- Публикувана: 22 апр. 2025, 15:00 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2025, 15:34 ч.
🌹 Ергенът 🌹 сезон 4, тема #11: от вторник до четвъртък, 20:00
Много тъпо, защо трябваше да ги гонят като можеше да получат роза от друг, както и какво ще прави МарЧин в къщата с жените? Пълна тъпотия. И Наум изглежда като състарено и оплешивяващо гномче.
От друг, или от друга? Сигурна съм, че ако на Косара, Буба и Брани им дадат избор, вместо на Ергените ще дадат на тричките рози.
Като им е толкова мъка да ходят при тях.
На вас като ви е толкова мъчно за тях-следвайте им простотията в другите им изяви.
Едната не трябваше да е там от ден трети. Да си ходи при децата, че да не се окаже и там излишна...или закъсняла.
Втората тъкмо щяла сама да откаже роза. Това го слушаме от три епизода и още девет щеше да го хлипа.
Третата за сефте постъпи мъжки. Въпреки цялостното и мъж(миш)карско поведение през цялото време.
Не сгреших за Синтия при епизодична и роля вчера. Злобноно, подигравателно, кухо същество.
И каква е драмата, че ще живеят в къщата? За тях-да, за останалите-също. Но за предаването и зрителите е екстра. На който не му харесва-червеното копче.
Айде нема нужда да пазим някои с лабави нерви от употреба на депресанти. Очаквам изперкване и самоомаскаряване.
Разкошен сезон.
Мартин не го знаех преди, но ме изненада приятно. Ето как усещам нещата: Мъж, който дълги години живее с усещането, че жените и връзките са като игра – завоевания, изкушения, поредни страници в книга, която вече му е станала банална. Той не се ангажира, не обещава, не се задържа. За него близостта е средство за удоволствие, не за свързване. Пренаситен е – емоционално и физически. Сякаш е изчерпал всичко, което този свят може да му предложи в контекста на любовта. Така го виждах в началото и бях скептична.
Изведнъж се появява някаква Даниела. Не го гони, не го моли, не му се подлага. Просто е – себе си, силна, достойна, с граници. Тя не се впечатлява от чара му, от опита му, от историите му. И точно това го разбива – не егото му, а защитата му. За първи път той среща жена, пред която иска да бъде истински, не победител.
В него се отключва нещо дълбоко заровено: желание да се грижи, да бъде присъствие, да пази, да уважава. Той започва да се променя не защото трябва, а защото иска. Защото усеща, че тази жена не е поредната спирка. С нея вече няма нужда да се доказва – просто иска да дава.
Поведението му дава пример и за двата пола. За мъжете – че можеш да си силен, мъжествен и в същото време нежен, лоялен, отдаден. Че като срещнеш някого, когото харесваш - поемаш риска и стоиш зад избора си. За жените – че никоя не трябва да се задоволява с полу-внимание, с трохи. Че мъж, който наистина иска да бъде с теб, ще намери начин да бъде достоен за теб. И няма да бяга от обвързване – ще го желае.
Той става живото доказателство, че любовта не е за наивните – тя е за смелите.
Не ми побира главата защо тяхната евентуална любов не само не предизвика радост от другите, а буквално ги поболя. Те очевидно се харесват истински – сякаш живеят в собствен свят. За околните това изглежда като сцена от филм, но не романтичен – а драматичен, защото вместо радост, тази любов пробужда дълбок вътрешен дискомфорт. Сякаш това им подейства като прожектор, който осветява собствената им емоционална празнота. Сякаш се чувстват изключени от нещо истинско. Сякаш са влюбени в Мартин, или пък искат на всяка цена Даниела да е нещастна. Сякаш е проекция на лични страхове – някои хора преживяват чуждата любов като напомняне за собствените си провали, разочарования или неспособност да се свържат с някого по този начин. При всички положения ги боли да гледат.
Така любовта, която би трябвало да вдъхновява, се превръща в дразнител, почти заплаха. Парадоксално е, но понякога щастието на другите е най-болезненият ни огледален образ.
Мартин не го знаех преди, но ме изненада приятно. Ето как усещам нещата: Мъж, който дълги години живее с усещането, че жените и връзките са като игра – завоевания, изкушения, поредни страници в книга, която вече му е станала банална. Той не се ангажира, не обещава, не се задържа. За него близостта е средство за удоволствие, не за свързване. Пренаситен е – емоционално и физически. Сякаш е изчерпал всичко, което този свят може да му предложи в контекста на любовта. Така го виждах в началото и бях скептична.
Изведнъж се появява някаква Даниела. Не го гони, не го моли, не му се подлага. Просто е – себе си, силна, достойна, с граници. Тя не се впечатлява от чара му, от опита му, от историите му. И точно това го разбива – не егото му, а защитата му. За първи път той среща жена, пред която иска да бъде истински, не победител.
В него се отключва нещо дълбоко заровено: желание да се грижи, да бъде присъствие, да пази, да уважава. Той започва да се променя не защото трябва, а защото иска. Защото усеща, че тази жена не е поредната спирка. С нея вече няма нужда да се доказва – просто иска да дава.
Поведението му дава пример и за двата пола. За мъжете – че можеш да си силен, мъжествен и в същото време нежен, лоялен, отдаден. Че като срещнеш някого, когото харесваш - поемаш риска и стоиш зад избора си. За жените – че никоя не трябва да се задоволява с полу-внимание, с трохи. Че мъж, който наистина иска да бъде с теб, ще намери начин да бъде достоен за теб. И няма да бяга от обвързване – ще го желае.
Той става живото доказателство, че любовта не е за наивните – тя е за смелите.
Не ми побира главата защо тяхната евентуална любов не само не предизвика радост от другите, а буквално ги поболя. Те очевидно се харесват истински – сякаш живеят в собствен свят. За околните това изглежда като сцена от филм, но не романтичен – а драматичен, защото вместо радост, тази любов пробужда дълбок вътрешен дискомфорт. Сякаш това им подейства като прожектор, който осветява собствената им емоционална празнота. Сякаш се чувстват изключени от нещо истинско. Сякаш са влюбени в Мартин, или пък искат на всяка цена Даниела да е нещастна. Сякаш е проекция на лични страхове – някои хора преживяват чуждата любов като напомняне за собствените си провали, разочарования или неспособност да се свържат с някого по този начин. При всички положения ги боли да гледат.
Така любовта, която би трябвало да вдъхновява, се превръща в дразнител, почти заплаха. Парадоксално е, но понякога щастието на другите е най-болезненият ни огледален образ.
От контекста на шоуто- "чичо Марти - заврян зет" 🤣🤣🤣
С такива съквартиранти, свекърва не е нужно да идва😀😀😀
С такива съквартиранти, свекърва не е нужно да идва😀😀😀
Направи ми впечатление в края на епизода как Бранимира е гушнала Любомира. Ми да се вземат двечките и да връщат рози - Клаудия няма да има нищо против 😉
Ще бъде интересно в кокошкарника. Може да има прегрупиране и на Косара ще й се наложи тя да измисля стратегиите 😀
Разкошен сезон.
Скрит текст:
Мартин не го знаех преди, но ме изненада приятно. Ето как усещам нещата: Мъж, който дълги години живее с усещането, че жените и връзките са като игра – завоевания, изкушения, поредни страници в книга, която вече му е станала банална. Той не се ангажира, не обещава, не се задържа. За него близостта е средство за удоволствие, не за свързване. Пренаситен е – емоционално и физически. Сякаш е изчерпал всичко, което този свят може да му предложи в контекста на любовта. Така го виждах в началото и бях скептична.
Изведнъж се появява някаква Даниела. Не го гони, не го моли, не му се подлага. Просто е – себе си, силна, достойна, с граници. Тя не се впечатлява от чара му, от опита му, от историите му. И точно това го разбива – не егото му, а защитата му. За първи път той среща жена, пред която иска да бъде истински, не победител.
В него се отключва нещо дълбоко заровено: желание да се грижи, да бъде присъствие, да пази, да уважава. Той започва да се променя не защото трябва, а защото иска. Защото усеща, че тази жена не е поредната спирка. С нея вече няма нужда да се доказва – просто иска да дава.
Поведението му дава пример и за двата пола. За мъжете – че можеш да си силен, мъжествен и в същото време нежен, лоялен, отдаден. Че като срещнеш някого, когото харесваш - поемаш риска и стоиш зад избора си. За жените – че никоя не трябва да се задоволява с полу-внимание, с трохи. Че мъж, който наистина иска да бъде с теб, ще намери начин да бъде достоен за теб. И няма да бяга от обвързване – ще го желае.
Той става живото доказателство, че любовта не е за наивните – тя е за смелите.
