Онлайн подкрепа от психолог - на вашите въпроси отговаря Яна Кирова

Здравейте!
Бихте ли ми дали мнението си по моят проблем?
Не се разбирам със съпруга си. Женени сме от 9 години, имаме син на 8 години и още един на 1,5 години. Проблемът е с държанието на съпруга ми- постоянно вика, в повечето случай към мен, но и към по-голямото момче. Провокира го всичко, не му харесва как му говоря, как съм го попитала нещо, колкото и да се старая да съм приветлива и приятелски настроена, винаги срещам грубост и агресия. Не ме уважава, не ме зачита, взима решения за семейния ни живот без да обсъди с мен, като цяло се възприема за нещо повече от мен, а аз трябва да съм слугиня (да се приеме, че само аз върша домакинската работа и отглеждането на децата). Веднъж си е позволявал да ме удря - големият син беше на около годинка, разбрах, че майка ми е получила инфаркт и държах бебето, докато чаках съпругът ми да излезе, плачех тихо, а това го подразни и ме удари както държах детето. Оттогава не се е повтаряло, но пък психическият тормоз към мен не е спирал. Веднъж реших, че ще прекратя всичко това, т.е. ще се разделим и ще се справям сама с живота, колкото и трудно да е, но големият ми син го прие много лошо, много се разстрои, че тати си отива и много ме заболя, че му причинявам тази болка. Иска ми се децата ми да имат семейство и двама родители. Не мога да очаквам от съпруга си да се промени. Но как аз да приема този живот? Много ми е трудно, много ми е самотно, много ми е объркано и безпомощно. Напълнях страшно много, не изглеждам добре, не се чувствам добре. Като добавим и изтощението и недоспиването от грижата за малко дете. Голямито дете пък е ученик за втори клас и там се опитвам да наваксам с вмниание към него. Мъжът ми не се ангажира особено нито с едното, нито с другото дете. Споделяла съм с майка си, но тя ми казва в общи линии да търпя, че не е толкова лош мъж, нали не ходи в казиното или да пие и по цели нощи да го няма. Подкрепа не срещам никъде.

Здравейте,
Това, което описвате, е голям психически и емоционален товар, който Ви изтощава до степен, в която всяко действие изглежда като поредния непосилен товар.
Състоянието, описано като „неставане за нищо“, липсата на мотивация, усещане за празнота, загубата на радост и апатията са депресивни симптоми. Това не означава, че сте безнадежден случай, а че се намирате в режим на „пестене на енергия“, защото е претоварена психиката Ви.
Нормално е да чувствате тъга, виждайки как други хора постигат неща, които искате, но мислите, че само на Вас не се получават. Тук е погрешно сравнението с хора в напълно различна фаза или контекст. Идеализиране на миналото („тогава беше лесно и щастливо“), което прави настоящето да изглежда още по-сиво, е друга погрешна тенденция и също симптом на депресия.
Чудесно разпознавате порочния модел на смяна на специалисти - след пазаруването на вещи, идва „пазаруване“ на консултации. И в двата случая има краткосрочно облекчение и усещане за контрол, но после идва разочарованието, мозъкът търси мигновено облекчение вместо бавно и постепенно изграждане на устойчивост.
Тук е разумно да поставите лимит в броя паралелни процеси, които водите. Например в момента работите само с един терапевт и изключвате всички други за поне 2–3 месеца. Но това изисква да се доверите на терапевта, за да сте последователна в процеса на терапия, необходимо условие, за да бъде терапията  успешна. Терапията работи, ако вярваме и сме последователни, и не се отказваме. Тогава резултатът е неизбежен!
Когато човек е пълен със  страхове от провал, от хора, от безпаричие, от самота – това често парализира действията. Това е като да гледаш 10 врагове наведнъж и да не знаеш кого да атакуваш първо. Тук с Вашия терапевт е удачно да приоритизирате по важност страховете Ви и да работите с един страх в дадения момент.
И на края, но не по важност - добрият и уважаващ себе си и професията си терапевт няма да допусне зависимост на клиента си от него. Въпросът е, че ако не чувствате достатъчно доверие към терапевта си, това е важно да бъде обсъдено с него директно – дори и да е неудобно. Имате право на това и е важно за процеса. Аз бих искала да знам това, ако мой клиент се чувства така и не съм разбрала.
Винаги има начин, вярвам, че може да се справите, виждала съм го толкова пъти в кабинета си. Успех!

