Как така се седи, заради детето? И какви двама родители, щом по ваши думи, детето е изцяло ваш продукт и той не се грижи за нея? Нещо не се връзва, вие си знаете кое точно. Но не е гот да оправдавате изневярата си, очерняйки партньора си. Като е толкова лош, разделете се. И не ползвайте детето за оправдание. То не заслужава това.
- Публикувана: 4 май 2025, 16:33 ч.
- Последно мнение: 25 ян. 2026, 13:11 ч.
Изневяра ли е?
Скрит текст:
И той е бил такъв още преди да са били женени, и тя си го е харесала такъв и е казала: ей такъв ми трябва.
Преди да се ожени човек и да има деца си представя едни неща, след 5,10,15 години вижда друго. То като си си избрал някой нито си го познавал като съпруг и баща, нито хората си стоят едни и същи от първия до последния ден. Никой не е виновен за това и се случва. Човекът може да си е свестен, отношенията обаче да не стават.
Определено във времето се променяме. Със сигурност и аз не съм била толкова властна както казват, но се налага след куполите и живота някой да поеме отговорност. И повярвайте всяка жена иска да е обичана и дабелязвана от мъжа си , а не да е обгрижващата му майка.
И той е бил такъв още преди да са били женени, и тя си го е харесала такъв и е казала: ей такъв ми трябва.
Може много да поспорим върху казаното, но в общи линии:
- да променяме се - пожелателно е към по-добра наша версия
- някой да поеме отговорност - въпросът е дали е обсъждано, еднолично ли е взето, защо се "налага" - защото сме нетърпеливи, защото искаме да стане по нашия начин, защото имаме очаквания, защото така някой казва. Образно казано, приемаме следният вариант - той си мисли, че (по неговите си разбирания) жената поема грижата за детето, следователно той се отдръпва. Започвайки с такова отдръпване, то се пренася неусетно и в други сфери, защото са свързани с детето. И малко по-малко се наслагват нещата - камъче по камъче се търкулват по склона, и накрая каменна лавина.
- всяка жена ...... - малко е клише, но балансът между какво точно иска и как ще реагира на това, е много много тънка червена линия. Например: ако той налагаше своите решения, от една страна може да се каже, че е лидер, от друга страна подтисник, защото не дава възможност на жената. Къде е границата?
Има жени, които се чувстват полезни и съществуващи само ако се грижат за някой - дали за мъж, дали за дете и т.н. Дори за някои да бъдат полезни надвишава да бъдат обичани. Ако не са полезни, значи не съществуват. Отново ще уточня - не казвам всички, казвам, че има такива варианти.
И така, ако следваме логиката на "всички се променяме", тогава и желанието да бъде "обичана и забелязвана" може да се промени в друго нали? И тук е въпросът: А мъжът откъде да разбере/знае това?
Едва ли вярва, надява се по-скоро. Или се надява той да поиска развод, защото тя не смее.
Абе каквото и да си говорим, след 20 години не се взима лесно решението.
Абе каквото и да си говорим, след 20 години не се взима лесно решението.
Симова, станала си мъжа в къщата. Дали съзнателно, дали от липса на друг избор си иззела функциите на съпруга си. Поради тази причина ти този мъж не го уважаваш вече и не се чувстваш жена до него. Ако останеш с него, ще го и намразиш. Помисли си много добре каква е причината да си мъжа вкъщи, защото ако по принцип си по-доминантна и обичаш контролът да е в теб, ако не промениш нещо, дори и да се разделиш със сегашния си мъж, ще привлечеш същия инертен тип, който иска да бъде воден.
Не знам мъжът й как я търпи... прибираш се у дома след работа и няма спокойствие, женя ти в ролята на работодател ти нарежда кое, какво как, ами нормално е и той да не проявява нежност и романтика към жена работохолик.
Но пък не смятам че има жена която не заслужава нежност и внимание.
Симова, ако с години не получаваш нежност от мъжа си, откъде мислиш ще се появи тя? Съвсем правилно си открила, че от друг мъж.
Никой не може да ме убеди, че мъж, който няма нежност и отношение към жена си с години, изведнъж от страх да не я загуби, става перфектния съпруг и от него ще блика любов. Под напора на страха нищо не се променя генерално. Освен към по-лошо.
Никой не може да ме убеди, че мъж, който няма нежност и отношение към жена си с години, изведнъж от страх да не я загуби, става перфектния съпруг и от него ще блика любов. Под напора на страха нищо не се променя генерално. Освен към по-лошо.
