- Публикувана: 22 апр. 2025, 15:00 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2025, 15:34 ч.
🌹 Ергенът 🌹 сезон 4, тема #11: от вторник до четвъртък, 20:00
Никой в това предаване не трябва да влиза с идеята, че ще е мега приятно изживяване и че може да контролира сценария. Девойките болни се разболяха, че не могат да налагат повече наратива, след като Мартин влезна при тях и рязко иззе правата. Няма лошо, нямам проблем с това, хубаво е историята да се поразнообрази.
Виктор че няма глава на раменете, няма, но Любка с кой акъл си мисли, че само нея ще целува, и с кой мозък му пусна (не че повечето нямаше да се опрашат във външна среда още първата вечер, но тези неща се мислят. Барем гинеколозите без работа няма да останат).
Брана и Люба заедно обаче наистина са толкова токсични, едната мисли, че ще си изплаче мъката пред другата и ще я посъжалят, пък Брана пак за себе си изцепи (не че не е права за себе си, но емоционалната интелигентност куцааа, куца). За мен момичетата вътре не са приятелки, та воят за излизащите ми е малко смешен дори. Това заедно да сипвате на някакви хора и да клюкарите, няма нищо общо с приятелството - когато нещата опрат до истинска помощ, препятствия и сблъсък на интереси, тогава искам да ги видя колко са приятелки. Мога да отида да се наливам с абсолютно всеки в дискотека, но не бих нарекла всеки приятел.
Виктор че няма глава на раменете, няма, но Любка с кой акъл си мисли, че само нея ще целува, и с кой мозък му пусна (не че повечето нямаше да се опрашат във външна среда още първата вечер, но тези неща се мислят. Барем гинеколозите без работа няма да останат).
Брана и Люба заедно обаче наистина са толкова токсични, едната мисли, че ще си изплаче мъката пред другата и ще я посъжалят, пък Брана пак за себе си изцепи (не че не е права за себе си, но емоционалната интелигентност куцааа, куца). За мен момичетата вътре не са приятелки, та воят за излизащите ми е малко смешен дори. Това заедно да сипвате на някакви хора и да клюкарите, няма нищо общо с приятелството - когато нещата опрат до истинска помощ, препятствия и сблъсък на интереси, тогава искам да ги видя колко са приятелки. Мога да отида да се наливам с абсолютно всеки в дискотека, но не бих нарекла всеки приятел.
, или е за потупване по рамото, че е такъв стоик и оцелява в ЛА?
Мартин, Даниела и тяхното куче Ферай. Браво,Синтия. Право в десетката.
Клюкара от много изпъчена и с 'царска осанка' се трансформира в бухнала, селска мома на седянка.
Единствената, която продължи да лежи простряна на дивана след като влезе Наум. Той я гледа възмутено, тя го гледа нагло.
Имала била приказка с Мартин, не ѝ пречел. Не съм я видяла да блесне в разговори с него, освен докато му се мазни като му взима розите, което също не разбрах защо прави, освен да се перчи пред другите, че е топ мома.
Сега Данка като отпадна от играта, и половината були глутница също, май тя остана за ролята на злодея.
Бранка и тя като замине скоро, Клюкара съвсем без придворни остава. Ще стои сама и крива до финалите.
Единствената, която продължи да лежи простряна на дивана след като влезе Наум. Той я гледа възмутено, тя го гледа нагло.
Имала била приказка с Мартин, не ѝ пречел. Не съм я видяла да блесне в разговори с него, освен докато му се мазни като му взима розите, което също не разбрах защо прави, освен да се перчи пред другите, че е топ мома.
Сега Данка като отпадна от играта, и половината були глутница също, май тя остана за ролята на злодея.
Бранка и тя като замине скоро, Клюкара съвсем без придворни остава. Ще стои сама и крива до финалите.
Въпреки че смятам, че Роси живее в пъти по-приятен живот за млад човек, отколкото другите ергенски, гравитиращи около Джанъм, не е чак такова геройство да живееш в чужбина, когато тати те подкрепа финансово и ти урежда престоя. Даже нищо не е. Хиляди студенти отиват в чужбина съвсем сами.
