Всъщност въпросът не е кой има деца или нещо друго, което изисква обгрижване, а иска ли и работи ли хоум сега. Като изключа себе си и още един не много активен в темата профил, всички други искате непременно ХО. Но явно пак се развиват теории моя милост (демек един определен говорещ) каква е работна, пък вие другите как скатавате.
- Публикувана: 23 апр. 2025, 20:42 ч.
- Последно мнение: 9 юли 2025, 15:30 ч.
Работа, CV-та, HR-и, съвети - 99
Въпросът дали има деца или някого, за когото се грижи, е важен дотолкова, доколкото да изясни дали на него въобще му е ясно колко ангажименти има покрай малки деца и колко ценно е времето. И защо много хора напират за хоум офис, вместо да тръпнат да се омешат с тълпата в градския транспорт.
Времето е ценно за всички, не само за хората с деца или тези, гледящи болни близли. Децата са личен избор, който родителите правят, не са грижа на работодателя и фирмата. Шефа ми не го вълнува кога готвя и пазарувам, а и никога не е било негова рябота. Както си въртях домакинството, когато работих изцяло в офис, така го правех и когато работих изцяло дистанционно, така го правя и сега - с хибридната ми работа. Да ви кажа, не ми е станал живота значително по-лек от това, че съм пуснала пералнята между срещите, а не след работа - може би ще стане, ако има кой да върши цялата домакинска работа вместо мен, защото тя е това, което ми тежи, не часа, в който я правя. За протокола, и аз като работя от къщи, чистя и готвя, ако имам време.
Факт е, че който иска да се скатае, ще го направи и от офиса, но вкъщи по-трудно ще се види от шефа - и това е факт. И аз намирам коментара за това как някой нямал деца и не домакинствал като излишен, дори груб.
Факт е, че който иска да се скатае, ще го направи и от офиса, но вкъщи по-трудно ще се види от шефа - и това е факт. И аз намирам коментара за това как някой нямал деца и не домакинствал като излишен, дори груб.
Всички хора трябва да имат мярка. И тези, които в офиса пият 20 кафета и пушат час по час. Така и тези, домакинстващите.
Зависи и от естеството на работа, понякога съм в срещи една след друга и по 2-3 ч не мога да мръдна. Без значение в офис ли съм, вкъщи ли съм. Обаче да чувам колежката как е на детската площадка, не е ок!
Зависи и от естеството на работа, понякога съм в срещи една след друга и по 2-3 ч не мога да мръдна. Без значение в офис ли съм, вкъщи ли съм. Обаче да чувам колежката как е на детската площадка, не е ок!
Да поговорим за работните срещи - за мен винаги са били пълна загуба на време. Във вашата работа има ли смисъл от тях?
Другото, което ме дразни - стигам до безизходно положение и питам мениджъра си. Очаквам, че като получава по-висока заплата, ще поеме отговорността да вземе някакво решение или пък е информиран за политиката на фирмата по този въпрос, а той ме пита: "Ти какво би направила?". Аз ако знам, нямаше да питам.
Забелязвам, също така, че се отделя огромно време на незначителни, но пък сигурни теми, а тези, които ме вълнуват и влияят на работата ми, се заобикалят просто защото никой не желае да вземе решение.
Другото, което ме дразни - стигам до безизходно положение и питам мениджъра си. Очаквам, че като получава по-висока заплата, ще поеме отговорността да вземе някакво решение или пък е информиран за политиката на фирмата по този въпрос, а той ме пита: "Ти какво би направила?". Аз ако знам, нямаше да питам.
Забелязвам, също така, че се отделя огромно време на незначителни, но пък сигурни теми, а тези, които ме вълнуват и влияят на работата ми, се заобикалят просто защото никой не желае да вземе решение.
Че злоупотребават накои с хоум офис, злоупотребяват. Но и че има шефове на които винаги ще им се вижда че малко се работи - това също си е вярно.
Имала съм началник преди години, който има наглостта да ми заяви че в атестацията не ми написал ниска оценка щото е добър човек, но и двамата сме били знаели че аз почти не се вясвам на работа... Сега ми е смешно, но тогава буквално видях всичко в червено.
С въпросния сладур работехме буквално в съседни стаи. Това освен че работех с хора и под график и биха тръгнали да ме издирват и освен че много работливият шеф почти постоянно пушеше на входа,та и виждаше всички кой кога идва и си тръгва.
Мисълта ми е че на някои началници просто е невъзможно да им се угоди, а обикновено точно те го изтъкват това колко малко работят останалите.
Имала съм началник преди години, който има наглостта да ми заяви че в атестацията не ми написал ниска оценка щото е добър човек, но и двамата сме били знаели че аз почти не се вясвам на работа... Сега ми е смешно, но тогава буквално видях всичко в червено.
С въпросния сладур работехме буквално в съседни стаи. Това освен че работех с хора и под график и биха тръгнали да ме издирват и освен че много работливият шеф почти постоянно пушеше на входа,та и виждаше всички кой кога идва и си тръгва.
Мисълта ми е че на някои началници просто е невъзможно да им се угоди, а обикновено точно те го изтъкват това колко малко работят останалите.
Е, как всички срещи ще са загуба на времв? Не мога да си представя как стотици хора днес си правят срещи за да си губят времето. 😆
Еми ей така, няма полза от тези срещи, за мен е загуба не време.
Ползата от срещите основно зависи от този, който ги организира и мотивите му. Имал съм колеги, които ги използват за въвличане на повече хора в техните задачи и прехвърляне на отговорност.
Но често са необходими, тъй като трябва да се обсъди нещо, което не зависи само от един или двама.
Cafe, в какъв сектор работиш?
Но често са необходими, тъй като трябва да се обсъди нещо, което не зависи само от един или двама.
Cafe, в какъв сектор работиш?
Хора, аз не съм идиот. Мога да преценя, ако някакъв разговор е смислен, полезен е цялостно, дори и да не ме касае в момента пряко.
Говоря за културата да се правиш на зает в пространни повърхностни разговори, а когато се стигне до същината, да си траеш и да не поемаш отговорност.
Говоря за културата да се правиш на зает в пространни повърхностни разговори, а когато се стигне до същината, да си траеш и да не поемаш отговорност.
А, това вече е друго. В AML сектора има много горещи картофи и ако твоят мениджър предпочита да се плъзга по линията на най-малко съпротивление и да избягва поемането на отговорност за необходими, но потенциално негативни за него решения, то хипотетичният отказ от безсмислени срещи няма да разреши този проблем.
Такива хора обикновено не се променят, предвид което решението е смяна на екипа или работодателя.
Такива хора обикновено не се променят, предвид което решението е смяна на екипа или работодателя.