- Публикувана: 22 апр. 2025, 15:00 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2025, 15:34 ч.
🌹 Ергенът 🌹 сезон 4, тема #11: от вторник до четвъртък, 20:00
Трябваше да осигурят на новата двойка една селска колиба насред нищото - Данка да пере, да чисти и да готви, Марто да си пие от сутринта и да я на натиска по кюшетата. Да видим колко щяха да изкарат 
Данка иначе не носи бяло. Ама сега носи бяло, щото и се е... допила блага ракия. 😁
На Марто всичките му обяснения за решението му да се пробват с Даниела, винаги завършват несъзнателно с "докато сме тук"
На Марто всичките му обяснения за решението му да се пробват с Даниела, винаги завършват несъзнателно с "докато сме тук"
Разкошен сезон.
Мартин не го знаех преди, но ме изненада приятно. Ето как усещам нещата: Мъж, който дълги години живее с усещането, че жените и връзките са като игра – завоевания, изкушения, поредни страници в книга, която вече му е станала банална. Той не се ангажира, не обещава, не се задържа. За него близостта е средство за удоволствие, не за свързване. Пренаситен е – емоционално и физически. Сякаш е изчерпал всичко, което този свят може да му предложи в контекста на любовта. Така го виждах в началото и бях скептична.
Изведнъж се появява някаква Даниела. Не го гони, не го моли, не му се подлага. Просто е – себе си, силна, достойна, с граници. Тя не се впечатлява от чара му, от опита му, от историите му. И точно това го разбива – не егото му, а защитата му. За първи път той среща жена, пред която иска да бъде истински, не победител.
В него се отключва нещо дълбоко заровено: желание да се грижи, да бъде присъствие, да пази, да уважава. Той започва да се променя не защото трябва, а защото иска. Защото усеща, че тази жена не е поредната спирка. С нея вече няма нужда да се доказва – просто иска да дава.
Поведението му дава пример и за двата пола. За мъжете – че можеш да си силен, мъжествен и в същото време нежен, лоялен, отдаден. Че като срещнеш някого, когото харесваш - поемаш риска и стоиш зад избора си. За жените – че никоя не трябва да се задоволява с полу-внимание, с трохи. Че мъж, който наистина иска да бъде с теб, ще намери начин да бъде достоен за теб. И няма да бяга от обвързване – ще го желае.
Той става живото доказателство, че любовта не е за наивните – тя е за смелите.
Мартин не го знаех преди, но ме изненада приятно. Ето как усещам нещата: Мъж, който дълги години живее с усещането, че жените и връзките са като игра – завоевания, изкушения, поредни страници в книга, която вече му е станала банална. Той не се ангажира, не обещава, не се задържа. За него близостта е средство за удоволствие, не за свързване. Пренаситен е – емоционално и физически. Сякаш е изчерпал всичко, което този свят може да му предложи в контекста на любовта. Така го виждах в началото и бях скептична.
Изведнъж се появява някаква Даниела. Не го гони, не го моли, не му се подлага. Просто е – себе си, силна, достойна, с граници. Тя не се впечатлява от чара му, от опита му, от историите му. И точно това го разбива – не егото му, а защитата му. За първи път той среща жена, пред която иска да бъде истински, не победител.
В него се отключва нещо дълбоко заровено: желание да се грижи, да бъде присъствие, да пази, да уважава. Той започва да се променя не защото трябва, а защото иска. Защото усеща, че тази жена не е поредната спирка. С нея вече няма нужда да се доказва – просто иска да дава.
Поведението му дава пример и за двата пола. За мъжете – че можеш да си силен, мъжествен и в същото време нежен, лоялен, отдаден. Че като срещнеш някого, когото харесваш - поемаш риска и стоиш зад избора си. За жените – че никоя не трябва да се задоволява с полу-внимание, с трохи. Че мъж, който наистина иска да бъде с теб, ще намери начин да бъде достоен за теб. И няма да бяга от обвързване – ще го желае.
Той става живото доказателство, че любовта не е за наивните – тя е за смелите.