Пък другите я решат да ходят в чужбина, я не. Може да си останат в България, все пак и там живеят хора. Дори и извън Джанъм.
Пък другите я решат да ходят в чужбина, я не. Може да си останат в България, все пак и там живеят хора. Дори и извън Джанъм.
Разкошен сезон.
Мартин не го знаех преди, но ме изненада приятно. Ето как усещам нещата: Мъж, който дълги години живее с усещането, че жените и връзките са като игра – завоевания, изкушения, поредни страници в книга, която вече му е станала банална. Той не се ангажира, не обещава, не се задържа. За него близостта е средство за удоволствие, не за свързване. Пренаситен е – емоционално и физически. Сякаш е изчерпал всичко, което този свят може да му предложи в контекста на любовта. Така го виждах в началото и бях скептична.
Изведнъж се появява някаква Даниела. Не го гони, не го моли, не му се подлага. Просто е – себе си, силна, достойна, с граници. Тя не се впечатлява от чара му, от опита му, от историите му. И точно това го разбива – не егото му, а защитата му. За първи път той среща жена, пред която иска да бъде истински, не победител.
В него се отключва нещо дълбоко заровено: желание да се грижи, да бъде присъствие, да пази, да уважава. Той започва да се променя не защото трябва, а защото иска. Защото усеща, че тази жена не е поредната спирка. С нея вече няма нужда да се доказва – просто иска да дава.
Поведението му дава пример и за двата пола. За мъжете – че можеш да си силен, мъжествен и в същото време нежен, лоялен, отдаден. Че като срещнеш някого, когото харесваш - поемаш риска и стоиш зад избора си. За жените – че никоя не трябва да се задоволява с полу-внимание, с трохи. Че мъж, който наистина иска да бъде с теб, ще намери начин да бъде достоен за теб. И няма да бяга от обвързване – ще го желае.
Той става живото доказателство, че любовта не е за наивните – тя е за смелите.
Не ми побира главата защо тяхната евентуална любов не само не предизвика радост от другите, а буквално ги поболя. Те очевидно се харесват истински – сякаш живеят в собствен свят. За околните това изглежда като сцена от филм, но не романтичен – а драматичен, защото вместо радост, тази любов пробужда дълбок вътрешен дискомфорт. Сякаш това им подейства като прожектор, който осветява собствената им емоционална празнота. Сякаш се чувстват изключени от нещо истинско. Сякаш са влюбени в Мартин, или пък искат на всяка цена Даниела да е нещастна. Сякаш е проекция на лични страхове – някои хора преживяват чуждата любов като напомняне за собствените си провали, разочарования или неспособност да се свържат с някого по този начин. При всички положения ги боли да гледат.
Така любовта, която би трябвало да вдъхновява, се превръща в дразнител, почти заплаха. Парадоксално е, но понякога щастието на другите е най-болезненият ни огледален образ.
Мартин не го знаех преди, но ме изненада приятно. Ето как усещам нещата: Мъж, който дълги години живее с усещането, че жените и връзките са като игра – завоевания, изкушения, поредни страници в книга, която вече му е станала банална. Той не се ангажира, не обещава, не се задържа. За него близостта е средство за удоволствие, не за свързване. Пренаситен е – емоционално и физически. Сякаш е изчерпал всичко, което този свят може да му предложи в контекста на любовта. Така го виждах в началото и бях скептична.
Изведнъж се появява някаква Даниела. Не го гони, не го моли, не му се подлага. Просто е – себе си, силна, достойна, с граници. Тя не се впечатлява от чара му, от опита му, от историите му. И точно това го разбива – не егото му, а защитата му. За първи път той среща жена, пред която иска да бъде истински, не победител.
В него се отключва нещо дълбоко заровено: желание да се грижи, да бъде присъствие, да пази, да уважава. Той започва да се променя не защото трябва, а защото иска. Защото усеща, че тази жена не е поредната спирка. С нея вече няма нужда да се доказва – просто иска да дава.
