Как се оцелява с новородено и малко дете без помощ?

Няма да се тръшкам и оплаквам, наистина не е лесно. На моите дъщери разликата е 4 години и половина. Само искам да кажа, че до ден днешен - каката първи клас, всичко е много сложно. От първия ден тя не иска бебето, иска да го върнем в болницата и до сега не иска да има сестра. Войната е 24/7.

От тази гледна точка поне малката разлика е плюс. При нас е 1.9. Каката вече не помни, че е имало време, в което не го е имало бебето.

Едното няма връзка с другото.

Ниската раждаемост в днешно време е проблем в почти всички развити страни (и в цяла Европа).

Преди са се раждали повече деца, защото : детската смъртност е била много висока, децата са били работна ръка, не е имало контрацепция, абортите са били забранени, жените са си седяли вкъщи и вкупом с баби и лели са гледали деца.

В днешно време не искат деца защото : жените искат да се развиват и не им се занимава с бебета/малки деца в продължение на години, искат да осигурят всичко на детето още преди да се е появило (ако не могат да осигурят това "всичко" за още едно дете, не го планират изобщо), планетата вече е пренаселена и куп др.

Факт - една двойка планира деца, когато е преценила, че може да се грижи за тях.
Аз пък не разбирам тези, които раждат и после си оставят децата на баби и стринки и хукват по кафета, екскурзии и дискотеки да си починат от децата.

Но както писах, тук темата е друга - как се справят майките без помощ. Следователно едва ли е подходящо съветите да са от сорта - "впрягай родата да помага".

Нищо лошо няма да се поиска помощ от близките, стига да имат желание и възможност да помагат. Не разбирам анатемосването на тази помощ тука в тоя форум. Да, всеки може да се справи сам, когато е нужно; да, никой не ни е длъжен. Но когато тази възможност я има, не виждам смислена причина да не се възползваш. Нали затова е семейството, за да си помагаме? И да уточня, имам предвид точно помощ, не целодневна заместваща грижа, както често се преувеличава.

Но тази дискусия е безмислена, предвид, че авторката е написала, че няма кой да й помага.

И аз нямам никаква помощ от първия ден, скоро се наложи да отида с мъжа ми на лекар, предстои му операцията и помолих колежката от офиса да отиде ми вземе децата от училище и градина. Срам не срам веднъж  за 7 години се е случило. Майките сме по-силни от колкото си мислим. И да, работя на 8 часа, закъснявам за работа, доработвам през ноща и уикенда....поплаквам си от време на време. ММ е на смени и сутрин и вечер когато най- много имам нужда с карането на двете на различни места него го няма. И се сетих за това:

Не казвам, че е единствена причина, а че помага и си имам достатъчно примери пред себе си. И да, в развитите страни помощта се анатемосва.

Най-важното е да имаш здрави деца. Всички останали въпроси и съмнения минават и заминават. Няма да спиш, няма да ходиш на фризьор, няма да имаш време за себе си, но ще имаш и много приятни моменти с децата. Да не забравяме, че децата не са само грижа. Те ни усмихват и ни поучават.

Е, оцелява се, я си представи нашите прабаби как са оцелявали с по 5-6 породени. Мен ме изписаха на третия ден след секциото, но ми беше много важно да се възстановя и се движеха много още в родилното. Не знам от това ли, от самия оператор ли, но в момента, в който се прибрах вкъщи, бях съвсем възстановена, къпех си детето, носех си го, оправях се почти изцяло без помощ. Колко голямо е голямото дете? Ако е по-големичко, включвай го някак под формата на игра в грижата за домакинството и бебето. Създай си режим и график - аз записвах на тетрадки, имах няколко - планер (какво да се свърши, купи), нов рецептурник с аламинути, тетрадка за бебето - кога е спало, кога е яло, кога се е изхождало, какви лекарства съм давала. Готвех сутрин, докато всички спят, чистех помежду другото, организирах нещата така, че денят ми да е максимално свободен от странични ангажименти и да мога основно да си гледам бебето. И най-важното, което аз не се научих - свикни да спиш тогава, когато и бебето спи, аз съм лягала на обяд, следобед, но все не заспивах, четях книги (всичко на Стивън Кинг прочетох първите месеци от майчинството). Аз имах от време на време помощ от майка ми, но пък бебето ми беше много проблемно, непрекъснато на ръце и непрекъснато ревящо. Оглушах от рев, честно. Скоро става на 4 и пак си е drama queen, миличката ми. Все реве за нещо.
Ако това ще те успокои, много по-сложно става, когато след майчинство се върнеш на работа, така че горе главата, две години няма какво да го мислиш

