Това сме си говорили с една моя приятелка (тя е вегетарианка от 6-годишна и веган от 13-годишна). Интересното е, че първо тя е спряла животинските продукти, и впоследствие нейните родители, баба, дядо и сестра също са ги спрели. Та тя ми разказваше как веднъж дядо ѝ веган от над 20 години бил на някакво събиране с барбекю и изял там едно кюфте и влязъл в болница. Говорихме си тогава как, ако човек никога не е ял ябълки или домати, например, и опита, нищо няма да му стане, защото това е нормална храна за нашия биологичен вид. Затова пък, ако изяде ей така кюфте, ще се натрови, ако не е свиквал постепенно през годините да яде животни.
Мда, точно за това говорех, че е сериозен риск, а този дядо все пак е бил ял месо в миналото, тоест даже не е било съвършено непозната храна за него. Та вместо да мисля на кой рожден ден може да опита някакъв бургер и да получи алергичен шок, си я захранвам с всичко, и за да гради устойчивост. Като порасне, е напълно свободна да направи своя избор да бъде или да не бъде вегетарианка.
Иначе за собственото си хранене съм много уверена и спокойна. Моята кръвна картина е винаги топ и без дефицити, с годините и четенето съм се научила да комбинирам нещата. Обаче не знам нищо за детската физиология, така че там не се наемам.
дори и на 5-6 си е дете и не мога да разчитам, че ще успее да разпознае месото, че ще вземе съзнателното решение да не пробва, или че няма да й е любопитно. Малко като да разчиташ, че тийнейджър няма да пробва цигари, защото вече е голям човек и му е обяснено, че пушенето не е полезно.


Много пляскахме и се радвахме. Слагам я на всяка смяна на памперса. Държа я по една минута, не повече. Не искам да свързва гърнето с тормоз и да не иска да сяда после. Пеем една песничка или нещо ѝ говоря как трябва да пишка там, и ставаме. Когато иска да стане, протяга ръчички да я взема и я взимам, да не си помисли, че няма да стане както иска и да се противи после. И така, това ми е тактиката засега. 