Скрит текст:
Не ми побира главата защо тяхната евентуална любов не само не предизвика радост от другите, а буквално ги поболя. Те очевидно се харесват истински – сякаш живеят в собствен свят. За околните това изглежда като сцена от филм, но не романтичен – а драматичен, защото вместо радост, тази любов пробужда дълбок вътрешен дискомфорт. Сякаш това им подейства като прожектор, който осветява собствената им емоционална празнота. Сякаш се чувстват изключени от нещо истинско. Сякаш са влюбени в Мартин, или пък искат на всяка цена Даниела да е нещастна. Сякаш е проекция на лични страхове – някои хора преживяват чуждата любов като напомняне за собствените си провали, разочарования или неспособност да се свържат с някого по този начин. При всички положения ги боли да гледат.
Така любовта, която би трябвало да вдъхновява, се превръща в дразнител, почти заплаха. Парадоксално е, но понякога щастието на другите е най-болезненият ни огледален образ.
Така любовта, която би трябвало да вдъхновява, се превръща в дразнител, почти заплаха. Парадоксално е, но понякога щастието на другите е най-болезненият ни огледален образ.
Синтия не беше ли права??? Не е ли Ферай като кученцето им? Какво толкова й се възмутихте?
Скрит текст:
Изведнъж се появява някаква Даниела. Не го гони, не го моли, не му се подлага. Просто е – себе си, силна, достойна, с граници. Тя не се впечатлява от чара му, от опита му, от историите му. И точно това го разбива – не егото му, а защитата му. За първи път той среща жена, пред която иска да бъде истински, не победител.
В него се отключва нещо дълбоко заровено: желание да се грижи, да бъде присъствие, да пази, да уважава. Той започва да се променя не защото трябва, а защото иска. Защото усеща, че тази жена не е поредната спирка. С нея вече няма нужда да се доказва – просто иска да дава.
В него се отключва нещо дълбоко заровено: желание да се грижи, да бъде присъствие, да пази, да уважава. Той започва да се променя не защото трябва, а защото иска. Защото усеща, че тази жена не е поредната спирка. С нея вече няма нужда да се доказва – просто иска да дава.
Хиляда пъти се затвърди точно обратното.
Даниела вярва, че всички работещи жени са жалки, ние вярваме, че тя е жалка, кръговрат, какво да се прави. 
Аз не мисля, че това се има предвид в това, което "проповядва" Даниела. Става въпрос, че когато вече има създадено семейство и деца, тогава наистина е жалко ако жената е принудена да работи за кинти. Извинявайте ама наистина е жалко една жена да си остави децата в ясли, градини, по баби и пр. за да ходи на бачкане, където да си влага ценната енергия така нужна на децата и семейството, след работа да трябва да продължава с домашните задължения, да приготвя храна, да поддържа някакъв ред и пр. Един уважаващ себе си мъж, който наистина е отговорен към семейството, което е създал не би го допуснал, камо ли пък да го изисква. Една отговорна жена не би трябвало да гради семейство с човек, който не е способен да подсигури издръжката на семейството си. И това не е меркантилност, а отговорност към новия живот, който ще се създава в това семейство. Тук Даниела малко ги бърка нещата..дали не успява да се изрази правилно или не е разбрана не знам, не съм и чела книгата. Но има разлика между сама жена, жена във връзка без деца и жена, в семейство с деца.
Даниела вярва, че всички работещи жени са жалки, ние вярваме, че тя е жалка, кръговрат, какво да се прави.
Една отговорна жена ще има професия/ знания, за да може да издържа децата си и да им дава акъл, ако стане нещо. Другото са претенции без покритие.
Изведнъж се появява някаква Даниела. Не го гони, не го моли, не му се подлага. Просто е – себе си, силна, достойна, с граници. Тя не се впечатлява от чара му, от опита му, от историите му. И точно това го разбива – не егото му, а защитата му. За първи път той среща жена, пред която иска да бъде истински, не победител.