Не ми побира главата защо тяхната евентуална любов не само не предизвика радост от другите, а буквално ги поболя. Те очевидно се харесват истински – сякаш живеят в собствен свят. За околните това изглежда като сцена от филм, но не романтичен – а драматичен, защото вместо радост, тази любов пробужда дълбок вътрешен дискомфорт. Сякаш това им подейства като прожектор, който осветява собствената им емоционална празнота. Сякаш се чувстват изключени от нещо истинско. Сякаш са влюбени в Мартин, или пък искат на всяка цена Даниела да е нещастна. Сякаш е проекция на лични страхове – някои хора преживяват чуждата любов като напомняне за собствените си провали, разочарования или неспособност да се свържат с някого по този начин. При всички положения ги боли да гледат.
Така любовта, която би трябвало да вдъхновява, се превръща в дразнител, почти заплаха. Парадоксално е, но понякога щастието на другите е най-болезненият ни огледален образ.
Изведнъж се появява някаква Даниела. Не го гони, не го моли, не му се подлага. Просто е – себе си, силна, достойна, с граници. Тя не се впечатлява от чара му, от опита му, от историите му. И точно това го разбива – не егото му, а защитата му. За първи път той среща жена, пред която иска да бъде истински, не победител.
В него се отключва нещо дълбоко заровено: желание да се грижи, да бъде присъствие, да пази, да уважава. Той започва да се променя не защото трябва, а защото иска. Защото усеща, че тази жена не е поредната спирка. С нея вече няма нужда да се доказва – просто иска да дава.
Поведението му дава пример и за двата пола. За мъжете – че можеш да си силен, мъжествен и в същото време нежен, лоялен, отдаден. Че като срещнеш някого, когото харесваш - поемаш риска и стоиш зад избора си. За жените – че никоя не трябва да се задоволява с полу-внимание, с трохи. Че мъж, който наистина иска да бъде с теб, ще намери начин да бъде достоен за теб. И няма да бяга от обвързване – ще го желае.
Той става живото доказателство, че любовта не е за наивните – тя е за смелите.
Не ми побира главата защо тяхната евентуална любов не само не предизвика радост от другите, а буквално ги поболя. Те очевидно се харесват истински – сякаш живеят в собствен свят. За околните това изглежда като сцена от филм, но не романтичен – а драматичен, защото вместо радост, тази любов пробужда дълбок вътрешен дискомфорт. Сякаш това им подейства като прожектор, който осветява собствената им емоционална празнота. Сякаш се чувстват изключени от нещо истинско. Сякаш са влюбени в Мартин, или пък искат на всяка цена Даниела да е нещастна. Сякаш е проекция на лични страхове – някои хора преживяват чуждата любов като напомняне за собствените си провали, разочарования или неспособност да се свържат с някого по този начин. При всички положения ги боли да гледат.
Така любовта, която би трябвало да вдъхновява, се превръща в дразнител, почти заплаха. Парадоксално е, но понякога щастието на другите е най-болезненият ни огледален образ.
Каква романтична душа! Би могло да е така ❤…
Ще бъде интересно в кокошкарника. Може да има прегрупиране и на Косара ще й се наложи тя да измисля стратегиите 😀
Гвожди ме тука един въпрос по нощите, абе да не би Марто да е платил на Николов да снима ергена с главна роля него, вкарали са му компания от двама второстепенни ергена, има алкохол, партита, чалгичка, все той е на скъпото, показа потенциал в онлайн банкирането, сега и ще си има лична дама на негово разположение в усамотение, идилийка. Нали защото обичал да го дават по телевизията и да го снимат, не за друго.
Много тъпо, защо трябваше да ги гонят като можеше да получат роза от друг, както и какво ще прави МарЧин в къщата с жените? Пълна тъпотия. И Наум изглежда като състарено и оплешивяващо гномче.
От друг, или от друга? Сигурна съм, че ако на Косара, Буба и Брани им дадат избор, вместо на Ергените ще дадат на тричките рози.
Като им е толкова мъка да ходят при тях.
На вас като ви е толкова мъчно за тях-следвайте им простотията в другите им изяви.
Едната не трябваше да е там от ден трети. Да си ходи при децата, че да не се окаже и там излишна...или закъсняла.
Втората тъкмо щяла сама да откаже роза. Това го слушаме от три епизода и още девет щеше да го хлипа.
Третата за сефте постъпи мъжки. Въпреки цялостното и мъж(миш)карско поведение през цялото време.
Не сгреших за Синтия при епизодична и роля вчера. Злобноно, подигравателно, кухо същество.
И каква е драмата, че ще живеят в къщата? За тях-да, за останалите-също. Но за предаването и зрителите е екстра. На който не му харесва-червеното копче.
