🌹 Ергенът 🌹 сезон 4, тема #11: от вторник до четвъртък, 20:00

Само на мен ли ми се повръща от този Мартин?
Г-н Играчев нали е много убеден в своите и нейните чувства, защо не дава пръстена и да си ходят...
Противна история. Всички се възмущават на Силвия, но Мартин понеже е мъж има право да се излага пред децата си? Напива се в ефир, намъква се в стаята на Даниела да си я пробва още на чернова, клюкари повече от жена и мисли някакви схеми постоянно - тези качества изобщо ама изобщо не са мъжки, те за жена са отблъскващи, а за мъж да не говорим...
Като разбрах кои са му приятели и "съдружници" още повече... Сериозно ли някой си мисли, че притежава задоволителен % от заведенията и само с това се издържа? Изобщо някой има ли представа за каква комплексарщина става въпрос...
П.П. Не се учудвам от реакцията на Елвира. Според мен я изгони, защото се притесни, че може да го е виждала във всякакви състояния и ситуации и понеже е млада и зелена не би се усетила да си затвори устата.

На мен Даниела ми се стори искрена в реакцията си. Даже не знам дали ми се е привидяло или видях даже за момент очите ѝ насълзени?

Разкошен сезон.
Мартин не го знаех преди, но ме изненада приятно. Ето как усещам нещата: Мъж,  който дълги години живее с усещането, че жените и връзките са като игра – завоевания, изкушения, поредни страници в книга, която вече му е станала банална. Той не се ангажира, не обещава, не се задържа. За него близостта е средство за удоволствие, не за свързване. Пренаситен е – емоционално и физически. Сякаш е изчерпал всичко, което този свят може да му предложи в контекста на любовта. Така го виждах в началото и бях скептична.

Изведнъж се появява някаква Даниела. Не го гони, не го моли, не му се подлага. Просто е – себе си, силна, достойна, с граници. Тя не се впечатлява от чара му, от опита му, от историите му. И точно това го разбива – не егото му, а защитата му. За първи път той среща жена, пред която иска да бъде истински, не победител.

В него се отключва нещо дълбоко заровено: желание да се грижи, да бъде присъствие, да пази, да уважава. Той започва да се променя не защото трябва, а защото иска. Защото усеща, че тази жена не е поредната спирка. С нея вече няма нужда да се доказва – просто иска да дава.

Поведението му дава пример и за двата пола. За мъжете – че можеш да си силен, мъжествен и в същото време нежен, лоялен, отдаден. Че като срещнеш някого, когото харесваш - поемаш риска и стоиш зад избора си. За жените – че никоя не трябва да се задоволява с полу-внимание, с трохи. Че мъж, който наистина иска да бъде с теб, ще намери начин да бъде достоен за теб. И няма да бяга от обвързване – ще го желае.

Той става живото доказателство, че любовта не е за наивните – тя е за смелите.

Не ми побира главата защо тяхната евентуална любов не само не предизвика радост от другите, а буквално ги поболя. Те очевидно се харесват истински – сякаш живеят в собствен свят. За околните това изглежда като сцена от филм, но не романтичен – а драматичен, защото вместо радост, тази любов пробужда дълбок вътрешен дискомфорт. Сякаш това им подейства като прожектор, който осветява собствената им емоционална празнота. Сякаш се чувстват изключени от нещо истинско. Сякаш са влюбени в Мартин, или пък искат на всяка цена Даниела да е нещастна. Сякаш е проекция на лични страхове – някои хора преживяват чуждата любов като напомняне за собствените си провали, разочарования или неспособност да се свържат с някого по този начин. При всички положения ги боли да гледат.

Така любовта, която би трябвало да вдъхновява, се превръща в дразнител, почти заплаха. Парадоксално е, но понякога щастието на другите е най-болезненият ни огледален образ.

Абе хора...това е театро всичкото бе..защо се връзвате. Няма нищо искрено в тово шоО. Нищо.

Ма що били останали в къщата - ми щото така продуЧентите са решили бе, как защо.  То тва да не ти е реала, това е предаване, сценки, шоо, театър, както искате го наречете...