В него се отключва нещо дълбоко заровено: желание да се грижи, да бъде присъствие, да пази, да уважава. Той започва да се променя не защото трябва, а защото иска. Защото усеща, че тази жена не е поредната спирка. С нея вече няма нужда да се доказва – просто иска да дава.
Поведението му дава пример и за двата пола. За мъжете – че можеш да си силен, мъжествен и в същото време нежен, лоялен, отдаден. Че като срещнеш някого, когото харесваш - поемаш риска и стоиш зад избора си. За жените – че никоя не трябва да се задоволява с полу-внимание, с трохи. Че мъж, който наистина иска да бъде с теб, ще намери начин да бъде достоен за теб. И няма да бяга от обвързване – ще го желае.
Той става живото доказателство, че любовта не е за наивните – тя е за смелите.
В него се отключва нещо дълбоко заровено: желание да се грижи, да бъде присъствие, да пази, да уважава. Той започва да се променя не защото трябва, а защото иска. Защото усеща, че тази жена не е поредната спирка. С нея вече няма нужда да се доказва – просто иска да дава.
Поведението му дава пример и за двата пола. За мъжете – че можеш да си силен, мъжествен и в същото време нежен, лоялен, отдаден. Че като срещнеш някого, когото харесваш - поемаш риска и стоиш зад избора си. За жените – че никоя не трябва да се задоволява с полу-внимание, с трохи. Че мъж, който наистина иска да бъде с теб, ще намери начин да бъде достоен за теб. И няма да бяга от обвързване – ще го желае.
Той става живото доказателство, че любовта не е за наивните – тя е за смелите.
И всичко това, докато са в предаването. Като се върне и аверчетата започнат да му топят телефона с предложения за партита из заведенията, рязко ще се върне в реалността - изливане на шампанско в устите на млади, красиви, кръшни мацки и мятане на салфетки.
Добре звучи, но Мартин е на 40 години - щом до сега не се е кротнал, шанса да го направи сега, заради Даниела е нищожен.
Даниела вярва, че всички работещи жени са жалки, ние вярваме, че тя е жалка, кръговрат, какво да се прави.
Аз не мисля, че това се има предвид в това, което "проповядва" Даниела. Става въпрос, че когато вече има създадено семейство и деца, тогава наистина е жалко ако жената е принудена да работи за кинти. Извинявайте ама наистина е жалко една жена да си остави децата в ясли, градини, по баби и пр. за да ходи на бачкане, където да си влага ценната енергия така нужна на децата и семейството, след работа да трябва да продължава с домашните задължения, да приготвя храна, да поддържа някакъв ред и пр. Един уважаващ себе си мъж, който наистина е отговорен към семейството, което е създал не би го допуснал, камо ли пък да го изисква. Една отговорна жена не би трябвало да гради семейство с човек, който не е способен да подсигури издръжката на семейството си. И това не е меркантилност, а отговорност към новия живот, който ще се създава в това семейство. Тук Даниела малко ги бърка нещата..дали не успява да се изрази правилно или не е разбрана не знам, не съм и чела книгата. Но има разлика между сама жена, жена във връзка без деца и жена, в семейство с деца.
За разлика от Данка - готованка на някои жени им се работи. Това не означава, че не си обичат децата.
На български имаме приказка, че за отглеждането на едно дете трябва цяло село. Защо жената да трябва пък да ги гледа сама тия деца?
На български имаме приказка, че за отглеждането на едно дете трябва цяло село. Защо жената да трябва пък да ги гледа сама тия деца?
Синтия не беше ли права??? Не е ли Ферай като кученцето им? Какво толкова й се възмутихте?
Има начин да се изкаже мнение. Ако милата Синтия беше сравнила поведението на Ферай с вярно кученце е едно, а съвсем друго е да я нарече нейно куче.
Всъщност другите явно са по-хитри и се усетиха, че пред камерите не се говори така, та леко я скастриха.
