ОКТОМВРИЙСКИ бебчета 2024 тема 5

Ние още нямаме нито един зъб на почти осем месеца. Напреднали сте с доста зъбчета. Това, което знам е, че е хубаво още първото зъбче като излезе, да се мие със специалните четчица и паста, за да свикнат и, за да се поддържа хигиена. Аз започнах да въвеждам глутена преди една седмица. Въвеждам по схемата на д-р Владимирова. Остават ми още 4 седмици до пълното въвеждане.
Да попитам тези от вас, които приготвяте кашите с кърма как се справяте - веднъж се получава, следващия не се сгъстява и е като супа..
Пробвах с различни температури, на малки порции и все се втечнява, знам че е заради липазата, ама някак ми се иска да намеря хак с , който да се получава.

Dana, благодаря за въпроса, зеленчуците са на грил тиган, после добавих кисело мляко, сусамов тахан, чесън, лайм и магданоз на око. Пасирах в ръчен чопър на око. А ти, цвеклото как и го поднесе?

Gerimal, ние мием зъбчетата с четка и паста, вечер, но трябва и сутрин.

Темата с нощното хранене и аз я изследвам, уж! На всяко проплакване и даваме млекце, забавих се веднъж, плака и спря! Не знам как да спрем да и даваме…и защо точно да го правим.

Има ли някой, който се е научил да практикува благодарност, съзнателно? Например, такива тревожни мисли ми минават за продължителността на живота, и моят включително, и колко дълго ще бъдат близките ми с мен, откакто имам детенце, че такова изпитание за помагане на ума да стои в добрите мисли не помня.

Как се справяте с тревожността в периода след раждане?

Хрумва ми единствено “благодарност”, не знам защо тежките мисли все взимат превес.

Аз въведох глутена с малко пшенична каша, добавена към нещо. На другия ден, по стечение на обстоятелствата, ѝ дадохме коричка хляб, и като взе, че ѝ хареса, изяде още няколко. Оттогава давам смело всякакви глутенови неща.

MayaJane, разбирам те. И аз често мисля какво ще стане с децата ни, ако някоя от нас почине. Тежи ми, че в България не мога да им дам сигурността, която мога във всяка една друга европейска държава. Не ме притеснява толкова самата евентуална смърт, или това, че няма да ги видя как порастват, колкото животът на децата след това.
Моите тревоги дори надхвърлят обичайните за повечето други родители. Засега по закон, ако едната от нас почине, едното от децата ни (биологично "само нейно") ще отиде при роднини, които я познава (моите), я не (на жена ми роднините), въпреки жива и здрава втора майка. Това ще е изключително сериозна психологическа травма за това дете, за брат/сестра му, и за преживелия родител, отгоре на травмата от току що починал партньор и родител. Семейството ще бъде разбито до основи. Засега умувам законово как бихме осигурили безопасността и спокойствието на децата, а законът ни връзва ръцете отвсякъде.

Така че... Крачка по крачка. Процес е. Гледаш първо децата да пораснат достатъчно, че да те помнят. После - достатъчно, че да мислят, да имат собствено мнение и да го изразяват. Накрая - достатъчно, че да могат да се възпротивят на принудително преместване при хора, които не познават. В моя случай, като станат на 18, вече ще си отдъхна, и ще мина на нормалните тревоги на всяка друга майка - да ги видя как завършват, как създават свое семейство, да видя внуци, да ме помнят внуците, и т.н.

Нали баща ми почина наскоро... Това беше единственият дядо, който децата ни щяха да познават. Много е тъжно.

Аз глутена въведох с коричка хляб. Любимо и е.

За зъбките - тъкмо изби едно, ще започна поне с вода да го изплаквам и с четчица като напръстник, но за паста още не знам

Още нямаме зъбки. Иначе се мият при поява на първото зъбче с бебешка паста и накрайник.

Нашия бебко вече върви по мебелите като се държи.

Глутена го въведох с пшенична каша, хляб, бебешка бисквитка, солетка.
Първо му давах безглутенови каши.

Някой намерил ли е бебешки бисквити без захар?

Ние си чакаме първо зъбче още. Вече започват драмите. Днес цял ден спи или реве, няма трето. Дано са зъби.

Не давам бисквити, но в тези пише, че няма добавена захар:https://www.dm-drogeriemarkt.bg/biskids-bio-detski-biskviti-bisk … 412916991719.html

За депресивните състояния, потърсете подкрепа в близък човек, споделяйте. Гледайте да сте заети все, ума да е зает с друго, разбирам ви, аз също имам доста притесения.
Не е срамно човек да поговори и с психолог, има и онлайн консултации и не са и много скъпи.

Благодаря! Ще видя В DM-а

Момичета, аз също изпадам в крайно тревожни състояния и си мисля за продължителността на живота и си представям най-кошмарните сценарии. Не ми се беше случвало след първото раждане. Държа се заета и гледам да не се вглеждам прекалено в собствените си мисли и усещания, защото става тежко положението. Покрай цикъл става особено зле при мен. Никога не е излишен разговор с психолог, но при мен работят витамини и хранителни добавки (магнезий, витамин Д, други), спорт, повече разходки, прегръдки, време за себе си (излизане с приятелка, четене не книга, дори гледане на филми).

