Публикувана: 12 май 2025, 11:27 ч.
Последно мнение: 11 юни 2025, 10:56 ч.

Мнения: 12

Здравейте, предварително се извинявам, че вече има съществуващи теми.
Но бих искала да споделя, бременна съм в 6.г.с. Бебето е планирано разбира се, но изпаднах в депресия постоянни мисля какво ще се случи в бъдеще, много ме страх.
Постоянно ми е лошо, гади ми се, имам болки в дванайсетопръстника.
Първоначално се зарадвах беше ми странно, но нямах тази тревожност с моя мъж имахме страшен скандал два дни(няма да влизам в подробности) и от тогава страшна депресия.Не мога да се успокоя, а вече бяхме говорили и решихме до някъде проблема.
На моменти не съм сигурна, че искам бебето почвам да си мисля всякви глупости.
Днес си записах час за психолог, защото споделих на мъжът ми не ме разбира.
Споделих вкъщи не ме разбират.
Бяхме говорили и моя мъж каза, че се чувства странно, но се радва разбира се.
И двамата не очаквахме че ще стане от първият път.
Благодаря за съветите!

Последна редакция: пн, 12 май 2025, 12:13 от kalanhoeee

# 1 12 май 2025, 11:35 ч.

Мнения: 5 191

Чувала съм от близки приятелки с деца, че и те са изпадали в подобни състояния когато бебето стане веднага.
Явно не е нещо странно.
Хубаво си направила, че си се консултирала с психолог.

# 2 12 май 2025, 12:04 ч.

Мнения: 1 134

Според мен се чувстваш зле, защото не усещаш подкрепа от страна на мъжа си. Говорете по въпроса. Емоциите са ви напълно нормални, особено след като бебето е станало от първия път. Ако преди това бяхте видяли редица отрицателни тестове нямаше да изпитвате чак такива съмнения. Всички проблеми са само в главите ни. Опитайте се да говорите с бащата. Ако бременноста ви започва със скандали, какво ще стане след като се роди детето? Психолога също е добра идея. Той ще ви помогне да се почувствате по-добре.

# 3 12 май 2025, 12:10 ч.

Мнения: 536

Когато ние решихме да имаме дете бях настроена, дори сигурна, че това са началото на опитите и ще продължи дълго. Не ми е минавала мисъл, че ще се случи веднага, тъй като близки приятелки и познати чакаха с години. Е, случи се от първия път. Направих си тест, отворих прозорчето, видях двете черти и го затворих уплашено. Изпаднах в шок, не бях подготвена и не се зарадвах. Не продължи дълго, защото виждах радостта на ММ и близките и влязох в техния ритъм. Важна е подкрепата във всеки един момент, тъй като ти предстоят чести емоции в двете крайности. Обясни как се чувстваш и от какво имаш нужда щом не знае как да се държи. Ако те обича и е мъж на място, ще ти е опора, ако не...

# 4 12 май 2025, 12:10 ч.

Мнения: 12

Ами аз усещам неговата подкрепа, спора ни не беше връзка с детето.
Може би сте права, хората които с години нямат деца се измъчват всеки месец.
Затова писах тук, ако някоя майка в изпитала същото чувство.
Защото аз съм объркана имам всякакви мисли, не ме разбирайте по грешно ходя на прегледи, внимавам какво пия и ям.
На моменти си задавам въпроси за бъдещето .
author=Pastelka link=topic=1774622.msg49710381#msg49710381 date=1747040664]
Според мен се чувстваш зле, защото не усещаш подкрепа от страна на мъжа си. Говорете по въпроса. Емоциите са ви напълно нормални, особено след като бебето е станало от първия път. Ако преди това бяхте видяли редица отрицателни тестове нямаше да изпитвате чак такива съмнения. Всички проблеми са само в главите ни. Опитайте се да говорите с бащата. Ако бременноста ви започва със скандали, какво ще стане след като се роди детето? Психолога също е добра идея. Той ще ви помогне да се почувствате по-добре.
[/quote]

Цитат на: Pastelka в пн, 12 май 2025, 12:04

# 5 12 май 2025, 12:17 ч.

Мнения: 1 134

Ако се чудиш дали друг е преживял нещо подобно, то ще ти каза, че и при нас така стана. Случи се от първия път. Дори покрай овулация спрахме опитите, защото приемах антибиотик. Оказа се, че въпреки това някак си е станало от първия път, а си мислех, че дори не ми е почнала овулацията. Много се изплаших, като видях чертичките. Не ги очаквах, защото ми казаха, че имат съмнение за ендометриоза, а с нея нещата се случват бавно и трудно. Мъжът ми, ми обясняваше месеци на ред преди опитите, че няма как да стане от първия път. Беше много щастлив като казах, че почваме с опитите. Толкова се радваше, че няма да ползване презервативи няколко месеца 😁. 2-3 седмици след това му показах теста, а той се изплаши и му стана зле. Не защото неиска бебето просто беше шокиран и изненадан. Бяхме леко притеснени, но като започнахме да казваме на хората видяхме, че нищо лошо няма. Всички се радват и ние се успокойхме.

# 6 12 май 2025, 12:39 ч.

Мнения: 12

Наистина много ти благодаря за разказа ти, успокои ме.
На моменти почнах да се чудя дали съм нормална, защо не се радвам като другите жени.
Като бях по-малка ми казаха, че трудно ще имам деца и изобщо не съм го мислила, че ще стане веднага.
Видях двете черти и се уплаших исках да ревна.
Казах на мъжа ми той се зарадва, оня ден си говорихме и че той се притеснява и го е страх.
Стария живот свършва и почва нов етап.
Истината е че ние сме от няма и година заедно и юни ще се женим.
Като говорихме той каза, че е от хормоните бил чел в интернет и да не се тревожа толкова.
Затова реших да питам жени с деца лично.
Благодаря Ви!