Здравейте!
Искам да ви споделя за свой проблем предполагам на нервна основа. Страдам от почти 10г от трихотиломания ,като съм имала периоди на затишие и обостряне. Насочена е към окосмяване на лицето-вежди и мигли. Чела съм за него и знам ,че е тип ОКР. Освен това имам моменти, в които изпадам в тежка тревожност, да речем за някаква ситуация, която преувеличавам, започвам да мисля лоши неща ,или да речем ако чакам резултати от изследвания, започва едно сърцебиене, сякаш не мога да дишам, натрапчиви мисли, най-лошо за резултати и плач. Сякаш не мога да се отърва от мислите, увеличава ми се пулса и не мога да спя. Мислите ли, че това е също проблем на ОКР и какво да направя по въпроса. Трябва ли да се насоча към психоаналитик или психиатър?

Здравейте,
За съжаление не мога да нарека описаното от Вас просто труден брак, това е връзка, в която има постоянен емоционален тормоз, липса на уважение и случило се физическо насилие. Съпругът Ви е агресор и искрено Ви съчувствам. Да живееш в такава среда е вредно за Вашето и на децата Ви здраве. Поведението на съпруга Ви няма никакво оправдание. Разбирам, че не срещате подкрепа в семейството и затова ще трябва да я потърсите навън - приятели, онлайн групи за жени, психолог.
Започнете да мислите в дългосрочен план за финансова и емоционална независимост – работа, курсове, умения, които да Ви позволят в подходящия момент да се разделите.
Лошото съжителство е по-вредно за децата, отколкото раздялата. Деца, отгледани в среда на вербално или физическо насилие, често започват да вярват, че това е нормалният начин, по който хората се отнасят един към друг и един ден има вероятност да формират проблемно поведение в пубертета или да имат същото поведение като възрастни. Децата се нуждаят от сигурност, затова големият Ви син е реагирал остро при евентуална раздяла. Истинската стабилност обаче се създава в среда без страх и насилие.
Ако решите да си тръгнете, консултация с адвокат ще Ви бъде от голяма полза, за да знаете правата си. Нужен Ви е план къде ще живеете, как ще осигурите ежедневието на децата, към кого ще се обърнете за помощ. Съберете важни документи - Ваши и на децата, и спестете малък фонд за спешни случаи. Потърсете организации, които помагат на жени в подобни ситуации, в България има такива за домашно насилие. Погрижете се за себе си. Живеете в среда с голям стрес - разходка, приятелска среща, книга, гимнастика, медитация у дома.
Национална телефонна линия за деца и родители — 116-111
Работи 24/7, с консултанти, които оказват емоционална подкрепа, кризисна интервенция и напътствия. Подходяща е и за въпроси, свързани с деца и семейство.

Сдружение „Самаряни“
Предлага безплатна психологическа, юридическа и социална подкрепа, включително консултации и придружаване до институции. Денонощна линия: 042-641 111

Когато малко по малко възвърнете силата си, ще можете да вземете по-ясни решения. Бъдете смела, можете!

Здравейте!

