ОКТОМВРИЙСКИ бебчета 2024 тема 5

И ние нямахме реакции.

На 18-ти сега му я сложиха,заедно с пневмококи(третата).Няма никакви проблеми.При тази ваксина обаче реакцията е отложена и евентуално се проявява 7-12 дена след ваксинацията.
Надявам се всичко да е наред
Вчера бяхме на детската площадка и толкова се радва на другите деца..Те бяха все по-големички,ама пак си рева ту за топката им,ту че не иска да се прибираме.Много социален е,но липсата на тази обратна връзка от негова страна ме тревожи.Сутринта пак го мъчи с един банан да покаже или да реагира,ама не иска.Единственото,което прави,е да си стиска пръстите в юмрук,когато иска определено нещо.А когато не иска,си върти главата наляво-надясно

Здравей! Аз съм от декемврийската група, при моята дъщеря на 7 ден от ваксината вдигна над 38.5 и я поддържа 3 дни, други симптоми нямаше, давах й нещо за температурата, сваляше я и след няколко часа пак същото.

Лунатичка, ако се притесняваш за аутизъм, ето въпросник за деца на 18 месеца. На мен твоето дете ми звучи нормално

https://soarautismcenter.com/our-approach/diagnostic-testing/m-chat-r/

Хей, здравейте, Честита Цветница!

Има ли още кърмещи мами или от тези с опит, качвам снимка, не знам какво да правя, тук са почивни дни. Излезе като бяло връхче, без пъпка даже, обаче зачервено отстрани и се разраства май червеното. Случвало ли се е на някой?

Обадете се в Ла лече лига.

MayaJane, и аз имах същото.
Много ме болеше. Нещо като цирей,  но така и нищо не излезе  от него. Слагах му памук със спирт. Два пъти се поду на едно и също място, а после на съседно, но вече по-леко. Никога, ама никога не бях имала подобни неща на гърдите. Отшумя,  докато отида на лекар, и сега има само едно малко по-тъмно петънце,  където беше.
Бързо да минава. И моля те сподели, какво е казал лекарят.

При нас след ваксината за морбили  в продължение на една седмица Жасмина беше много неспокойна и кисела, особено нощем, будеше се постоянно с плач. Друго нямаше. Днес става на година и половина 🩷

Момичета, вие вече летяхте ли със самолет с бебчетата? Интересува ме компания УизЕйър и как е процедурата със столчета, колички, багаж.

Да, много пъти. Като във всички авиокомпании е. Количката може да вземете безплатно. Ако влиза в отделението над седалките, може да я вземете на борда - но не винаги, защото често карат да я оставите до стълбите на самолета, за да я качат в багажното. За столче за кола не съм се интересувала. Имате право на някаква раница и priority boarding заради детето. Детето под 2 пътува без отделно място и ще е в скута ви - дават допълнителен колан за него, който се закача на вашия.

Жужи, Да ти е жива и здрава 🎊🎉🥰🥳🎂 Годинка и половина е голяма работа, а!

Има втора седмица съм на антибиотик по 8 хапчета на 24часа т.е по 2 хапчета на всеки 6 часа. Аз пък толкова антибиотик не бях пила.
Ами цирей, направо кипеше гной от него, изглеждаше много страшно и стана като отворена рана, с размер на монета от 20ст. Дъщеря ми скача по мен през цялото време, направо се тресях от напрежение. Раната не можа да се затвори за една седмица, лекарите и не са казали, че ще, но има още гной и затова пак ми изписаха антибиотик, двойна доза. Продължавам да кърмя.
Интересен е подхода тук в Англия, никой не се рови в причини, наблягат на лечение. Аз ритах все пак 😆 сестрата каза, че често се получава при кърмещи майки.
Благодаря, че се включи 🙏🏻

Количката ми е доста голяма, абсурд да се побере под седалка и това ме притеснява - в багажното няма ли да се повреди и счупи? Като знам как ги лашкат куфарите.. реално нямам никаква представа кое-как е. Също така количката ми се сгъва, но на 2 части, не е едно цяло. Трябва ли да де опакова? Да търся някакъв калъф?

А детето ако е в скута ми и заспи - тя вече доста си стърчи, не де събира само в скута ми, краката ѝ със сигурност ще “навлизат” в съседното място. Ако от едната ми страна има непознат, имала ли си опит с… невлизащи в положение пътници? А има ли лекар на борда за спешни случаи?

По принцип количките и детските столчета се чекират на гейта и после ги дават пак на гейта, а не с другия чекиран багаж. Но е хубаво да се опакова, производителите обикновено имат специални чанти/калъфи за пътуване. А може и да се вземе съвместима на друга марка.

Моето дето е заспивало в скута ми в самолета и не е било проблем, но я държа по корем надлъжно, не напречно

Ами и количките ги лашкат, но няма какво да се направи. На мен досега за 8 години не са ми чупили. Силно съветвам или да инвестирате в малка, компактна количка, или да вземете назаем от някой познат, особено ако ще пътуваш сама. Има такива, които се сгъват с една ръка - което е безценно, когато с другата трябва да държиш подвижен и енергичен тодлър да не избяга.