Извинете, дами, ама аз не съм чак толкова навътре, защото уж го гледам предаването, но не следя със затаен дъх всяка дума. Доста неща съм пропуснала, а и не са ми интересни. Всеки си има своите кривици, аз гледам голямата картина. Видях, че на партитата Даниела беше по-въздържана, видях, че знае как да флиртува закачливо, а не да се фръцка на Мартин, както правеше Мартина от ден едно на катамаран ли беше, лодка ли беше? Не да си тръска гръдната обиколка, както правеше А-М. Някои неща не мога да приема. И не казвам, че Даниела е принцеса Даяна, но в сравнение с останалите там, прояви по-висока класа и запази самообладание. Има една песен на Стинг - Англичанин в Ню Йорк. В нея има една фраза - "инглишменът ще върви, но няма да тича". Едно от основните качества, в които се възпитава английската аристокрация е да не показват чувства, да пазят ледено самообладание. Това се опита да направи Даниела, разбира се без да забравяме нейния бекграунд и това, че се е самообучила, което е достойно за адмирации.
А репутацията...не мога да давам оценки за нея, защото не съм им светила на никоя вътре. Така като гледам как ги разпердушинихте в темата не мисля, че някоя от тях има особено висока репутация, та да разпъваме Даниела на кръст. Отдавна казах, че нямам любимци в този сезон, но това не ми пречи да наблюдавам взаимоотношенията и да, Даниела показа най-висока класа от всички в "имението" на дамите в шоуто Ергена.
А репутацията...не мога да давам оценки за нея, защото не съм им светила на никоя вътре. Така като гледам как ги разпердушинихте в темата не мисля, че някоя от тях има особено висока репутация, та да разпъваме Даниела на кръст. Отдавна казах, че нямам любимци в този сезон, но това не ми пречи да наблюдавам взаимоотношенията и да, Даниела показа най-висока класа от всички в "имението" на дамите в шоуто Ергена.
Синтия не беше ли права??? Не е ли Ферай като кученцето им? Какво толкова й се възмутихте?
Не се възмутихме.
Аз отбелязах само несъответствието и образа, който тя гради за себе си - на миловидна детска учителка.....и реалният й образ и същност, който показа.
Аз например не твърдя че съм незлобна...напротив - гадюха съм.
Тя обаче се напраЙ на чиста кат сълза пред Васко...пък после лъсна каква реално е.
Ми да не се прави....
Разкошен сезон.
Мартин не го знаех преди, но ме изненада приятно. Ето как усещам нещата: Мъж, който дълги години живее с усещането, че жените и връзките са като игра – завоевания, изкушения, поредни страници в книга, която вече му е станала банална. Той не се ангажира, не обещава, не се задържа. За него близостта е средство за удоволствие, не за свързване. Пренаситен е – емоционално и физически. Сякаш е изчерпал всичко, което този свят може да му предложи в контекста на любовта. Така го виждах в началото и бях скептична.
Изведнъж се появява някаква Даниела. Не го гони, не го моли, не му се подлага. Просто е – себе си, силна, достойна, с граници. Тя не се впечатлява от чара му, от опита му, от историите му. И точно това го разбива – не егото му, а защитата му. За първи път той среща жена, пред която иска да бъде истински, не победител.
Мартин не го знаех преди, но ме изненада приятно. Ето как усещам нещата: Мъж, който дълги години живее с усещането, че жените и връзките са като игра – завоевания, изкушения, поредни страници в книга, която вече му е станала банална. Той не се ангажира, не обещава, не се задържа. За него близостта е средство за удоволствие, не за свързване. Пренаситен е – емоционално и физически. Сякаш е изчерпал всичко, което този свят може да му предложи в контекста на любовта. Така го виждах в началото и бях скептична.
Изведнъж се появява някаква Даниела. Не го гони, не го моли, не му се подлага. Просто е – себе си, силна, достойна, с граници. Тя не се впечатлява от чара му, от опита му, от историите му. И точно това го разбива – не егото му, а защитата му. За първи път той среща жена, пред която иска да бъде истински, не победител.
Скрит текст:
В него се отключва нещо дълбоко заровено: желание да се грижи, да бъде присъствие, да пази, да уважава. Той започва да се променя не защото трябва, а защото иска. Защото усеща, че тази жена не е поредната спирка. С нея вече няма нужда да се доказва – просто иска да дава.