Цитат на: Pastelka в пн, 12 май 2025, 12:17

# 7 12 май 2025, 13:28 ч.

Мнения: 1 134

Хормоните също бушуват. Мен ме избиваше първите месеци на рев и гняв към всички и всичко, още преди да знам, че съм бременна това ми бяха първите симптоми. Ако само това са ти притесненията, че те е страх, или че не подскачаш от радост, то значи нямаш никакви проблеми. Нормално е, да се страхуваш, както е и нормално да не обикнеш детето веднага. За всичко си има време, нащата се нареждат.

# 8 12 май 2025, 22:01 ч.

Мнения: 1 033

И нашето е от първия път, но никой от нас не е изпадал в такива емоции. Аз много се радвах, предпазливо до 5-я месец, докато ми кажат, че е здраво детето, той дори такива притеснения нямаше, той беше сигурен, че всичко е наред. Също преди да му го съобщя ми каза, че е усещал, че съм бременна. Мен чак такава гордост и щастие ме обзе, че все едно по земята не стъпвах, нашето дете, новият живот, който е чудо, буквално, той също не беше в шок, веднага го прие, а пак казвам и на мен не ми се вярваше, че е възможно да е толкова чак лесно, и аз си мислих, че ще мине някой друг месец. Говорете сериозно, не знам как така сте заедно, предстои ви сватба, а се случват подобни чувства. Чела съм теми с проблемно забременяване на жени тук и им съчувствам, толкова болка, толкова искат детенце, а не се получава с години и си мисля само каква сила имат и те, и партньорите им. Не може да сте в депресия от най-хубавото, от най-голямото щастие на света. На колко години сте?

# 9 13 май 2025, 10:22 ч.

Мнения: 12

Говорехме сериозно каза,че иска детето не му е минавало друго през ума.
Аз съм на 28 той на 34.
Може би защото като разбрахме следващите дни имаше скандали.
И това ме уплаши в бъдеще, ако се разделим самотна майка ли ще съм. И някви такива.
В мен се породиха всякви страхове за бъдещето, и затова не мога да се зарадвам искрено.
Впрочем мен са ме гледали без баща и знам, колко е трудно.

Цитат на: Rumi11111 в пн, 12 май 2025, 22:01

# 10 17 май 2025, 11:59 ч.

Мнения: 67

Според мен е нормално да изпитвате смесени емоции. Ще се катализират нещата. Опитайте да изгладите различията с партньора си. Идеята за психолога също е добра, може да го посетите и двамата, ако той се навие.

Цитат на: kalanhoeee в вт, 13 май 2025, 10:22

Цитат на: Rumi11111 в пн, 12 май 2025, 22:01

# 11 19 май 2025, 22:11 ч.

Мнения: 5

Здравейте, някой имал ли е чувството сякаш виждаш света по различен начин и хората също.Сеедно ти е странно как всичко си е нормално, пък ти сеедно си в друг свят,сякаш не си нормална,сеедно ти не си била преди като тия хора.
Те си ядат,спят си когато искат,работят,излизат си навън,спокойни са съвсем нормални неща, а на теб са ти странни,не си спокоен,не можеш да спиш добре , живота ти е празен....

Бременна съм с депресия

# 12 20 май 2025, 13:43 ч.

Мнения: 1 134

Цитат на: mamaza1pyt в пн, 19 май 2025, 22:11

Всичко идва от хормоните. Когато си бременна и особено ако имаш тешка симптоматика не можеш да живееш както другите хора. Да, те излизат забавляват се, а ти си на палза, но за малко. Ще се роди бебечето ще отрасне малко и отново ще си имаш свободата. Аз се чувствах така като родих. Не можех да мръдна никъде, да отида до магазина, да има на мол, кафе, работа и т.н. седях си вкъщи и най-много на разходка. Но ето една година по-късно вече се чувствам свободна, детето скоро ще тръгне на ясла, а аз на работа. Живота ми от преди малко по-малко се завъща. Всичко е временно, наслаждавай се на моментите и скоро ще се завърнеш към своя си живот.

# 13 3 юни 2025, 05:14 ч.

Мнения: 21

Здравейте, това което изпитвате е подобно и на моят случай. Аз също не очаквах, че бебето ще стане от първият път и определено изпитах невероятен шок, когато видях двете черти на теста за бременност. Въпреки, че исках бебе от известно време - мислите за цялата отговорност и промяна които следват (осъзнавам, че звучи егоистично) ме заляха като лавина. Две седмици се скъсах да плача и да премислям какво ли не (и главно да се обвинявам, че избързахме) и решението което взех е да го карам ден за ден - тоест не да мисля постоянно за далечното бъдеще и колко ще е различен живота ни, а да се справям с текущите си емоции и състояние. Вече мина един месец и мисля, че съм по-добре и със сигурност не изпитвам същите емоции като първоначалните.

# 14 3 юни 2025, 05:47 ч.

Мнения: 261

Цитат на: mamaza1pyt в пн, 19 май 2025, 22:11

Без лоши чувства,но истинският купон започва,когато станеш родител - тогава става наистина забавно!

Препоръчани теми

Майчинството счетоводно - 101

"Бременна ли съм?" - тема за бързи въпроси и отговори №67

86
Искам бебе

Дискомфорт в клитора

Объркан партньор -съвети

Причина:

Причина: