Посещавам Калина Иванова от гр. Плевен.Много добре ме разбира и е прекрасен човек.Безкрайно благодарна съм на SunFlower, че ми я препоръча.Минах всякаква тематика на натрапчиви мисли, от страх за близки, до религиозни, сексуални, страх от нараняване и т.н.Общо взето каквото ми дойде на акъла ми се връзвам и изпадам в постоянна руминация със съответните телесни усещания.Грешките ги знам, приемам всяка мисъл за реална, боря се с нея, премислям я по цял ден, искам да ги няма и един вид да ги "отблъсна" и това ги храни.Мъча се да прилагам техники, ама мъка...
- Публикувана: 9 май 2025, 17:01 ч.
- Последно мнение: 17 ноем. 2025, 10:31 ч.
Паническо разстройство - 65
Казах, че не искам да пия АД, защото се чувствам супер зле, то това си е живо мъчение и въпреки всичко започнах да го пия, но положението е отчайващо, аз по зле от сега,никога не съм била,затова попитах дали има вариант с нещо друго да се лекува тази тревожност? Обадих се, че 2-3 дни няма да ходя на работа, но не мога да си позволя цял месец да отсъствам, а психиатъра каза,че няма да ми пречи на работата,е да ама друго се указа.
Под борба имам предвид отхвърлянето на натрапчивата мисъл, която в отговор на това се връща отново още по-силна.Така е с тези гадни натрапливости.Обсъждаме техники, но успявам да работя с някой мисли, после други ме заливат и първично си реагирам със страх.Тук не визирам страх/мисли за болести или смърт, а натрапчиви мисли.Не всеки ги има обаче.
Тук не съм съгласна,всеки си мисли някакви неща,просто някои придават на мислите по-голяма тежест от други .Според мен трябва да се освободиш от страха първо.Не се опитвай да я отхвърляш(мисълта).Преди време,мисля,че дърво,беше казал мислите да се оставят да текат като река.Опитай в такива моменти да ангажираш съзнанието си с нещо хубаво,за да измести натрапливата мисъл.Слушай песни с текстове,в които да се вслушваш,хубав филм,някакъв подкаст,някакво обучение.Обмисляй някакъв план за нещо,което искаш,визуализирай го с цветове,звуци,аромати.На мен например ми е хубаво когато планирам пътуване или обмислям предстоящ проект.Визуализирам си го като на екран,вседно гледам филм,кое как ще направя.
Да, разбира се! Тъй като си имам базова тревожност от 6 години насам, силен стрес отключи натрапчивите мисли.Психоложката ме кара когато дойде мисълта да си казвам "не е моя мисъл" и да продължавам с деня си, дори да се случи над 10 пъти.Като цяло задаване на въпросите; Помага ли ми в момента да мисля по този начин? Какво ми носи тази мисъл? Като цяло ми е забранила да влизам в "диалог" със себе си и да си размишлявам какво значи,ще се случи ли,лош човек ли съм.Винаги да си напомням, че натрапливостите са обратното на това, което съм аз като човек.Работи до някаква степен този метод, но съм на 6ти сеанс, а идват и нови мисли, защото се оказва, че при силна тревожност и окр когато не обръщаш внимание на мислите изведнъж стават по-силни и мозъка всячески се опитва да ти задържи вниманието.За да се прекъсне този цикъл трябва пълен игнор на мислите..