Много обичам родителите си и искам да попитам нещо конкретно за майка ми. Понеже тя винаги е била доста взискателна и критична жена, аз съм си внушила, че не мога да й споделям много за личния си живот. Вече съм на 31 и още не съм успяла да изградя стабилна връзка с мъж. Преживяла съм психическо насилие в младите си години, с което се справих напълно сама, защото се страхувах какво ще кажат близките ми, ако разберат, тъй като бях непълнолетна и влюбена онлайн в по-възрастен мъж. Минаха много години, последващите ми опити за връзки също не бяха успешни. Избирах все емоционално недостъпни мъже и позволявах да ме обиждат, критикуват или използват. Слава Богу, вече съм осъзнала, че това е някакъв модел на поведение и се опитвам да работя в посока на промяна.
Тъй като майка ми вече почна да говори за създаване на семейство и внучета, понякога много се чудя как да говоря с нея. Дали да й разкажа някакви конкретни ситуации от личния ми живот? Дали има смисъл от това? Ядосвам се, че тя сякаш мисли много наивно, че ще срещна някакво добро момче и ще създадем семейство, а не знае тези душевни рани от неприятни връзки колко много са ми повлияли. Опитвала съм да водя разговори, но с недомлъвки. Не съм споменавала конкретен човек, не съм разказвала нищо. Винаги съм се страхувала, че ако разбере, ще ме критикува за поведението ми, напр. че бързо съм се съгласила на секс и не съм преценила човека.

Последно имах кратки отношения с мъж от мюсюлмански произход, който беше с много лош характер. Разбира се, отново спестих всичко, защото знам, че близките ми няма да са очаровани и ще се притеснят много.

Та... чудя се... какво да правя оттук нататък? Да й споделям ли някакви детайли или да продължавам по същия начин - криейки се, справяйки се сама. Не искам да отида в другата крайност, да споделям всяко нещо и да съм зависима от нея. Аз съм от малък град и макар че вече съм се изнесла да живея в столицата, понякога си ходя там и се е случвало местен мъж да ме покани на среща. Майка ми знае за него, но на мен ми става неудобно и отказвам да са виждаме, защото тя веднага започва да си мисли някакви сценарии. Уточнявам, че никога насила няма да ме накара да избера някого, но просто не искам да се натоварвам с нейните надежди и копнежи. Тя е разумна жена, не е толкова заблудена, но дори и най-малкият коментар от нея по темата ме натоварва.

Много съм объркана.

Много благодаря за споделеното! От него разбирам, че сте доста осъзната за моделите си. Вашите граници са важни и само Вие решавате какво и колко да ѝ споделите - това е личното Ви пространство. Има едно правило - споделяйте толкова, колкото Ви е комфортно!
Какво е истинското Ви желание, когато споделяте с майка си - да сте по-близки? Да получите подкрепа или просто да свалите напрежението от "скритото"? Отговорът на въпроса ще Ви е ориентир по споделянето за в бъдеще!

Здравейте, искам да помоля за помощ за справяне с емоционалното ми състояни, свързано с раздяла със съпруга ми.Имаме дългогодишен брак, но от доста време предполагах, че ми изневерява и се оказах права.Многократно миказваше, че е преустановил връзката, но в същото време продължаваше да комуникира с нея.Наскоро се разделихме и той естествено веднага отиде при нея, като продължава и до сега.Проблемът ми е, че не мога да си избия мисълта от главата, че той въпреки, че знаеше, че с връзката му с тази жена ме наранява много, сякаш напук го направи-разделихме се и отиде веднага при нея.Ще се радвам за съвет как да се справя!

Здравейте.
След възстановяване от анорексия съм бременна с близнаци. Имам детска травма и не искам да кърмя. Как да се справя с мнението на околните, което често е укорително.
По принцип работя с терапевт, но тя в момента не е в страната. Ще се радвам на вашите насоки.

Здравейте, моля за мнението Ви дали това, което усещам е нормално или имам нужда от помощ. Имах дакел Вини, който през декември 2024 почина и това ме пречупи. Считам себе си за зрял и силен човек, преживяла съм доста стресови ситуации в живота си. Изневериха ми, после се разделихме и отгледах сама сина си. Баща ми беше с рак на белия дроб и беше тежка борба. И още други неща... през всичко минах сама.. Но не съвсем сама, защото като се приберях у дома ме чакаше това малко същество, което ме караше да забравя всичко поне временно. Бяхме заедно 16 години и когато Вини си отиде аз сега просто не съм цяла. Взела съм се в ръце и в ежедневните задачи всичко върви нормално, но вътре в мен тъгата владее сърцето ми. Почти нищо не ме радва, освен да се грижа за сина ми (а той вече е мъж и всъщност няма нужда от грижи). Не съм депресирана, нямам някакви тежки мисли. Просто я няма тази радост, която преди усещах от малките неща. Съзнателно се опитвам да правя неща за мен самата, но нищо не усещам. Според Вас необходимо ли е да потърся помощ или просто имам нужда от още време?

