Любители на котки - Тема 206

  • 33 682
  • 766
  •   1
Отговори
# 510
  • Мнения: 5 634
Utro, супер готино ми беше да прочета всичко, което си написала. Радвам се за Лусито. Значи тя със сигурност разбира, че си е вече вкъщи и е благодарна както казва Доня.
Аз даже като каза, че ти харесва идеята да пробваш да я изведеш на разходка заедно с кучето, си помислих да не се стресира милата дишица, че я връщаш обратно.

Все забравям да ви кажа какво стана с новата млада котанка, която се засели пред входа на магазина пред блока. Както беше бременна изчезна и изведнъж след ден-два се появи, но сама, без бебета. Явно малките ѝ не са оцеляли и тя отново е самичка пред входа на магазина. Някой изглежда ѝ се радва, защото долу винаги има изсипани гранули за нея, някой слага и водичка. Аз не се намесвам. Взех да си мисля, че съм някакъв карък и съм донесла лош късмет на цялата банда долу пред магазина (двама сиви, един огромен оранжев и мъничката котанка, за която уж правих онази глупава къщичка от тоалетна, а накрая и тя умря). Затова сега си трая и само ѝ се радвам отдалече. Приятно ми е, че в нашия блок или в другите наоколо има някой добър човек, който обича животинки.

# 511
  • Мнения: 9 939
Utro, супер готино ми беше да прочета всичко, което си написала. Радвам се за Лусито. Значи тя със сигурност разбира, че си е вече вкъщи и е благодарна както казва Доня.
Аз даже като каза, че ти харесва идеята да пробваш да я изведеш на разходка заедно с кучето, си помислих да не се стресира милата дишица, че я връщаш обратно.

Все забравям да ви кажа какво стана с новата млада котанка, която се засели пред входа на магазина пред блока. Както беше бременна изчезна и изведнъж след ден-два се появи, но сама, без бебета. Явно малките ѝ не са оцеляли и тя отново е самичка пред входа на магазина. ...

100% Лусито разбира, че си е вкъщи. Забравих да спомена как последните месеци преди да я прибера положението беше станало нетърпимо, защото тя на всяка разходка с кучето всеки ден ме преследваше от-до. Често дори не искаше храна, а просто да ни върви по петите, за да не ни изпусне. Направо сърцето ми се късаше всеки път /всеки ден/, когато трябваше да я оставя отново навън, а ние да се приберем. Това ужасно ме депресираше. А отделно от всичко пречеше и на разходките, защото заради нея трябваше да съобразявам да минавам по улички без много движение.

А относно тази котка, дето е родила - тя няма как да се появи с бебета пред магазина, особено ако ги е родила скоро. Крие ги някъде и идва да хапва.

# 512
  • Мнения: 5 634
Не ми се вярва да идва само да хапва. Лежи си пред входа на магазина по цял ден. Виждам я и сутрин, и по обед/следобед, спи под едни храстоподобни цветя. И вечер си е все там. Тя е съвсем мъничка, може би за първи път ражда. Нищо чудно да не са оцелели.

# 513
  • Мнения: 4 027
И аз така бях с Мег преди да я прибера. Тя с такава радост ни посрещаше всеки път и все я мислех - ще се покаже ли, дали я храни и някой друг, защото ние я виждахме само вечер. Като валеше се чудех дали има някъде на сухичко, където да може да се скрие, защото тя буквално живееше на една ограда. Като изчезна ми се сви сърцето, мислех, че някоя кола я е прегазила и като се показа една измършавяла и куцаща просто не можах да я оставя, макар че на следващия ден тръгвах за чужбина. Не си представям вече живот без нея, колкото и да е недоволна Грейси.

# 514
  • Мнения: 3 538
Мадисън, какви сини очи има това  прекрасно коте.
Ето и една ловкиня на мухи

# 515
  • Мнения: 682
utro77, намерила те е. Може да е някоя стара душа.

И аз се притеснявам за ММ като взема някой запъртък у дома. Все си мисля как ще мрънка... А той ме опровергава.
Хари го взех януари на именният му ден. Една шепа живот. Обичаха се с ММ.
Разбрахме се да вземем Аш. Той всъщност ме навиваше за бенгал. Той уреди всичко, но собственик съм аз Joy
След 5м му казах, че взимаме още един бенгал. А на следващото лято приютихме хилавата по това време Дейзи.
Сега не може без тях.

