- Публикувана: 22 апр. 2025, 12:11 ч.
- Последно мнение: 21 май 2025, 20:42 ч.
Носят ли ви на ръце? :)
Като общо, много ме дразни това ограничено мислене у повечето българи. Жената трябва да прави така, мъжът трябва да прави онака. До еди каква си възраст може да срещне любовта, после - хич никога. Младите - точно така, старите - и те по точно определени правила.
Минеш ли 50 - взимай чаршафа и бавно към гробищата.
Минеш ли 50 - взимай чаршафа и бавно към гробищата.
Дори не задължително интелигентен. Мъж, който си обича живота и децата, (не се е женил от несигурност и ниско самочувствие), ами добре си е използвал времето с жена си, е развил натурална привързаност към близките си.
Ще си смени колата, ще направи тен, ще ходи по срещи с групите за часовници и пури - ще го удари и него криза, но не е толкова неуверен (голтак, грозник) че да си заличава живота.
Имаме тук примери на живо, включили се мъже, ми те като нямат успех с жените, нормално да компенсират с лелеяни хубавици. Защо не. Не им пускат, ясно. Но пък във форум няма лошо да се изживяват, все едно вчера са били с мис свят.
Ще си смени колата, ще направи тен, ще ходи по срещи с групите за часовници и пури - ще го удари и него криза, но не е толкова неуверен (голтак, грозник) че да си заличава живота.
Имаме тук примери на живо, включили се мъже, ми те като нямат успех с жените, нормално да компенсират с лелеяни хубавици. Защо не. Не им пускат, ясно. Но пък във форум няма лошо да се изживяват, все едно вчера са били с мис свят.
Някой писа, че домакините затъпявали.
Много по-малко време за личностно развитие имах, когато работех. Откакто не работя, научих нов език, изкарах една специализация,която отдавна исках, прочетох куп книги, които отлагах с години, започнах да спортувам ежедневно, започнах да имам време за приятелки.
Та това е за затъпявящите домакини.
Много по-малко време за личностно развитие имах, когато работех. Откакто не работя, научих нов език, изкарах една специализация,която отдавна исках, прочетох куп книги, които отлагах с години, започнах да спортувам ежедневно, започнах да имам време за приятелки.
Та това е за затъпявящите домакини.
Аз никога не съм търсила мъж да ме издържа и да не работя. В интерес на истината, когато се запознахме с мъжа ми, си имах и работа и си печелех много добри доходи, спестявах, пътувах. Може би това е било едно от нещата които са го впечатлили. По него време бях доста прилично изглеждаща и е имало много кандидати които са ми предлагали да им бъда държанка, само че аз такива не ги обичам. И ги слагах на мястото им.
Просто така ми се е развил животът - покрай работата на мъжа ми много пътувахме по света - година тук, две там... Какво точно да работя и каква кариера да правя? После той в чужбина, аз тук с децата, това ако на някой му се струва малко работа, без помощта на баби и гледачки.
А сега вече и живея на място което е доста откъснато от града, така че си работя по моите проекти.
Просто така ми се е развил животът - покрай работата на мъжа ми много пътувахме по света - година тук, две там... Какво точно да работя и каква кариера да правя? После той в чужбина, аз тук с децата, това ако на някой му се струва малко работа, без помощта на баби и гледачки.
А сега вече и живея на място което е доста откъснато от града, така че си работя по моите проекти.
Аз пък имах късмета да открия професия, която не само ми стана любима, но изгради/доразви един куп качества в мен, плюс ме възнагради и финансово.
Не и пак не (за подчертаното)!
Достата паузи в професионално отношение дърпат назад, не напред, честата смяна на професия също не е свързана с позитиви, основно със стрес и невъзможност да се качиш по-нагоре от първо стъпало.
Във всяка работа, след определен брой години, се постига определено ниво на затъпяване.
Слава Богу, моят живот е много разнообразен и съм имала доста възможности за паузи и учене на нови специалности или професии.
Слава Богу, моят живот е много разнообразен и съм имала доста възможности за паузи и учене на нови специалности или професии.
Достата паузи в професионално отношение дърпат назад, не напред, честата смяна на професия също не е свързана с позитиви, основно със стрес и невъзможност да се качиш по-нагоре от първо стъпало.
Във всяка работа, след определен брой години, се постига определено ниво на затъпяване.
Преди 10тина години, си мислех, че съм "счупена"- след 2 години на едно място, рутината ме убиваше.
После, започнах да се вслушвам повече в себе си.
Късметът ми е, че винаги съм имала свободата да си тръгна, от всякъде, благодарение на ММ.
Имала съм случаи да си намеря нещо ново веднага, но финансовата подкрепа, не ме е задържала, ако не се случи.
Така си е. Аз, ако сега започвах семеен живот със сигурен, издържащ ме мъж, щях да завърша един интериорен дизайн и да си работя на частно като ми е кеф.
Или нещо по-арт. Писателка, художничка...
Или нещо по-арт. Писателка, художничка...
Поетеса?
(Радой Ралин copyrights)
Аз имам приятелки които си направиха галерии, рисуване с деца. Хем не стоят само у дома, хем се занимават д това което им е приятно, срещат се с приятни хора покрай галериите. Много приятно занимание за арт дами. Имам приятелка която прави бижута. Няма да забогатее от тях, но си има личен доход.