Работа, CV-та, HR-и, съвети - 99

И аз смятам, че точка 1 е нормална-  при нас нерядко се търсят хора с еднакъв профил за повече от един екип и когато има подходящ кандидат е нормално да влязат мениджърите на екипите, които търсят хора, защото е напълно възможно единия мениджър да не хареса кандидата, а другия да го хареса и да смята, че би се вписал в екипа. За всички е много по-добре да влязат повече хора на интервю, отколкото впоследствие да се сетва допълнително такова.
За провокациите по врме на интервюта - и аз не съм им фен и се старая да не провокирам никого по време на интервюто, но сме търсили позиции, в които всички знаят, че човекът ще контактува с много различни хора, ще има напрегнати ситуации и е хубаво да се види как този човек би реагирал на нещо подобно. На интервюто ми е компанията, в която работя, тогавашният директор беше ужасен - задаваше изключително провокативни въпроси (от работно естество), заяждаше се, опонираше. В края на интервюто каза, че не се държи така по принцип, но е важно да види как реагират хората, когато са под напрежение, защото в работата с клиенти, те няма да те галят с перце и да кимат насреща ти. Честно казано, това беше толкова отдавна, че нямам спомен как съм го приела и дали съм имала червени лампи, но впоследствие видях, че интервюто е било нищо в сравнение с това как може клиент да се държи с теб, вече като служител и колко е важно да си спокоен и да запазиш добър и професионален тон. Виждала съм и колеги, които се агресират от изключително банални ситуации и това не свършва добре. Важно е, разбира се, да не се прекрачват граници на интервютата, което невинги се случва, но в крайна сметка работодателят също е в правото си да постави кандидата в ситуация, която е възможно да му се случи на работа. И да, съгласна съм, че и кандидатите избират и са в правото си, ако не им хареса нещо в интервюто да не изберат компанията.

Така ще си подбере не хора, реагиращи хладнокръвно в критични ситуации, а такива, които нямат гръбнак и са окей мениджърът им да им вика, крещи, подиграва само защото им е шеф.

Аз не съм фен на такива интервюта, но ми се е случвало такова държание още от рекрютър по телефона. Не е приятно и не ми хареса, но ми беше ясно, че е умишлено поведение, не просто заяждане от човека отсреща.

В някои сектори и фирми, където се общува много с клиенти (и най-вече български клиенти), е необходимо хладнокръвие. Фирмите знаят това и търсят хора, които ще го издържат. Гадно е, но иначе рискуват да намерят кандидат, който на първия месец да е аут.

Аз това казвам - че връзката проба-извод в случая не може да се направи еднозначно. Няма да задълбавам в психологията.

Ама хората без гръбнак са идеални за много фирми, дали такъв, дали някой истински издържащ на напрежение, все ще работи…

Никой не казва, че е приятно, но и под провокативно поведение нямам предивд някой да крещи насреща ти. Поне аз не съм се сблъсквала с такова на интервю, но съм го виждала от страна на клиенти и как се реагира в подобна ситуация (и то със сигурност не е с обиди и крясъци), както и при вътрешни ескалации, защото конфликти могат да възникнат не само с клиенти, но и с хора от твоя екип. За жалост, не може да се разчита само на уверението на кандидата, че е много спокоен и реагира супер хладнокръвно на всяка ситуация.

Това е ключовото. Хората, които отиграват успешно ситуации, преценяват ситуацията и реагират според нея. Понякога се налага да си твърд и точно да станеш и да си "заминеш" от диалога, понякога се налага да си затваряш устата, понякога по- добре с мед, отколкото с жило и т.н.
Т.е. екстраполацията на реакцията по време на интервю върху маниера на кандидата в различни ситуации за мен не просто е етично неправилна, а не е успешна по презумпция.

Явно аз живея в някакъв измислен свят, но едно е ситуация с клиент, когато си служител на фирмата, друго е на интервю за работа. Хич не го приемам като провокация, не го одобрявам и не вземам насериозно такива фирми, пък може и да си изпускам късмета така, не знам, но за мен са различни ситуации и да се правят такива изводи е неправилно.

Вижте, точка 2 и точка 3 - да провокация са, но са невъзпитана провокация. Това принизява разговора до нападки и защити, но като цяло не са нещо, което говори добре за практикуващия го.