Поведението му дава пример и за двата пола. За мъжете – че можеш да си силен, мъжествен и в същото време нежен, лоялен, отдаден. Че като срещнеш някого, когото харесваш - поемаш риска и стоиш зад избора си. За жените – че никоя не трябва да се задоволява с полу-внимание, с трохи. Че мъж, който наистина иска да бъде с теб, ще намери начин да бъде достоен за теб. И няма да бяга от обвързване – ще го желае.
Той става живото доказателство, че любовта не е за наивните – тя е за смелите.
Не ми побира главата защо тяхната евентуална любов не само не предизвика радост от другите, а буквално ги поболя. Те очевидно се харесват истински – сякаш живеят в собствен свят. За околните това изглежда като сцена от филм, но не романтичен – а драматичен, защото вместо радост, тази любов пробужда дълбок вътрешен дискомфорт. Сякаш това им подейства като прожектор, който осветява собствената им емоционална празнота. Сякаш се чувстват изключени от нещо истинско. Сякаш са влюбени в Мартин, или пък искат на всяка цена Даниела да е нещастна. Сякаш е проекция на лични страхове – някои хора преживяват чуждата любов като напомняне за собствените си провали, разочарования или неспособност да се свържат с някого по този начин. При всички положения ги боли да гледат.
Така любовта, която би трябвало да вдъхновява, се превръща в дразнител, почти заплаха. Парадоксално е, но понякога щастието на другите е най-болезненият ни огледален образ.
Любка лежала, а младата невеста едно кафе не предложи от възпитание, даже им е в обичая.
Спомням си, че се бях изказала ласкаво за Синтия в един момент, та си го връщам обратно. Пази Боже, тази да ми е детска учителка на децата и да започне да коментира кой какво куче е и да следва на повод останалите. Като е толкова интелигентна и начетена, да се сети защо е грозно. Претенции много, но съдържанието не е чак толкова голямо.
Едно е да се адаптираш в Европа, друго е в Америка. Тя само с баща си ли да общува?
Ние дето сме си в БГ-то имаме други дертове.
Мисълта ми за Росица е, че не е толкова лесно да се впишеш в американската среда. Все пак все още е жива в онази токсична среда.
Ние дето сме си в БГ-то имаме други дертове.
Мисълта ми за Росица е, че не е толкова лесно да се впишеш в американската среда. Все пак все още е жива в онази токсична среда.
Едно е да се адаптираш в Европа, друго е в Америка. Тя само с баща си ли да общува?
Ние дето сме си в БГ-то имаме други дертове.
Мисълта ми за Росица е, че не е толкова лесно да се впишеш в американската среда. Все пак все още е жива в онази токсична среда.
Ние дето сме си в БГ-то имаме други дертове.
Мисълта ми за Росица е, че не е толкова лесно да се впишеш в американската среда. Все пак все още е жива в онази токсична среда.
Едно е да се адаптираш в Европа, друго е в Америка. Тя само с баща си ли да общува?
Ние дето сме си в БГ-то имаме други дертове.
Мисълта ми за Росица е, че не е толкова лесно да се впишеш в американската среда. Все пак все още е жива в онази токсична среда.
Ние дето сме си в БГ-то имаме други дертове.
Мисълта ми за Росица е, че не е толкова лесно да се впишеш в американската среда. Все пак все още е жива в онази токсична среда.
Петя, аз съм фенка на Ана. Има си качества.. всякакви, шарена и цветна ми е. Но ти ме изгуби като описа Дана като интелигентна. 
Не се карайте кой седял кой лежал,Косара обра точките с "много ми е на о... работа" Хаха толкова ѝ беше писнало, щом преди това търсеше дИпрИсанти.
Сори, но Роси ми е льохман на мен.
Не се карайте кой седял кой лежал,Косара обра точките с "много ми е на о... работа" Хаха толкова ѝ беше писнало, щом преди това търсеше дИпрИсанти.
Сори, но Роси ми е льохман на мен.