманието и грижите ти, не може да си каже  желанията и нуждите, а аз ги усещам и разбирам, и да най-вероятно това е моят приоритет в момента. Аз съм по майчинство и не планувам да се върна на работа скоро, поне да тръгне на ясла другата есен. Работата ми е отговорна, поглъща ме изцяло през работното време, случва се да имам извънреден труд, размишлявам и извън нея доста. Харесвам си работата, искам да продължавам да се издигам и да я упражнявам, затова и не смятам, че мога да си прекратя майчинството сега. Просто няма да съм пълноценна нито там, нито с детето. ММ не упражняваше професия още от началото на връзката ни, работеше почасово без договори, само когато иска и желае. Твърди, че предишната му работа го е изцедила в продължение на дълги години и има нужда да почине. Е той почива от преди да се запознаем - над 5 години. Не ми е пречело никога, той има спестявания и покрива разходите по дома, аз покривам по детето, храна, дрехи и  други. Имаме възможност, не се притеснявам финансово. Твърди че иска да развива собствен бизнес, започва да проучва и работи по създаването му (това се случва изключително бавно и не отделя цялото си време) и след това сменя мирогледа си. Така от самото ни начало. Сега твърди, че покрай детето нямал време - аз ставам с детето, обличам го, гърне, зъби, закуска, лекарства, игри и баща му се събужда в 11ч, Евентуално ходим за храната заедно, храня го и го приспивам, баща му също си ляга и става след детето, следобед отново хранене, разходка заедно и прибиране, приспивам го и цяла вечер се будя да го доприспивам... Бащата поема някои хранения, къпането, което също му тежи, защо трябвало всяка вечер да го прави. Вечер като заспи детето, пускаме някой филм евентуално или просто си стоим на телефоните в спалнята. Той ляга по+късно от мен, стои си през целия ден на телефона. Нямаме никаква близост, прегръдки и целувки са рядкост, а секс от преди бременността. Толкова тъжна, неразбрана, неподкрепяна, упреквана, необичана и т. н. никога не съм се чувствала. Не знам има ли как да върнем предишната си любов,милите и романтични отношения, близостта си, влюбените погледи и усещания. Винаги съм искала голямо семейство, а сега дори не знам дали този човек заслужава да го запазя в живота ми и този на сина ни. Искам ми се да опитаме, но как? Моля, дайте ми съвет, какво смятате по гореизложеното от мен. ММ отказва да посетим психолог или семеен терапевт, според него само аз съм за такъв.

Здравейте, имам дете в градинска възраст, често боледуващо. Когато сме си вкъщи в града, в който живеем нямам проблем, но отидем ли на почивка някъде другаде, развивам някаква тревожност, че всеки момент може да стане нещо, да се разболее. Как да се справя?

Здравейте! Какво бихте ми казали за следната ситуация: от тази година започнах ново приятелство с жена на моите години, която е много красива, добродушна, но и доста ограничена откъм обща култура. Много се дразня на нейното инфантилно поведение, реакции, вкусове и прочие. Само заради това, че е добър и мил човек, продължавам да общувам с нея. На моменти се комплексирам като я погледна, защото тя е висока и слаба, има дълга руса коса, винаги с прическа и грим и добре облечена. Още повече се отчайвам от това, че тя пазарува дрехи втора употреба, но успява да изглежда шик и модерно, а аз съм ходила при трима стилисти и дадох стотици левове, а пак изглеждам зле. Напълно наясно съм, че това е мой проблем със самочувствието, който трябва да отработя. Но също така съм наясно, че няма как да изглеждам като нея и най-вероятно тя ще е тази, която хваща мъжкото око, а не аз. Аз не си позволявам често да изглеждам женствено, избирам дрехи, които са "базови", професионално да изглеждам, сериозно, най-често в сиви цветове, базови. Например, тя носи връхни дрехи, които са от пух, слага бижута, дънките са прилепнали, а аз нося широки, т.е. не подчертават фигурата ми, връхната ми дреха е по-скоро топла и практична, а не шикозна, и съм напълно наясно, че моят стил говори за удобство, но не за мода и шик, а при нея е точно обратното. Тя рискува да зъзне в студа, но е модерна, а аз се обличам според температурите, но съм незабележима. Чувствам се тъжна и като незабележим, безличен човек. Не съм жена, която обича всеки ден да се гримира, понякога откровено мразя модата, ходенето по магазини ме изтощава и отчайва, трудно ми е да правя съчетания между дрехите, отчайват ме и цените.
Винаги съм залагала на ученето, обичам да чета, да анализирам, да проучвам. Смятам се за високоинтелигентен човек с много знания и богата обща култура. Тя няма такива интереси и сякаш това не е никакъв проблем. Знам, че и моите неща не са достатъчни, особено за да те харесват мъжете. Отчайващо е, че сякаш моите знания нямат никакво значение в това общество, а винаги по-важен е външният вид.

Здравейте,
Това е едно много тъжно писмо. Съжалавям, че се чувствате така - неразбрана и неподкрепена в един от най-хубавите и натоварени етапи от живота.
Какво мога да кажа - всички неразбирателства и проблеми в двойката се решават през комуникацията. Вие двамата би трябвало да можете да обсъждате и търсите решение на важни за Вас въпроси и проблеми. Бих била настоятелна в това. Родителството върви освен с прекрасните неща и с редица ограничения и неудобства, които са временни и преминават с израстването на детето. Може да е удачно да отделите един уикенд заедно с ММ да отидете някъде без детето, да се отпуснете и да поговорите, и намерите общо решение. Имате нужда от време и за себе си, за да си обърнете внимание, а не само да сте ангажирана с детето.
Другото решение е фамилна консултация - разбирам, че ММ няма желание, но една консултация не е ангажимент за терапия. В случай че отказва и това, попитайте го - той какво решение предлага, може би има някаква идея след като има толкова забележки. Диалогът трябва да се възстанови. Предстоят Ви още важни решения в живота като родители, а те следва да са общи. Не се отказвайте!

Здраейте,

Разбирам тревогите Ви. Децата до 3 г. възраст /когато трябва да изградят собствен имунитет/ често боледуват, особено когато са в група - ясла или детска градина. Това ще се случва и занапред.
Как да се справите - по-малко четене във форумите. Това повишава Вашата тревожност, а и се припознавате във всяка симптоматика или случай. Помислете за закаляване на детето - това повишава имунитета на тялото му. Чести разходки на чист въздух. Децата са особено чувствителни към липсата на свеж въздух. Пребивавайки продължително време в лошо проветрени помещения, те стават летаргични и раздразнителни. Сънят на свеж въздух оказва изключително благоприятно въздействие не само за растежа и развитието на детето, но и за съзряването на нервната система.
Много е важно да си припомняте често, че каквото и да се случи, Вие не сте безпомощен човек, има какво да направите. Вероятно не сте сама, което означава, че има на кого да разчитате при нужда от съдействие. Опитайте се да не се фиксирате върху тревожните мисли. Добрата мисловна хигиена е много важна, тъй като тя определя емоционалното ни състояние. Не мислете хипотетично. Света се основава на факти, където трудностите се редуват с хубави моменти. Радвайте се на майчинството. Децата са далеч по-устойчиви, отколкото ние си мислим!