Точка 2 - сценката, че някой влиза, не се представя (демонстрира явно пренебрежение) и те обвинява в лъжа е директна нападка. Не мисля, че е добре помислено, защото това директно руши имиджа на фирмата и самият кандидат започва да си задава въпроси къде е попаднал и откъде се взеха тия хора...

Точка 3 - плюенето по някого конкретно и леко агресиране към кандидата - много е важно да не се подадете. Това говори повече за интервюиращия, отколкото за вас самите. Според мен това може и да издава токсична среда, истеричен шеф и какво ли още не.

Има начин да провокираш човек интелигентно без да го караш да се чувства зле. Виждала съм го много пъти, но това иска едно малко по-друго ниво на интервюиращия.

На същото мнение съм и би ми било интересно да прочета приемлива провокация.
(Тук отварям скоба, че ако е много фина, много хора дори не биха го сметнали за провокация според мен).

Мен, честно казано, май не са ме провокирали, естеството на позициите не е било такова. Или не съм разбрала, хаха.

Само си спомням едно интервю за стажантска позиция в институция. И лелите на интервюто се присмяха на облеклото ми, че е прекалено официално - риза и пола... Имаше и друга кандидатка с вечерна чантица с пайети и шалвари.
Не говорим за на Гошо ЕТ-то. Останах втрещена.

Нищо не си виждала, докато не отвориш СВ на непълнолетна, в което снимката е достойна за ОФ и изглежда на моите години с всичкия вечерен грим, три кила мигли и какво ли не. То силно казано СВ де, там където се очакваше да прочета нещо гледам прикачен файл и решавам че може пък пдф да е прикачила. Мне, същата снимка но по-голяма Работата беше да забавлява деца, не знам защо снимката беше сякаш ще забавлява стриктно възрастни...
Доста време след това си плюех в пазвата преди да отворя нечия кандидатура.

Имате ли наблюдения за различно поведение на колегите, когато общувате писмено (някой от вас е хоум) и очи в очи? Чувала съм легендите, че в писмената реч не може добре да се отразят емоциите и пр., за мен тези обяснения са малко ала бала някой да си извини агресията с това, че отсрещната страна е тъпа и не чете с разбиране.
Питам, защото забелязвам шефката ми да е видимо по-рязка, когато не сме всички в офиса и съм сигурна, че не става дума за твърде емоционално разчитане на няколко удивителни. Тя и наживо си е директна, но някак си мери тона и думите, а писмено вече няколко пъти ми се случва да пуска реплики и целият словоред е някак все едно трябва да се кръстиш, че не си ù пред очите да отнесеш боя. Съмнявам се все когато не сме заедно, да забелязва само поводи за мъмрене.

Нарциса, току що отвори много дълга тема и те предупреждавам, че има риск да те изядат с парцалите

Да, при нас има огромна разлика. Абсолютно съм съгласна, че писмената реч не винаги може да покаже леко шеговит уклон, или да покаже език на тялото, затова се приема доста по-буквално. Неща, които са важни, се пишат в мейла. Неща по чата - често се разбират силно двусмислено и се обясняваме какво е искал да каже автора. В Тиймс срещите понякога има леко забавяне и се случва да се прекъсваме един друг, което често изнервя обстановката. Изобщо - проследими тъпотии в писмена форма... много дразнят.

Аз лично предпочитам важните теми да се дискутират лице в лице. И за двете страни е доста по-лесно да уловят всякакви нотки, настроения, език на тялото. Моят шеф, например, само като му видя лицето, знам в какво настроение е и какви теми мога да повдигна точно сега - тъпотии мога да спестя.

Има разлика, емотиконите не са достатъчни, за да изразят всичко. Понякога и хората бързат, пишат, не подбират думи. Три удивителни за мен не са ок.

Има разлика. Дори с клиентите, с които си разменяме стандартна и за двете страни до болка позната информация, съм доста по-кратка и делова, ако не се познавахме или ако нещо не е било изговорено преди това, би могло да бъде разчетено и като рязко.

С клиенти пък направо си ми е задължително поне да се чуя, за да получа достатъчно информация относно сделката, която договаряме - това може да в жест, мимика, интонация, случайно изпуснат коментар и т.н.