- Публикувана: 22 апр. 2025, 12:11 ч.
- Последно мнение: 21 май 2025, 20:42 ч.
Носят ли ви на ръце? :)
Аз явно съм заобиколена от творчески натури, една приятелка е в самодейна театрална трупа, друга в свободното си време оправя едно селско читалище, в почивните дни твори с децата които отидат, третата ни събира всяка година преди Великден и правим разни нещица, които после на един празник организиран от втората са на изложба. Снимаме и всяка година участваме в изложба с различна тема ( миналата година спечелих второ място), гласува целият град анонимно. Участваме в арт планери. Между другото си работим по други проекти и гледаме градини. Имаме състезания за торти, погачи... Имаме ди дамски клуб. Въобще не скучаем.
Доня Дафина, много добре звучи живота ти.
Извинявай, Роки, но да притежаваш галерия се искат освен познания за изкуство и стабилен гръб, за предпочитане мъжки.
Част от "носенето на ръце" е да може жената да смени добре платената, но стресова работа с такава, която носи спокойствие и удовлетворение, но не и предишните финанси.
Извинявай, Роки, но да притежаваш галерия се искат освен познания за изкуство и стабилен гръб, за предпочитане мъжки.
Част от "носенето на ръце" е да може жената да смени добре платената, но стресова работа с такава, която носи спокойствие и удовлетворение, но не и предишните финанси.
Определено има умора и затъпяване ако седиш в една и съща професия. Тези които си говорят само за работата не се усещат колко са досадни, точно толкова досадни колкото и майките дето само за децата си и манджите си говорят. До към 5 години на една позиция се развиваш и после братче ти иде да скочиш от моста.
Добро качество е да можеш да превлючиш и да не се вкопчваш чак толкова в каквото и да е.
Колкото до галерия, малко като глорифициран магазинер. Ако не ти е досадно да седиш в празна стая с картини и да се чудиш какво да е следващото парти, което да направиш в галерията си, ще ти хареса. Но ти трябват много пари за наеми и според мен тоя бизнес е абсолютна перачница на пари. Трябва ти мъж с мноого пари за да му ги переш през галерията ти. Не се виждам да седя аз в галерията, по скоро бих наела някой да седи вместо мен докато аз търся спонсори. Наем на шик галерия е към $15,000 на месец, а от продажби за около 2 години може да изкараш 50,000... което е катастрофа.
Добро качество е да можеш да превлючиш и да не се вкопчваш чак толкова в каквото и да е.
Колкото до галерия, малко като глорифициран магазинер. Ако не ти е досадно да седиш в празна стая с картини и да се чудиш какво да е следващото парти, което да направиш в галерията си, ще ти хареса. Но ти трябват много пари за наеми и според мен тоя бизнес е абсолютна перачница на пари. Трябва ти мъж с мноого пари за да му ги переш през галерията ти. Не се виждам да седя аз в галерията, по скоро бих наела някой да седи вместо мен докато аз търся спонсори. Наем на шик галерия е към $15,000 на месец, а от продажби за около 2 години може да изкараш 50,000... което е катастрофа.
Аз дадох галерията само като пример. Едната мацка галеристка е художник и в галерията прави групови уроци за деца. С тях си покрива добре сметките.
Аз много си обичах работата като мебелен проектант, но последният път когато трябваше да работя и си търсих работа, умишлено не започнах пак. Зспочнах работа в книжарница - контактна съм, обичам работата с хора, обичам и книги. Работех с много голямо удоволствие и с още по- голямо изчетох една камара книги когато нямаше работа 😊
Аз много си обичах работата като мебелен проектант, но последният път когато трябваше да работя и си търсих работа, умишлено не започнах пак. Зспочнах работа в книжарница - контактна съм, обичам работата с хора, обичам и книги. Работех с много голямо удоволствие и с още по- голямо изчетох една камара книги когато нямаше работа 😊
До нагласа е. Ако си склонна да работиш само по малко, или само готина работа такава работка ще те намери. Ако си мислиш че единствено ставаш за яко бачкане, точно на такова ще се натресеш.
И аз харесвам книжарници.
В момента се нагласям как намирам един мъж, който не иска да работя, а иска да ми е спокойно и да го оставя той да се изявява.
И аз харесвам книжарници.
В момента се нагласям как намирам един мъж, който не иска да работя, а иска да ми е спокойно и да го оставя той да се изявява.
Не знам, аз си обичам работата. Може би защото има елемент на състезателност, на спортна злоба. Амбицираш се да спечелиш (делото) и емоцията те завладява. Спомням си веднъж, чакаме с една позната адвокатка да почне нашето дело и си говорим любезно. После влязохме в залата и като почнахме с оспорванията и възраженията, тонът много се изостри. Вече бяхме направо враждебни и концентрирани само върху спора. Е, приключи делото, излизаме ние от залата. В момента, в който бяхме навън, се погледнахме още настръхнали, и направо усетих как се осъзнахме и перушината и на двете ни се слегна. 
И едната от двете (не помня коя) благо попита: "Какво ще правиш през празниците?", а другата също мило й отговори. Това не е лицемерие, ние сме си симпатични, но просто в съдебната зала ни обзема състезателният дух. Което по принцип прави заниманието да ти е интересно.
Е, има и писмена работа, и по-монотонни дни, но пък няма нужда и да се презорваме, както правилно отбелязват някои съфорумки.
И едната от двете (не помня коя) благо попита: "Какво ще правиш през празниците?", а другата също мило й отговори. Това не е лицемерие, ние сме си симпатични, но просто в съдебната зала ни обзема състезателният дух. Което по принцип прави заниманието да ти е интересно.Е, има и писмена работа, и по-монотонни дни, но пък няма нужда и да се презорваме, както правилно отбелязват някои съфорумки.
Така е, тук в България като запразним от Великден през Илинден, та до Коледа. Щракаме с пръсти, щото всички работохолици отидоха в чужбина, бъхтят и заради нас.