Поведението му дава пример и за двата пола. За мъжете – че можеш да си силен, мъжествен и в същото време нежен, лоялен, отдаден. Че като срещнеш някого, когото харесваш - поемаш риска и стоиш зад избора си. За жените – че никоя не трябва да се задоволява с полу-внимание, с трохи. Че мъж, който наистина иска да бъде с теб, ще намери начин да бъде достоен за теб. И няма да бяга от обвързване – ще го желае.
Той става живото доказателство, че любовта не е за наивните – тя е за смелите.
Не ми побира главата защо тяхната евентуална любов не само не предизвика радост от другите, а буквално ги поболя. Те очевидно се харесват истински – сякаш живеят в собствен свят. За околните това изглежда като сцена от филм, но не романтичен – а драматичен, защото вместо радост, тази любов пробужда дълбок вътрешен дискомфорт. Сякаш това им подейства като прожектор, който осветява собствената им емоционална празнота. Сякаш се чувстват изключени от нещо истинско. Сякаш са влюбени в Мартин, или пък искат на всяка цена Даниела да е нещастна. Сякаш е проекция на лични страхове – някои хора преживяват чуждата любов като напомняне за собствените си провали, разочарования или неспособност да се свържат с някого по този начин. При всички положения ги боли да гледат.
Така любовта, която би трябвало да вдъхновява, се превръща в дразнител, почти заплаха. Парадоксално е, но понякога щастието на другите е най-болезненият ни огледален образ.
Поведението му дава пример и за двата пола. За мъжете – че можеш да си силен, мъжествен и в същото време нежен, лоялен, отдаден. Че като срещнеш някого, когото харесваш - поемаш риска и стоиш зад избора си. За жените – че никоя не трябва да се задоволява с полу-внимание, с трохи. Че мъж, който наистина иска да бъде с теб, ще намери начин да бъде достоен за теб. И няма да бяга от обвързване – ще го желае.
Той става живото доказателство, че любовта не е за наивните – тя е за смелите.
Не ми побира главата защо тяхната евентуална любов не само не предизвика радост от другите, а буквално ги поболя. Те очевидно се харесват истински – сякаш живеят в собствен свят. За околните това изглежда като сцена от филм, но не романтичен – а драматичен, защото вместо радост, тази любов пробужда дълбок вътрешен дискомфорт. Сякаш това им подейства като прожектор, който осветява собствената им емоционална празнота. Сякаш се чувстват изключени от нещо истинско. Сякаш са влюбени в Мартин, или пък искат на всяка цена Даниела да е нещастна. Сякаш е проекция на лични страхове – някои хора преживяват чуждата любов като напомняне за собствените си провали, разочарования или неспособност да се свържат с някого по този начин. При всички положения ги боли да гледат.
Така любовта, която би трябвало да вдъхновява, се превръща в дразнител, почти заплаха. Парадоксално е, но понякога щастието на другите е най-болезненият ни огледален образ.
На първо място на истинската любов не и е нужна показност, нито реалити. Тя вирее най-добре без публика. Тези двамата можеха да излязат и да си го изживеят, но това май не ги устройва.
На второ - при любовта няма нужда от ежедневни тестове и доказване чрез материални неща. А тя го точи от самото начало и не спира да твърди, че ще е във връзката само за красота и вдъхновение.
И на последно - при любовта има безрезервно приемане, с минало, с недостатъци, с деца и който каквото си носи. А тя заяви, че децата му са в миналото, потресно изказване, което тотално му мина под радара, но ще се върне като бумеранг в един момент.
Да му е честита Даниела, всеки сам си причинява най-големите житейски беди.
Ама много хитро Мартин надигра Даниела. Човекът реши, че няма цял сезон да слуша за женската енергия, а иска да се потопи в нея. И ще го направи на разноски на продукцията. А Даниела неслучайно не беше очарована. Нейната почивка най-скъпо ще излезе. Бранимира с една измъчена целувка ще плати.
Препоръчани теми