При мен тревожните мисли са свързани повече с малкия. Особено тези дни, като гледаме в новините, за нужда от пари, които събират за болни дечица.... Например бебенцето Ади. Снощи, когато казаха, че успешно са събрали сумата за лечението му, ми се насълзиха очите. Има толкова много добри хора в България. Дарих скромна сума за него и още едно детенце в платформата Павел Андреев.
Направих петмез от фурми, за подслаждане и вече мога да му правя вкусни десертчета без захар. Слагам по малко и в попарата.
Малкия започна да се придвижва много смешно - едновременно комбинира нещо като лазене, но с малки подскоци, влачене по корем и придърпване, ако има за какво да се хване. Но доближи ли ме, веднага започва да се набира, да се изправи на крака. Оставям го на килимчето и сядам до него, а това автоматично ме превръща в катерушка 😆

И при нас е сходно положението. Само търси къде да се изправи и се сърди ако го сложим седнал.
Филип е болен вече над седмица, беше се подобрил, но целия уикенд и до днес е непрекъснато с температура. Водихме го преди два дена, гърди, гърло и уши са чисти. Вдига, сваляме я и като отмине ефектът на лекарството пак вдига. Снощи имаше 40.4С. Бях забравила колко е гадно, защото дъщеря ми отдавна отмина този период с честите настинки. Най-тъпото е, че в четвъртък летим за България и в неделя ще пътуваме до Гърция. Да видим днес как ще е, утре сме на лекар и може и дори тук да му дадат антибиотик. Само вече да спре тази температура, че се измъчи бебето ми.

Mommy, ако ти остава време за филм и приятелки, браво. Филм, от начало докрай, не съм гледала не знам откога, това май само в България, тук гледам реалити шоута, ако не заспя.

Mommy, полезно е, че споделяш за повече тревожност по време на цикъла, това ми е и идеята на повече разказване за трудности, не се знае какво на кой ще помогне.
Например цикъл имам в момента, 9ти ден, преди това почивката беше 4дни, предхождащи 1 седмица цикъл. Сумарно са 13 дни цикъл този месец, не изглежда да спира, за сравнение винаги е бил 3-4 дни, без никакви симптоми.

Щитовидна от супер активна през Февруари скача в хипер мега неактивна през Май. Такава рязка промяна за 3-4 месеца, при положение, че тялото обикновено тъкмо започва да се възстановява от една от дисфункциите за такъв период, и то започва. Тук, възстановяване дори не е започнало, и хоп другата крайност. Лава, ураган, не знам как да го опиша. Как да не се чуди човек ще оцелее ли? То не спира дотук..

Сутрин глад, страшен, не мога да го опиша, понеже не е толкова чувството за хранене, колкото някакъв шок за стомаха. Докато изпия хапчето, трябва да чакам да минат 30-1час преди хранене или напитки, досега не си правех и труда да ставам да хапвам толкова рано. Става ми много зле, чакам да премине и после към обяд чак, ако хапна. Буквално защото все е избор “да спя ли или да се храня”. Ей, на, от два дни имам такова придърпване в тази зона на стомаха (не знам дали е стомаха изобщо или нещо друго),че едвам се движа, сега ме е страх и да изляза сама с бебка.

Тревожните мисли ги споменахме, за предизвикателствата на връзката партньори ли сме, родители ли сме и какво правим заедно, даже не съм започнала.

Отделно социалната страна, финансите и бъдещето (чак ми звучи тривиално да си мисля пък за бъдеще).

И най-хубавото нещо, Майчинството! Как да не се тревожи една майка за всичко в такъв момент?

*записах си час утре при терапевт

На кой какво му помага в такива моменти?

Аз ако няма за какво да се тревожа за себе си, пренасям тревогата върху децата, мъжа ми и всички останали близки. Дори не толкова близки, гадно и тъжно и тревожно ми е за проблемите на всички хора на света едновременно.


leilah и аз често дарявам по кампании, за деца и възрастни. Много тъжно ми става, тежко го преживявам напоследък. Като даря дори 20-30 лева и някак ми става по-леко и си позволявам да не мисля за тези хора и да забравя за малко тежките им съдби.

maya, звучи ми като от щитовидната да идват тези проблеми с цикъла. Консултирала ли си се с гинеколог и ендокринолог? Предполагам да, но все пак да подсетя.

Иначе не - нямам много време за мен. Последните две седмици изобщо не съм тренирала, не съм чела книга и т.н. С приятелки се виждам, ама често с децата! Тоест събота и неделя или пред седмицата с приятелки с деца или такива, които работят на смени. Трябва да се борим за лично време, не е лесно. Примерно трябва да започна да ставам в 6 пак, да съм във фитнеса до 6:40, за да се върна до 8-8:30 и таткото да отиде на работа. Иначе не става никак.

Mommy, как е бебчо днес?

Ми да, бре, сигурно е щитовидната, и утре имам час за лекар. Въпросът е как се оцелява междувременно?