Дописвам се, сега прочетох по-горния пост за дамата, която помолила колежка да ѝ вземе децата - много е важно да имаш хора, на които да разчиташ, всичко се случва. Ние с мъжът ми работим на едно и също място, извън града и все съм се чудила какво би станало, ако спукаме гума напът за вкъщи или нещо друго. Градината е до църквата и съм писала в декларацията свещеника като човек, който може да я вземе, ако се наложи

Но имам позната, която е с две деца и живее в град без близки и роднини. Тя е опасна, много оправна, като тръгна на работа след първото майчинство, работеше до 19 и естествено нямаше кой да взима детето от ясла. Беше възложила това на една старица от блока, много немощна жена, едва ходеше, но с голямо удоволствие взимаше момчето, имаше си го като ангажимент, а синът ѝ обожаваше тази баба. Тя супер немощна и слабичка, а малкото така скачаше да я прегръща, че имах чувството, че ще я смачка

Е, как са ги гледали - прабабата на моя баща разказваше как са им давали попара с вино, за да спят цял ден. 😀

Къде са оцелявали 5-6, къде не, детската смъртност при прабабите ни е била много висока. И изискванията към гледането на деца са били съвсем различни, сега ако не си бебеносиш бебето по цял ден си лоша майка. Или сакън да пуснеш детско - ясно ми е колко е вредно, но всичко, което по някакъв начин улеснява родителите в съвременните модели на гледане на деца, е отречено като вредно (екрани, бънджита, кошари..)

Моите са вече големи. Разликата им също не е малка (наг 5г), но е трудно. На моменти даже много трудно. Голямото вече има интереси, извънкласни занимания, малкото си е бебе и си иска своето.
Моят съвет е изобщо да не се втеляваш. Гледате ги с бащата на смени. И не чети захаросани истории как някой гледа 2-3-4 дена без грам помощ, изглежда като модел, къщата е като изкарана от списание, сготвено, изпрано, изчистено, напазарувано, книги, филми. И ще ти кажат, еми, не си разпределяш времето правилно. Има време за всичко.
Тц, тц и тц. Майката му е приоризиране. Като не е изчистено идеално, ще изчистиш като се върне мъжа ти и то, колкото да е хигиенично и приятно. Переш, суших, гладиш най-необходимото. Готвиш със заготовки, които си правиш поне седмица напред.
Пиеш едно хапче "майната му" и правиш най-необходимото- децата да са нахранени, чисти, измити, наспани и разходени. Толкова. Другото както дойде.
Аз, като млада майка, като започнех да слушам приказки за идеалните майки, съпруги, любовници, домакини и си виках, ега ти смотлата съм! Сега да ми е, точно ми е през ****** да не казвам къде. Помни едно- щастлива майка=щастливи деца. Другото са бели кахъри. Останалото ще започнеш да го правиш по-често с порастването на децата. И спи при първа възможност. Много важно, ако не си пуснала пералнята или миялната. Винаги има вариант "после".

п.с. А, и не съм отказвала помощ от бабите. Далече са и нямаше как всеки ден да помагат, ама, ако изявят желание да помогнат, добре дошли. Нямам спирачки, че трябва само аз и единствено аз да ги гледам до абитуриенския бал. Вярно, до към 3-4г бяхме като скачени съдове, ама това ви е времето. После растат и дават все по-малко гушкане.