Здравейте,
Много съжалявам за това, през което преминавате. Това е тежко предателство и е напълно разбираемо да чувствате целият коктейл от негативни емоции -  болка, гняв, объркване и дори чувство за унижение. Неговите действия нараняват дълбоко. Добре е да си дадете време да изживеете болката си. Излекуването е процес. Често хората се затрупват с работа, пътувания и др., за да я заглушат, но така само я носят в себе си. Не се обвинявайте и не търсете причината в себе си, какво сте направила не както трябва и какво сте пропуснала. Всички ние сме несъвършени, но да предадеш и излъжеш е решение - осъзнат избор, който той е направил. Не Вие!
Фокусирайте се върху себе си - сега имате цялото време, което може да посветите на себе си и нещата, за които времето все не Ви е стигало. Опитайте нови неща, масаж, пътуване, туризъм, нови хобита. Нека фокусът да е тук и сега - върху настоящето. Колкото повече мислите за миналото, болката става по-голяма. Има време да мислите и за бъдещето. Ето няколко конкретни техники:
Когато усетите, че влизате в болезнени сценарии (какво правят заедно, защо е избрал нея и т.н.), направете следното:
- Кажете си наум или дори на глас: „Стоп!“
Представете си, че пред Вас има голям, червен знак „СТОП“.
Насочете вниманието си веднага към друго действие: станете, налейте си вода, протегнете се. Трябва да е физическо действие, за да „прекъснете“ цикъла.
- Вземете малка кутия или тефтер. Всеки път, когато натрапчива мисъл дойде, запишете я и я оставете в кутията. Кажете си:
„Да, това ме тревожи, но сега няма да го мисля. Оставям го тук за по-късно.“
Може да определите конкретно време (например 15 минути вечер), когато „преглеждате“ кутията. С времето умът Ви ще свикне, че не е нужно да мисли за това 24/7, а Вие ще осъзнаете, че имате контрол!

И не забравяйте - най-доброто отмъщение е да бъдете щастлива, заслужава си, нали?!

Здравейте,
Разбирам притесненията Ви, но след като работите с терапевт, аз не мога да се намесвам във Вашата терапия. Най-добре е да продължите с него/нея, след като веднъж сте се доверили.

Здравейте,
Съжалявам за загубата Ви. Напълно Ви съчувствам и разбирам, самата аз имам куче и напълно осъзнавам болката Ви. Това е процес на траур. Но това не означава, че трябва да го преживявате сама – подкрепа от терапевт, група за хора, загубили домашни любимци, или доверен приятел би могла да Ви донесе облекчение. Какво още може да направите:
Да отдадете почит на Вини – някои хора правят малък ритуал: албум със снимки, писмо към него, дърво засадено в негова памет. Това дава усещане за завършеност.
Да споделяте хубавите спомени с него, потискането на болката не помага.
Дайте си  време – празнотата, която усещаш, често е естествена пауза, преди отново да се появи радостта.

Здравейте,искам да питам психолог Яна Кирова правите ли онлайн консултации?При нужда мога ли да се свържа с Вас?

Здравейте,
Да, работя онлайн. Ако решите, може да се свържете с мен 0878832150 или да ми пишете ykirova@abv.bg

Здравейте!
 След като родих започна тревожност и натрапчиви мисли. Понякога съм по-добре, но понякога доста зле. Имам чувството че мислите, които ми минават са налудни. Вече се чудя трябва ли да започна хапчета или мога и без тях? Ходя на психотерапия.