# 516
  • Мнения: 9 939
Съвсем случайно преди време си намерих сред архива със снимките една снимка на Лусито от ноември 2014г. Дори нямам спомен, че съм я снимала. Още е малко коте там. Много котки улични са минали през ръцете ми, но като погледна тая снимка и сякаш всичко е било предопределено още тогава, още в самото начало.
Така че със сигурност сме се намерили. Purple Heart

# 517
  • Мнения: 2 922
Значи, докато Лъки ми изглежда все по-слаб и пършив, Бела дебела е станала 4.250кг и почти го стигна на тегло вече. А е на 9 месеца бебе. Знам, че е едра порода, но пак е смешно какво тюфлече е.

А Лъки не знам дали отслабва и става по-рошав или просто защото тя е толкова пухеста и едра и вече и той ми изглежда зле. Старчето ми.

# 518
  • Мнения: 5 634
...намерила те е. Може да е някоя стара душа.
А! Слава Богу имало и други с интерес към езотеричното. Мислех, че само аз съм хлабава в главата. Не вярвам  душа на човек да се преражда в животинка, но пък все си мисля, че Пиратчето е нещо специално пратено за мен. Какво именно обаче не знам. Във всеки случай се появи у нас точно една година след като умря предишния ни котарак. На същия ден мисля дори ми го докараха от Варна.
Веднъж изтъкнах това съвпадение на мъжа ми. Ама той, всеизвестен неверник, каза, че е случайност. Повече не повдигнах въпроса. И без това веднъж му дойде too much като ме свари да слушам нещо за прераждането в един You Tube канал.


BundleOfLove, а на колко е "старчето"?

# 519
  • Мнения: 6 612
Няма случайности. За всяко нещо си има причина. Всичко се случва когото и както трябва. И вярвам, за добро.
У нас кучето беше точно стара душа. Мъдра.

# 520
  • Мнения: 5 634
От какво съдиш това за миличкия Кардю?

И двама малки рижковци

Последна редакция: чт, 26 юни 2025, 19:56 от Защо ме търсиш?

# 521
  • Мнения: 3 372
И аз мисля, че няма нищо случайно в живота. И срещите ни с хора, и срещите ни с животни, които изиграват важна роля за нас. Научават ни на неща, които трябва да знаем и път, който трябва да извървим. За наше добро.





И аз си имам ушато 😀

# 522
  • Мнения: 4 798
Докато аз правя лазаня…

# 523
  • Мнения: 682
Защо ме търсиш?, имах котарак като студентка, който падна от 8мия етаж. Казваше се Спас. Осиновихме го от семейство, което замина за чужбина.
Хари се появи в живота ни точно след 10г. Пълно копие на Спас.
Декември може би се бяхме уговорили с хората и отивам януари да го взема. През нощта сънувах Спас. Сутринта вървя към къщата и си мисля "колко съм глупава. Едва ли имат коте като Спас". Не съм виждала котилото.
Жената ми показа едно рижо, тигрово. Съпругът ѝ изнесе Хари и сърцето ми подскочи. Намери ме Simple Smile

Спас взех на 1г и живяхме заедно 3г. Хари взехме на 45 дена и живяхме заедно почти 19г.
5г по-късно спасихме и осиновихме един рижав котарак. Живя с нас около 1г и стана селянин.

Значи, докато Лъки ми изглежда все по-слаб и пършив, Бела дебела е станала 4.250кг и почти го стигна на тегло вече. А е на 9 месеца бебе.
Моята дунда е обикновена улична котка. Тежи само 6,700 Joy
Във ветеринарният кабинет я бяха взели за котарак.

# 524
  • Мнения: 6 612
Защото в изключително тежък за семейството момент, той беше с нас, тих, почти невидим, и в същото време, някак съпричастен. Всичките ни години заедно бяха само чиста обич, безусловна. И да ви кажа, установих, че усеща злобните хора край нас, гледаше да не ги допуска близо до нас, заставаше помежду ни.
Много ни липсва.
И, за да на е спам, ето един Сина, който лежи с кака на дивана и гледат най-новия кейпоп филм.

Последна редакция: чт, 26 юни 2025, 22:30 от cardhu

Общи условия

Активация на акаунт