Айде нема нужда да пазим някои с лабави нерви от употреба на депресанти. Очаквам изперкване и самоомаскаряване.
Косара наистина ли е казала, че й дреме на “оная работа”? 😂
Мартин и Даниела - неочаквано добра комбинация, напълно си се заслужават! Ще видим кой ще вземе връх, залагам на Даниела. Предполагам, че скъпо ще продаде тя креватните си изпълнения, ако изобщо, падна ѝ Марто в ръчичките, че и предсрочно.
От целия драматичен безпрецедентен епизод най- много ми харесаха разговора- доклад между тримата ергена на края и промото за следващия епизод. Бат Васко се усети бързо и веднага си гледа интереса: "Значи ти си нашият вътрешен човек!" Виктор и той се хили, ама не слуша баткото като говори за неговите фаворитки и техните реакции, и да внимава него какво го чака, ако сгафи нещо...въпреки, че евала, хареса ми как реагира, че не трябва да се бъркат в решението на Мартин...После ИИ- създаден ерген, наречен Васко в промото при гневна реакция на любимка: " В случая мисля, че си пролича, че реагира остро" = бъг в системата, верификация имам ли програмирана съответстваща реакция при този вид емоция на ухажвания обект?....
Разкошен сезон.
Мартин не го знаех преди, но ме изненада приятно. Ето как усещам нещата: Мъж, който дълги години живее с усещането, че жените и връзките са като игра – завоевания, изкушения, поредни страници в книга, която вече му е станала банална. Той не се ангажира, не обещава, не се задържа. За него близостта е средство за удоволствие, не за свързване. Пренаситен е – емоционално и физически. Сякаш е изчерпал всичко, което този свят може да му предложи в контекста на любовта. Така го виждах в началото и бях скептична.
Изведнъж се появява някаква Даниела. Не го гони, не го моли, не му се подлага. Просто е – себе си, силна, достойна, с граници. Тя не се впечатлява от чара му, от опита му, от историите му. И точно това го разбива – не егото му, а защитата му. За първи път той среща жена, пред която иска да бъде истински, не победител.
В него се отключва нещо дълбоко заровено: желание да се грижи, да бъде присъствие, да пази, да уважава. Той започва да се променя не защото трябва, а защото иска. Защото усеща, че тази жена не е поредната спирка. С нея вече няма нужда да се доказва – просто иска да дава.
Поведението му дава пример и за двата пола. За мъжете – че можеш да си силен, мъжествен и в същото време нежен, лоялен, отдаден. Че като срещнеш някого, когото харесваш - поемаш риска и стоиш зад избора си. За жените – че никоя не трябва да се задоволява с полу-внимание, с трохи. Че мъж, който наистина иска да бъде с теб, ще намери начин да бъде достоен за теб. И няма да бяга от обвързване – ще го желае.
Той става живото доказателство, че любовта не е за наивните – тя е за смелите.
Не ми побира главата защо тяхната евентуална любов не само не предизвика радост от другите, а буквално ги поболя. Те очевидно се харесват истински – сякаш живеят в собствен свят. За околните това изглежда като сцена от филм, но не романтичен – а драматичен, защото вместо радост, тази любов пробужда дълбок вътрешен дискомфорт. Сякаш това им подейства като прожектор, който осветява собствената им емоционална празнота. Сякаш се чувстват изключени от нещо истинско. Сякаш са влюбени в Мартин, или пък искат на всяка цена Даниела да е нещастна. Сякаш е проекция на лични страхове – някои хора преживяват чуждата любов като напомняне за собствените си провали, разочарования или неспособност да се свържат с някого по този начин. При всички положения ги боли да гледат.
Така любовта, която би трябвало да вдъхновява, се превръща в дразнител, почти заплаха. Парадоксално е, но понякога щастието на другите е най-болезненият ни огледален образ.
Мартин не го знаех преди, но ме изненада приятно. Ето как усещам нещата: Мъж, който дълги години живее с усещането, че жените и връзките са като игра – завоевания, изкушения, поредни страници в книга, която вече му е станала банална. Той не се ангажира, не обещава, не се задържа. За него близостта е средство за удоволствие, не за свързване. Пренаситен е – емоционално и физически. Сякаш е изчерпал всичко, което този свят може да му предложи в контекста на любовта. Така го виждах в началото и бях скептична.
Изведнъж се появява някаква Даниела. Не го гони, не го моли, не му се подлага. Просто е – себе си, силна, достойна, с граници. Тя не се впечатлява от чара му, от опита му, от историите му. И точно това го разбива – не егото му, а защитата му. За първи път той среща жена, пред която иска да бъде истински, не победител.