Обикновено хората са много толерантни с малки деца и не е проблем дори и да сритат някого. Моите са блъскали седалки,  повръщали, скубали коси на хората отпред, правят трохи - не винаги съм успявала да ги удържа на време, не е било драма. Винаги някое дете е оревавало полета. Изобщо не ми  пречат ревящи деца по време на пътуване - стига да не са моите.

Няма лекар на борда - стюардите са обучени да оказват първа помощ при нужда. Сигурно им се намира някоя лепенка или бинт на борда, не бих очаквала много повече, особено на кратки полети в рамките на Европа и на мизерници като УизЕър.

Здравейте от мен.
От доста време не бях влизала и се опитах да наваксам темите и коментарите.
Малкия юнак е с варицела, много се изрина милия 😞 голям зор е. Цялата му глава, лице, тяло, слабини - всичко в гнойни пъпки. Вече е 5ти ден от първата пъпка и започват да завяхват по малко. 
Аз вече съм на предела на психическите си сили.
От 2 месеца сме в новия ни стар дом - моят бащин. Но....само аз и децата. ММ остана да живее в неговия дом, който на този етап е една стая, всичко останало е в разточителен няколко годишен ремонт. Не можаха да се разберат с баща ми.
И се започна - в началото проявявах огромно разбиране - изведнъж остана без семейството си, без детето, въпреки, че с малкия ходим всеки ден при него. Но вече минава граници и мога да заявя, че ме подлага на системен тормоз.
Всеки ден ми прави сцени и скандали, че не сме заедно заради мен. Аз не искам да отидем на квартира.
Депресира се, не иска да вижда и да говори с никого, не ходи на работа.
Как да искам да живеем под наем, като в момента аз се грижа за нашето домакинство, за неговото /защото като не ходи на работа няма доходи/ и си представям ако трябва да плащам и наем Мин 400-500 евро. Все пак съм служител, не собственик във фирмата, в която работя.....Ревнува ме до краен предел. Постоянно ме обвинява, че имам достатъчно свобода да се виждам с друг, без той да разбере. Ако се ударя някъде - веднага някой мъж ми е направил синина. Всякакви такива.....
Нямам вече дори желание да говоря с него. Но въпреки емоционалния товар, който нося се старая да поддържаме нормални отношения и да се преструвам на влюбена, привързана и т.н. и да продължавам да проявявам разбиране към отношението му. Дори на моменти наистина вярвам, че аз съм виновна за всичко, което ни се случва.
Всичко това ескалира вчера, когато разбрах, че съм бременна. .за последния един месец сме правили секс един единствен път и той не свърши в мен. Но..... резултатът е на лице.
Бях изключително спокойна, че няма как да се е случило, че ми закъснява от хормони, стрес и т.н., затова си направих тест чак на 17ти ден от закъснението.
Сега буквално не знам къде се намирам. Не мога да родя и гледам 4то дете. Просто няма начин.
Никога не съм правила аборт и изпитвам ужас, вина, чувствам се като най-ужасния човек на света.
ММ е убеден, че не съм бременна от него.
Аз не съм поглеждала друг мъж, нямам желание изобщо повече да се занимавам с мъже, толкова съм отвратена от тях.
За капак - няма как да отсъствам от работа цялата идна седмица.
Трябва да изчакам новия месец, за да направя аборт и да изляза в болничен.
Още една седмица, в която всяка минута да мисля как в мен живее човече, което аз ще премахна като досаден товар.
Не мога да споделя нито на близките ми, нито дори на майка ми. Срамувам се.

Надявам се, че вие и дечицата сте добре. Малкия ми е голямо спасение в този момент. Той е прекрасен - малко инат, много любопитен, прави само бели, но е слънчице.

Не говори, казва само Тата и ам-ам. Много често се прави, че не ме чува, когато го викам или му казвам да спре да прави нещо.
Има си вълшебна думичка - кажа ли "бисквитка" веднага зарязва всичко, идва при мен и чака да му дам 😆
В яслата се адаптира много бързо и сега не иска да си тръгва.
Още не сме започнали да махаме памперса, като че ли чакам още малко да се стопли времето.

Leylah, съчувствам ти. Струва ми се вече, че ти едно четвърто бебе отдавна го отглеждаш, но при него тормозът над теб е осъзнат и няма да става по-добре. Защо търпиш подобно отношение. Това с ревността е много голям червен флаг, да не говорим за другите неща.
Съжалявам, че ти предстои и подобно решение да вземеш относно бременността. Никога не е лесно предполагам. Пожелавам ти да мине по най-безболезнения начин. Ти знаеш най-добре какво трябва да направиш и съм сигурна, че ще вземеш правилното решение. Твоето тяло - твоя избор.