И мен ме дразнят тези сегашни схващания за отглеждането на деца, сякаш искат да ги отглеждаме като в каменната ера. Психоложката, която посетих със сина ми направо заяви без телефони, телевизор дори (!) в стаята и т.н. Проходилките ги обявиха за вредни и забавящи прохождането, а според мен реално повечето неща зависят от самото дете и индивидуалната степен на развитие. Трябва и да имаме някакво улеснение, да не забравяме, че преди всичко, освен родители сме и живи хора, с естествени нужди и не можем постоянно да сме като сянка за децата. И майките ядем, посещаваме банята, имаме нужда да подремнем, кога да правим това иначе, като тръгнат в първи клас? А някои деца ако нямат и пет минути занимание, могат буквално да обърнат къщата, имам си такова като личен пример и понякога съм пускала детски за да взема душ например, макар, че и това не го спря да скъса пердето и да направи куп други глупости. Не харесвам и частта от "модерното" родителство, която "повелява" да оставим детето да опознава околната среда и да приемем за нормално да руши всичко след себе си. Да не говорим пък за позитивното родителство, което превръща родителя точно в слуга. Ще възпитам децата си както мен са ме възпитавали - с граници, с приучаване към уважение на по-възрастния, с ценности.
Особено важно е, навреме да бъдат поставени граници и установена дисциплина и ред , когато децата са повече от едно. Така ще се услесни и живота на родителя, отглеждащ ги сам (напълно или през повечето време).
Няма да пестя на авторката истината - трудно и изтощително е, задълженията (хранене, къпане, преобличане, приготовления, занимания приспиване) са на квадрат, щом децата станат две и са с много малка разлика. Моят ден минава почти изцяло между" манджата и памперса", всеки ден си прилича с предния и следващия, а в средата му още съм на предела на физическите си сили. Понякога ако нямаме поне малко улеснение и физическа и ментална  почивка просто и тялото и мозъкът ще откажат.

Напълно нормално. Не знаш даже ден ли е, нощ ли е.
И като дойде време за детските площадки, направо можеш да се хванеш за главата. Надпревара кое кога отказало биберон, памперс, кога проходило, проговорило, започнало да пише, да смята, да чете Достоевски в оригинал още от първа група на ДГ. То още люлката не може да си засили самО с крака, майката отстрани оди реди.
Затова, ако може, по-далеч от тълпата на детските площадки и от истериите, че детето изяло една шепа зрънчо от торбата на друго дете, или парче шоколод. Такива работи досега не било вкусвало, а майката люпи семки и пие бира.
Та, без втелясване е малко по-леко.
Казвам го точно като майка, която се е втелясвала за най-малкото.

Значи Слава Богу, че мен рядко ме заговарят на детски площадки. Не знам защо. За родния ми град знаех - там повечето бяха от голямото добро утро и ние, простолюдието не бяхме достойни и за дума.  Повечето ми приятели са без деца, а аз като говоря за децата си, ми идва повече да споделям притесненията си относно развитието и отглеждането им, никога не съм разбирала тази неистова нужда да се хваля.

Спокойно, жената е с 8 ръце, може и се  справя  с всичко ако е обичана и рядко мрънка.
Минала съм по този път преди 15 години, с тази разлика, че голямата беше на 6 год, но едва ли е различно, изисква си търпение,  любов въпреки всичко, добра организация и внимание едновременно на двете деца,/ даже повече на голямото първите месеци/, че започва да се появява и ревността в един момент.
Децата и да има домашно приготвена храна е най-важното, всичко останало когато можете и както го можете. Не очаквайте къщата ви да свети и всичко винаги да е направено и  подредено, гледайте си здравето, да сте в добра форма физически за да не страдате после и от това, давайте всичко, което мъж ви може да поеме, намирайте време за вас двамата/ предполагам някой приятел или роднина може да поеме едното дете за 2-3 часа/ да успявате да се наспивате за да не изпадате в депресии/ ако сте податлива/, като поотрасне ще наваксвате за останалото. А след 10 години всичко ще се нареди:)

Успех и се радвайте на тези години, никога не се повтарят!