В него се отключва нещо дълбоко заровено: желание да се грижи, да бъде присъствие, да пази, да уважава. Той започва да се променя не защото трябва, а защото иска. Защото усеща, че тази жена не е поредната спирка. С нея вече няма нужда да се доказва – просто иска да дава.
Поведението му дава пример и за двата пола. За мъжете – че можеш да си силен, мъжествен и в същото време нежен, лоялен, отдаден. Че като срещнеш някого, когото харесваш - поемаш риска и стоиш зад избора си. За жените – че никоя не трябва да се задоволява с полу-внимание, с трохи. Че мъж, който наистина иска да бъде с теб, ще намери начин да бъде достоен за теб. И няма да бяга от обвързване – ще го желае.
Той става живото доказателство, че любовта не е за наивните – тя е за смелите.
Не ми побира главата защо тяхната евентуална любов не само не предизвика радост от другите, а буквално ги поболя. Те очевидно се харесват истински – сякаш живеят в собствен свят. За околните това изглежда като сцена от филм, но не романтичен – а драматичен, защото вместо радост, тази любов пробужда дълбок вътрешен дискомфорт. Сякаш това им подейства като прожектор, който осветява собствената им емоционална празнота. Сякаш се чувстват изключени от нещо истинско. Сякаш са влюбени в Мартин, или пък искат на всяка цена Даниела да е нещастна. Сякаш е проекция на лични страхове – някои хора преживяват чуждата любов като напомняне за собствените си провали, разочарования или неспособност да се свържат с някого по този начин. При всички положения ги боли да гледат.
Така любовта, която би трябвало да вдъхновява, се превръща в дразнител, почти заплаха. Парадоксално е, но понякога щастието на другите е най-болезненият ни огледален образ.
Даниелче мила, не мислиш ли че минутата за безплатна реклама изтече??? Тез напудрени дитирамби нали знаеш, че са си чиста графомания, не литература? Ама колко профила имаш в темата?
Всички се трупясаха и изтощиха, защото двамата са токсик на н степен!
Дайте пример за нещо нежно, истинско и ценно, което да са си казали, споделили или открили взаимно, ще е интересно да се чуе..
Бубето я разбиха тези дни. Виктор ѝ каза, че е мърла. Мартин заяви, че изглежда болнава. Остава Васил да ѝ каже, че е надебеляла - и ще я видим как влиза в океана и никога повече не излиза. 😁
Чак ми стана тъжно, за капак изкара такъв тъжен поглед, когато Бранимира ѝ казва, че има нещо да ѝ казва... а и сега предстои да каже, че е влюбена (както повечето с разклатени позиции и в края на сезона)... искрено ми стана тъжно за нея, ако е истина, но и се сетих за мъдрите думи на една бивша ергенка:
та, не знам, може да ни пързаля. Ако е така - добре го играе.
Първо шок, момичетата на Мартин се демотивират, да им дадем безсмислени рози, докато измислим по-натам. После като става ясно, че няма да успеят да ги задържат, Мартин слОчаено взима той решението да ги отпрати, щото да не ги залъгвал, видиш ли. Нямаме бюджет за още еда резиденция, я да ги сложим направо в къщата на жените, тъкмо сеир ще има. Чакайте да покажем малко синхрони на статистките сега, че тепърва ще развиваме нови образи, като най-ярките си тръгнаха. Този сезон е толкова измъчно скалъпен, а има най-много потенциал от всички предишни.
Даниела вместо да пише книги или да ги преписва по-скоро, както стана ясно, да вземе пример от истинските "момичета за милиони" - Златки, Николети Лозанови, чалгарки и подобни. Още няколко процедури и ще заприлича съвсем на Донатела Версаче. Кога тепърва ще ражда деца на ергенина, дето си има и не иска повече, че да си получи доживотен абонамен към кесията му. Никаква златотърсачка не е тази, профан. 😆
Даниела вместо да пише книги или да ги преписва по-скоро, както стана ясно, да вземе пример от истинските "момичета за милиони" - Златки, Николети Лозанови, чалгарки и подобни. Още няколко процедури и ще заприлича съвсем на Донатела Версаче. Кога тепърва ще ражда деца на ергенина, дето си има и не иска повече, че да си получи доживотен абонамен към кесията му. Никаква златотърсачка не е тази, профан. 😆
Аххх, бях я забравила тази. Елисавета срещу АМ щеше да е епична битка. 😁